НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - Тема 6

Ние ходим по площадки, но все още не се изнервям, защото обикновено е най-малкият и най-сладкият и повечето хора просто му се кефят. А с деца още не играе. Но ме изнервя това непрекъснато дуднене от страна на майките. "Ма хайде сега дай му виличката", "ама ме му взимай лъжичката". Сякаш се чувстват длъжни да демонстрират възпитание, докато повечето прочели по нещо са напълно наясно, че това е естествен период в развитието на детето и колкото и да му блееш на главата, няма да те разбере и чуе, защото в своя егоцентризъм те просто не правят разлика между неговото и чуждото.
Аз съм приела максимата да седя от страни докато не се създаде опасна ситуация. Да си взаимодействат малко сами, да започнат да опознават този свят не само през ръката на майката.
Иначе още не виждам смисъл да ходим по площадките, защото той не може да ходи добре, не се кефи на люлки, само на пързалка го пускам. Но го водя, за да свиква с деца, да ги вижда, да бъде сред тях.
Като цяло с повечето хора намирам общ език и не се задълбочавам в комуникацията. А който ми е откровено неприятен го игнорирам с усмивка. Вчера една баба с две кучета, които се изпикаха на площадката ( тя там ги разходи всъщност). Божко обожава кучета и хукна след тях, тя му ги навря в ръцете да ги гали, много били кротки. На такъв манталитет няма как да обясня, че и моето куче е кротко, но и на нея нямам доверие, защото като я хване за опашката му ръмжи, а какво остава за непознати огромни кучета. Просто държах детето в бойна готовност да го дръпна незабавно, напрегнах се, но не искам да му внушавам страх. Бабата усети, че е нежелана и си замина.

Аз не се чувствам длъжна да демонстрирам възпитание.
Моят си играе с неговите приятели почти всеки ден, откакто беше на 7-8 месеца, и трябва да се намесим по някакъв начин, иначе всички започват да крещят и реват 😁 Винаги всички искат една и съща играчка, бутат се, дърпат си я от ръцете.
Аз лично предпочитам да го разсея с нещо, да му привлека вниманието, за да избягваме такива ситуации.
На теория ми звучи супер сами да се оправят, но на практика не знам какво ще се получи.

Е не за такива ситуации съм съгласна. Просто има ситуации, в които няма никакъв проблем, те са си спокойни и някой родител държи да се намеси да обясни кой какво трябва да даде к вземе

Аз съм съгласна с Дух. Много искам и аз да го оставя сам да се справя, щели да го бутнат, да падне и не знам си какво. Ами така ще се научи. И той в началото бъркаше в очите на всички, но го следях и гледах да не пострада някой. Обяснявах, но никой не ме чуваше. Просто отмина.
Лично аз избягвах да нося играчки на площадката дълго, защото с играчките може да си играе и в нас. Но той вижда и иска чуждите, вземам някакви, колкото да дам на другото дете. Сега е на етапа "искам при по-големите" такива около неговата възраст не са му интересни. Последните дни все е покрай 4-5 годишни момчета. Покрай него съм, но го оставям и сам да е сред тях, за да се научи да може и сам. Оставям го да пада, сега дори и ляга навсякъде. Не се тръшка, просто си ляга и гледа небето. В люлки не седи още от 9м, след като проходи. Катери се, това му харесва, понякога се пуска и по пързалките. А за майките, само с някои от вас ми е приятно да комуникирам 😂😂 дори и с тези в парка не сме влизали в дълбок разговор. Има няколко с ноемврийчета, но както казах на него не му е интересно да е около връстници и няма как да завържа и разговор с тях 😂

А на какво ще се научи, ако почнат да се карат и да се бутат/удрят? Ако някой го бута да му вземе играчката, да я даде? Или ако иска на някой играчката, да я вземе, дори и другото дете да плаче?
Не е ли задача на родителя да възпитава детето, все пак то не знае все още кое е добро и кое не?
Щом ще се справя само в тези ситуации, то трябва ли да го оставим да прави всичко останало, което иска, стига да не е животозастрашаващо, разбира се.
Да не се приема като заяждане, интересно ми е кой е правилният начин да се реагира в такива ситуации.
Иначе и аз също се опитвам да го оставям да е самостоятелен, доколкото е възможно, оставям го да пада, оставям го да се катери, да се качва по стълбите и т.н., харесва ми идеята да го оставям сам да се учи, но възпитанието е друго нещо.

Мисля, че говорим за различни неща - възпитанието е едно, а ние говорим за съвсем различни неща. Според мен са още много малки да говорим за възпитание. Аз лично ако му кажа, че нещо което прави не е редно той ще ми се смее и ще тръгне нанякъде.
Всеки има различни виждания. Ето две случки, за които аз говоря:
- едно момиче искаше негова играчка, майка й се намеси, скара се и детето се разплака, започна да се тръшка и чак се удари и разби устната. Съответно и той се разплака.
- той дръпна една играчка от друго дете, дори го бутна и падна. Нито неговата майка, нито аз се намесихме, после аз дадох на детето наша играчка и всичко мина без драми.

На нищо няма да се научи. Те са на година и два месеца. Минават през различни психологически етапи, в които израстват. В момента чисто съзнателно не правят разлика между камиончето у дома и камиончето на другото дете. За тях са идентични предмети, няма го концепта мое - чуждо.
А на какво ще се научи, примерно (макар, че пак казвам, че за мен на нищо не може да се научи точно сега), ако всеки път му взимам нещо, за да го давам на друг - че няма право да има нещо свое си?
И изобщо не говоря за бутане, дърпане, падане и физическа интеракция. Говоря, че ако моето дете играе с играчка и дойде друго дете да му я дърпа, няма да кажа на моето да му я даде. Нито, че ако то отиде да иска някоя играчка, ще се коридсам там да му обясня как е грешно да иска нещо си. Не е грешно. Не може на всяка крачка да ходя да му коригирам желанията.
Онзи ден бяхме на площадката. Имаше голямо момиченце на три години. Имаше масичка, обща за площадката, Божо искаше да играе с масичката, момиченцето легна върху нея и не му разреши. Наблюдавах ситуацията и до там. Той се отказа точно след 5 минути да опитва да стигне до масичката и тръгна на другаде. Не съм му обяснявала "виж сега маме, каката си играе с тази играчка, не трябва да я искаш". Защо да не я иска? Какво лошо има да я иска? Или да кажа на каката да му даде. Е що да му дава? Ми не е нужно да му дава и той не е нужно да получава всичко, което иска. Децата си имат собствен свят, който е много по необременен от мислите на възрастните и от значението, което възрастните придават на ситуациите.

Друг случай, дете с баба си играе на топка. Пак по голямо..бабата настоява детето да даде топката на Божо. Аз мълча, нищо не казвам. Детето я дава, играят си малко заедно и аз казвам "искаш ли си топката, ме е нужно да ни я даваш,ако си я искаш" детето си я поиска. Бабата казва "ма не е хубаво така".  Аз пак замълчах. Дадох му топката и заведох Божо на друго място.

Аз си мисля, че е рано да се учат на подобни взаимоотношения. Синът ми е на 3,5 г. и едва сега започва да осъзнава тези концепции и дори и сега си взема всичко от сестра си.

Ей, съгласна съм с Дух този път.
Борко няма нищо против да му се дърпат играчки от ръцете, дори да е рязко - приема го спокойно. Не мисля, че има нужда да скачам в такъв момент и да реагирам, за да създам излишен конфликт, които не съществува между децата.
Много често майката на другото дете се чувства длъжна да направи нещо и се започва "Сега защо му взе играчката, той ще се разсърди, виж иска да си играе! Върни му я!". Съответно от тази реакция започва целия проблем и в децата се загнездва чувство, че нещо не е наред. Щом мама показва, че има проблем, значи има.

Да, май наистина говорим за различни неща.
Аз съм съгласна, че не трябва да се намесваме, когато децата са спокойни и няма конфликт. Защо да се намесваме тогава? Ако моят не реагира като му вземат играчката, а майката настоява да му я върнат, казвам, че няма проблем, нека другото дете да си играе.
Но от опита ми досега, когато някой се заиграе с нещо, изведнъж то става много интересно за всички и понякога следва дърпане/бутане, рев и тръшкане. Тогава се намесвам най-често с разсейване с някоя друга играчка.
Иначе се получава ситуация с няколко ревящи деца, която не е приятна за никой от нас.

И аз като цяло много се дразня на родители/възрастни, които ходят и само дуднат над главите на малките какво и как да направят или да не направят. Бабата е такъв пример, тя постоянно ходи след него, не го изпуска за секунда къде е отишъл, какво прави и веднага се почва "не това, не така, това е мръсно, онова е еди какво си..." което ми е сходно с това, за което вие писахте... Не знам как да се оправя с нея, но определено много не ми се нрави. Аз го оставям да се "опари" и да се среща с всичко, при мен като е се заиграва и сам. Има моменти, в които ми се струва, че детето има нужда от тайм аут от дуднене и да си полежи и почине. Дали им писва от това постоянно висене на главата и постоянни команди какво да прави?

За жалост и аз наблюдавам доста негативни ситуации по площадките и като цяло избягваме "кукундрели", чиито виждания и разбирания нямат нищо морално и коренно се различават от нашите. Много често наблюдава и едни обезоръжени родители, които търпят какво ли не от страна на децата си или пък угаждат всяко мрън, или пък точно както пишете, родители разрешават проблемите на децата си... Надявам се да отгледаме по различен начин децата си и един ден да не сме като тези, за които пишем.

Това, което е написала Дух, си го запазете и си го четете от време на време, докато децата четат....
Абсолютно покрива, че дори и изчерпва моето мнение по въпроса.
Аз докато не се стигне до физическа саморазправа не се намесвам. Никога. И то се намесвам до толкова, че да се спре боя, щипането, удрянето и тн. Мълчаливо. АКо е по-голямо детето изясняваме ситуацията, но без такива „Виж как разплака детето, ама това не е твое, ама дай...“. При деца на нашата възраст е абсурдно дори да се обясняваме. При тях НЕ-концепцията работи наопаки. Те нямат усещане за пространство, какво остава за личностни граници. Разбира се че ще искат всичко, което видят.
Децата си общуват прекрасно едно с друго и без да им се бъркаме. Фен съм на пейка-майките. Аз съм такава. Само сега с бебетата обикалям като бастун из площадката, че все още лапат боклуци...

Майките реагират така, заради своите собствени страхове и комплекси, а не заради децата.

Здравейте,
Случвало ли ви се е при зъб небцето чак да е посиняло? Нормално ли е или да се притеснявам, че нещо не е окей в устата? Силно посинял е венеца и небцето

Аз знам, че е нормално, когато зъбчето, което никне минава покрай кръвоносен съд във венеца.
Ако някой има опити нека да сподели.

Kisela_Krastavi4ka, да, при единият /честно не помня точно при кого 😂/ като му излизаше горния резец няколко дни беше синьо. След това изби и нямаше проблем.