- Публикувана: 20 окт. 2006, 07:53 ч.
- Последно мнение: 19 дек. 2007, 12:07 ч.
Вагинално раждане след секцио
Попаднах на едни вдъхновяващи мисли тук: http://www.waterbirthinfo.com/wisdom.html, и понеже съм убедена, че позитивната нагласа е основна за успешното и пълноценно изживяване на майчинството, бих искала да споделя част от тях с вас:
He who is not busy being born is busy dying. Bob Dylan
It's a funny thing about life; if you refuse to accept anything but the best, you very often get it. W. Somerset Maugham
The mind is like a parachute; it works much better when it's open. Author unknown
There are two kinds of people: those who think they can, and those who think they can't, and they're both right. Henry Ford
Life is a mystery to be lived, not a problem to be solved. author unknown
He who is not busy being born is busy dying. Bob Dylan
It's a funny thing about life; if you refuse to accept anything but the best, you very often get it. W. Somerset Maugham
The mind is like a parachute; it works much better when it's open. Author unknown
There are two kinds of people: those who think they can, and those who think they can't, and they're both right. Henry Ford
Life is a mystery to be lived, not a problem to be solved. author unknown
Здравейте момичета!
Отдавна Ви чета, но това е темата, която ме провокира да се регистрирам и споделя собствения си опит във връзка с темата, който надявам се ще е полезен. Още повече, че май не са много щастливките като мен.
Та значи... Преди 5 години родих със секцио, но според мен нямаше никаква причина за това, а просто имах уговорка с лекар, който определено реши да се отърве по-бързо от мен. Разкритието ми беше 6 см и той започна да ми прави изкуствено разкритие, което беше нещо ужасно, за да станело по-бързо. В резултат на това "човъркане" паднаха тоновете на бебето и той реши да ме среже. Питах го защо, а отговора беше, че се е отлепила плацентата. За съжаление, тогава бях толкова изплашена, скована от болка и неинформирана, че квото и да ми бяха казали щях да повярвам. Впоследствие научих, че при отлепяне на плацентата изтича много кръв, а при мен нямаше и грам. Станах и си ходих сама до операционната и ми нямаше абсолютно нищо.
Та както и да е...Срязаха ме... Хич не ми се иска да си спомням този най-гаден момент в живота ми. Като излязох от упойка, доктора вече го нямаше, а някаква жена ме шиеше. Опитах се да кажа нещо, но имах тръба в устата, опитах да махна с ръка, но бях вързана. И така изтърпях си зашиването без упойка... После-реанимация, който разправя че му е било лесно-няма да му повярвам! Не знаех на кой свят съм, дали е ден или нощ, треперех постоянно, умирах от жажда... За раздвижването не ми се говори изобщо.
Видях бебето на третия ден. Имаше яркочервен срез от скалпел на бузата. Въпреки мазането с какво ли не, белега си е още там, добре че поне не е червен.
ПОради ужасните болки не можах да кърмя, просто защото не можех да си държа детето. не можех и да го вдигам от кошарата, нито да го къпя. Прилошаваше ми постоянно. Силните болки продължиха около месец, но до 8-мия месец, като вдигнех нещо по-тежко ме срязваше корема. След около година отново започнаха силни болки и ми се образуваха някакви втвърдявания по шева. Оказа се, че понеже съм спортувала и съединителната ми тъкан била не помня каква и затова раната не зараснала бързо и се е втвърдила така. Е сега ми остана само един отвратителен белег. И едно прекрасно детенце естествено.
Изобщо не можех да си помисля за второ раждане, но понеже знам, че мъжа ми иска 2 деца, още на контролния преглед след раждането питах лекарката може ли да се ражда нормално след секцио и тя ми отговори, че няма проблем стига да минат 3 години.
Изчакахме си въпросните 3 години и започнахме опити за второ. След година и нещо се получи и от момента, в който разбрах, че съм бременна започнах да проучвам какви са вариантите. За мое най-голямо очудване масово се сблъсквах с мнението, че щом веднъж съм раждала секцио, пак трябва да е със секцио. Факта, че консултацията ми води същата онази лекарка, дето ми каза, че няма проблем да е нормално, а сега ми твърди, че не може много ме озадачи. На всичко отгоре ме нарече самоубийца. В момента тя работи в частна болница и сметнах, че просто това им е оправданието, за да ти вземат повече пари. Това просто ме отказа да раждам там.
Започнах да чета по темата и ми направи впечатление, че само в БГ битува това мнение. Отчитайки факта колко са корумпирани лекарите и как само гледат да ти вземат парите без да се интересуват от теб и последствията от една напълно ненужна операция, реших че ще опитам да родя нормално и понеже се сблъсках с негативни реакции от страна на лекари, реших раждането да бъде без предварителна уговорка и в последния момент за да нямат време да ме срежат.
Нямах никакви притеснения, понеже бременността ми протече съвсем нормално, изследванията ми бяха добри, от първото раждане бяха минали 5 години и просто бях сигурна, че всичко ще е наред. Консултирах се и с други лекари, които естествено веднага започваха да ми обясняват, че трябва да е със секцио, но срещайки твърдата ми позиция по въпроса спираха да настояват. Даже в последните дни отидох на консултация при началник отделение на болницата, в която бях решила да раждам и тои самия след като ме прегледа потвърди, че всичко е наред и щом искам ще опитаме нормално, даже ми издаде някаква бележка в случай, че не е на смяна да я покажа, ако имам проблем с колегите му.
И така...започнаха ми контракциите и седях в къщи около 4 часа и чаках да станат на равни интервали. През това време прилагах различните техники на дишане и почти не усещах болките. В интерес на истината понеже твърдо си бях решила да раждам нормално, а от първия път си спомням нечовешките болки се постарах да усвоя колкото може повече нетрадиционни методи на обезболяване. За съжаление, като се започна всичко ми се изпари от главата и ми остана само дишането, но свърши отлична работа.
Контракциите ми така и не станаха равномерни и по едно време реших, че ще ходя в болницата да видим какво е положението. Оказа се, че съм със 6 см. разкритие, което почти не бях усетила. Дежурната лекарка беше малко крива, че я събудих, а като видя, че съм раждала със секцио, направо се вкисна. Вика: "Защо ми идваш чак сега, трябваше да е с планово секцио." Казах и че не искам секцио, а тя-как така решаваш как ще раждаш? Ако беше при мен на консултация, нямаше да го допусна. А аз нагла-да, ама не бях при вас! В крайна сметка нямаше какво да направи и след като видя, че имам голямо разкритие се успокои и не се наложи да показвам бележката от шефа й. Накара ме да подпиша някаква написана с химикал декларация, че аз съм решила да раждам нормално и си нося отговорността.
После клизма, пукане на водите и система. Неизвестно защо на всички без изключение слагаха системи с окситоцин. Опитах се да я откажа, но...не ми мина номера. После ме сложиха да легна, закачиха ми апарата за мерене на тонове и системата. Лекарката идваше да ме гледа отвреме-навреме и като ме видя, че дишам ме поощри, а аз я попитах може ли да ми даде още една възглавница за да се поизправя и да дишам по-добре. А тя направо ме пита искам ли да стана! Само това и чаках... Помогна ми да стана както си бях накичена с разните апарати и системи. Но беше много добре, в тази поза прилагах много по-лесно техниките на дишане и буквално усещах как бебето се смъква надолу със всяка контракция. След около половин час лекарката ме прегледа и каза, ч е разкритието ми е 9 см и скоро ще усетя напъни. След още няколко контракции наистина ги усетих и ме преместиха в родилна зала. Въобще не бях наясно какво се прави там, но ми обясниха как да напъвам и на четвъртия напън бебето се появи. След втория напън ми направиха епизиотомия, макар че според мен нямаше никаква нужда. Аз пак протестирах, но тя с твърд тон ми заяви че тя е лекаря и тя решава какво трябва. Както и да е...
Дадоха ми бебка да я гушкам докато ме шият и даже се шегуваха да не хвърля докато ме шият. Шиенето май беше най-неприятния момент от всичко, но не беше непоносимо.
През това време дойде другата смяна и се събраха към 10 човека, които като разбраха, че съм родила нормално след секцио много ми се радваха и ме поздравяваха.
После ме провериха да нямам руптура и след като се увериха, че всичко е наред ме изкараха от родилна.
Не мога да опиша еуфорията, която ме завладя. Чувствах се най-щастливия човек на земята. Беше ми едно леко и приятно. Най-странното е, че така се бях подготвила психически за нормално раждане и знаех всичко на теория, че се чувствах като актьор от филм. Все едно наблюдавах всичко от страни и се движех по определен сценарий. Даже си имах предварително намислени реплики за различни ситуации. Те и лекарите се шегуваха, че много съм говорела. А болките си бяха реални, но ги чувствах някак си отдалеч все едно всичко това не се случва на мен. Просто ми беше толкова интересно и приятно, че като ме изнесоха от родилна, съжалявах, че всичко е свършило. Исках още... Беше прекрасно! Наистина не си спомням някога да съм имала толкова интензивно и наситено с положителни емоции преживяване. Просто е несравнимо! Безкрайно съм щастлива, че го изживях пълноценно, а не го проспах като предния път!
Така че, момичета, пробвайте нормално, ако не стане винаги могат да ви срежат. И не се връзвайте на приказките за тесен таз, големи бебета и оплетени пъпни връви. Гледат да се отърват по-бързо от нас срещу повече пари. Не подценявайте и психическата подготовка за да бъде раждането наистина приятно преживяване.
Родих на 16.09. 2006 г. -така, че това се случва в БГ и към днешна дата. Просто бъдете твърди и отстоявайте правата си!
Отдавна Ви чета, но това е темата, която ме провокира да се регистрирам и споделя собствения си опит във връзка с темата, който надявам се ще е полезен. Още повече, че май не са много щастливките като мен.
Та значи... Преди 5 години родих със секцио, но според мен нямаше никаква причина за това, а просто имах уговорка с лекар, който определено реши да се отърве по-бързо от мен. Разкритието ми беше 6 см и той започна да ми прави изкуствено разкритие, което беше нещо ужасно, за да станело по-бързо. В резултат на това "човъркане" паднаха тоновете на бебето и той реши да ме среже. Питах го защо, а отговора беше, че се е отлепила плацентата. За съжаление, тогава бях толкова изплашена, скована от болка и неинформирана, че квото и да ми бяха казали щях да повярвам. Впоследствие научих, че при отлепяне на плацентата изтича много кръв, а при мен нямаше и грам. Станах и си ходих сама до операционната и ми нямаше абсолютно нищо.
Та както и да е...Срязаха ме... Хич не ми се иска да си спомням този най-гаден момент в живота ми. Като излязох от упойка, доктора вече го нямаше, а някаква жена ме шиеше. Опитах се да кажа нещо, но имах тръба в устата, опитах да махна с ръка, но бях вързана. И така изтърпях си зашиването без упойка... После-реанимация, който разправя че му е било лесно-няма да му повярвам! Не знаех на кой свят съм, дали е ден или нощ, треперех постоянно, умирах от жажда... За раздвижването не ми се говори изобщо.
Видях бебето на третия ден. Имаше яркочервен срез от скалпел на бузата. Въпреки мазането с какво ли не, белега си е още там, добре че поне не е червен.
ПОради ужасните болки не можах да кърмя, просто защото не можех да си държа детето. не можех и да го вдигам от кошарата, нито да го къпя. Прилошаваше ми постоянно. Силните болки продължиха около месец, но до 8-мия месец, като вдигнех нещо по-тежко ме срязваше корема. След около година отново започнаха силни болки и ми се образуваха някакви втвърдявания по шева. Оказа се, че понеже съм спортувала и съединителната ми тъкан била не помня каква и затова раната не зараснала бързо и се е втвърдила така. Е сега ми остана само един отвратителен белег. И едно прекрасно детенце естествено.
Изобщо не можех да си помисля за второ раждане, но понеже знам, че мъжа ми иска 2 деца, още на контролния преглед след раждането питах лекарката може ли да се ражда нормално след секцио и тя ми отговори, че няма проблем стига да минат 3 години.
Изчакахме си въпросните 3 години и започнахме опити за второ. След година и нещо се получи и от момента, в който разбрах, че съм бременна започнах да проучвам какви са вариантите. За мое най-голямо очудване масово се сблъсквах с мнението, че щом веднъж съм раждала секцио, пак трябва да е със секцио. Факта, че консултацията ми води същата онази лекарка, дето ми каза, че няма проблем да е нормално, а сега ми твърди, че не може много ме озадачи. На всичко отгоре ме нарече самоубийца. В момента тя работи в частна болница и сметнах, че просто това им е оправданието, за да ти вземат повече пари. Това просто ме отказа да раждам там.
Започнах да чета по темата и ми направи впечатление, че само в БГ битува това мнение. Отчитайки факта колко са корумпирани лекарите и как само гледат да ти вземат парите без да се интересуват от теб и последствията от една напълно ненужна операция, реших че ще опитам да родя нормално и понеже се сблъсках с негативни реакции от страна на лекари, реших раждането да бъде без предварителна уговорка и в последния момент за да нямат време да ме срежат.
Нямах никакви притеснения, понеже бременността ми протече съвсем нормално, изследванията ми бяха добри, от първото раждане бяха минали 5 години и просто бях сигурна, че всичко ще е наред. Консултирах се и с други лекари, които естествено веднага започваха да ми обясняват, че трябва да е със секцио, но срещайки твърдата ми позиция по въпроса спираха да настояват. Даже в последните дни отидох на консултация при началник отделение на болницата, в която бях решила да раждам и тои самия след като ме прегледа потвърди, че всичко е наред и щом искам ще опитаме нормално, даже ми издаде някаква бележка в случай, че не е на смяна да я покажа, ако имам проблем с колегите му.
И така...започнаха ми контракциите и седях в къщи около 4 часа и чаках да станат на равни интервали. През това време прилагах различните техники на дишане и почти не усещах болките. В интерес на истината понеже твърдо си бях решила да раждам нормално, а от първия път си спомням нечовешките болки се постарах да усвоя колкото може повече нетрадиционни методи на обезболяване. За съжаление, като се започна всичко ми се изпари от главата и ми остана само дишането, но свърши отлична работа.
Контракциите ми така и не станаха равномерни и по едно време реших, че ще ходя в болницата да видим какво е положението. Оказа се, че съм със 6 см. разкритие, което почти не бях усетила. Дежурната лекарка беше малко крива, че я събудих, а като видя, че съм раждала със секцио, направо се вкисна. Вика: "Защо ми идваш чак сега, трябваше да е с планово секцио." Казах и че не искам секцио, а тя-как така решаваш как ще раждаш? Ако беше при мен на консултация, нямаше да го допусна. А аз нагла-да, ама не бях при вас! В крайна сметка нямаше какво да направи и след като видя, че имам голямо разкритие се успокои и не се наложи да показвам бележката от шефа й. Накара ме да подпиша някаква написана с химикал декларация, че аз съм решила да раждам нормално и си нося отговорността.
После клизма, пукане на водите и система. Неизвестно защо на всички без изключение слагаха системи с окситоцин. Опитах се да я откажа, но...не ми мина номера. После ме сложиха да легна, закачиха ми апарата за мерене на тонове и системата. Лекарката идваше да ме гледа отвреме-навреме и като ме видя, че дишам ме поощри, а аз я попитах може ли да ми даде още една възглавница за да се поизправя и да дишам по-добре. А тя направо ме пита искам ли да стана! Само това и чаках... Помогна ми да стана както си бях накичена с разните апарати и системи. Но беше много добре, в тази поза прилагах много по-лесно техниките на дишане и буквално усещах как бебето се смъква надолу със всяка контракция. След около половин час лекарката ме прегледа и каза, ч е разкритието ми е 9 см и скоро ще усетя напъни. След още няколко контракции наистина ги усетих и ме преместиха в родилна зала. Въобще не бях наясно какво се прави там, но ми обясниха как да напъвам и на четвъртия напън бебето се появи. След втория напън ми направиха епизиотомия, макар че според мен нямаше никаква нужда. Аз пак протестирах, но тя с твърд тон ми заяви че тя е лекаря и тя решава какво трябва. Както и да е...
Дадоха ми бебка да я гушкам докато ме шият и даже се шегуваха да не хвърля докато ме шият. Шиенето май беше най-неприятния момент от всичко, но не беше непоносимо.
През това време дойде другата смяна и се събраха към 10 човека, които като разбраха, че съм родила нормално след секцио много ми се радваха и ме поздравяваха.
После ме провериха да нямам руптура и след като се увериха, че всичко е наред ме изкараха от родилна.
Не мога да опиша еуфорията, която ме завладя. Чувствах се най-щастливия човек на земята. Беше ми едно леко и приятно. Най-странното е, че така се бях подготвила психически за нормално раждане и знаех всичко на теория, че се чувствах като актьор от филм. Все едно наблюдавах всичко от страни и се движех по определен сценарий. Даже си имах предварително намислени реплики за различни ситуации. Те и лекарите се шегуваха, че много съм говорела. А болките си бяха реални, но ги чувствах някак си отдалеч все едно всичко това не се случва на мен. Просто ми беше толкова интересно и приятно, че като ме изнесоха от родилна, съжалявах, че всичко е свършило. Исках още... Беше прекрасно! Наистина не си спомням някога да съм имала толкова интензивно и наситено с положителни емоции преживяване. Просто е несравнимо! Безкрайно съм щастлива, че го изживях пълноценно, а не го проспах като предния път!
Така че, момичета, пробвайте нормално, ако не стане винаги могат да ви срежат. И не се връзвайте на приказките за тесен таз, големи бебета и оплетени пъпни връви. Гледат да се отърват по-бързо от нас срещу повече пари. Не подценявайте и психическата подготовка за да бъде раждането наистина приятно преживяване.
Родих на 16.09. 2006 г. -така, че това се случва в БГ и към днешна дата. Просто бъдете твърди и отстоявайте правата си!
Аз съм раждала вагинално 4 години след направено секцио. За съжаление поради лекарска грешка, раждането ми не беше успешно проведено, така че сега ще трябва да раждам отново секцио:(.
Няма да се впускам в подробности за вагиналното си раждане, защото според мен си е изключение от практиката и няма смисъл да се плашат майки, които са решили да опитат, защото си е постижимо. А и аз и детенцето ми сме живи и здрави, така че това е най-важното!
От това, което съм чела има няколко задължителни показателя, за успешно вагинално раждане след секцио. Най-важното е, че трябва да има до теб винаги ДОКТОР от първата контракция до последния момент. А също така и готов екип да реагира за секцио, при евентуална руптура на матката. (все пак рискът да се случи това, никак не е малък). Мисля, че в България чрез парично споразумение с доктор, това поне е постижимо. Друг важен момент е, че не бива да се ИНДУЦИРА раждането. Също така не бива да се пробва вагинално раждане след сигурно преносване с 10 дена. Доктори, споделят, че е от голямо значение и как е рязана матката - трябва да е хоризонтално, а не вертикално, но съм чела за случаи, когато и жени с вертикален разрез са се справяли. Но ето, че пак си опира до конкретната психика и физика.
Аз лично предпочитам вагиналното си раждане, въпреки кошмарните си спомени, защото се възстанових много по-бързо и психически и физически!
Надявам се да съм била полезна на някого.
Определено смятам, че в БГ е доста постижимо (разбира се с цената на заплащане)
Аз тук, не успях да намеря друг доктор, който да се навие да ме остави да се пробвам вагинално и този път, а при предишния си "доктор" не бих рискувала да пробвам пак.
Няма да се впускам в подробности за вагиналното си раждане, защото според мен си е изключение от практиката и няма смисъл да се плашат майки, които са решили да опитат, защото си е постижимо. А и аз и детенцето ми сме живи и здрави, така че това е най-важното!
От това, което съм чела има няколко задължителни показателя, за успешно вагинално раждане след секцио. Най-важното е, че трябва да има до теб винаги ДОКТОР от първата контракция до последния момент. А също така и готов екип да реагира за секцио, при евентуална руптура на матката. (все пак рискът да се случи това, никак не е малък). Мисля, че в България чрез парично споразумение с доктор, това поне е постижимо. Друг важен момент е, че не бива да се ИНДУЦИРА раждането. Също така не бива да се пробва вагинално раждане след сигурно преносване с 10 дена. Доктори, споделят, че е от голямо значение и как е рязана матката - трябва да е хоризонтално, а не вертикално, но съм чела за случаи, когато и жени с вертикален разрез са се справяли. Но ето, че пак си опира до конкретната психика и физика.
Аз лично предпочитам вагиналното си раждане, въпреки кошмарните си спомени, защото се възстанових много по-бързо и психически и физически!
Надявам се да съм била полезна на някого.
Определено смятам, че в БГ е доста постижимо (разбира се с цената на заплащане)
Аз тук, не успях да намеря друг доктор, който да се навие да ме остави да се пробвам вагинално и този път, а при предишния си "доктор" не бих рискувала да пробвам пак.
Преди 5 години родих с планово секцио(тесен таз,голямо бебе-4,100) и не съжалявах и за миг,че така съм родила. Обаче си намислих,че второто ще е вагинално раждане(да видим какво ще е пък това "чудо"). Има моменти, в които се разколебавам,за малко,но все още не съм се отказала.
emem , да пишеш как е минало при теб нормалното раждане,да ми дадеш смелост!
emem , да пишеш как е минало при теб нормалното раждане,да ми дадеш смелост!
Според д-р. Григорова от Тина Киркова, риска от руптура на матката след прекарано секцио и започнали контракции е между 10-15 процента. Това е адски голям процент, а роптурата на матката е нещо доста сериозно. Е, сещайте се навиват ли се лекарите да оставят някой да се пъне , като на 100 пациентки между 10 и 15 ще имат това усложнение. Моето второ секцио ще е 14 дни преди термин и яко ме тресе шубето да не тръгнат контракции преди това, а камо ли да се надявам, че ще попадна в 85те процента, на вагинално раждане след секцио, без роптура...хайде бе! Хич и не се надявам. Явно тука има доста смели майки.
Страшно се радвам да напиша точно в тази тема, че Еми днес сутринта се е справила перфектно с нормалното раждане на прекрасно момченце 
(между другото, Клеми, точно при д-р Григорова 
).
Поздравявам я за куража и силата, с които понесе напрежението и проблемите в края и най-вече за развръзката
!
П.П Най-вероятно довечера по Евроком ще дават репортаж от Св. София, в който са снимали и Еми с бебето.
(между другото, Клеми, точно при д-р Григорова ). Поздравявам я за куража и силата, с които понесе напрежението и проблемите в края и най-вече за развръзката
!П.П Най-вероятно довечера по Евроком ще дават репортаж от Св. София, в който са снимали и Еми с бебето.
Честито Ема
Ако знаеш как се радвам
Да ти е живо и здраво бебчето и много много радост да ти носи
Ох момичета, такива като вас сили ми дават, че ще мога и аз да родя нормално следващото. Първото беше секцио заради седалищно разположение, второто обаче се надявам да се завърти в правилната посока.
Друг един въпрос обаче имам аз. При мен може да се наложи раждането (живот и здраве един ден) да тръгне по-рано от термина. С един бъбрек съм и ако има проблеми към края на бременността предизвикват раждане. Как стои въпроса с първо раждане секцио и второ предизвикано нормално
Ако знаеш как се радвам
Да ти е живо и здраво бебчето и много много радост да ти носи
Ох момичета, такива като вас сили ми дават, че ще мога и аз да родя нормално следващото. Първото беше секцио заради седалищно разположение, второто обаче се надявам да се завърти в правилната посока.
Друг един въпрос обаче имам аз. При мен може да се наложи раждането (живот и здраве един ден) да тръгне по-рано от термина. С един бъбрек съм и ако има проблеми към края на бременността предизвикват раждане. Как стои въпроса с първо раждане секцио и второ предизвикано нормално
И тук да поздравя Еми
Съжалявам, че чак днес видях, че е родила - щях иначе да гледам репортажа по Евроком.
Много се радвам, че постигна желанието си за естествено нормално раждане, при това - във вода! Мечта!
Да й е живо и здраво момченцето и с нетърпение ще чакам разказа (без съмнение ще е изпълнен с много вълнение) за раждането
Съжалявам, че чак днес видях, че е родила - щях иначе да гледам репортажа по Евроком.
Много се радвам, че постигна желанието си за естествено нормално раждане, при това - във вода! Мечта!
Да й е живо и здраво момченцето и с нетърпение ще чакам разказа (без съмнение ще е изпълнен с много вълнение) за раждането
Видях този форум и реших и аз да разкажа моята история.
Първото ми раждане беше секцио, второто след година и 11 месеца - нормално, за третото, което предстои след няколко месеца, се моля също да е нормално.
Първият път ме срязаха, понеже раждането не вървеше. По-късно, след много четене в интернет разбрах, че е било излишно. Имам "първична родова слабост", с други думи - бавно протича самото раждане, но веднъж като почне си напредва, стига да има кой да го изчака. Но вместо да ме чакат първия път, ме сложиха на системи, на легло, пукнаха водите, и наистина нямаше вече време за чакане (макар че след като станах от системите и се запътих към операционната да ме подготвят, болките ми рязко се увеличиха, а на самата операционна (около час след ставането от леглото) се тресях от контракции като риба на сухо, но вече нямаше кой да проверява за разкритие. Така в крайна сметка си имах и болките от нормалното раждане (които са много по-силни при системи), и операция.
Най-лошата новина за мен беше, че щом имам веднъж секцио, вероятността е винаги да раждам със секцио, което не е хубава новина, ако искаш да имаш повече от 3 деца. Поне аз не исках 3 и повече пъти да преживея трудното събуждане, следоперативната болка, и всички неприятности около раната на операцията. (Мъжът ми за малко да припадне от смях, ако не ме съжаляваше, когато ме видя за пръв път след операцията - вървях със ситни стъпки като човек, който е напълнил гащите...).
По тази причина започнах да търся информация и ето какво намерих:
Причини за първо секцио, които не налагат задължително второ секцио: увиване на пъпната връв около вратлето му, проблеми с бебето (почва да губи тонове), предлежаща плацента и други от този вид - При второто раждане може всичко да е наред с бебето, и няма причини да се прави задължително секцио. Единствено, ако причините са от здравословното състояние на майката (чувала съм, че проблеми с очите са такъв вид), (наистина) тесен таз, генитален херпес, или от горепосочените причини за секцио, свързани с бебето, тогава няма как.
Ако разрезът на матката е ниско долу, както сега ги правят масово, тогава вероятността за спукване на матката е по-ниска, отколкото ако е вертикален или Т-образен.
И още нещо: ако родовата дейност върви бавно, вместо да лежи жената на системи, по-добре е да се разхожда и при контракция да кляка - клякането разширява тазовите кости с 10-до 15% (информацията е от един акушерски американски сайт).
Така се убедих, че не е невъзможно да раждам нормално, остана да намеря лекар, който да мисли същото по въпроса. След много търсене, и почти в последния момент (вече бях към началото на деветия месец) намерих и точния човек - доц. Кичукова от ВМИ-Пловдив. Отидох си на преглед при нея и и казах прямо: искаме с мъжът ми ПОВЕЧЕ от 3 деца. Второто раждане ще е година и 11 месеца след първото, обясних точно как е протекло първото раждане, и накрая я попитах: как е най-добре да процедираме, за да може матката да може да износи и роди още много деца. Доцентката се оказа много разбран лекар, провери каква е позицията на бебето, околоплодните води, кръвно и един куп подобни работи, и в крайна сметка се разбрахме, че ще пробваме нормално.
В крайна сметка родих второто си дете нормално. Първите болки започнаха през нощта, през целия ден си имах контракции, постепенно се усилваха, към 3 часа след обед лекарката ми даде едно хапче - за усилване на контракциите, след като се убеди, че родовата дейност е тръгнала уверено, че шийката е изгладена и пр. (искаше да ми дава хапчето в 12, но като ме прегледа, реши да отложи за по-късно - разбираше си от работата докторката). Вечерта контракциите се усилиха, в 17:30 часа ме прегледа - имах 5 см. разкритие, редовни контракции, едва тогава ме вкара в родилна зала (20 ч.), след това ми пукна водите, и ми каза да бъда търпелива. В 21:50 получих първия напън. Имах пълно разкритие. След това след доста напъване си родих към 22:20. Бебето нямаше никакви усложнения (АПГАР - 10). Матката си е цяла целеничка и носи трето дете. Имах шевове отдолу, но се оправих бързо. Разковничето при мен се оказа да не ме форсират, а да ме изчакат.
Ако някой желае да ражда нормално след секцио, да не се отказва, но да търси информация и компетентен лекар, който да се погрижи за него. В Пловдив най-голяма вероятност да намери такъв сговорчив специалист има във ВМИ. Успех!
Ето и линк за повече информация относно вагинално раждане след секцио: търсете VBAC:
http://www.childbirth.org/section/VBACindex.html
Първото ми раждане беше секцио, второто след година и 11 месеца - нормално, за третото, което предстои след няколко месеца, се моля също да е нормално.
Първият път ме срязаха, понеже раждането не вървеше. По-късно, след много четене в интернет разбрах, че е било излишно. Имам "първична родова слабост", с други думи - бавно протича самото раждане, но веднъж като почне си напредва, стига да има кой да го изчака. Но вместо да ме чакат първия път, ме сложиха на системи, на легло, пукнаха водите, и наистина нямаше вече време за чакане (макар че след като станах от системите и се запътих към операционната да ме подготвят, болките ми рязко се увеличиха, а на самата операционна (около час след ставането от леглото) се тресях от контракции като риба на сухо, но вече нямаше кой да проверява за разкритие. Така в крайна сметка си имах и болките от нормалното раждане (които са много по-силни при системи), и операция.
Най-лошата новина за мен беше, че щом имам веднъж секцио, вероятността е винаги да раждам със секцио, което не е хубава новина, ако искаш да имаш повече от 3 деца. Поне аз не исках 3 и повече пъти да преживея трудното събуждане, следоперативната болка, и всички неприятности около раната на операцията. (Мъжът ми за малко да припадне от смях, ако не ме съжаляваше, когато ме видя за пръв път след операцията - вървях със ситни стъпки като човек, който е напълнил гащите...).
По тази причина започнах да търся информация и ето какво намерих:
Причини за първо секцио, които не налагат задължително второ секцио: увиване на пъпната връв около вратлето му, проблеми с бебето (почва да губи тонове), предлежаща плацента и други от този вид - При второто раждане може всичко да е наред с бебето, и няма причини да се прави задължително секцио. Единствено, ако причините са от здравословното състояние на майката (чувала съм, че проблеми с очите са такъв вид), (наистина) тесен таз, генитален херпес, или от горепосочените причини за секцио, свързани с бебето, тогава няма как.
Ако разрезът на матката е ниско долу, както сега ги правят масово, тогава вероятността за спукване на матката е по-ниска, отколкото ако е вертикален или Т-образен.
И още нещо: ако родовата дейност върви бавно, вместо да лежи жената на системи, по-добре е да се разхожда и при контракция да кляка - клякането разширява тазовите кости с 10-до 15% (информацията е от един акушерски американски сайт).
Така се убедих, че не е невъзможно да раждам нормално, остана да намеря лекар, който да мисли същото по въпроса. След много търсене, и почти в последния момент (вече бях към началото на деветия месец) намерих и точния човек - доц. Кичукова от ВМИ-Пловдив. Отидох си на преглед при нея и и казах прямо: искаме с мъжът ми ПОВЕЧЕ от 3 деца. Второто раждане ще е година и 11 месеца след първото, обясних точно как е протекло първото раждане, и накрая я попитах: как е най-добре да процедираме, за да може матката да може да износи и роди още много деца. Доцентката се оказа много разбран лекар, провери каква е позицията на бебето, околоплодните води, кръвно и един куп подобни работи, и в крайна сметка се разбрахме, че ще пробваме нормално.
В крайна сметка родих второто си дете нормално. Първите болки започнаха през нощта, през целия ден си имах контракции, постепенно се усилваха, към 3 часа след обед лекарката ми даде едно хапче - за усилване на контракциите, след като се убеди, че родовата дейност е тръгнала уверено, че шийката е изгладена и пр. (искаше да ми дава хапчето в 12, но като ме прегледа, реши да отложи за по-късно - разбираше си от работата докторката). Вечерта контракциите се усилиха, в 17:30 часа ме прегледа - имах 5 см. разкритие, редовни контракции, едва тогава ме вкара в родилна зала (20 ч.), след това ми пукна водите, и ми каза да бъда търпелива. В 21:50 получих първия напън. Имах пълно разкритие. След това след доста напъване си родих към 22:20. Бебето нямаше никакви усложнения (АПГАР - 10). Матката си е цяла целеничка и носи трето дете. Имах шевове отдолу, но се оправих бързо. Разковничето при мен се оказа да не ме форсират, а да ме изчакат.
Ако някой желае да ражда нормално след секцио, да не се отказва, но да търси информация и компетентен лекар, който да се погрижи за него. В Пловдив най-голяма вероятност да намери такъв сговорчив специалист има във ВМИ. Успех!
Ето и линк за повече информация относно вагинално раждане след секцио: търсете VBAC:
http://www.childbirth.org/section/VBACindex.html
