Паническо разстройство - 51

  • 39 055
  • 765
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 973
И аз бях на зъболекар за имплант, като видях с каква игла ми сложи упойка и веднага ми изтръпнаха ръцете, че и аз съм с екстрасистоли по принцип. Като стана така си му казах, той разбра че е паник атака и ми даде седатив да смуча. Но пък след като видях, че и да имам паник атака не е страшно и зъболекарите са свикнали се успокоих и не трепнах 2 часа.

Аз съм в спокойна фаза. Храня се умерено, спортувам си, спя добре. Знам, че всичко може да ми се случи, но я няма тревожността. Тези периоди най-много ме кефят.

# 691
  • Мнения: 4 385
С тези яки упойки при зъболекарите вече ме е страх само от сметката. Simple Smile

# 692
  • Мнения: 9
Здравейте, незнам дали има или няма подобен случай като моя в темата, тъй като не успях да я прочета цялата. Затова реших да пиша направо. Извинявам се ако има вече подобен случай, а аз не към го намерила и пиша. Проблема при мен е следният... Имам чувството че не ми достига въздух постоянно. Когато направя и 2 крачки започвам да се чувствам много зле. Трябва да си поема въздух дълбоко, но повечето пъти не ми се получава , все едно някой ме стиска за гушата и не позволява на кислорода да достигне до дробовете ми. Ходих няколко пъти при личната лекарка, прави ми 2 пъти рентген на който няма проблем ( дробовете ми са чисти) така каза. И на кардиолог ходих и там всичко е наред. На ендокринолог бях и там всичко е нормално. Прати ме на невролог изписа ми Дианксит, но проблема в главата ми явно е сериозен, тъй като и като си пия хапчетата пак се чувствам гадно. Та какво да правя. Това вече не се издържа. Ще съм ви благодарна за съвети, как да се справя с тази ситуация.

# 693
  • Мнения: 28
esen2 аз и не се опитвам да крия. Когато имам задух или сърцебиене си вземам хапчетата.

# 694
  • Мнения: X
Здравейте, незнам дали има или няма подобен случай като моя в темата, тъй като не успях да я прочета цялата. Затова реших да пиша направо. Извинявам се ако има вече подобен случай, а аз не към го намерила и пиша. Проблема при мен е следният... Имам чувството че не ми достига въздух постоянно. Когато направя и 2 крачки започвам да се чувствам много зле. Трябва да си поема въздух дълбоко, но повечето пъти не ми се получава , все едно някой ме стиска за гушата и не позволява на кислорода да достигне до дробовете ми. Ходих няколко пъти при личната лекарка, прави ми 2 пъти рентген на който няма проблем ( дробовете ми са чисти) така каза. И на кардиолог ходих и там всичко е наред. На ендокринолог бях и там всичко е нормално. Прати ме на невролог изписа ми Дианксит, но проблема в главата ми явно е сериозен, тъй като и като си пия хапчетата пак се чувствам гадно. Та какво да правя. Това вече не се издържа. Ще съм ви благодарна за съвети, как да се справя с тази ситуация.
Моят случай е подобен. От близо 2 години. Аз усещам освен на трахеята и от диафрагмата.
Поемане на дълбоко въздух помага в началото само, след това вече има отрицателен ефект и не помага.
Така остана след стрес, постоянно. И преди ми се е случвало, но е било преходно.

esen2 аз и не се опитвам да крия. Когато имам задух или сърцебиене си вземам хапчетата.
Аз го крия, защото аз абсолютно всеки ден се чувствам зле, няма как всеки ден да оправдавам "мързела" си (така изглежда отстрани) с това, че не се чувствам добре, а се водя абсолютно здрава. Не знам моята среда ли е такава, но това не се приема никак добре.
По принцип такива проблеми имам от 14-годишна (сега съм на 30), когато бях дете и изобщо нямаше какво да направя, тогава всякакви такива се приемаха като опит за манипулация, още тогава се научих и свикнах да не ми личи как се чувствам.

# 695
  • Мнения: 9
При мен е от доста повече време. Но преди беше за кратко и отшумяваше, сега обаче е по-дълго. През главата ми минаваха какви ли не мисли за най-страшните болести разбира се. Гледам само как да се свия някъде, с мъка върша обичайните домашни задължения и ходенето на работа. Още с отварянето на очите сутрин, проверявам дали ще мога да си поема дълбоко въздух и когато не ми се получи: " О ужас " изпадам направо в шок.

# 696
  • Мнения: X
marti_12336, същата история и при мен.
Но аз знам, че е от стрес/нерви и не си мисля за никакви болести, но ми пречи на всичко. При мен е все едно въздуха е беден на кислород, достатъчен да живея, но само дотам...

# 697
  • Мнения: 9
marti_12336, същата история и при мен.
Но аз знам, че е от стрес/нерви и не си мисля за никакви болести, но ми пречи на всичко. При мен е все едно въздуха е беден на кислород, достатъчен да живея, но само дотам...
Тъй като много четох в Интернет преди да отида при лекарката, може би затова си мисля и глупости. А пиете ли някакви хапчета и как се справяте?

# 698
  • София
  • Мнения: 910
esen2  аз пък много  добре се крия , по принцип съм си такава не обичам да си показвам емоциите и  чувствата. Може отвътре да умирам , обаче външно  съм като кукла, абсолютно никаква емоция. Свикнала съм  всичко  да си преживавам  сама. Само  за два случая се сещам, в които  съм  се поддала на паниката и  съм  си изпуснала нервите пред някой. Само най-близките ми си ме знаят . Такъв си ми  е характера.

# 699
  • Мнения: X
marti_12336, не пия хапчета. Никак не се справям. Избутвам всеки ден, на работа ме търпят, само защото нямат друга алтернатива.
Ellie_0001, да, но на мен ми личи, в смисъл, че цялата ми енергия отива да се боря за това да намеря сили да си свърша работата. А усещането за подуване е най-ужасното нещо, което ми се е случвало. С това никога няма да свикна, никога. Отстрани изглеждам като ужасно мързелива и отнесена.

# 700
  • София
  • Мнения: 910
esen2 не бива да говориш така за себе си колкото и да си  ядосана и отчаяна. Такава нагласа те дърпа още по-надолу. Наскоро четох,  че такава неативна нагласа към  самият  себе си е като компютърна пограма. Както я нагласиш така и ще работи. Ако постоянно си казваш " живота ми  е гаден, деня ми  е скапан,  аз не съм  достатъчно добра и тн." несъзнателно  го предизвикваш. Някой ми беше казал да застана пред огледалото и  да започна да се обиждам..  е не можах .  По-трудно  е отколкото изглежда. Просто трябва да имаш  вяра,  че това ще премине.

# 701
  • Мнения: X
Ellie_0001, две години вече няма никаква промяна, дори е по-зле. Но никой не ми вярва, всеки ми казва, че зависело от мисленето ми и проблема си стои.

# 702
  • Мнения: 9
Ellie_0001, две години вече няма никаква промяна, дори е по-зле. Но никой не ми вярва, всеки ми казва, че зависело от мисленето ми и проблема си стои.
На мен ми казват същото. Но и при мен проблема си стой. Незнам дали да не пробвам да се консултирам и с психолог. Може пък да има ефект. Вие това опитвала ли сте го? Защото аз се улавям на моменти, когато ми е ангажирано съзнанието с друго, не усещам дискомфорт от недостиг на въздух.

# 703
  • Мнения: X
marti_12336, не съм ходила на психолог за това.
Но за съжаление при мен това с мисленето за друго не действа. Просто това нещо ми "изяжда" енергията, независимо дали мисля за него или не.

# 704
  • Мнения: X
  Може да ви е странно, но бягането помага при недостига на въздух. Това е т.нар. свръхвентилация. Контролирайте си издишването, не вдишването. Издишайте няколко пъти по-продължително , до свършване на въздуха и ще облекчите вдишването си. Практикува се и дишане в плик , за да облекчите пренасищането с кислород.
  Това са проявления на вегетативната нервна система . Ако ви успокоява с напредването на годините се успокояват нещата, но сте млади още. Засега ви препоръчвам бягане или по-интензивни упражнения. Ако сте минали през кардиолог и пулмолог и нямате физиологична причина. В повечето случаи и много хора са  така , ако ви успокоява.

Общи условия

Активация на акаунт