Истанбул [тема 55]

 https://vk.com/dizimaniaat
От този сайт преди си  намирах  адресче на някоя къща от турска сапунка и си го издирвах на място. Сега ми иска нова регистрация. Като си напиша телефона, след минути ми звънят от Мичиган. Да,бе, да!

Здравейте! На 03.09. ще пътувам до Истанбул с автобус на Метро, искам да попитам пътувалите с тази фирма: На кой сектор пристигат автобусите на тази фирма, защото трябва да изчакам една позната, която ще пътува със същата фирма, но от София. Аз ще тръгвам от Бургас.

Здравейте,

Много ми се иска да посетя Истанбул и тъй като години наред се мотах (нямах и паспорт последните 3години от мързел) сега ми се иска все пак да го видя.
Теста, който се прави тук важи ли през цялото време на престой в Турция?
За да вляза после обратно в БГ трябва ли ми тест направен в Турция, къде и как се прави ако се налага?

Като за първо посещение (а и на 99% ще съм сама) туристическа агенция ли препоръчвате, или самостоятелно организиране?

Гледах оферти на Метро туризъм в момента, имат страшно много дати за отпътуване от БГ.
Харесах си 29.09-03.10 като период. Ако някой се е насочил към въпросните дати и също смята сам да пътува, може пък да направим една комбинация.

От София пристигаха на около 121-122, ноември ги изместиха малко напред (към 110 някъде). Има огромни надписи с градове и фирми над офисите на секторите. От Бургас ще е в същия район. Автогарата е огромна, но сравнително ясна.

Здравейте! Предварително се извинявам ако се повтарям с нечие питане и е обсъждан въпроса с валидността на паспортите. Някой има ли опит с преминаване на границата с изтичащ паспорт?!?

Трябва бързо да взема решение дали да пътувам за Истанбул в периода 03-06.09.21, при положение, че паспорта ми изтича на на 14.09.21г?! Запозната съм с изискванията на повечето туристически агенции, че той трябва да изтича поне 1-3 месеца след плановото пътуване. Четох тук-там, а и туристическата агенция си направи собствено проучване и ме увериха, че мога да пътувам и е важно все пак към деня на напускане на Турция да е валиден.
Ако някои е минавал тези дни през границата на Малко Търново, моля да сподели как е било натоварването там?

Благодаря на отзовалите се!

Dragmirа,
тук с две рускини, една азербайджанка и словенка намираме местата от турските сериали: https://vk.com/board115157762. Можеш да разглеждаш без регистрация.
А за фенките на Binbir Gece тук могат да погледнат: https://vk.com/topic-115157762_36608632. Има какво още да запълнем като адреси, но Истанбул много се е променил, а и някои заведения не съществуват вече.
Насладете се и може да откриете ново местенце за разходка или похапване.

Вещичке,Да си жива!
Елинизе саалък,здраве на ръцете ти!
Рускините отдавна съм ги признала,даже скоро в един спортен форум ги дразнех,абе викам,Хем сме Баш Майсторки Гимнастички повече от вас,хем сме Баш Геджеманки- заради срещата ми/и на още пет-шест българки/ със Онур и Шехразат,но и вий викам сте Геджемански търсачки,ама за всички филми,те превеждат сериали,организират пътувания,следват профили..
Мале,за всяка серия има инфо:stuck_out_tongue_winking_eye:
Е,най- сетне видях тоз Биняпъ холдинг,
Няма да се катерят на новата кула да отправям взор дей:kissing_heart:

Скоро си отиде Метин Чекмез:disappointed_relieved:,Бурхан бей,да почива в мир,незабравима роля направи в"1001" нощ!

Благодаря, redemi!
И ние сме добри, но те са големи хексета джадълар В движение превод и дублаж.
Да, преди няколко дни. Събраха се с Надиде ханъм. Да намери покой душата му (Бурхан бей).

Марго, и аз благодаря! ❤️
Голям труд си е това, оценявам го, а и чудесен подарък за такива като мене, дето хем  са пристрастени към Истанбул, хем и към турските сериали. ❤️

Пепелче,за тебе тамън!
Също и за други ханъми,ето,падругите са запарили чая!-Отваряте самовара и сте вий!
Закуска,обяд,кафе,като си знаете името на филма на турски,отваряте,гледате,то и адрес,и карти,и снимки,и инфо- наистина,тука шапка им свалям за труда!И сте готови.Хем хапвате,хем и спомняте сцени от любимия си сериал.

УбачИ,защо ми се губи едно Геджемански място,от първи сезон,аз го посетих,ама галиба не го зърнах мамашките да са го отразили,ще го търся пак...

Вещичке,да...Събра се Бурхан със своята Надиде...пият сега чай в небесното царство..
Светла им Памет!

Абе,Ема Удхаусче,на границата ли остана,още на яхтата да не остана туй мУмичи!

Йок, па ми иска регистрация. Абе, черна котка ли ми мина пътя. Искам да зърна някоя къщичка от филмче.

Идвам с разказ за ден втори.
7 и 30 станахме, до към 8 и нещо закуска в хотела.
За хотела да кажа-приличен беше, красив интериор, позанемарен, но чист, даже и боядисваха тавана в един от дните.
Стаята беше хубава.
Гледка нямахме, но не ми пукаше.
Този квартал "Лалели" на нас ни допадна много. Супер близко до историческата част,  на много добро място.
Точно там имаше много красива джамия(тяхната квартална, така и не влязох, не знам защо), но ме радваше гледката всеки ден.
Аз да подчертая отново, че обожавам джамии. До днес не мога да се начудя как са ги строили.
Около 9 часа с Т1 пристигнахме в Топкъпа. Почти никакви опашки, отново късмет(съпътстваше ни през цялото пътуване). Много ми хареса парка около Двореца. Баира дойде в повече, отново не го очаквахме😃
Харем, Дворец и Света Ирина са 285 ТЛ(поправям се, вчера гледах билета, голяма изненада, че бях чела друго).
Снимки пред входа направих хубави, докато още нямаше народ.

Не си го представях така. Толкова отделен и така на високо.
Много поддържано, пейчици, музика като от Великолепния век, имаше и аудио(което почти не ползвахме).
3 часа прекарахме там.
На мен очаквано ми хареса много, това беше главно мястото, което най-много исках да видя.
ММ му беше интересно, но не беше впечатлен особено, той хареса много повече Долмабахче. Аз обратното. 😃
Даже ме пита една мацка от групата с отегчен поглед "хареса ли ти на теб в Топкапъ?" 😊Ами как да не, като съм върла фенка на ВВ, колко съм си мечтала да вляза там и имам професионален интерес към периода, как да не ми хареса?
Мм айде бе айде, аз всяка стая, всяко нещо бавно, бавно исках да видя, да прочета.
Бяхме  сами в харема. Само една двойка имаше още, но почти през цялото време си бяхме сами.
Рай, че се осмелих и някоя снимка да направя.
Както казах на мен си ми хареса. Но стаите с костюмите, порцелана, най-ценните съкровища не работеха.
Яд ме беше, но какво да се прави. По двореца се работеше видимо.
Изкачихме се и до място с прекрасна гледка, видях терасите на фаворитките, "Златния коридор", Високата порта, коридора на евнусите, всичко ми беше много интересно. На външния двор с гледката между ММ и една девойка от малкото българи се завихри спор, кое било Босфора, кое не. Мм разпалено й онява, че бърка, че той е прав, сочат, гледат, чертежи. Викам си тоя моя кога дойде в Стамбул кога взе да разбира. Девойкта и тя не се дава, накрая си остана да гледа чертежите и да се чуди. Мм беше прав😃😊
Все вика цигания, шарения, ама много  му разбира главата от османска архитектура и изкуство.
Мозайката ми хареса, усеща се една мистичност, една старинност.
Мен поне това повече ме впечатлява от новото(Долмабахче, безспорно пищно, версайско, помпозно, изящно, някои от залите бяха уау, невероятна красота, няма спор), но в Стария дворец, именно, защото е стар повече ме докосна като армосфера. А и периода ми е е къде-къде по-интересен, по-велики личности са живяли тогава😊
Към 11 часа вече много се напълни и имаше цели групи туристи.
Много ми хареса султанската библиотека, разбира се главната стая(имеперската приемна), покоите на валиде, на султана.
Всичко си пишеше, не страдах от липсата на екскурзовод, но аз знам и доста неща за бита, за етикета, за перода.
Та беше супер, че не се надпреварвахме и бутахме сред народа.
Това именно беше и целта на ранното ставане и ходене. Но аз очаквах огромни опашки. А нямаше.
Тронната зала ме очарова също.
Влязохме и в Света Ирина. Е тук вече вярващия човек, българката и християнката в мен се обадиха. Хвана ме яд, стана ми мъчно, защото е много занемарена, купoла се руши, оставена е на произвола на съдбата, но въпреки това се взема такса за нея.
Почуствах се странно вътре, обзе ме една тъга, като видях разрухата и огромния черен кръст, издигнат там.
Това е храм от времето на Юстиниан Велики, очевидно не се грижат за него(не е "техен", не е мюсюлмански храм).
Вътре е величествено, макар да е чисто празно, едни голи стени, ерозирали, рушащи се. Но ето това е сравнително най-старото и древно нещо там.
Абе, не ни стана приятно.
Гледката, крепостните стени около Топкапъ е невероятна. Едно ни беше чудно как са се отоплявали там?
Както казах, много от помещенията бяха затворени. Все си повтаряхме"е това ли беше". Хем ми се видя голямо, хем не чак толкова.
 ММ сто пъти повтори, че е много по-малко, отколкото си е мислел.
Е колко да е малко, като  там са живеели 800 наложници само, отделно слуги, отделно висши чиновници, отделно децата, султанското семейство.
Голяма територия си е, а е било и още по-огромно, разграбвано десетки пъти, опожарявано.
Навсякъде имаше охрана, но не беше така строго като в Долмабахче(там даже изгониха едни дето снимаха).
Най-много ми харесаха отделенията с гледка към Златния рог, и стаите с диванчета и тронове.
Починахме малко и надолу по баирите тръгнахме към Света София.
Малко заобиколихме, оказа се, че имало и по-пряк път.
Ей тука беше огромното ми разочарование(и единственото). Много, много различно нещо очаквах.
Прави бяха тези от вас, които ме предупредиха. Очаквах нещо величествено. Очаквах поне един помен, една следа от християнството. Не би...
Обикновена джамия, не ми се видя и красива като някои други.
Беше бъкано с хора. Имаше молитва, влязохме за точно 5 минути, повъртяхме се, гледах, гледах, дзверих се, търсих, исках да обиколя, не стана.
Отделенията бяха оградени от пазачи, не можахме да обиколим изобщо,пълно беше и с туристи и с молещи се.
Вонеше на крака и се отвратих.
Очевидно беше най-посещавания обект.
Но, този велик храм, който съм си представяла и за който съм учила не беше това.
Разбираемо, не знам защо очаквах нещо друго.
Бяхме вече изморени и гладни и седнахме в най-близкия ресторант до Синята джамия.
Аз хапнах искендер кебап, а ММ Адънъ кебап, турски традиционен хляб и лимонада. Всичко беше много вкусно.
После се отправихме към Синята джамия-греда, реконструкция, част от едно от минаретата е махната, заградена е отвсякъде, пише затворено на огромен плакат. Влязохме само в двора.
Тук присъствахме на молитва в самия двор, огромно количество хора, разпънали килимчета на двора и се молеха.
За мен гледката беше уникална, много се впечатлихме. Да знам, че използвах тази дума вече сто пъти, но по-подходяша не намирам.
Стана ни неудобно и си излязохме. Целият двор беше пълен с молещи се.
Нищо не се виждаше от самата джамия и откъм "Ат Мейдана", та Синя Джамия аз не видях общо взето.
Стигнхме до Египетския обелиск, Змиевидна колона(жалко подобие на паметник, рушащ се, с боклуци вътре).
Обелсика ни хареса много, подробно  разгледахме. Невероятно нещо, на Мм обелиските са му любими, 😊все се чудим как са ги домъкнали(то си е за чудене).
По едно време гледам някаква голяма сграда насреща и от романите, които съм чела ми изниква, че някъде тука е и двореца на Паргълъ Ибрахим паша. Няма какво друго да е.
Та се оказа точно той. Викам си брей, не съм спала като съм чела, запомнила съм.
Не сме влизали, ММ ме отряза, а и нямахме сили, нали трябва да остане нещо и за другия път.
Разходката ни тук приключи. Прибрахме се в хотела, починахме и отодохме  към 17 часа пеша до Гранд Базар.
Ами, много пъстро и красиво, но доста надути цени, както си знаехме.
Минахме набързо. Шарения, носене на чай в онези подноси като по филмите, пушещи търговци, цветни фенери, олелия.
Тук е момента да кажа, че единственото, което никак не ми допада (въпреки, че прекрасно го разбирам) е това викане, подвикване, дърпане, навлизане в личното пространство, досаждане, само и само да си купиш нещо. На мен ми е неудобно, неприятно и това ме дразни, винаги ме е дразнело. Да не смееш да погледнеш нещо, камо ли да влезеш, почват те от вратата.
Добре, че ММ хубавичко ги сиктирдосваше.
Атмосферата е колоритна, необкновена, не отричам. Не знам как не се изгубухме, то еднакво и само коридори, кородори и цветове.
Стигнахме вечерята под моста Галата в един от рибните ресторанти.
Всичко за пореден път беше много вкусно.
Нощен Истанбул ми хареса много. Особено Кулата, тя е прекрасна през нощта и Джамията Сюлеймание, светлините им са невероятни.
Направи ми впечатлени, че няма ден, няма нощ рибарите са там😃
Пих и от турската ракия, само така за идеята, щото то нали е мастика всъщност, а аз не я обичам.
Бяхме много заспали и изморени, но въпреки това беше много добре.
Така завърши ден две.
Не сме си давали зор за нищо, не сме обикаляли кой знае колко, но пак си се изморявахме и всеки ден около 16 се прибирахме. И след 2 часа пак навън.

Долу в дясно пише Не сега.  Натискаш и разглеждаш.

[Инат съм. Три хемороида ми излязоха от зор. Благодарение на Танчето си направих регистрация. Малиииии, кви въпроси, направо на кръстосан разпит бях, но успях.

Беличке,да Илядиш!:heart:

Абе,Асамарисче,направо се влиза бе,душа,на мен не ми иска регистрация..

Ааа,Ема Удхаусче,добре сте си завърнали.
Баирче,нали!:joy: Какво сервират в този ресторант,какво в гощаваха с групата?

Напразно коря мамашките.Отразили са ресторанта,има си хас,ги,хи,хи.
Поразгледах някои заведения,някой питаше за закуска скоро.Около 65-80 лири цяла кахвалтъ с всичките му табиети.
И гледка на Босфора.Отделно има и други цени,може да си вземете само Менемен,само омлет,видове сирена..