А ние сме в 6 клас и предметите със сметки ги поема баба, а предметите с разказване и английския аз. И вечер след работа, а в някой дни и фитнес с едно око гледам в телевизора, с друго в учебника а с третото в печката. Вече съм човек с астрален близнак - така се разкъсвам, за да свърша всичко. А после съседката отдолу ми мрънка , че съ и ходела цяла нощ на главата. Ами кога през деня, бе жено?
- Публикувана: 20 окт. 2006, 13:03 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2007, 09:46 ч.
Как намирате време
Ми, не намирам. Без майка ми сме загубени с Дивчо. Срам, не срам, трябва да призная, че тя чисти и готви, а аз се включвам само уикенда. Рядко успявам да се прибера преди 19:30 и след 9-10 часа в пустия офис, не ми се пипва нищо. Да вечерям с Дивчо и баба му, да го строя да мине през банята, да си оправи чантата и леглото и да се гушнем.
Повече от половин година се справях криво-ляво сама, но ми бе адски трудно. И все се обвинявах, че всъщност не се оправям добре с домакинството, че не отделям достатъчно време на сина си, че явно съм много загубена, след като толкова жени успяват да се справят, и то с по две деца, а на мен ни къщата ми чиста, ни с готвене се оправям, ни с възпитанието на малкия, а време за себе си изобщо не намирах
Ми, как ли не се опитвах да се организирам, да си планирам времето, да преосмисля къде греша и все не успявах всичко да свърша 
Повече от половин година се справях криво-ляво сама, но ми бе адски трудно. И все се обвинявах, че всъщност не се оправям добре с домакинството, че не отделям достатъчно време на сина си, че явно съм много загубена, след като толкова жени успяват да се справят, и то с по две деца, а на мен ни къщата ми чиста, ни с готвене се оправям, ни с възпитанието на малкия, а време за себе си изобщо не намирах
Ми, как ли не се опитвах да се организирам, да си планирам времето, да преосмисля къде греша и все не успявах всичко да свърша 
Абе кръц оттук, кръц оттам - аз кръцкам откъм домакинска работа, пък мръсен ми бил пода - айдеее - естествен имунитет. Малко ли навънка ровят в боклуците. 
Ама от почивката си не кръцкам, щото инак се умира.
Ама от почивката си не кръцкам, щото инак се умира.
докато оправя ,измия и т.н. всичко за чистене почти не лягам...и то станало време малката вече да става...през деня съм почти само в движение..айде все пак още не ходя на работа,но много скоро ще ми се наложи ,че съм болна много от "паралипсис" 
Ами при мен е малко по лесно. Аз съм на 27 и преди три години си взех пубера, след като се уверих, че парите, които взимам ще са ми предостатъчно, за да го издържам и същевременно да имам достатъчно време за него. Учителка съм в неговото училище и по приницп, когато сме там не си обръщаме много внимание. Той приключва в три, най-късно пет, ако има тренировка, а аз всеки ден 5 и 30 вече съм на път. Ваканциите ни съвпадат и мога да кажа, че винаги успявам да намеря време за него. А пък и той вече е на 15 и не му харесва особено идеята да си пилее свободното време с мен. По-скоро гледа да се отърве.
Коментарът на Panter е в отговор на мое питане,няма общо с темата 