Завистта винаги я има и ще я има, особено когато чуждото дете се окаже по-надарено от собственото. Хората ревнуват, завиждат и т.н., съвсем нормално и предвидимо е. Но не е причина едно надарено дете да бъде спирано зорлем и вкарвано в рамката на посредствеността, защото "така трябва, иначе ще стане зле за него". Посредствеността никога няма да понесе даровитостта, затова казвам, че на надарените деца им е доста трудно, защото отношението е по-скоро негативно, отколкото положително. Съвсем малко хора са способни да оценят и да се зарадват. Веднъж показали надареност, хората я приемат по подразбиране и очакват още и искат още, и когато не получат повече стават негативни, все едно детето трябва да угажда на чуждите прекомерни очаквания и капризи. Имам предвид чужди хора и техните капризи и очаквания, които няма как самите те да покрият или техните собствени деца да покрият. Всяко дете има своя път и трябва да се развива и да се мисли основно за него, а не как ще го възприемат околните. На околните угодия няма.
- Публикувана: 9 юли 2021, 13:31 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2023, 15:12 ч.
Надарени деца
Ми, остава тогава, да си пишете на лична, за да не "парадирате" и никой няма да разбере какви и къде организации помагат на вундерите ви. Защо не се погледнат нещата от научна и обективна гледна точка? Сподели си твоя опит. Може пък да ѝ е полезен. Аз нямам вундер, но ще ми е много интересно да прочета какво правите с вундерите си. Как и кога сте разбрали, че са вундери... Какво им предстои... Какви шансове за развитие имат в България... В Америка си има асоциации, клубове, тестват ги, почитат ги, не им завиждат...
С каква цел употребяваш все тази дума (вундери/вундеркинди)? Никой друг не я ползва, а и тя е синоним на гений, не на надарен или талантлив. А каквото имах да казвам го казах, повече нямам какво да добавя.
Тук наистина не се разбра каква е целта. Авторката се обиди, както става почти винаги, когато някой чете мнения, които не му понасят, вместо да се появи и да напише повече за детето си.
На мен лично ми е все тая за чуждите деца. Радвам се за тях, но до там....
Вундеркинд/гений би могло да е дете, което успява да се занимае с дадено нещо /наука, музика, друго.../ с минимална помощ и изпреварва учителите си, като например Моцарт, също скоро четох за момиче,завършило университет на 11 г. и подобни примери. Колко са такива? Един на поколение.....че и на две-три.
Надарено дете е нещо съвсем различно - талант в някоя област, който трябва да се развива с труд и упоритост.
Половината деца могат да бъдат натиснати и научени на 3 г. да пишат, да смятат.... Но кому е нужно? Малко ми е като ранното прохождане - да се каже колко е надарено детето, проходи/почна да чете/почна да смята на еди колко си, пък другите...... ехеееее........
Има много умни деца, но има и родителски амбиции - деца на по 2 годинки започват с четене, английски, танци, музика и какво ли не.
Разбира се, всеки е свободен да гледа детето/ата си, както пожелае и смята за правилно.
На мен лично ми е все тая за чуждите деца. Радвам се за тях, но до там....
Вундеркинд/гений би могло да е дете, което успява да се занимае с дадено нещо /наука, музика, друго.../ с минимална помощ и изпреварва учителите си, като например Моцарт, също скоро четох за момиче,завършило университет на 11 г. и подобни примери. Колко са такива? Един на поколение.....че и на две-три.
Надарено дете е нещо съвсем различно - талант в някоя област, който трябва да се развива с труд и упоритост.
Половината деца могат да бъдат натиснати и научени на 3 г. да пишат, да смятат.... Но кому е нужно? Малко ми е като ранното прохождане - да се каже колко е надарено детето, проходи/почна да чете/почна да смята на еди колко си, пък другите...... ехеееее........
Има много умни деца, но има и родителски амбиции - деца на по 2 годинки започват с четене, английски, танци, музика и какво ли не.
Разбира се, всеки е свободен да гледа детето/ата си, както пожелае и смята за правилно.
Гениалните и даровитите също полагат много труд и упоритост. Не знам защо е така наложило се широко мнение, че на гениалните нищо не им струва постигането на нещо, от въздуха им идва и те пръста си не мърдат, ей така, на тепсия идва, по магичен път се материализира. Никой не смята колко часове са прекарали тези деца/възрастни в обмисляне и пробване на някакви неща, купищата изписани тетрадки, стотиците часове в пробване на едно или друго при композиране. Дори е обидно в някаква степен, че се гледа толкова лековато - той си го може и му е лесно. Става като в приказката за селянина и циганина - твоята е лесна - ори, мели, яж; А при мен проси го, носи го, печи го, пък чак тогава яж!
Разликата между гений и надарено дете е не толкова положения труд, а начина, по който се случват нещата. Аз лично не познавам гении, така че говоря по "картинка", т.е. чула съм, чела съм....
Имаше един филм - Добрият Уил Хънтинг. Той просто си беше гений, неразвит, но такъв. Мозъкът му работи различно, както се казва "нещата му говорят". Да, този гений трябва да се развие, но той просто е такъв и няма обяснение за това....
Надареното дете е талантливо, но изисква много труд и работа. Отдава му се да рисува/пее/свири, но не може да хване цигулката и да изсвири някоя соната без години на уроци и упражнения.
Не виждам някой да омаловажава чуждия труд, напротив. Просто разликата на гениален и талантлив е голяма. Както казах, гении не се раждат често. На много родители обаче им се иска децата им да са такива и ги натискат от бебета с четене и английски...
Имаше един филм - Добрият Уил Хънтинг. Той просто си беше гений, неразвит, но такъв. Мозъкът му работи различно, както се казва "нещата му говорят". Да, този гений трябва да се развие, но той просто е такъв и няма обяснение за това....
Надареното дете е талантливо, но изисква много труд и работа. Отдава му се да рисува/пее/свири, но не може да хване цигулката и да изсвири някоя соната без години на уроци и упражнения.
Не виждам някой да омаловажава чуждия труд, напротив. Просто разликата на гениален и талантлив е голяма. Както казах, гении не се раждат често. На много родители обаче им се иска децата им да са такива и ги натискат от бебета с четене и английски...
Напълно съм съгласна със Soul Free. Особено частта за организациите, които не можели да отговорят на нуждите, ми звучи много позната. Аз можех да препоръчам преподаватели от различни фондации, благодарение на които аз взех няколко сертификата, но от думите на авторката оставам с впечатление, че са обиколили къде ли не и са все останали разочаровани. Срещала съм се с доста такива родители и обикновено т. нар. нужди на детето всъщност са план, разработен от родителя. Примерно детето трябва да може да произнася реч на японски и да отговаря на по-лесни въпроси, за да участва в конкурс по ораторско майсторство. Срок - два месеца. Това е съвсем реален случай от моята практика. Или 7000 англ. думи за една година. И когато това не стане, почва се едно местене и обикаляне по учители. Явно родителите не си дават сметка какъв стрес е това за детето. Като се хареса с даден преподавател и ходи на уроци с удоволствие, това е най-краткият път към знанията. А не някой цербер, който ще го му налива количествено в главата.
Колкото до вундерите - тях ги има, например цигулари като Сара Чанг, Гил Шахам и др. Почнали да свирят на 3, на 6-7 изнасят концерти с оркестър, изпълняват произведения, които обикновено могат да се изсвирят на 14-15 г. Пък и те са си вундери само с цигулката и са на 500 цигулари един, даже по-рядко.
Колкото до вундерите - тях ги има, например цигулари като Сара Чанг, Гил Шахам и др. Почнали да свирят на 3, на 6-7 изнасят концерти с оркестър, изпълняват произведения, които обикновено могат да се изсвирят на 14-15 г. Пък и те са си вундери само с цигулката и са на 500 цигулари един, даже по-рядко.
Гениите започват с аванс пред другите. И ако се трудят - блестят, но могат да са по върховете (без чак такова блестене) и ако не се трудят, което само талантливите не го могат. Ще дам един неутрален (от гледан точка на дискусията пример) - имахме навремето един боксьор, Исмаил Мустафов. Циганче, хич не обичаше тежките тренировки и труда, ама гений. Цяла година аху иху, пиене и купон, преди голямо състезание треньорите го натискат да влезе във форма за два месеца на лагер и после става шампион. Ако този човек беше и трудолюбив... Бих могла и други примери да давам за много успешни хора, които биха блестели като слънце, ако бяха и упорити и трудолюбиви, но просто не са го правили и пак са били успешни, защото са имали аванс, даден от дядо Господ.
Четете биографиите на хората, че като чета какво пишете, всичко е щрак, и му дошло и написал симфония! Извинявайте, ама много фантазирате, все едно е някаква приказка за вълшебната пръчка или патицата със златните яйца. Обикновено на хора като гениите животът е много труден, те си имат своите бъгове, работохолици са, буквално обсебени, да не говорим за вътрешните демони, с които се борят цял живот.
Обикновено на хора като гениите животът е много труден, те си имат своите бъгове, работохолици са, буквално обсебени, да не говорим за вътрешните демони, с които се борят цял живот.
Не разбрах авторката какво точно иска да развива на детето си ако чете на 3г. Дали няма само̀ да си покаже в какво друго е добро с времето? Нашето много се интересува и от нотите и му даваме много музикални играчки, например…
Ми, остава тогава, да си пишете на лична, за да не "парадирате" и никой няма да разбере какви и къде организации помагат на вундерите ви. Защо не се погледнат нещата от научна и обективна гледна точка? Сподели си твоя опит. Може пък да ѝ е полезен. Аз нямам вундер, но ще ми е много интересно да прочета какво правите с вундерите си. Как и кога сте разбрали, че са вундери... Какво им предстои... Какви шансове за развитие имат в България... В Америка си има асоциации, клубове, тестват ги, почитат ги, не им завиждат...
С каква цел употребяваш все тази дума (вундери/вундеркинди)? Никой друг не я ползва, а и тя е синоним на гений, не на надарен или талантлив. А каквото имах да казвам го казах, повече нямам какво да добавя.
Цел ли? Няма. На мен ми е ясно, че говори за дете вундер, след като знае да чете и пише на два езика на 3 години. Ако беше с някакъв развит талант, щеше да е виртуоз, а не гений. 
Цитат
Дете чудо (често срещано е и вундеркинд – буквално от немската дума Wunderkind) е епитет за човек, който от дете владее до съвършенство едно или повече умения на нивото на възрастните. Няма точни критерии по отношение на възрастта или нивото на проявление на таланта, но приблизителната представа е, че вундеркиндът е дете, обикновено до 15 години, което проявява познания и умения на ниво на високо образован възрастен в област, изискваща сериозни усилия и посвещаване.
Тези хора, дето си ползват мозъците на 90%.
Ми, остава тогава, да си пишете на лична, за да не "парадирате" и никой няма да разбере какви и къде организации помагат на вундерите ви. Защо не се погледнат нещата от научна и обективна гледна точка? Сподели си твоя опит. Може пък да ѝ е полезен. Аз нямам вундер, но ще ми е много интересно да прочета какво правите с вундерите си. Как и кога сте разбрали, че са вундери... Какво им предстои... Какви шансове за развитие имат в България... В Америка си има асоциации, клубове, тестват ги, почитат ги, не им завиждат...
С каква цел употребяваш все тази дума (вундери/вундеркинди)? Никой друг не я ползва, а и тя е синоним на гений, не на надарен или талантлив. А каквото имах да казвам го казах, повече нямам какво да добавя.
Цел ли? Няма. На мен ми е ясно, че говори за дете вундер, след като знае да чете и пише на два езика на 3 години. Ако беше с някакъв развит талант, щеше да е виртуоз, а не гений. Цитат
Дете чудо (често срещано е и вундеркинд – буквално от немската дума Wunderkind) е епитет за човек, който от дете владее до съвършенство едно или повече умения на нивото на възрастните. Няма точни критерии по отношение на възрастта или нивото на проявление на таланта, но приблизителната представа е, че вундеркиндът е дете, обикновено до 15 години, което проявява познания и умения на ниво на високо образован възрастен в област, изискваща сериозни усилия и посвещаване.
Тези хора, дето си ползват мозъците на 90%.
Четете биографиите на хората, че като чета какво пишете, всичко е щрак, и му дошло и написал симфония! Извинявайте, ама много фантазирате, все едно е някаква приказка за вълшебната пръчка или патицата със златните яйца. Обикновено на хора като гениите животът е много труден, те си имат своите бъгове, работохолици са, буквално обсебени, да не говорим за вътрешните демони, с които се борят цял живот.
Не всички са работохолици и не всички са успели, дали защото не са и работливи, дали заради обстоятелства. Свят ми се завива като си помисля колко ли нереализирани гении има и какво се изпуснали. Геният е потенциал, но не е абониран за успех и слава.
Повечето гении са работохолици, дори не работохолици, а обсебени от това, което правят. Погрешно свързваме работохолизма с успеха, а между едното и другото е нежда голяма доза късмет и доста други фактори. Но като цяло представите за надарените са доста романтични или крайно негативни, но така или иначе са на принципа "е, какво като е такъв, голяма работа".
дете-чудо, вундеркинд и т.н. са синоними, превод на едно и също, което всички знаем какво е. Няма нужда от заяждане.
дете-чудо, вундеркинд и т.н. са синоними, превод на едно и също, което всички знаем какво е. Няма нужда от заяждане.
Повечето гении са работохолици, дори не работохолици, а обсебени от това, което правят.
Недоказуемо твърдение, защото такива са само известните, за които знаеш. Нереализираните не ги знаеш, нали?
Продължаваш да бъркаш обсебеността с успеха. Обсебеността от дейността или мислите са независими от успеха, те съществуват в индивида. Успехът или неуспехът са вторични понятия.
Нереализиралите най-често не са имали късмета да попаднат в подходящите обстоятелства или да имат един или няколко човека, които да ги сложат в правилните обстоятелства. Или не са имали необходимото образование, социална среда и т.н. Моцарт е можел да си остане един селски музикант при цялата си гениалност, ако не е било семейството му и всичко, което е знаел баща му и съответната среда.
Отделно са личностните особености и дали психически човекът е достатъчно устойчив, за да се справи с напрежението в социума.
Нереализиралите най-често не са имали късмета да попаднат в подходящите обстоятелства или да имат един или няколко човека, които да ги сложат в правилните обстоятелства. Или не са имали необходимото образование, социална среда и т.н. Моцарт е можел да си остане един селски музикант при цялата си гениалност, ако не е било семейството му и всичко, което е знаел баща му и съответната среда.
Отделно са личностните особености и дали психически човекът е достатъчно устойчив, за да се справи с напрежението в социума.