Да вземат да отидат и да се разпишат в гражданското без много приготовления , че целия първи сезон се приготовляваха 
та чак ни писна ,че и нищо не се получи 
та чак ни писна ,че и нищо не се получи - Публикувана: 14 юли 2021, 21:11 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2021, 19:04 ч.
Керем Бюрсин в "Почукай на вратата ми" (тема 96)🍒
Даа, без предварителна подготовка е най-добре. Няма нужда да премислят дълго и да се съобразяват с околните. Лелчето и Айдан ще се ядосат в началото и ще ги убеждават, че са допуснали поредната грешка (може би); Бурак ще се примири, че е загубил окончателно Еда и Кираз; Дениз ще остане с пръст в уста и Серкан Болат ще й се стори безинтересен след като е женен; Мело ще е щастлива за приятелката си, пък и Буба може да я погледне с различни очи. Всички ще са доволни. И най-вече Кираз
https://www.bg-mamma.com/?topic=1356157
Понеже темата - гласуване за екранна двойка се мотае някъде към края на листата, помислих си ... да "мобилизирам" малко феновете.
Понеже темата - гласуване за екранна двойка се мотае някъде към края на листата, помислих си ... да "мобилизирам" малко феновете.
Ако ще се женят си искам първо предложението. Така както Серкан болат може. После и хубавата сватба. Не искам нищо да е претупано или не дай си Боже, пак наужким или заради нещо. Един път да го направят катп хората
Стори от Керем😁 Кара скейтборд на сета. Серкан вечеря с някоя насаме. Не се вижда дали е Еда, но според мен е Дениз, понеже Айше беше качила снимка в инстаграм, на която е облечена по същия начин.
https://instagram.com/stories/thebursin/2627249895492944071?utm_ … edium=share_sheet
https://instagram.com/stories/thebursin/2627249895492944071?utm_ … edium=share_sheet
Момичета, след тази невероятна изповед на Криси (Аквамарин) цял ден съм в размисли. Ние тук сме един сбор от най-различни възрасти и характери. Но вярвате ли ми, че без дори да се познаваме в реала, аз ви чувствам толкова близки. Всяка една вече горе-долу мога да позная по стила на писане, по това което е споделила за себе си. Приемам ви, като много близки мои виртуални приятелки, с които мога да си споделя толкова лични неща, каквито не бих споделила с всеки. Така спокойно мога да си отворя сърцето пред вас. Все едно се познаваме от много дълго време. Вие ми действате като психотерапия.
След като прочетох житието на Криси, се осмелявам и аз да разкажа за една моя много тъжна част от живота ми, която умишлено пропуснах при моята изповед за срещата ми с моят мъж.. За която обикновено не желая да говоря. Складирала съм я дълбоко там в сърцето си и не искам да си я припомням, защото тя ме кара винаги да плача.
Когато се омъжих, веднага забременях. Бях само на 21 години. С такова нетърпение очаквахме това събитие. Бременността ми протече много леко. Бременна в 5-ти месец аз се качих на Черни връх. Чувствах се прекрасно. Спомням си, че по пътя към върха срещнах една комшийка и тя беше толкова изненадана, като ме видя с малкото коремче да се катеря нагоре. Тогава даже ме смъмри и ми каза, че съм меко казано "луда". Родих на 2 януари. Веднага след като посрещнахме Нова година с приятели. Раждането ми беше леко и безпроблемно. Родих едно прекрасно момченце. Изписаха ме. И от тук насетне започнаха кошмарните ми дни. Детенцето имаше вродено стеснение на пилора. Това е един свързващ елемент от стомаха към дванадесетопръстника. Когато той е стеснен не позволява стомашното съдържимо да премине от стомаха. То се връща обратно и бебето започва да повръща. Чудното е, че никой в родилното не го е установил. Веднага се свързахме с лекар. Той ни изпрати в Пирогов и бебето беше прието по спешност. Наложи се операция. Миличкото, издържа геройски операцията, но не можа да издържи следоперативният период и.... си замина като Ангелче.
Не искам въобще да си спомням как аз понесох всичко това. Но ми трябваше година и нещо, за да се възстановя психически. Добре, че до мен беше моят мъж, който въпреки болката му, беше човекът, който всячески се опитваше да ме подкрепя. Какво ли не направи, за да ме накара да се съвзема. Затова го обичам. Защото не ме остави сама да се боря.
От този момент нататък години наред 2 януари за мен беше най-злокобната дата в календара. Исках, ако може, да прескочи този ден и направо да стане 3 януари. Винаги съм вярвала в Бог. Знам, че там някъде него го има. Че той не ни оставя. И знаете ли какво стана. Три години след този случай аз родих друго момче. И той сега е един щастлив татко на момиченце. Тя е моята най-голяма любов и моя слабост. Но по-интересното в случая е, че това мое съкровище се роди на същата дата - 2 януари. Терминът на моята снаха беше 26 декември. И всички очаквахме един Коледен подарък. Но Господ е подготвил друго. Тя преноси и след като посрещнахме Нова година на 2 януари я приеха в родилното за раждане. С мъжа ми само се молехме да не се роди на този ден. За нас той беше най-тежкият и тъжен ден. Няма нищо случайно на този свят. Може би нарочно така е трябвало да се случи, защото с нейното раждане, този ден от най-тъжният за нас се превърна в най-щастливият. На този ден аз вече не тъгувам, а съм най-щастливата баба на едно прекрасно и слънчево момиче вече на 5 годинки, което го кръстиха Ема.
И не преставам да си мисля, дали пък Ема не е дошла на мястото на моето първо дете, точно за да ме утеши. Неведоми са пътищата, по които ние вървим и си мислим, че всичко зависи от нас. Убедих се, че винаги в природата има равновесие. Щастието и нещастието вървят ръка за ръка. И човек не бива да се отчайва, а да вярва, че доброто все пак ще победи.
След като прочетох житието на Криси, се осмелявам и аз да разкажа за една моя много тъжна част от живота ми, която умишлено пропуснах при моята изповед за срещата ми с моят мъж.. За която обикновено не желая да говоря. Складирала съм я дълбоко там в сърцето си и не искам да си я припомням, защото тя ме кара винаги да плача.
Когато се омъжих, веднага забременях. Бях само на 21 години. С такова нетърпение очаквахме това събитие. Бременността ми протече много леко. Бременна в 5-ти месец аз се качих на Черни връх. Чувствах се прекрасно. Спомням си, че по пътя към върха срещнах една комшийка и тя беше толкова изненадана, като ме видя с малкото коремче да се катеря нагоре. Тогава даже ме смъмри и ми каза, че съм меко казано "луда". Родих на 2 януари. Веднага след като посрещнахме Нова година с приятели. Раждането ми беше леко и безпроблемно. Родих едно прекрасно момченце. Изписаха ме. И от тук насетне започнаха кошмарните ми дни. Детенцето имаше вродено стеснение на пилора. Това е един свързващ елемент от стомаха към дванадесетопръстника. Когато той е стеснен не позволява стомашното съдържимо да премине от стомаха. То се връща обратно и бебето започва да повръща. Чудното е, че никой в родилното не го е установил. Веднага се свързахме с лекар. Той ни изпрати в Пирогов и бебето беше прието по спешност. Наложи се операция. Миличкото, издържа геройски операцията, но не можа да издържи следоперативният период и.... си замина като Ангелче.
Не искам въобще да си спомням как аз понесох всичко това. Но ми трябваше година и нещо, за да се възстановя психически. Добре, че до мен беше моят мъж, който въпреки болката му, беше човекът, който всячески се опитваше да ме подкрепя. Какво ли не направи, за да ме накара да се съвзема. Затова го обичам. Защото не ме остави сама да се боря.
От този момент нататък години наред 2 януари за мен беше най-злокобната дата в календара. Исках, ако може, да прескочи този ден и направо да стане 3 януари. Винаги съм вярвала в Бог. Знам, че там някъде него го има. Че той не ни оставя. И знаете ли какво стана. Три години след този случай аз родих друго момче. И той сега е един щастлив татко на момиченце. Тя е моята най-голяма любов и моя слабост. Но по-интересното в случая е, че това мое съкровище се роди на същата дата - 2 януари. Терминът на моята снаха беше 26 декември. И всички очаквахме един Коледен подарък. Но Господ е подготвил друго. Тя преноси и след като посрещнахме Нова година на 2 януари я приеха в родилното за раждане. С мъжа ми само се молехме да не се роди на този ден. За нас той беше най-тежкият и тъжен ден. Няма нищо случайно на този свят. Може би нарочно така е трябвало да се случи, защото с нейното раждане, този ден от най-тъжният за нас се превърна в най-щастливият. На този ден аз вече не тъгувам, а съм най-щастливата баба на едно прекрасно и слънчево момиче вече на 5 годинки, което го кръстиха Ема.
И не преставам да си мисля, дали пък Ема не е дошла на мястото на моето първо дете, точно за да ме утеши. Неведоми са пътищата, по които ние вървим и си мислим, че всичко зависи от нас. Убедих се, че винаги в природата има равновесие. Щастието и нещастието вървят ръка за ръка. И човек не бива да се отчайва, а да вярва, че доброто все пак ще победи.
Скрит текст: 
Момичета 
,
не съм ви забравила - тук съм. Просто животът ме подхвана и в последно време съм доста ангажирана със служебни и лични дела. Затова нямам толкова време да пиша, но ви чета с интерес. Очаквам епизода утре с нетърпение и се надявам да мога да го гледам с вас. Моя близка приятелка има рожден ден утре и… честно казано, стискам палци да реши да го празнува уикенда вместо на датата, защото не искам да отсъствам от кино салона. Сега ви пожелавам лека нощ, сладки сънища и благодаря на Линда и Аквамарин за споделените лични истории. Въпреки тъжната част ме усмихнаха широко с щастливия край. Пожелавам го на всички ви!
,не съм ви забравила - тук съм. Просто животът ме подхвана и в последно време съм доста ангажирана със служебни и лични дела. Затова нямам толкова време да пиша, но ви чета с интерес. Очаквам епизода утре с нетърпение и се надявам да мога да го гледам с вас. Моя близка приятелка има рожден ден утре и… честно казано, стискам палци да реши да го празнува уикенда вместо на датата, защото не искам да отсъствам от кино салона. Сега ви пожелавам лека нощ, сладки сънища и благодаря на Линда и Аквамарин за споделените лични истории. Въпреки тъжната част ме усмихнаха широко с щастливия край. Пожелавам го на всички ви!
Ех, ама много сте лоши - едната ме кара да плача сутринта, другата вечерта! 😢
Аквамарин и Благавест ❤️❤️❤️
Аквамарин и Благавест ❤️❤️❤️
Бърборанке, за теб си мислех днес... Рядко се отбиваш, да не би да се готвиш скоро да ставаш г-жа. 
Шегувам се, но и не съвсем - мина ми през ума...
Лаура и мен така, просълзиха ме историите на момичетата.
Линде, съдба... Вече свързваш същата дата с едно от най-щастливите събития в живота ти. Ах, името на внучката ти и производните му колко ги обичам
А на мен малко ми куца общуването. В смисъл такъв, че трудно се отпускам да говоря за себе си. И във форума, и извън него винаги знам повече за събеседниците си отколкото те за мен. Дори и близък да почувствам даден човек/ хора.
Шегувам се, но и не съвсем - мина ми през ума...Лаура и мен така, просълзиха ме историите на момичетата.
Линде, съдба... Вече свързваш същата дата с едно от най-щастливите събития в живота ти. Ах, името на внучката ти и производните му колко ги обичам
А на мен малко ми куца общуването. В смисъл такъв, че трудно се отпускам да говоря за себе си. И във форума, и извън него винаги знам повече за събеседниците си отколкото те за мен. Дори и близък да почувствам даден човек/ хора.
Марги, и аз съм страшен темерут. На пръстите на едната ми ръка се брият хората с които мога да говоря наистина. Всипки други ме познават като страшно мълчалив човек ( отвръщам им че не може всички да говорят, трябва и някой да слуша). Сигурно ще прозвучи странно, но дори и пред мъжа ми съм се превърнала в повече мълчалива (сигурно ако ме види с някой от хората с които съм себе си няма да ме познае), това не значи че не го обичам, просто нещо някъде.... Няма значение сега тук....
Само една седмица нямаше серия, а се чувствам сякаш е минал месец. Макар че тази една седмица беше много хубава за мен, със сестра ми, с племенниците ми....сега и те си заминаха, та с писта съвсест минавам на дизи вълна
Само една седмица нямаше серия, а се чувствам сякаш е минал месец. Макар че тази една седмица беше много хубава за мен, със сестра ми, с племенниците ми....сега и те си заминаха, та с писта съвсест минавам на дизи вълна
Привет, прекрасни момичета!
Криси😍, Линде😍 поплаках си на вашите истории, но с усмивка ги привърших. Аз също вярвам във втория шанс.
Съдбата е благосклонна! 😇
Бърборанке и аз си мислех за теб днес.....,че нещо не те виждам 😉😊.
Нетърпелива съм в очакване на утрешния епизод, много ми липсваше емоцията която изпитвам всяка сряда.
Лека нощ!
Криси😍, Линде😍 поплаках си на вашите истории, но с усмивка ги привърших. Аз също вярвам във втория шанс.
Съдбата е благосклонна! 😇
Бърборанке и аз си мислех за теб днес.....,че нещо не те виждам 😉😊.
Нетърпелива съм в очакване на утрешния епизод, много ми липсваше емоцията която изпитвам всяка сряда.
Лека нощ!
Добро утро, прекрасни момичета! 
Желая ви една страхотна сряда, изпълнена с много настроение, вълнуващи моменти и усмивки. И довечера ПАРТИ..
Вчера от сета:
Скрит текст: 
Линде
БлагаВест, красиво изписвате момичета вашите приказки. Някои от Вас ще се запитат, какво красиво има в тъжните, трудните и потопените в мъка маменти в живота ни? Красивото в тях, според мен е в шанса да погледнем на света, живота и душите си с други очи и с пречистени души да продължим създавайки красота чрез децата ни, чрез техните деца. Сродни души сме се събрали в темата чисти, съпреживяващи и обичащи! Днес е нашия ден! В очакване на приказката която ни събра. Леко да Ви е!:hibiscus: 
Здравейте, момичета!🌞
Извинявам се за нахлуването, но се надявам да ме приемете отново!
Случиха се неща в живота ми, които възпрепятстваха това да гледам сериала и да съм с вас. Знаете правим си планове, но живота ни поднася това, което ни е писно да се случи.
Много ми липсвахте, четях ви когато можех, но най-вече ми липсваше гледането на новите серии с вас! Настигнах ви с епизодите и тази вечер се надявам да съм с вас в киносалона!
Втори сезон е по-хубав отколкото очаквах! Ханде и Керем са невероятни както винаги, да им честитя за всички награди, които спечелиха до сега, заслужават ги, знам че ще спечелят и другите, за които са номинирани! Мая е прелестна, с всеки изминал епизод се справя все по-добре и по-добре! Като цяло екипа е уникален, поздравления за взички актьори и за всички, които са зад камерите.
Нямам търпение за новият епизод! Финала на 45-ти беше много трогващ, колкото и да ми харесва как Кираз казва Серкан Болат дойде време да му каже татко.
Благодаря, че правите тази тема удивителна, защото сериала нямаше да е същия без вас!❤️
Случиха се неща в живота ми, които възпрепятстваха това да гледам сериала и да съм с вас. Знаете правим си планове, но живота ни поднася това, което ни е писно да се случи.
Много ми липсвахте, четях ви когато можех, но най-вече ми липсваше гледането на новите серии с вас! Настигнах ви с епизодите и тази вечер се надявам да съм с вас в киносалона!
Втори сезон е по-хубав отколкото очаквах! Ханде и Керем са невероятни както винаги, да им честитя за всички награди, които спечелиха до сега, заслужават ги, знам че ще спечелят и другите, за които са номинирани! Мая е прелестна, с всеки изминал епизод се справя все по-добре и по-добре! Като цяло екипа е уникален, поздравления за взички актьори и за всички, които са зад камерите.
Нямам търпение за новият епизод! Финала на 45-ти беше много трогващ, колкото и да ми харесва как Кираз казва Серкан Болат дойде време да му каже татко.
Благодаря, че правите тази тема удивителна, защото сериала нямаше да е същия без вас!❤️
Дефне, ти пък... Какво нахлуване, една от нас си, дори и новите бързо ги приобщаваме, та стават част от "Клуба за взаимопомощ" (нали Габи) Отсъствията безпроблемно ги извиняваме, пък и нали сме много - редуваме се при писането и в темата на този етап си е оживено. Радвам се, че ни настигна.
Подкрепям твърдението ти, че втори сезон е по-хубав от очакваното. Мислех, че ще ми е скучен и прекалено предвидим, ще ми дойдат в повече комичните ситуации... но, не. През изминалата седмица изгледах пропуснатото на един дъх. С изключение на пискливите Айфер и Мело на моменти другото го преглъщам леко. Страхотни са Ханде и Керем, Мая се отпусна и създават усещане за истинско семейство.
Е, какво пък, понякога ми идват наивни една част от пресъздадените ситуации, но си припомням, че гледам романтична комедия и приемам, че е допустимо без да се задълбочавам.
(нали Габи) Отсъствията безпроблемно ги извиняваме, пък и нали сме много - редуваме се при писането и в темата на този етап си е оживено. Радвам се, че ни настигна.Подкрепям твърдението ти, че втори сезон е по-хубав от очакваното. Мислех, че ще ми е скучен и прекалено предвидим, ще ми дойдат в повече комичните ситуации... но, не. През изминалата седмица изгледах пропуснатото на един дъх. С изключение на пискливите Айфер и Мело на моменти другото го преглъщам леко. Страхотни са Ханде и Керем, Мая се отпусна и създават усещане за истинско семейство.
Е, какво пък, понякога ми идват наивни една част от пресъздадените ситуации, но си припомням, че гледам романтична комедия и приемам, че е допустимо без да се задълбочавам.
Препоръчани теми