Ще се пръсна вече.

Дуци, има ли начин да решиш по-бързо личните си проблеми?
Случва ми се да имам проблем и заради него всичко да ми е криво. Само като се сетя за него и ме обливат топли вълни. Като си реша проблема, нещата влизат в релси.
Хубаво е да премахнеш дразнителите.

Много ми е мъчно, че се чувстваш така, невероятно позитивен човек ми се струваш 
Бързо да се отървеш от апатията ти пожелавам! 

Така както описваш състоянието си,на мен без да съм лекар обаче ми прилича на депресия!Според мен наистина не е лошо да посетиш психолог или психотерапевт и то не толкова за да изпиеш антидепресантите,които евнтуално ще ти изпишат,а просто за да поговориш с него. Едно е да поговориш с приятелка,а друго със специалист.
Няма ли начин да се измъкнете например с мъжа ти за 2-3 дни от София без детето?Не че то е виновно за състоянието ти.Или сама за себе си да изясниш от къде точно идват проблемите ти и да помислиш какво можеш да направиш за да ги разрешиш.
И все пак след като сама за себе си прозряла,че ти е необходим професионалист действай в тази насока!Успех и горе главата!   

Дуци, а ти готова ли си за това, което евентуално ще ти каже психотерапевта? Категорично ли си решила да последваш съвета му, примерно, какъвто и да е той? Ако те посъветва да се разведеш, ще го направиш ли? Или пък да напуснеш града си? Нямам представа какво ти е на душата и не искам да те тровя, но по принцип всички ние знаем отговорите на въпросите си... Търсим специалист, когато подсъзнателно отхвърляме тези отговори, защото надскачат желанията или възможностите ни към момента. Чудесно е, че си решила да се обърнеш към професионалист, но имай предвид, че той евентуално ще ти даде диагноза, нищо повече. Истинското /не това, с хапчетата/ лечение ще остане в твои ръце - готова ли си за него?

Усмихни се, най-тъмно е преди изгрев слънце   

Дуци,аз съвет не мога да ти дам,но ти пожелавам,бързо да излезеш от това състояние, от собствен опит знам,че не е никак лесно.  
 

Дуци,  и аз съм точно,  както го описваш - уж всичко ми е наред и на работа ходя, а съм толкова, толкова крива и сдухана. И на мен нищо не ми се прави, не ми се прибира, но и никъде не ми се ходи и ми се харчат пари....за какво ли не......
Дуци, ако намериш психолог, който си заслужава пиши, да ходя и аз 

Дуцка, ами помислИ си така: "живи сме, здрави сме, детето ни е прекрасно... Какво толкоз непоправимо е станало, че да съм апатична?"

Знам ли...   Таз наука (пси...) е много тънка и не всеки я умее. Дано се намери точният и правилен човек, който да ти помогне час по-скоро  

Разбирам те много добре.И аз имам такива моменти ,и се чувствам самотна и неразбрана,и ми писва от всичко и всички,изпадам в ужасни състояния и ставам неприятна дори за домашните.Но се установи ,че имам проблеми с щитовидната жлеза и това са някои от симптомите на болестта.Но мъжът ми рядко ми съчуствува,за него това са ,,женски глезотии''.Затова ,ако имаш възможност и те успокоява и радва с чиста съвест си купи нещо ,та дори и не толкова необходимо.Душевният комфорт е нещо много важно.

присъединявам се към съвета на Светла. не си губи времето със "специалисти", защото и аз съм убедена, че ще ти предпишат антидепресанти. при мен поне хомеопата (макар и не психолог) беше решението. късмет!

Момичета и аз се присъединявам към вашето мнение за психиатрите ! Още повече че имам горчив личен опит с тях 
Твърдо съм ЗА хомеопатията  И вече го казах на Дуци на ЛС....Дано се оправи 

Дуцка, психиатър не 

Психолог, терапевт. Имам много контакти, знаеш къде работех. Ако прецениш, че искаш помощ и координати, съм насреща. Нещата са сериозни, когато идва моментът да потърсиш специализирана помощ и много внимателно трябва да помислиш дали си готова да я приемеш.

Аз мисля 4е депресията много се подценява, в смисъл 4е това си е сериозна болест и трябва да се вземат мерки за да не се влоши! 4ета много от мненията (не само в тази тема) и виждам съвети от рода на"смени си при4еската", "отиди на пазар"....това съвсем не е разрешението на проблема, поне за мен не бе6е. Моята депресия си стоя с мен 1 година или откакто се роди детето, накратко-наи-накрая се реших да отида на терапевт(след 5-6 пъти спрях, не смятам 4е ми помагаше) които ми предписа антидепресанти-положението ми зна4ително се подобри. Каквото и да решиш ти пожелавам успех.

Виж, вземи наистина да идеш на лекар.
Една колежка доста го беше закъсала така. Уж причината беше, че почина майка й, но това й състояние се проточи с месеци, накрая не беше в състояние да ходи на работа и да прави каквото и да е. Постъпи в болница и я лекуваха доста време. Оказа, се че има проблеми със щитовидната жлеза, които (не мога да го обясня със съответните термини) задълбочават това й депресивно състояние и й пречат да се справи сама. Лекуваха едновременно депресията ( с антидепресанти) и щитовидната жлеза.
Не се шашкай все пак, тя наистина беше много зле. Когато я взеха в болницата просто не можеше/не искаше да става вече от леглото.
Нищо толкова страшно няма според нея в пиенето на антидепресанти. Само трябва да си слушаш лекаря и да ги спираш внимателно по схема и разбира се, когато той прецени.

още когато драстично си смени прическата допуснах ,че имаш подобен проблем .
 Минала съм от там:)

 Имаше един етап в живота ми ,когато се чувствах недоволна,ненужна, въобразявах си ,че живота минава покрай мен и аз съм само зрител.
 Че вече нищо не ме очаква, поне нищо интересно, че едва ли не развитието ми е спряло ,сякаш бях дете ,гледащо виенското колело и нямащо пари ,за да се повози. 
 Знаех ,че имам нужда от някоя промяна ,но се страхувах да изляза от руслото,страхувах се от неизвестното.
 Щеше ми се да изляза от кожата си,но същевременно исках да я нося и наметната. Едно такова неориентирано състояние беше- хем исках промяна ,хем се страхувах . Бях само на 25г и си мислех ,че това е, повече нищо интересно не може да ми се случи.
Никога с никой не съм споделяла проблемите си и винаги съм била принудена сама да ги разрешавам. Така ,че  намерих разрешение на проблема си пак сама, но предварително обмислих внимателно какво всъщност ме депресира и ме прави недоволна. Погледнах на живота си   отстрани, като зрител. За известно време живях сама- в нова обстановка и без съпруг. Не ,че бяхме разделени,така се случи . И осъзнах ,че животът си е много хубав, но трябва да го живея другаде и сама. Нямахме деца обаче.
 Не мога да ти дам съвет какво да правиш. Но опитай се поне да разбереш причините поради ,които се чувстваш така както се чувстваш. Намериш ли причината то тогава смятай проблема си за решен:)
А погледнеш ли на живота си отстрани може и да си завидиш:)
Така,че  първо виж какво всъщност притежаваш и струва ли си да се депресираш от това ,което нямаш.

Чудя се с каква лекота се раздават съвети като" не търси специалисти"..."няма да ти помогнат"... Депресията  е сериозно заболяване, причните за него могат да са един тон.... това, че има много ( за жалост) дилетанти сред психолозите и психиатрите не е изобщо аргумент да не се търси специалист, просто трябва внимателно да се подбере човека.
Извинявайте, ама има също така и много некадърни лекари от другите специалности, при някой дори умират хора, това защо не ви спира да търсите лекарска помощ по други поводи???

ами пишете ми е мен в групата на нуждаещи се от съвет....или помощ....в безпътие...
Стигнах сама до извода обаче,че не съм готова да последвам адекватен съвет и много добре знам какъв е проблема ми...... просто за сега съм заровила глава в пясъка и се правя,че не го виждам или ,че не съществува
А той ме изяжда отвътре.