Предстои ми Инвитро/ИКСИ - Да поговорим - тема 79

Какво е ОК? Сорри за тъпия въпрос.

Penguin4e, орални контрацептиви.

Първата ми беше както на Ирен, втората на менопур + фостимон + цитротид + овитрел.
На втората между другото резултата беше добър, но физически се чуствах зле и тсх ми се повиши.

При мен с перговерис ми растяха равномерно фоликулите, при втората с менопур беше ужас, не пожелаха и друг препарат да ми включат.
В новата клиника искат пак с меногон да ме стимулират, аз не искам, трябва този месец да ходя да обсъдим нов план.

Winter, при дълъг протокол защо им е да ти контролират овулацията с противочатъчни, доколкото разбрах от мойта доки дълъг протокол ли е забравяш за физиологичните процеси,т.е няма значение ранна или късно ову, щом те блокнат такава няма да настъпи сама...

Winter аз съм с поликисроза, при моята стимулация само с гонал имах около 30 фоликула. Ужасна болка, бях като балон. Естрадиол нисък. Ден преди пункцията беше 588. Доктора ме викна и каза,че нещата не са добре, и за тези фоликули трябва да е над 3000 4000 единици. Изревах си очите,че няма да имам качествена яйцеклетка. Молех се за 1. Накрая 22 яйцеклетки, от които зрели 14. И цели 6 перфектни бластоциста замразихме.
Не че забременях с тях де, но просто ти давам кураж с какъв нисък Е имах качествени и зрели Я. Горе главата, каквото е писано ще стане.
От нерви и сълзи няма смисъл. Само се измъчваш. На всички ще ни дойде времето, вярвам в това.🤍
Бъди силна и богата реколта ти желая 🤍🤍🤍

Здравейте,
стартирах процедура на ЕЦ.
Със слаба стимуляция съм,тъй кято без такава не правя доминантни фоликули изобщо.
На ден 12 имах един ДФ 10 мм,като не ми дадоха нищо стимулиращо.На ден 16 ти не беше мръднал и включихме бемфола.Днес,ден 20 от 10мм е станал 12,както и има още един 10мм.Вдигнаха ми дозата на бемфолата и събота пак на преглед.
Тревожи ме не е ли късно за стимуляция?да не се окажат негодни фоликулите и да ме мъчат напразно този цикъл?казах,че искам на следващия цикъл да започнем ранна стимулация,но кой ме слуша.Вие какво мислите?

Здравейте момичета,

Започнах стимулация с Менопур, във вторник си поставих овитрел, днес ми излезе резултат от микробиология streptococcus agalastiae чудя  се дали ще стигнем до стимулация, може ли да споделите опит, че съм притеснена.

Екатеринна, колко дневен е Ц по принцип? Имаше ли преглед на 2ри ден? Имате ли друг опит на ЕЦ?
Mimslove, може би пункцията ще я направят, но трансфера ще отложат...

Имам и аз едно въпросче... Възможно ли е по фонд на ЕЦ, ако имам хубав/и Е още първия път да си финансирам аз трансфера и ако е отрицателен да продължа да вадя Я със същата заповед? Може би налудничево "звучи", но не ми се чака 4 пункции, че много ще се проточат във времето.

Цикълът ми гледам да е около 28 дни,предизвиквма го с дуфастон.За първи път ми е,нямах преглед преди това.
Само знам,че овулацията ми про принцип е около 20 ден,като правех инсеминации я следяхме и я имаше със стимулация.

Йоана789, много благодаря за куража и на всички останали за коментарите Ще се моля и ще се надявам и ще вярвам Успех на всички, които са в процедури, само хубави новини да има в темата

Момичета, я споделете какво правите, за да се успокоявате психически? Все някоя трябва да има някоя тайна. Аз усещам, че съм пред изригване вече. Преди години, когато решихме, че сме готови, стана някакъв зверски бум на бебета. Предимно съученичките ми. Изпитвах лека завист, но беше поносимо. После започнаха и по-млади от мен да раждат. А последната година по-младите от мен раждат и второ. Като цяло момичетата в обкръжението ми забременяха, омъжиха се, родиха, разведоха се, намериха си нови мъже, забременяха и родиха отново. Аз ревах като магаре при последната новина за бебе. Хвалят ми ги, все едно голямо постижение имат. "Еди си коя родила, лека й била бременността и всичко е било нареде при раждането". А ние, дето от години (даже много преди да се решим на дете съм ходела на прегледи и съм следила хормони), дето корема ми става на лилави буци, вече не се впечатлявам дали ще ме приспят и какво ще ме правят след това, всичките ни пари отиват по болници, борим един смотан ремонт трета година за капак на всички приключения... и накрая някой близък да ми каже "спокойно, и при теб ще стане"... Иде ми да му откъсна главата, честно! То ако беше въпрос на спокойствие или време, нямаше да прелитам като пеперуда от болница на болница, да ме тъпчат с хормони, да си свалям гащите по-често пред докторите, отколкото пред мъжа ми... Сигурно щях да дондуркам второ и да обмислям трето бебе. Или да ми обясняват колко е хубаво да си млада майка, да си енергична и да имаш сили да си гледаш децата. И аз от 23-годишна си мечтая да стана майка, ама все повече се доближавам до 30 и бебе на хоризонта няма. При първата процедура всичко беше розово и бяхме супер обнадеждени. Бяхме сигурни, че стигне ли се до инвитро и хоп- забременявам. Ми да, ама не приключи добре тая бременност и сега съм по-обективна. Наясно съм, че няма гаранция. И ме е страх, ако не успеем... в какво чудовище ще се превърна за всички около мен. Почти никой не знае, че сме започнали пак. Предния път ми писна да обяснявам на уж заинтересовани от мен хора за всяко нещо. Ми, веднъж не отвориха да прочетат и да ме облекчат. Само въпроси, въпроси.  Станах на енциклопедия тогава. И трябваше да им обяснявам защо и как така, разбираш ли, бременността ми е приключила. А самата аз не знаех. И сега усещам, че ми се е натрупало много напрежение, затова ми се иска някак да изпусна парата преди да стане грозно. Организирам повече почивки от всякога, макар и кратки, но май и те не помагат.

Аз незнам колко се справям с този тип емоции. На този етап гледам да съм все заета с нещо, работа или пък в къщи с нещо. А когато ми избият балансите се наплаквам хубаво. ☹️

Първото инвитро не казахме на никой. Споделихме чак като забременях,  но загубихме бебето. Второто инвитро казах отначало и всички които знаеха ме напрягаха нон стоп с въпроси и тъпи изказвания- Ама наистина ли се бодеш сама? Ама то е гадно! Ама как така ще те приспиват? Е как така не се е получило..нали е инвитро !? Ама децата инвитро не са ли различни?
Третото инвитро пак не казахме на никой и като забременях,  споделихме чак в 12гс. Много по-спокойно ми беше.
Иначе заради процедурите,  загубата и неадекватната реакция на 100% от роднините и приятелите,  от 2 г се бяхме отделили малко от хората. Ужасно е, но просто ни беше нужно време да си изживеем всичко, да престанат всичките глупави коментари и въпроси и да ни оставят на мира. Самотно е, но просто нямаше как. Отделно всяка бременност и раждане на познати и непознати е като нож в сърцето и отнема време човек да свикне с мисълта че може да отнеме много време или никога да не стане. Другото е че така се фокусирахме върху проблемът ни и работихме много здраво върху това да се информираме,  подготвим,  изследваме,  да пием каквото трябва и така.
За съжаление пътят е тежък и често е дълъг, но човек трябва да се бори доколкото може и има сили, защото така поне ще знае че е направил всичко възможно. Ако нещата не станат, поне това ще донесе малко вътрешен мир. Ако пък станат - щастие и сигурност че нищо не може на ни се опре. Кураж момичета!

Tommy_2001, напълно разбирам какво ти е. Аз засега някак си се държа, но ще видим до кога. На 39 съм и колко пъти съм се обвинявала, че е заради годините. Но просто на 33 срещнах човека, с когото искам да създам семейство, и около година след това започнахме с опитите, а после и с клиниките. Аз не споделям с никого, освен най-близките ми. И съм предупредила да не ми говорят неща от рода на "Не го мисли", и т.н. Иначе моя приятелка беше много зле след поредния инвитро неуспех и започна да ходи в група за психологическа подкрепа. Мисля, че беше организирана от някоя от фондациите - Искам бебе или Зачатие. Не знам точно. Защо не потърсиш в твоя град? На нея много и помогна да се справи психически. Няма връзка с това, но забременя при следващ опит и роди. Така че, има светлинка в тунела, само да имаме нерви да я изчакаме.