В нашата библиотека тези поредици ги купуват без никакъв ред . Предпочитам на хартия . Но не бих инвестирала в тях пари. Не бих препрочела и нямам възможност да купя това дето искам дори.
- Публикувана: 23 юли 2021, 10:22 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2021, 10:34 ч.
В момента чета ... 71
Да, да, и аз подбирам какво да купувам. Но всъщност след като го купя, прочета и не го искам го разменям в съседната тема и после пак и така. Оставям си това, което бих препоръчала на приятел или бих дала на децата си да четат, останалото разменям.
Луиз Пени подарих на майка ми в опит да я изкарам малко от руслото, в което върви, но взех първата и тя май не остана достатъчно доволна.
А и съм с особено мнение за поредиците. Според мен може спокойно да се прочетат 1-2 книги от която и да е поредица на случаен принцип, определено става ясно какво се е случило в миналото. Не съм се интересувала какво мислят самите автори по този въпрос. Саня, можеш да пробваш с произволна, тази, която ще ти даде приятелката ти. Определено не ми е най-най-любимият автор, но е приятна за четене, а за лятото ще е супер даже!
Луиз Пени подарих на майка ми в опит да я изкарам малко от руслото, в което върви, но взех първата и тя май не остана достатъчно доволна.
А и съм с особено мнение за поредиците. Според мен може спокойно да се прочетат 1-2 книги от която и да е поредица на случаен принцип, определено става ясно какво се е случило в миналото. Не съм се интересувала какво мислят самите автори по този въпрос. Саня, можеш да пробваш с произволна, тази, която ще ти даде приятелката ти. Определено не ми е най-най-любимият автор, но е приятна за четене, а за лятото ще е супер даже!
Те всичките на Пени стават и за индивидуално четене (общо взето, във всяка тя вкарва няколко думи предистория от предишните), но това, което лично на мен най-много ми харесва, не са крими-загадките, а цялата картина на Канада, селото Трите бора и жителите му и начина, по който ненатрапчиво те облъчва с информация за квебекското общество. Успокояващо ми действат тези книги, с удоволствие ги отварям отново.
А поредицата си я събирам, защото Пени е чудесен пример за автор, който се развива възходящо с всяка следваща книга. Любопитно ми е да сравнявам описанията от първите с тези от последните - ами, забележително е да следи човек как се развива стилът на един автор.
А поредицата си я събирам, защото Пени е чудесен пример за автор, който се развива възходящо с всяка следваща книга. Любопитно ми е да сравнявам описанията от първите с тези от последните - ами, забележително е да следи човек как се развива стилът на един автор.
Завърших”Механично пияно” и съм впечатлена от Кърт Вонегът.Историята на моменти ме препращаше към сходни елементи от истории в книгите на Оруел и Атууд.На моменти се смях,тъгувах и изпитвах многократно чувство на носталгия към загубените човешки усещания заедно с героя,изпитах нужда в края на романа да се потопя в дива природа,сред обикновени хора с непоклатима вяра в традициите,които не биха се променили и след хиляда години,истинските продължители на човешкия род…и се притесних истински,че те могат да изчезнат,да бъдат изтрити от нашето съвремие и няма да има следа от техните къщи,огради,животни,книги,вехторийки…
Малко се увлякох,извинете ме!
Книгата е ново издание на Кръг в превод на Боян Николаев,с твърди корици -илюстрация Милена Вълнарова,хартията е скъпа,приятна за разлистване,истинско удоволствие !
Малко се увлякох,извинете ме!
Книгата е ново издание на Кръг в превод на Боян Николаев,с твърди корици -илюстрация Милена Вълнарова,хартията е скъпа,приятна за разлистване,истинско удоволствие !
Аз обичам да чета поредиците по реда им. Наскоро прочетох "Светлина в пукнатините" - Луиз Пени, сякаш от всичките досега тази най-много ми хареса. При едно условие обаче - без криминалната нишка. 
Което не е голям комплимент, когато все пак става дума за криминале. Както сто пъти досега съм писала, ако авторката зареже този жанр и започне да пише проза, ще бъде чудесно. Толкова хубаво описва природа, взаимоотношения, характери, обаче крими случаите са абсолютно неубедителни, съчинени, измислени, неправдиви, немотивирани. И в "Светлина в пукнатините" е така. Арман Гамаш много ми харесва, убедителен и пълнокръвен образ - сякаш от всичките главни действащи лица от криминални поредици той е най-нормалният, заедно с Дейвид Хънтър на Саймън Бекет.
Което не е голям комплимент, когато все пак става дума за криминале. Както сто пъти досега съм писала, ако авторката зареже този жанр и започне да пише проза, ще бъде чудесно. Толкова хубаво описва природа, взаимоотношения, характери, обаче крими случаите са абсолютно неубедителни, съчинени, измислени, неправдиви, немотивирани. И в "Светлина в пукнатините" е така. Арман Гамаш много ми харесва, убедителен и пълнокръвен образ - сякаш от всичките главни действащи лица от криминални поредици той е най-нормалният, заедно с Дейвид Хънтър на Саймън Бекет. 
Ще ми се да взема някакви книжки на детето на кумата ми, което декември става на 1 г, живеят в чужбина и мисля, че ще се зарадва на български книжки. Само че с едното дете отдавна я минах тази възраст, а другото е съвсем малко още. Имате ли идеи? Нещо, което ви е харесало и да е подходящо?
Елегантността на таралежа-подходих на висока скорост, но бързичко се кротнах.
Допадна ми книгата. И аз понякога изпадам във философски размисли относно смисъла на живота и заключенията ми се припокриват с тези на авторката.
Даже понякога съм по-крайна.
Когато децата бяха малки и трябваше да ги утешавам при смърт на роднина или друг близък човек, ми помогна книгата "Уроците на душата и нейната мисия".
За тях беше по-приемлива тезата, че всеки човек се ражда с мисия и когато я изпълни , то тогава свършва времето му на земята. За съжаление се случва това време да е много малко.
В интерес на истината гледам да не мисля много по въпроса, че ще взема да изпадна в депресия и ще стана черногледа. Има ли някакъв космически замисъл и кой стои зад него ? Нали всичко има край. Следователно и нашата планета трябва да крие някакъв самоунищожителен сценарий . Или пък този край да е вследствие от външна сила-метеорит. Като гледам как природата си " отмъщава" , явно сме го задействали този план. Говорят за изместване на магнитните полюси, Харп и прочие. Но реално погледнато, еволюцията на човека ще го доведе до последния етап. Отплеснах се и отивам да изпера килима, че мисля щуротии.
Започнах Хляб по водите на Ъруин Шоу.
Купихме стар имот и имаше много книги. Преди време попаднах на мнение за нея и си я оставих с още няколко книжки. За съжаление повечето книги бяха се разпаднали. Каквото можах продадох и подарих на читалища, останалото отиде за рециклиране. По-добре така, отколкото в контейнера или за горене. Всеки иска да пипне нова книга. И тук идва пак мисълта, че всичко си има отредено време за живот.
В Елегантността на таралежа ми допадна един цитат. Нещо от сорта, че като живеем ,непрекъснато наблюдаваме как нещо умира.
Слънчев и усмихнат ден Ви желая!
Допадна ми книгата. И аз понякога изпадам във философски размисли относно смисъла на живота и заключенията ми се припокриват с тези на авторката.
Даже понякога съм по-крайна.
Когато децата бяха малки и трябваше да ги утешавам при смърт на роднина или друг близък човек, ми помогна книгата "Уроците на душата и нейната мисия".
За тях беше по-приемлива тезата, че всеки човек се ражда с мисия и когато я изпълни , то тогава свършва времето му на земята. За съжаление се случва това време да е много малко.
В интерес на истината гледам да не мисля много по въпроса, че ще взема да изпадна в депресия и ще стана черногледа. Има ли някакъв космически замисъл и кой стои зад него ? Нали всичко има край. Следователно и нашата планета трябва да крие някакъв самоунищожителен сценарий . Или пък този край да е вследствие от външна сила-метеорит. Като гледам как природата си " отмъщава" , явно сме го задействали този план. Говорят за изместване на магнитните полюси, Харп и прочие. Но реално погледнато, еволюцията на човека ще го доведе до последния етап. Отплеснах се и отивам да изпера килима, че мисля щуротии.
Започнах Хляб по водите на Ъруин Шоу.
Купихме стар имот и имаше много книги. Преди време попаднах на мнение за нея и си я оставих с още няколко книжки. За съжаление повечето книги бяха се разпаднали. Каквото можах продадох и подарих на читалища, останалото отиде за рециклиране. По-добре така, отколкото в контейнера или за горене. Всеки иска да пипне нова книга. И тук идва пак мисълта, че всичко си има отредено време за живот.
В Елегантността на таралежа ми допадна един цитат. Нещо от сорта, че като живеем ,непрекъснато наблюдаваме как нещо умира.
Слънчев и усмихнат ден Ви желая!
И аз обичам да чета поредиците от началото, но не всички поредици възнамерявам да прочета. От някои просто боцвам по една-две и така.
На Ъруин Шоу съм си приготвила "Богат беден" за препрочитане и още други също, кой знае кога ще стигна до тях.
Започнах "Изхвърлени в Америка" от съфорумка, добре започва, възлагам й големи надежди. Четох, че предизвикала големи полемики в Щатите.
Заявих от Столична библиотека 4 книги на Хермес - продължението на "Аз преди теб", "Бяла хризантема", "Героичната арка" на Жозе Родригеш душ Сантуш и един летен роман. Мислех да ги купя, пък си викам я да видя какво от това ще мога да взема от библиотеката. Освен "Изхвърлени в Америка" имам "Ловецът на хвърчила" и "Перлата, която се освободи от черупката си" /отново от библиотека/, както и Яа Джаси "Завръщане" и "Снежното цвете и тайното ветрило", Гийом Мюсо - "Парижката квартира" - последните три за дочитане. Пак съм се зарила А, и съм започнала Фондацията на Азимов на четеца и искам да си я продължавам.
На Ъруин Шоу съм си приготвила "Богат беден" за препрочитане и още други също, кой знае кога ще стигна до тях.
Започнах "Изхвърлени в Америка" от съфорумка, добре започва, възлагам й големи надежди. Четох, че предизвикала големи полемики в Щатите.
Заявих от Столична библиотека 4 книги на Хермес - продължението на "Аз преди теб", "Бяла хризантема", "Героичната арка" на Жозе Родригеш душ Сантуш и един летен роман. Мислех да ги купя, пък си викам я да видя какво от това ще мога да взема от библиотеката. Освен "Изхвърлени в Америка" имам "Ловецът на хвърчила" и "Перлата, която се освободи от черупката си" /отново от библиотека/, както и Яа Джаси "Завръщане" и "Снежното цвете и тайното ветрило", Гийом Мюсо - "Парижката квартира" - последните три за дочитане. Пак съм се зарила
А, и съм започнала Фондацията на Азимов на четеца и искам да си я продължавам. 
Приключих с Кажете на Жофика на Магда Сабо и пак ще повторя, че романът е вълнуващ. На моменти ми се искаше да вляза в страниците и да съм сред героите.
Не е текст, който се прескача на места, защото именно преплетените нишки и детайли са важни. Харесва ми подходът към героите, а също и колко ясно е подчертано колко често хората са склонни на предразсъдъци, да затъват в мислите си, да избягват комуникацията, да грешат, че общуването е само говорене.
Това е книга за добротата и милосърдието, за чистотата на детското сърце и за грешките, за които възрастните трудно искат прошка.
Магда Сабо със сигурност е била изумителна жена, а фактът, че през 60-те е писала тази си творба е още една причина да ми харесва още повече.
Не е текст, който се прескача на места, защото именно преплетените нишки и детайли са важни. Харесва ми подходът към героите, а също и колко ясно е подчертано колко често хората са склонни на предразсъдъци, да затъват в мислите си, да избягват комуникацията, да грешат, че общуването е само говорене.
Това е книга за добротата и милосърдието, за чистотата на детското сърце и за грешките, за които възрастните трудно искат прошка.
Магда Сабо със сигурност е била изумителна жена, а фактът, че през 60-те е писала тази си творба е още една причина да ми харесва още повече.
Явно Сабо не е за всеки, както е с всички автори де. На мен определено ми е скучна на моменти, а реакциите на главните герои ме дразнят супер много, някак неадекватни са. Следва спойлер, нечелите книгата да го пропуснат:
Не е моето, в същото време не е и натоварващо и се чете леко. Изтеглила съм още една нейна книга, даже не помня коя, може да я прочета след като приключа Жофика, не съм решила още.
Скрит текст:
Стигнах до там, където се събраха на анкетата в училище и Марта ще връща чантата на чичото. Значи разбра, че има причина съдържанието ѝ да се пази в тайна, след което на всеослушание прочете списък какво съдържа. Ами... силно ме изненада това ѝ действие 
Не е моето, в същото време не е и натоварващо и се чете леко. Изтеглила съм още една нейна книга, даже не помня коя, може да я прочета след като приключа Жофика, не съм решила още.
Може би пак ще зачета Сабо след Набоков .
Но ми се иска нещо по- леко.
Затова съм взела Удхаус - но нещо не се сработвам с него .
Но ми се иска нещо по- леко.
Затова съм взела Удхаус - но нещо не се сработвам с него .
Периодически чета нещо от Удхаус. Имам доста от издадените му книги. Не всичко е еднакво добро, естествено. Ако не сте го чели досега, започнете със "Стрихинин в супата", например.