Пъргави ритничета от ОКТОМВРИЙСКИТЕ мъничета! - Тема 13

  • 44 419
  • 740
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 162
А момичетата, които са раждали секцио. Колко горе долу е възстановяването след това? В смисъл аз след нормалното раждане сутринта - след обяд си ставах, ходех си, можех да се грижа и за бебето. Не че са ми казали със сигурност, че ще е секцио, но е много вероятно и да съм подготвена психически.

# 286
  • Мнения: 1 854
Ох като слушам разказите ви за секцио и ме побиват тръпки. Предния път 2 часа след раждането бях в банята и си взимах душ, дано да ме оставят нормално, притеснявам се сега и ковида да не окаже влияние на начина на раждане, въпреки, че мисля, че една операция много повече би натоварила и без това отслабения организъм..

# 287
  • Мнения: 241
Monika08 В Дева Мария ли ражда предния път?

# 288
  • Мнения: 278
Не искам да плаша никой със секцио 🙂
При мен едното секцио беше в 13ч а другото в 10ч на следващата сутрин чакат да изпуснеш газове и те изваждат от интензивното..все пак това е коремна операция...

# 289
  • Мнения: 229

След като и ти си минала през това, би ли споделила извикаха ли те в болницата за няколко дена, за да свикнеш с бебето преди да го изпишат? Изобщо дават ли ти някакви насоки преди това или просто един ден отиваш и си взимаш детето? Много ми е объркано и нямам идея какви следва. Също така сега не знам дали да го записвам при личен лекар и педиатър от сега или след като го изпишат. При неонатолог ли трябва да бъде или обикновен детски лекар.
Изобщо ако някоя от вас има някаква информация от първо лице или близки, ще
Бъда безкрайно благодарна да я сподели!

Как минаха нещата при нас? Първо 9 дни беше в неонатология в родилното, както вече споменах. След като прецениха, че е достатъчно стабилна я изместиха в Дом майка и дете (дом за изоставени деца). На един от етажите се помещава това отделение за недоносени. Докато бях в болницата всеки ден ме водиха при нея, след като ме изписаха само по телефона. След това имах пак по телефона ми даваха информация, т.к. поседя в кувьоз още 5 дни. И след като я изкараха вече ми разрешиха да се настаня и аз в сградата. Имат специални стаи за майките, които даже са на друг етаж. Ходих при нея за храненията. Обясниха ми как, показаха ми как да правя тоалет - само мокри кърпи, крем и памперс да сменям. Те я къпеха. В Русе преди 11 години беше така. Най-добре се поинтересувай каква е практиката при вас. Има ли такова отделение, местят ли изобщо децата. Би трябвало навсякъде да е еднакво, ама знам ли?
За личния лекар - бях питала още по телефона една от сестрите, с които разговарях, да ме насочи към педиатър и тя ми препоръча личната лекарка на детето, която е работила и като неонатолог преди години. Не мисля, че е задължително, просто аз имах късмет че в града има такъв лекар. Говорих и с нея по телефона, обясних каква е ситуацията и се съгласи да вземе детето като пациент. Два дни след изписването имах предварително уговорен час за първият й преглед и регистрация. И така... Моят съвет е да не чакаш да го изпишат, а предварително да намериш падиатър. Знам, че добрите специалисти са много натоварени и трудно вземат нови пациенти, но ситуацията е деликатна и предполагам, че биха откликнали.

# 290
  • Мнения: 328
Странно, но съм супер положително настроена за раждането. Очаквах по това време вече да ме е обзела паниката. То не е късно де 😁 Но все пак….
До сега не сме коментирали начин на раждане. Но последните пъти все беше с главата надолу и АГ беше много доволна. Та, останах с впечатление, че и тя е настроена за естествено. Всички около мен са родили секцио, а тези, които са минали и през двете ми казват, че предпочитат секцио. И незнайно защо аз все пак  се надявам на естественото. Щом съдбата е предопределила от там да излиза бебе, значи си знае работата 😁

Да сме живи и здрави! В крайна сметка е важен крайния резултат! 😍

Иначе аз за болницата си подготвих: 2 нощници, памучни бикини, сутиени за кърмене, превръзки за родилки, нощни превръзки, хигиенни принадлежности, кърпи. Нагласила съм куфар за ръчен багаж. И още една пътна малка чанта за нещата на бебка. Не си задължен да носиш дрешки за бебето, но аз ще наглася.

Относно другите неща. Чакам майка ми да си вземе почивен ден и да ми помогне с основно почистване вкъщи. След това вече слагаме леглото, скрина и всичко останало 😍 Нямам търпение.

# 291
  • Мнения: 578
Зависи от раждането. Ако естественото раждане е било лесно, след два часа си на крака. Не мисля, че секцио е по-добър вариант за бебето и майката. Седмици е възстановяването дори да е по-щадяща операцията. Най-голямата мъка е ставане и лягането в леглото. Ако пък имаш кашлица или ти се киха е някакъв кошмар. Боли много. Затова писах и преди, че движението е много важно след като ви преместят от реанимацията. Ако пък има рехабилитатор слушайте го внимателно. Много помага. На мен ми отекоха краката много, седмица се възстановявах. И това боли. Но покрай бебето бях толкова шашната, че не разбрах кога ми мина всичко.
За да може да се яде, трябва да сте пуснали газове. Иначе си карате на чай и вода.
Честно казано, като знам какво е и сега ме страх повече от операцията. Но няма как, трябва се мине през това.

# 292
  • Мнения: 229
Пак се включвам с коментар, че бързах да отговоря на Water, а после дочетох другите коментари.
Аз например предпочитах секцио, защото от операция не ме беше страх, а естественото раждане направо ме ужасяваше. Не знам защо, но много ме беше страх от болката и всичко след нея. Психика! Та като ми казаха след 10 мин те вкараме в операционна хем бях супер притеснена, че нещо не е наред с бебето, хем някак ми олекна, че няма да раждам естествено. Тук да отбележа, че отивам с контракции 18 дни преди термин без никой да ми е казал, защото явно не е забелязал, колко много изостава детето.
Възстановяването ми отне 4 дни да си стъпя на краката както се казва и горе долу да се чувствам добре и може би около две седмици, за да кажа че нищо не ме боли. Само че тогава бях на 21 години. Сега на почти 33 не знам какво да очаквам.

Мама Софи притесненията ти са напълно разбираеми, но и аз съм сигурна, че всичко ще бъде наред! Имаш два стиснати палеца и от мен!!!

# 293
  • au bout du monde
  • Мнения: 5 433
Сега ме подсетихте, че остава да купя лецитин и крем за зърна - чудя се между Лансинокс и Медела.

Днес купих две бодита размер 3-6 месец. Имам доста дрехи, но все пак да взема нещо😬 и вкъщи осъзнах, че бебето си няма хавлийка 😁 та ето какво ще купувам😀

# 294
  • Мнения: 1 854
Monika08 В Дева Мария ли ражда предния път?
Да, как ме разконспирира 😀

# 295
  • Мнения: 398
Момичета яко ме тресът хорманите постоянно ми се плаче , ядосана съм и всичко ме изнервя . Вие как сте ?

# 296
  • Мнения: 241
Monika08 В Дева Мария ли ражда предния път?
Да, как ме разконспирира 😀

Хаха, и аз живот и здраве ще раждам там и вчера им гледах списъка за родилното. Направи ми впечатление като каза, че за бебето си взела само биберон, така пише и в списъка.
Наистина ли всичко друго ти осигуриха, дрехи за бебчето давала ли си? Помниш ли каква козметика ползват?

# 297
  • Мнения: 1 854
Ами аз раждах преди 5 години, тогава ползваха козметика на Хип мисля. Иначе бебетата ги обличаха с техни дрехи, чак на изписването дадох дрешки аз. Памперси тогава ползваха на Пуфис. За родилките даваха еднократни чаршафи и лигнин, ако си поискаш, аз лигнин не ползвах, но чаршафи си исках за всеки случай. Горе долу това е, ако се сетиш нещо питай. Ти при кой лекар си?

# 298
  • Казанлък(Бургас)
  • Мнения: 607
Момичета яко ме тресът хорманите постоянно ми се плаче , ядосана съм и всичко ме изнервя . Вие как сте ?

Спокойно! 😉😘
И аз бях така миналата седмица. Ужас. Нормално е.

Странно, но съм супер положително настроена за раждането. Очаквах по това време вече да ме е обзела паниката. То не е късно де 😁 Но все пак….
И незнайно защо аз все пак  се надявам на естественото. Щом съдбата е предопределила от там да излиза бебе, значи си знае работата 😁


CardyR, гледай да задържиш положителната нагласа, и всичко ще се нареди.
И аз смятам, че щом Господ /природата са предопределили така да се появяват бебета, няма нужда да го променям. Единственото, което мога да кажа (от моя си опит) е, че болка има, но колкото е по-малка паниката и страха, толкова болката е по-слаба. Отделно в мига, в който се чуе заветното "Пльок" (точно това е звукът, който се чува, когато бебето изскочи 😆), болката изчезва. Наистина. Изчезва, няма я. И ви става едно леко, опиянено, щастливо, блажено. Първия път имах епизиотомия и 3 шева(нищо страшно, сядах си на дупето и щъках), втория път си знаех грешките и нямах никакви поражения.

# 299
  • Мнения: 241
При д-р Йорданов съм аз. Мерси за информацията 🤗

Общи условия

Активация на акаунт