Паническо разстройство - 51

Даа, симптомите ми  зачестяват дори и след положителни емоции. След отрицателни също.
Антитела нямам никакво намерение да правя. А тия кръвно и пулс направо ви се чудя що пък ги следите... Аз не съм.
Въобще за всеки дискомфорт си знам че е от тревожност и това е.

Е като ми стане лошо как да не си измеря кръвното като го усещам че е високо.

Здравейте Нова съм и съм отчаяна. Не знам дали съм за тази тема, но не знам на къде да се обърна вече за помощ за намиране на решение на проблема си...
От година и десет месеца, след преживян голям стрес, имам ежедневно чувство за недостиг на въздух (все едно съм в отдавна не проветрявано помещение), усещане за притискане (тежест) в областта на диафрагмата и трахеята (и на двете места). Всички тези усещания са по-силно изразени при легнало положение, по тази причина се будя всяка нощ и заставам на поза, подобна на "свещ" /с крака, подпрени на стената/. Само това води до някакво (леко) облекчение. На 30г съм, жена. Ходила съм на всякакви изследвания, при всякакви специалисти - кардиолог, ендокринолог - всичко перфектно, на психична основа било.

Въпросът е обаче, че аз нямам никаква тревожност или страхове, само и единствено физически симптоми, които много силно ми намаляват работоспособността и дееспособността.

Също така, пулса ми много трудно се напипва (на китката), особено когато се чувствам така. Електронен апарат за кръвно (със съмнителна точност) показва понякога 90/50, друг път 120/60 или грешка, с механичен не мога да го измеря, защото не чувам пулса на слушалката. Като удари в минута обикновено са 50-55 (след стреса и последвалата депресия намаля), но понякога е 90-100 часове наред, без да съм имала какъвто и да е стрес или емоции, усещам единствено някакво леко напрежение в гърдите.
Преди 7 години, след огромен стрес, когато имам много голям стрес, кръвното ми пада, пулса също, вместо обратното. Но след последния такъв, организма ми просто запецна и не може да се възстанови. Предполагам и годините оказват влияние вече.

Абсолютно всички лекари, както и всички от обкръжението ми, са на мнение, че съм хипохондричка, но при мен страх и тревожност липсват. Единственият ми страх е как да се справя с ежедневните дейности и даже исках да се открие нещо, за да знам какво да лекувам и за да не ме мислят за "луда". И след като толкова много лекари ми казаха, че съм абсолютно здрава, "симптомите" си останаха, ни най-малко не се повлияха. Понеже ми казаха, че може и да имам мисли, че ми има нещо, но да са на подсъзнателно ниво.
Винаги съм била необичайно здрава, в живота си не съм боледувала от нещо различно от лека настинка, но този "задух" много ми пречи. По принцип "психосоматични усещания" имам от 12-14 годишна, но след всеки стрес са се задълбочавали. Преди 7 години пак така обикалях по лекари и изследвания и пак навсякъде ми обясняваха колко съм здрава и да си гледам младостта, но тогава (на 23) наистина се възстанових, но сега не става...

Правен ли е ямр на врат? Или рентген на гръбнака? Според мен проблема идва от ошипяване или подобен проблем в случая. Другия вариант е доплер да се види как са нещата съдово.

До пиещите алкохол - пулса скача след прием на алкохол, това е нормално. При мен от дневен пулс 50-55 след уиски или водка скачаше до 80. Нормално е.

Георги, не, никое от тези неща. Но как точно се свързват моите симптоми с врата?

Ще се учудиш колко много проблемите с прешлените правят физически симптоми, че и неочаквани такива. Аз имам 6 спукани вратни прешлена, но докато се установи, минах през цяла палитра физически изпитания.

Георги, а имаш ли представа кога и как е станало "спукването"? Травма?

Не, нямам идея, но е възможно да е от времената, когато се гмурках активно.

Аз не съм спортувала. За мен това е като търсене на игла в купа сено...
Всички ми казват - щом толкова хора и лекари ти казват, че е на психична основа  - значи е така. При когото и да отида - няма да е по-различно. Въпросът е, че мен перфектните изследвания и мнения грам не ме "топлят". Напротив - чудя се как ще се науча да живея с това. Не може и да не ми личи. А когато ми личи, излизам и виновна, освен че се чувствам зле.

Здравейте! Доста отчаяна и на предела на силите си съм и моля да ми препоръчате много добър психиатър (в областта на София) който би могъл да помогне при много тежък случай и страшно задълбочено състояние на паническо разтройство? Благодаря ви предварително.

Влетявам бясна, защото ми писна от хора, които ми обясняват как съм в това положение, защото аз не искам да се оправя. След ковид ми се отключиха отново ПА, плюс ужасно силна тревожност. Снощи си говоря с мой много близък приятел и ме изнерви сериозно. Започна да ми обяснява как трябва да ходя при поредния психотерапевт, който да ми помогне, пък ако не стане при него, при следващия. Обясних, спокойно, че, съм ходила при такива, но при мен психотерапията просто не влияе, хора. Не вярвам в нея, изнервя ме, защото се говорят едни и същи заучени фрази, без оглед на конкретния човек отсреща. Писна ми да им слушам глупостите как от това не се умирало, как аз трябвало да поискам да се оправя. Сто пъти повтарям, че мен от умиране не ме е страх, но това продължава да ми се повтаря все едно аз не знам собствените си страхове, но пък те ги знаят. Бях обвинена, че съм си въобразявала, че знам повече от психотерапевтите, което е така, но аз знам повече за себе си, а не като цяло за психотерапията. Не може човек, който не ме познава, не познава характера ми, не знае как се е стекъл животът ми, да ми говори насреща някакви общи приказки и всичко да е наред. Извинявам се, ако засегна някого, но лично за мен психотерапевтите са точно толкова полезни, колкото и баячките. Натъртвам на за мен, защото такъв ми е характера, не мога да слушам съвети за живота от хора, които нямат никаква представа за живота ми. Но просто ми омръзна всеки да ми чете някакви лекции какво трябва да направя аз, че да ми мине всичко и когато кажа, че това не ми помага, защото вече съм пробвала, да ми обясняват " ми ето, ти не искаш да се оправиш". Аман от разбирачи!

Принципно си права, но и не си. Добрите психолози след 3-4 сеанса стигат до дъното на проблема, и прилагат подходяща когнитивно-поведенческа терапия, която в много ситуации работи. Но не става само с това, трябва и лечение с медикаменти през това време. Но лошото е, че повечето психолози го карат на заучени фрази и не вникват. Обаче за едно всеки е прав - ако ти не искаш да се оправиш, няма да стане.

Има ли някой, който да пие е@обел? Днес ми го изписаха, но нещо ме е страх да пия АД.

Не мога да разбера, изписали са ти го, страх те е да го пиеш, ми пийни една ракия тогава.

Аз имам един въпрос: Кой може да не иска да се оправи, т.е. сам да иска да страда? Кой сяда и решава "я сега да взема да се паникьосам/депресирам/почувствам зле... " ?