Не искам да те плаша, но според мен още си влюбена в бившия, а докато е така, няма да намериш друг, който да си сигурна, че е Той.
- Публикувана: 24 окт. 2006, 12:20 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2006, 01:18 ч.
Не съм сигурна,че това е ТОЙ...
Преди 4 години си била на 19. Щом сега не знаеш какво искаш, съмнява ме тогава да си знаела по-добре. Идеализираш миналото, защото е недоизживяно и недооценяваш настоящето, защото е удобно и наблизо.
Не всеки е готов да се ожени на 23. А и не всеки е така щастлив да срещне и разпознае истинската си половинка. И дори да имаш твърдата убеденост, че е ТОЙ ... пак сигурна ли ще си, че е истина, а не че си гледала твърде много филми?
Струва ми се, че първо трябва да решиш дали искаш да заминеш изобщо, а след това е негово решение дали ще поиска да те последва. Имай предвид, че в посолството няма с единия документ за брак автоматично да ви дадат визите. Моя приятелка се омъжи след като спечели Зелена карта, доста са ги разпитвали с мъжа й, искали са им снимки, писма от познати, за да удостоверят, че наистина са имали връзка преди това, а не е нагласен брак заради визата. Тоест дори процеса на заминаване ще е едно изпитание за вас като двойка. Имам и друга приятелка, която е минала през целия ад за канадска виза и накрая е зарязала човека да заминава сам, понеже е разбрала, че не струва
Не всеки е готов да се ожени на 23. А и не всеки е така щастлив да срещне и разпознае истинската си половинка. И дори да имаш твърдата убеденост, че е ТОЙ ... пак сигурна ли ще си, че е истина, а не че си гледала твърде много филми?
Струва ми се, че първо трябва да решиш дали искаш да заминеш изобщо, а след това е негово решение дали ще поиска да те последва. Имай предвид, че в посолството няма с единия документ за брак автоматично да ви дадат визите. Моя приятелка се омъжи след като спечели Зелена карта, доста са ги разпитвали с мъжа й, искали са им снимки, писма от познати, за да удостоверят, че наистина са имали връзка преди това, а не е нагласен брак заради визата. Тоест дори процеса на заминаване ще е едно изпитание за вас като двойка. Имам и друга приятелка, която е минала през целия ад за канадска виза и накрая е зарязала човека да заминава сам, понеже е разбрала, че не струва
Компромисното решение, което аз виждам, може да е неизпълнимо на практика.. Нещо от рода, да заминеш ти и да видиш как ще ви се отрази това и на двамата. Ясно е, че за теб е важно да заминеш, ако не го направиш, със сигурност ще съжаляваш цял живот. А щом и двамата не сте сигурни и не искате да се жените, може би най-добре е да изчакате известно време. Друг е въпроса, ти кога ще се прибереш отново за да се видите и осъзнаете какво значите един за друг. Има и трети вариант разбира се, да заминеш сама и да откриеш там човека на живота си..
А за въпроса, аз много рано от нашата връзка разбрах , че това е ТОЙ. Той е половинката, която просто ме допълва (в комплект с някои нежелани навици де
). Понякога като се скараме жестоко ми минават лоши мисли, но те са породени от гнева ми.
А за въпроса, аз много рано от нашата връзка разбрах , че това е ТОЙ. Той е половинката, която просто ме допълва (в комплект с някои нежелани навици де
). Понякога като се скараме жестоко ми минават лоши мисли, но те са породени от гнева ми. Едва ли някой е бил 100 % сигурен,че това е ТОЙ.
аз съм била достатъчно търпелива да се свържа с човека за който съм 100% , че това е ТОЙ.
това не става на 23!
до колкото разбирам имаш угризения, че имаш зелена карта и приятел,
и се чустваш кофти от факта, че трябва да се разделите, ти да заминеш и да не
го 'изтеглиш', оженвайки се.
за съжаление това е живота.
Едва ли някой е бил 100 % сигурен,че това е ТОЙ.
И ако някой някога е бил сигурен на 100%, рано или късно е осъзнавал грешката си.
Това са моите наблюдения върху живота. Тъжно, но факт...
Затова смятам, че не е фатално ако не си напълно сигурна, че това е Той.
Фатално е ако си сигурна, че не е.
Никога не можеш да бъдеш сигурна .. и с единия да останеш, и с другия, винаги ще се питаш дали си постъпила правилно и дали Той е човекът ..
Затова се вслушай какво казва сърцето ти и разума, че нали знаеш - любовта е сляпа .. и тогава направи избора си ...
А по въпроса за брака ... щом ти чувстваш, че не си готова за брак - не бързай ..
Затова се вслушай какво казва сърцето ти и разума, че нали знаеш - любовта е сляпа .. и тогава направи избора си ...
А по въпроса за брака ... щом ти чувстваш, че не си готова за брак - не бързай ..
Едва ли някой е бил 100 % сигурен,че това е ТОЙ.
И ако някой някога е бил сигурен на 100%, рано или късно е осъзнавал грешката си.
Това са моите наблюдения върху живота. Тъжно, но факт...
смея да твърдя, че никаъв факт не е.
и това, че твоите наблюдения върху живота са така тъжни не означава,че на другите хора са.
нямаше да говоря така убедено, ако не го преживявах.
смея да твърдя, че никаъв факт не е.
и това, че твоите наблюдения върху живота са така тъжни не означава,че на другите хора са.
нямаше да говоря така убедено, ако не го преживявах.
Права си, не е факт. Явно има хора, които правят избор само ако са напълно сигурни в него и никога не съжаляват след това.
Идеята ми беше, че е трудно винаги да си напълно сигурен. Или ако си, с времето да си промениш мнението...
За това смятам че 100%-вата сигурност не е абсолютно необходима. Просто решаваш и избираш - поемаш риск и след това си носиш последствията. Или печелиш или не
Иначе ако човек винаги чака да дойде идеалният момент, идеалният човек и т.н. може да си остане сам и само с чакането.
Никога не можеш да бъдеш сигурна .. и с единия да останеш, и с другия, винаги ще се питаш дали си постъпила правилно и дали Той е човекът ..
Затова се вслушай какво казва сърцето ти и разума, че нали знаеш - любовта е сляпа .. и тогава направи избора си ...
А по въпроса за брака ... щом ти чувстваш, че не си готова за брак - не бързай ..
Затова се вслушай какво казва сърцето ти и разума, че нали знаеш - любовта е сляпа .. и тогава направи избора си ...
А по въпроса за брака ... щом ти чувстваш, че не си готова за брак - не бързай ..
На чуждо, непознато място ще ти трябва подкрепа. Сама ще ти е много трудно - ако имаш едно доверено мъжко рамо да се облегнеш ще ти е по-добре. Но наистина трябва да искаш да си с този човек. Ако не е така, ако не го обичаш истински, ако имаш резерви спрямо връзката ви, то отивайки на далеч освен адаптационните проблеми ще си "заведеш" и лични, които понякога са по-трагични.
За мен бракът е много сериозно нещо и трябва да чувставаш вътрешно убеждение, че искаш да споделиш живота си с един човек. В брак не се встъпва по странични причини.... това не е брак, а сделка ...
каквото и да решиш не гори мостовете зад себе си, защото може да ти трябва път за връщане .........
За мен бракът е много сериозно нещо и трябва да чувставаш вътрешно убеждение, че искаш да споделиш живота си с един човек. В брак не се встъпва по странични причини.... това не е брак, а сделка ...
каквото и да решиш не гори мостовете зад себе си, защото може да ти трябва път за връщане .........
