Предстои ми Инвитро/ИКСИ - Да поговорим - тема 79

Ами пуснах го,момичета, е така от любопитство да кажем и е 1.98mIU/L, което мисля че е ок предвид стимулацията.

Не е задължително ТСХ да се вдигне от стимулацията. При мен падна.  От 1,9  стана 1,6.

Всъщност ТСХ се вдига от стимулацията, от естрофема със сигурност при подготовка за ЗЕТ. На около 10 ден от стимулацията за ЗЕТ ми беше 1,5 при 0,25 Л Тироксин на ден. На теста след дълъг прием на Естрофем ми беше над 3, само единствено от него. Ясно е, че завишаването е изкуствено и ще падне след спирането на лекарствата, но пак трябва следене.

Здравейте, момичета

Днес бях на преглед, всичко е ок и докторът ми каза, че от утре започвам стимулация с Мериоферт 225.Въпросът ми обаче е не толкова до физическата страна, а до емоционалната страна на инвитрото. За първи път ми е и колкото и да се опитвам да мисля позитивно и да имам подкрепата на приятелките си, се чувствам много, ужасно много  уплашена и много сама. Имам добър мъж, който ме е подкрепял във много неща, но явно още и той не осъзнава какво се случва и в този момент, в който имам наистина най-голямо нужда от него, защото ние двамата трябва да извървим този път и да ми бъде опора, сякаш всичко е по-важно от мен ..и майка му, и работата му, и...не знам още кое. Ще поговорим, като ще се опитам да бъда възможно най-дипломатична, без да го обвинявам, не ми е целта това, но наистина в този момент имам нужда от физическата му и морална подкрепа, а за него сякаш има по-важни неща. Да, вярно, и цикълът ми дойде по-рано отколкото очаквах, трябваше да разместим някои планове, но не би ли трябвало аз да съм неговия приоритет в момента....Ядосвам се, защото всичко е на гърба на жените, ние сме тези, дето ги дупчат, и им бъркат, и ги разкарват по 200 пъти до болницата и искаме само малко подкрепа. Мисленето му е малко песимистично и все ми повтаря, че явно щом детето не идва по естествен път, ние не сме били дорасли за дете ( на години сме вече и нямам време да чакам повече), че едва ли не детето не ни искало за родители, защото нямало да можем да се грижим за него......и така сигурно още 500 000 двойки с репродуктивни проблеми ( си мисля аз). Решението ни да имаме дете е осъзнато и взето с много любов, но може би тепърва започваме да осъзнаваме колко голяма отговорност е и може би и двамата сме уплашени.  ВЯрно че много работи и все е зает, но днес ми беше обещал, че ще отидем до клиниката, не дойде, аз пак си ходих сама, а вън имаше мъже, които чакаха жените си и на мен ми стана толкова тъжно...МНого дълго стана, ама яко се депресирах, а дори още не съм започнала хормоните. Вие как се справяте с напрежението и въобще как минахте или минавате през това изпитание?

Salsera,то си е много до човека всичко, просто се настройваш и действаш. Аз примерно също сама отидох на прегледите преди почване на стимулация, мъжа ми какво да прави с мен, да ми държи ръката ли? Предпочитам да си е на работа да изкарва пари, че изследвания ала бала все нещо изскача за плащане,пък и ако имаме късмет и се получи опита също ще си трябват. Иначе факт, виждам доста двойки в клиниката да идват с мъжете си. Примерно сега за пункцията ми е леко притеснено, понеже ни е първи опит и мисля как ще се случат нещата и мъжа ми естествено ще е до мен, но не виждам смисъл при прегледите през ден да идва с мен и да си губи времето в чакане, че да не съм сама примерно..

Аз миналата седмица имах един истеричен пристъп. Няколко дни преди да се случи, ММ взе да ми обяснява как нищо не ни върви, щото колите ни се счупили. Аз отговорих с "майната им на тия ламарини, другите неща е важно да са наред', а той каза, че нищо не е наред. Ми, държа ме няколко дни под напрежение тая реплика и изведнъж изригнах във фитнеса, разхвърлях железата, развиках се, тръгнах си пеша демонстративно в жегата. По принцип е разбран и до мен при всяка възможност, но просто си е мъж. Мисля, че няма как да усетят всичко, което ни е на нас. Колкото и да се стараят, ние носим почти всичко на гърба си и понякога мъжете се дънят. Говорете си и му напомняй всеки преглед - как се събличаш, качваш се на стола, ръчкат те с ехографа, кървиш, после взимане на кръв, инжекции, упойка, пункция, лекарства, трансфер и още повече лекарства. А те просто дават материал. Истината е, че те не ги виждат повечето неща и им трябва натякване.

Salsera, различни хора сме, имаме си способи за справяне със стреса. Основното е говорене, споделяне, да държим мъжете добре информирани какво се случва и как, колко време отнема и т.н. Всеки от двама ви с мъжа ти различно преживява ситуацията. Подкрепата е задължителна. Опитай се обаче да кажеш какво искаш от него като опора без нападки и критики, те са мъже, не са сложни, не се разбира от намеци, върви директния подход. Има ситуации, в които се държат тъпо, ама са мъже, да не ги надценяваме... )) Чисто практически за пункция ви искат двамата, не го мисли. Включи го в стимулацията, в инжекциите, в прегледите, без значение дали физически е до теб или на телефона. Двама сте в лодката.

Salsera, вероятно мъжът ти е в някакъв период на отричане на проблема. Заемането на мислите му с други неща му помага да приеме и преодолее това, което се случва. При нас, след две неуспешни инсеминации, дойде ред на лапароскопия и съответно инвитро. До тогава винаги съм се оправяла сама - ходех си по прегледи, по процедурите идваше само с мен. Когато сменихме клиниката и нещата тръгнаха да стават сериозни, явно сам осъзна, че ми трябва подкрепа. Ние се борехме и продължаваме да се борим вече 10-та година. Минахме през какви ли не периоди. Излизаха проблеми и при него, и при мен. Имахме периоди, в които и двамата се държахме като мъжа ти - сякаш отричахме проблема, спирахме за момент, заривахме се в работа, пътешествия и всичко друго. Но никога не сме се отказвали. Да, понякога и аз съм се чувствала сама, но накрая си казах - Да става каквото ще, аз това бебе го искам. При нас нещата се развиха така, че се оказа, че трябва да ползваме донорски сперматозоиди. Не веднъж съм си казвала, че дори да съм сама в това нещо, аз бебе ще имам.
След двете неуспешни, сменихме клиниката. Тогава ММ дойде с мен, говорихме с доктора и направихме лапаро. След него си взе два дни отпуск, за да е с мен, като ме изписаха. Като видя, че едва ставам от леглото, сякаш нещо се прекърши в него. Седеше пред банята, докато се къпя, промиваше ми раните, сменяше ми превръзките, готвеше ми (той не може, но се научи),  чистеше вкъщи. Скоро след лапарото дойде новината за инвитрото. Нямаше как да идва с мен, защото точно започна нова работа, но вкъщи подкрепата продължи. Ходех сама до болницата, но когато нямах прегледи, ми даваха инжекциите за вкъщи и той ми ги слагаше. За пункцията ме закара сутринта, после аз се прибрах сама. За подготовките за ЗЕТ и за трансфера си ходех отново сама. До преди седмица-две си ходех и по прегледи сама, вече бременна (скоро минах средата на бременността). Никога не съм изисквала от него да идва с мен, подкрепата ми я показваше по друг начин. Сега вече държи да ме кара по прегледи, въпреки че аз се оправям все още и сама.
На всеки човек му идва времето на осъзнаване. Един преодолява нещата по-бързо, друг - по-бавно. Мъжете имат нужда от време, за да осъзнаят, повече отколкото ние. Те няма как да ни влязат в обувките, нито да усетят това, което усещаме ние. Нито прегледите, нито инжекциите, нито упойките, нито чакането след трансфер, нито притесненията по време на бремеността, нищо от това те не могат да усетят така, както ние. Моят съвет към теб е да се събереш и да действаш сама, да бъдеш силна за двама. Поне при мен това даде резултат. Докато бях слаба самата аз, ми беше трудно. Когато тръгнах напред сама, ММ много бързо се поинтересува и се пречупи. Не че е бил незаинтересован, просто си го е преживявал по негов си начин.
Желая ти от сърце нещата да се наредят при вас и скоро да се похвалиш с положителен тест.

Salsera, миличка, изпращам ти голяма, приятелска прегръдка! Тук най-добре знаем през какво минаваш в момента.
 Хората сме много различни. Едни са по-емоционални, други по-прикрити, но повярвай и той си го преживява. Обясни му как се чувстваш, какво би те накарало да се почувстваш по-спокойна... Говорете! С разговори и взаимни компромиси всичко се постига.
Чакай сега да те разсмея. )
Моята половинка ( не е мъж) е в постоянен шок. Поставяше ми инжекциите и докато ме бодне- голяма драма: "- Ама къде сега?, Ама как под пъпа?, Ох, чакай, май си пробих пръста през кожата ти!, Тази игла влезе ли?, "-О, нацелих бучка май, веществото не влиза!....."
И наистина, хиляда пъти бих предпочела да си таи нещата в себе си, пред това да виждам разочарованието и сълзите й след всеки неуспех.
Та, горе главата! Това е твоя мъж! Може би пък изпитва доза неудобство да го виждат в подобна клиника, мъже... Само бъди спокойна, това в момента е най-важно!🌺

Благодаря ви за подкрепата, момичета :* Наистина ми олекна. Говорихме вчера, казах му как се чувствам и за какво съм разстроена. Аз съм малко като децата, винаги си казвам какво ми е и го уча и него да говори, защото мъжете са по-склонни да се затварят. Но ако не си говорим, нямам как да разберем другия. Та, разбрахме се, подкрепя ме и въпреки че физически няма как да е с мен днес като започваме, ще се чуем по телефон или на видео. Даже вчера гледахме заедно как се слагат инжекциите и как се пълнят дозите и се успокоих. Просто ме е било много страх и съм осъзнала, че вече нещата са сериозни. Досега сякаш само ходехме за боц боц, работа, почивки, иху аху, и не осъзнаваш, че тепърва започваш да лъжеш всичките си колеги, роднини, приятели, докато текат процедурите, защото от работа може да те уволнят, защото роднините много говорят и дават ненужни съвети и цялото това напрежение ми се е отразило, както и на него. А и той преживя няколко лични драми в последните месеци, подкрепям го и винаги ще го подкрепям и сега, когато започнаха вече да се оправят нещата, очаквам вече за нас двамата да имаме време, защото времето му беше отделено предимно на роднините. А единствените хора, които знаят за инвитрото от моя страна са сестра ми и няколко приятелки, на които съм изключително благодарна за подкрепата и че ми изслушват многочасовите мрънкания. Та може би по-малко трябва да го мислим и повече да действаме. Важното е че се обичаме, подкрепяме и сме заедно и го искаме. А това, че мъжете и жените преживяваме по-различен начин нещата е защото, дето викаше един познат " Жените са от Венера, мъжете са от Русе".  Благодаря ви, че ви има и че има този форум, в който може да си мрънкаме и да се подкрепяме. Пожелавам на всички, които сега започват, и на себе си също, да видим скоро положителния тест, а на тези, които вече са го видяли безпроблемна бременност :*

Момичета, дали някоя от вас е чувала за прием на противозачатъчни за 10 дни преди стимулация.
Вчера (2-ри ден от МЦ) не стартирахме стимулация заради ЗФ. Док ми даде Регулон и ме вика след 10 дни. Но не разбрах за старт на стимулацията или просто на преглед? 🤔

Със задържан фоликул не би трябвало да може да почне стимулация, ще чакат да се спука вероятно и затова са изписали противозачатъчни...

Мисля, че се пият 21 дни. И на следващия цикъл е стимулацията.

Благодаря 🙏

Аз бях на регулон 2*1 за 10 дни след пункцията, защото не се бяха изчисти ли всички жълти тела или фоликули, нз точно как се казват. Дойде ми няколко дни след спирането и вс. се беше оправило