В момента чета ... 71

  • 47 953
  • 747
  •   1
Отговори
# 480
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 365
Аз измъчих първите 200 страници на Малкия приятел, едва я бутам... А харесвам Дона Тарт, много. Тази ли е най- скучната й книга? Ще се случи ли изобщо нещо? Пф, имам голямо желание да я прочета, но наистина засега ми върви много бавно.

# 481
  • Мнения: 3 197
Аз измъчих първите 200 страници на Малкия приятел, едва я бутам... А харесвам Дона Тарт, много. Тази ли е най- скучната й книга? Ще се случи ли изобщо нещо? Пф, имам голямо желание да я прочета, но наистина засега ми върви много бавно.
Така съм чувала, но не съм стигнала до нея още. От другите й две и аз съм много впечатлена.

# 482
  • Мнения: 6 218
Не си единствена. Много хора, харесали "Тайната история" и "Щиглецът", са се мъчили с "Малкият приятел". На мен ми беше първа среща с авторката, но съм сред изключенията.

# 483
  • Мнения: 2 207
Аз както не бях попадала на хубави книги скоро, нещата за щастие взеха да се обръщат .
Току що прочетох "Това, което посееш" на Юрт и Русенфелт и все още съм като ударена с парцал в главата. Някои неща със сигурност ги очаквах, други не толкова. Ще си сложа мнението в спойлер, че не знам колко точно ще издам.

Скрит текст:
даже не знам откъде да започна. Може би с главните криминални случаи, които ми е повече от ясно, че са колкото да има малко пълнеж. Още повече, че се разкриха в средата на книгата . Там нямаше нищо изненадващо или интересно за мен. За жалост това е втора поредна книга, в която разследващия случай е съшит с бели конци.
Историята с разкриването на Били - радвам се че се случи най-сетне. Не мога да крия обаче, че му симпатизирах цялостно, а стана антигерой. Бях сигурна , че Аманда ще е прикритието, а целта ще е Урсула и че Торкел ще я спаси, понеже той е близък с Ваня и не би и навредил по този начин.
Този нов герой Тим - още откакто се появи предусещах че ще се случва нещо със Сабине и Лили и подозирах, че някоя от тях е жива. Престои интересна последна книга. Нямам идея как ще се развият нещата , но мисля че накрая Себастиан ще умре - това ми е предчувствието .
Нещото което изобщо не очаквах да се завърне е некадърният Тумас, както и Елинор.

В заключение искам да кажа, че последните две книги сякаш не са писани от Юрт и Русенфелт. Доста по-слабо написани, както и по-тънки, което ме кара да си мисля , че можеше двете да ги обединят в една по някакъв начин. Ясно е, че основното действащо са обратите в животите на главните герои, а не толкова разследващите случаи.  Нещо което ме издразни може би в превода е, че на места имаше английски изрази с превод под линия. Стори ми се доста тъпо и неестествено за техните книги. Та така, чакам с нетърпение последната книга.

Паралелно все още слушам "Нощ" на Камелия Кучер и много ме развълнува тази книга. Толкова красиво представена е любовта, при все че аз по принцип не си падам много по такъв тип книги. Има и много мъка, някак ме докосна. Интересно е какво ще се случи, мисля че ще е предвидимо донякъде.

# 484
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 6 386
Аз измъчих първите 200 страници на Малкия приятел, едва я бутам... А харесвам Дона Тарт, много. Тази ли е най- скучната й книга? Ще се случи ли изобщо нещо? Пф, имам голямо желание да я прочета, но наистина засега ми върви много бавно.
От Дома Тарт прочетох две книги:"Il cardellino"( не правя превод, защото не знам заглавието на българското издание) и "Dio di illusioni"( Богът на илюзиите). Голям зор видях и с двете. Ама както е казал шопът:" Пениш са не пениш..."( или беше македонецът!?) Изчетох ги и двете. Няма да потретя.
Имам и още една книга в подобен стил, която, за мен специално, си беше пълна загуба на време .

Не знам дали сте обсъждали  авторката. Някак си и двете са в един напълно абстрактен свят, много далеч от моя.... Нито реален, нито фентъзи... Макар че се опитват да дадат някакви морални стойности на събитията... Не са моите авторки.

# 485
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 365
Пак казвам- аз съм тотално впечатлена от Тарт с другите книги, не мога да преценя коя ми е харесала повече, но са от онези книги, които съм доволна, че съм прочела, не толкова заради сюжета, например, ами заради удивителния стил. Който изобщо не откривам тук и се дразня.

# 486
  • Мнения: X
Тъкмо свърших датската Хуга и довършвам друга за терапия на децата на АА зависими.
И двете ми допадат, но първата е лежерно бохемско четиво и вървеше чудесно в зелените дъждовни следобеди, ухаещи на дъжд, окосена трева и натежали плодове в късното лято.

# 487
  • Мнения: 6 443
Пламена, права си, че последната книга за Себастиан Бергман е по-различна и случаят, който разследват, е попретупан. За предишните поне аз не съм била с такова впечатление. Но и виждаме очаквани обрати в историята на героите (това е същинският акцент тук), макар че явно авторите започнаха да си изсмукват сюжетни линии от пръстите, за да продължат поредицата.

А от Алеята на книгата аз мисля да купя новата книга на Андерш Рулслунд - "Спи спокойно".

# 488
  • София
  • Мнения: 7 843
Прочетох "Нежна песен" от Лейла Слимани. Оправда очакванията ми, но според мен финалът беше малко претупан, все едно авторката изведнъж беше решила да свършва по най-бързия начин и така някои неща останаха някак "да висят във въздуха".
Скрит текст:
Аз поне не можах да разбера остана ли живо едно от децата - това, което откараха в болницата? Родителите бяха също главни герои в книгата, разработени бяха образите им психологически, а накрая - нито дума за това как те възприеха случилото се, освен, разбира се, че бяха шокирани. Иначе постепенното полудяване на Луиза беше добре пресъздадено, макар че и там за мен имаше какво да се добави за убедителност. Има и още, но това са си само мои размишления, предизвикани може би от това, че след четене на толкова трилъри човек възприема някакви утвърдени схеми и канони в жанра, на които, разбира се, никой автор не е длъжен да робува.
Пет звезди в goodreads, първата ми "петица" за френски автор на криминален роман или трилър - не са сред любимците ми.
Започнах "Анатомия на един скандал " от Сара Вон, някой тук я спомена и се сетих, че ми е в списъка.
На английски мъча "After the Silence" от Louise O'Neill.

# 489
  • Мнения: 6 989
Прочетох "Пясъчния човек". Много "измислена", с толкова невероятни и  нереални ситуации. Нещо станало, ама как. Няма значение. Приемаш го и четеш нататък. Не ми се влиза в подробности, за да не разкрия историята и развръзката. Не, че не се чете.
Отделно се чудя дали заглавието не е трябвало да бъде "ПясъчнияТ човек".

# 490
  • Мнения: X
Аз май няма да дочета "Верити". Толкова се зарадвах на силното начало, а вече съм на 40% и е пълна боза. Имам някакво усещане за хаос в цялата история.
Да не говорим за секс сцените, в които всичко е описано директно и буквално.
Аз явно не бях стигнала до секс сцени, може би до 25-30% и спрях.
Заглавията трябва да са с пълен член, да, коментирахме го миналата година по повод Кестеновия човек.

Последна редакция: сб, 04 сеп 2021, 10:16 от Анонимен

# 491
  • София
  • Мнения: 12 055
Според правилата когато заглавието е прозвище или прякор членът е винаги непълен.
Много пъти сме го коментирали това.

https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/samo-kratak-opredelitelen-tch … ishta-i-pryakori/

"СпасителЯ" на Несбьо например. В случая е прозвище.
"ПясъчниЯ човек" предполагам, също.
Във всички тези случаи членът е непълен.

# 492
  • Мнения: 6 989
Явно съм пропуснала многото коментари.

# 493
  • Пловдив
  • Мнения: 6 657
Точно така е - когато е прозвище или прякор е с непълен член.

# 494
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 122
Даа, това ми се е запаметило още от кандидатстудентския изпит по български през далечната 2003 г. Simple Smile
Аз пък си мислех, че има промени в учтивата форма и че когато е в ед.ч. може да се използва и малка булка, т.е. "ви", обаче съм била в заблуда.

Общи условия

Активация на акаунт