НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - Тема 6

На 1 г беше 9.400кг ама това преди над месец сега сигурно е около 10 кг не е дебела, но проблема е, че постоянно търси нещо да яде да гриже. Показва вече и казва, че търси нещо за ядене. Иначе на основните хранения яде една купичка нормално количество не съм мерила ама макс 200 гр да е и спира отказва повече. Обаче между тях все търси нещо плод, бисквити, малко палачинка, компот все иска нещо като дадеш нещо продължава да иска друго и така до следващото хранене.

Лили, в една лекция на едно наум Биляна беше казала, че и тя в изпълнявала ролята на аниматор по време на пътувания, но в един момент е приключила с всички тия занимания и е седнала на предната седалка до шофьора. Твърди, че е подействало.

Ние имахме много тежък момент, който беше преломен в решението да сменя столчето. Бях сама, наложи се да пътувам в града, но на далчено разстояние, той беше кисел, не спря да плаче на отиване, в мястото в което бяхме и на връщане. В един момент се задави от плач, аз погледнах на зад какво става и щях да се ударя в предната кола. Бих аварийни, сложих коша на предната седалка до мен, вързах го с коланите, макар и това да не даде много по-добър резултат, поне ми беше пред очите и можех да реагирам по-бързо. Тогава сменихме кошчето със столче, аз исках да е обърнато, но явно нашата кола е малко нестандартна, задните седалки са леко повдигнати под лек наклон и така столчето сложено детето беше със забита глава в облегалката на задните седалки. Обърнах го напред и го сложих зад пасажера, за да мога да го виждам в огледалото за обратно виждане. Телефон съм дала само 1 и то с детска песничка за няколко минути, беше тъмно и не биваше да заспива в колата. Иначе ако е тъмно играем с лампата на купето, ако е много сериозно положението. Обикновено гледа през прозореца и не мрънка чак толкова.

Откакто взехме този стол и махнахме кошницата (може би беше март месец) не се возя отзад. Седя си до моя и това е. Искам да свиква да е сам там. Подавам ако трябва играчка, гледам да има закачени книжки с клипс и това е. Понякога пея или го занимавам с нещо да показва нещо а ръчички. Телефон не давам, ползвала съм няколко пъти, когато отказваше да яде и то пак с не голям ефект. Иначе му пускам на тв песни и умира от кеф. Обаче много обича да лапа телефони и дистанционни, само да ги види и веднага ги е взел. 😂
И аз взех такава паста, но е с друг вкус, мисля, че е ягода или малина. Хубаво е да да се мие от 1 зъб ама той до сега едва му се виждаха двата 😂 мих няколко пъти с вода само, да свиква. Но му е интересно вече като ме вижда мен та се задействам вече.

Аз взех паста Астреа с вкус на ягода и много се харесва 😄 даже едва й взимам четката...
За столчето и аз бях в големи дилеми... Всички около мен на практика ползват обърнати напред столчета след 1годинка. В крайна сметка реших и аз да я возя докато мога назад, и когато това стане невъзможно - да я обърна напред, затова взех въртящото се столче на Britax Dualfix 2r...Успях да го хвана на промоция в emag. Гледах и в амазон, но с доставката се получи същата цена, която и сега беше намалено.

Да, това със седенето отпред е добър съвет определено! При нас действа, когато е време за сън. Тогава много бързо се унася и заспива. Обаче ако не е време за сън е голяма драма, реве и гледа към мен и протяга ръчички. Няколко пъти сме спирали в отбивка, за да се върна отзад при него. Привързан е доста. Не знам да се радвам ли или не, ама засега се радвам. От 1г някъде започна сам да идва и да ни гушка, като преди това въобще не даваше. Може би вижда, че ние често се гушкаме с баща му и ни имитира, не знам, но е много сладичко като протегне ръце. 

И друг въпрос. Има ли дечица, които вече се разхождат пеша? Засичам такива в квартала, приличат ми на наборчета на Борко и се държат за ръка за майките и бащите си, вървят си спокойно и приятно. Аз опитах няколко пъти, ама моето диване съвсем целенасочено тръгва към пътя и бяга към колите. Просто не го виждам скоро да махна количката, а хич не ми се иска да го воза дълго. Не искам да го държа за ръка постоянно, ама поне да бяга и върви на тротоара, а той все пътя го тегли.

Мисля, че е рано за кой знае какви разходки пеша.
Ако го сваля от количката, ще минем 50 метра за половин-един час сигурно. Той или спира на всяка крачка да събира камъни и пръчки, или тръгва в противоположната посока.
За ръка можем да минем десетина метра макс.
Излизаме с някои по-големи деца - на 1г7м върви доста повече, но също често се спира и понякога не иска да тръгва, на 2г5м върви дълги разстояния сама по тротоара.

Аз пък искам поне до две години да си стои в количката, защото обичаме дългите разходки, а няма как, ако се измори или откаже да върви.

По темата за столчето, ортопедът каза, че може още преди месец-два, но едва преди седмица го обърнах, защато вече не понасяше назад, свит... А сега си му е доста готино, да гледа навън, напред, нас ни вижда по-добре и е доста по-спокойно в колата. Столчето ни е от 0-36 кг (или там както се водят), реших, че няма само столчето да купуваме. Пък и си ни върши супер работа и не е чувал с пари.

А за тези, на които не ви се дават много пари, от 1-2 години има възможност да си наемате, от една страна да не трупат излишни неща, от друга - може да имате и да опитате различни варианти. Вижте тук https://www.addit.tech/search/detski-produkti?p=2&sort=popul … rice-end=500& Сигурно има и други места, където предлагат по този начин, но тук са доста гъвкави и отзивчиви, плюс, че има готини модели неща, имат застраховка, ако се случи нещо с продукта...

+1 за Ненедент пастата за зъби. Pistachio, ако не е тайна, коя е зъболекарката, сякаш имаше още нещо сходно, което беше споделила...

При нас това с разходката се получава, дори преди 2 месеца ходи по тротоара с нас, бяхме го хванали от двете страни и само за 1 листо се спря. А сега пак върви, заглежда се повече тук там, бърз е. Иначе и аз не искам да свиква много извън количката, че така ми е по-лесно още

Ние се разхождаме пеша също. Много обича и от седмица дава ръка и върви до мен. Преди това тръгваше в произволна посока и ме буташе като му давах ръка. С времето свикват... Иначе разходката върви много бавно, защото се спира и оглежда всичко (вчера опита да яде изсъхнали листа ) и се уморява все още бързо. Засега не го пускам по тротоари, където има голям трафик. Избирам малки улички или най-добре парка.
Ходите ли по площадките вече? Аз забелязвам, че отсега много ги заглежда, а на мен хич не ми се седи там . Предпочитам да се разхождаме по парковете, а не да се борим за люлката или пързалката

Ние сме по площадките откакто беше на 7-8 месеца. Пусках си го да лази, да се изправя, на люлката, на пързалката. Но при нас няма чак толкова деца, даже понякога никой няма.
Сега вече обича предимно да се катери нагоре по пързалката 😀
Иначе го пускам и в парка да си събира листа и пръчки.

Покрай каката ние от раждането сме по парка. Пусках да лази по земята и аз както и да върви и да се катери където иска. Така процедирах и с каката и много бързо започна сама да се оправя. В момента малката се катери по стълбите и може да се пусне по пързалката от 2 етаж разбира се вървя отдолу аз където ходи, не седя по пейката. За дълги разходки с количката и аз много искам ама малката не издържа за дълго време иска да слиза и върви пък е страшно неориентирана още.

Борко още дегустира всичко, което хване, затова доста ме напряга излизането. Фасове много обича, камъчета, всякакви боклуци. Уча го да хвърляме, но при него е много засилено чувството на раздяла и веднъж като хване някакъв предмет, му е много трудно да го върне или хвърли. Не знам дали има други такива дечица, но той дори като пуска формички в сортера, се спира и "ни напред, ни назад". Хем иска да пусне, хем не се отварят пръстчетата. Съответно трябва да го гледам нон-стоп да не лапне някой камък. Онзи ден му извадих половин орех, овърдалян в пясък, от устата.
Ето го тук с редовните богатства:
Иначе съм потресена от културата по площадките (или поне в моя квартал). Пушене сред децата, ядене и предлагане на джънк, връчване на телефони, докато си играят, хвърляне на боклуци.
 2 примера от последното излизане: Една майка подава кроасан на дъщеря си, опаковката изхвърча и майка й вика "еее не така, че правиш боклуци", погледна хвърчащата опаковка и продължи да си кибичи на пейката. После пък две кокони наблюдават синовете (на по 3-4г) как цъкат на телефоните, докато се люлеят. Взеха им ги, при което едното се разрева, а майката вместо да го успокои по някакъв начин, почна да му крещи, че бил лигльо и го плесна зад врата. Овикаха цялата площадка и си тръгнаха.
Въпреки това, има една голяма хубава площадка в морската градина, която е цивилизовна, но тя пък ни е далече и ходим от дъжд на вятър. Ще ми се и в квартала да не беше толкова селска обстановката, но .. какво да се прави, ще продължим да ходим всеки ден, че Борко има нужда.

lilly_dev зареди се с търпение, защото лятото още има какво да видиш
За боклуците аз процедирам така в квартала, защото идва и момента , в който децата лапат чуждите боклуци и нали знаете, че чужд човек не може да се възпитава по никакъв начин (визирам майките), нося торби за боклук и няколко найлонови ръкавици и започвам да събирам боклука. Доста от децата проявяват желание и те се включат, защото преди това обяснявам на голямата дъщеря (5г), защо трябва да се поддържа чисто и ако някои хора не се съобразяват то това не значи, че и ние трябва да се присъединим към тяхната простотия и повечето деца събират с нас. Известно време седи чисто и после пак всичко наново.
Голямата дъщеря какво ли не е лапала, картонени чашки, фасове, камъни, трева, мокри кърпи и всякакви чудории по никакъв начин не можех да я спра то докато реагираш това нещо се лапва поне веднъж. Жива и здрава е и сравнително калено дете
Сега малката почти не лапа, явно си е до дете.

Лили не бяхте ли вие от Варна от кв Виница. Защо си мисля, че имаше мама от нашия квартал. Ние ходим от 6 м по площадки и най-вече в нашия квартал. Обожава я и само като минем с количката покрай нея и почва да я сочи и вика, че иска там.

Ние също ходим пеша, вярно бавно, спира се на всяко минаващо дете, гълъб, камък или каквото още се сетите. По празниците пътувахме без количка и ходихме пеша навсякъде. В Русе един ден обиколи целия център. Да пуска ръка понякога, измаря се и за това сега сме решили с кола за бутане да излизаме. Ако ходя в парка съм задължително с количка, защото с 2 булеварда много ме е страх. Ако сме с колата редовно сме без количка, ако ще трябва да спи я вземаме.
Аз също се дразня на такова родители, но няма как. Поне парка до нас е поддържан и няма боклуци, но едва спасих едно 💩 от гълъб да не бъде изядено. Иначе съм го водила на други площадки и са под всякаква критика.
 
Лили за стола определено явно е привързан към теб, аз лично не исках да е така и за това от рано го свикнах. Но пък ако го обърнете може да му дойде като асоциация, че мама е отпред, но и той пък е в другата посока.  Аз искам да благодаря за разказа за съня и твоя опит. Откраднаха си някои неща и вече смело мога да кажа, че бибата я няма, а той заспива сам.

Аз не съм водила малката на площадка повече от веднъж и само малко я люлях. Хич не бързам. Предпочитам да я разхождам с количката, докато все още търпи. С голямото дете сме по площодки, но никак, ама никак не ги харесвам тези места. Тотално се изнервям от цялата лудница.
Малката проходи преди около седмица и вече стабилно си ходи. До преди си се подпираше.
Като се затопли, ще е истинския купон.