Паническо разстройство - 51

Има си теории в психологията за заучената безпомощност и за ползите от това да си с проблем, да се грижат за теб, да ти съчувстват, да ти се разминават разни неща, защото си зле. Явно има такива. А и като човек чете му прави впечатление, че има хора, които на думи уж всичко биха направили, за да се почувстват по-добре, а реално нищо... Ходят на лекар - не пият предписаните лекарства; има нужда в тези състояния да се движи човек - лежат; добре е да се промени хранене, да се намали захар, джънк, кофеин - и това не се прави. Понякога жени години наред се мъчат с някой мъж-задник, кръшкач, развиват оттам депресии, тръшкат ги паники, но да кажат край на тези токсични отношения - не. Да се замисли човек. Ето, на мен ми е нужно да развия по-широк социален кръг, да поддържам приятелства, да излизам с хора - тотално съм се изолирала, отблъснах всички, които ме харесваха, сега оправданието ми е, че има ковид и съм с бебе, а преди какво ми беше оправданието. Не са прости нещата.

Аз мисля, че този Ковид влияе много повече на психиката, отколкото е известно в момента. Казвам го, като човек, който никога не е имал такива проблеми преди този "безобиден" вирус. При мен всичко започна 1 седмица след първите симптоми на вирусът(края на Юли миналата година) - имах 1-2-3 брутални паник атаки. След това обаче се почна - замайване,  треперене, супер голяма постоянна тревожност, напрегнатост, болки тук и там без причина - направо имам чувството, че главата ще ми се пръсне. След обикаляне по всякакви лекари накрая започнах Есцитил(есциталопрам) миналата година (октомври). След 3 месеца по 10 мг на ден нещата почнаха да се оправят. Стабилизирах се и Май месец го спрях. Минаха около 2 месеца и всичко се върна с пълна сила - пак напрежение, замаяност, тревожност от нищото, сърцебиене, треперене и т.н. Започнах пак Есцитил в началото на Август месец и вече го пия 2 месеца и половина, но няма особен прогрес - всички симптоми са още на лице. Във вторник имам час при психиатъра да видим какво ще правим.
Вие как мислите - дали имам нужда от смяна на медикамента или увеличаване на дозата?
Или пък добавяне на друг медикамент?
Уж навсякъде разправят, че АД почват да действат от 2рата седмица, а аз за 2 месеца и половина почти не виждам разлика (даже последната седмица ми се струва, че нещата са по-зле, особено тревожността)
Психиатърът ми каза още първият път, че не иска да ми изписва бензодиазепини, защото не бил фен и ги изписвал само в краен случай. Но дори да ги беше изписал, щяха да са само за 1вия месец и след това щях да ги спра и предполагам положението сега щеше да е същото...
Надявам се да вземе адекватно решение за моя случай другата седмица, защото не мога да изкарам още 3 месеца в това състояние...

Аз лично не съм срещала съчувствие, тъй като нали уж не са ми реални проблемите (нямам физически болести). Напротив - само  вменяване на вина, затова и крия до последно, че не се чувствам добре.

Аз не искам нито да се грижат за мен, нито да ми съчувстват, изобщо никакво по-специално отношение.

А мен най-много ме дразни " Стегни се , голям човек си, я не се глези."
Аз ако съм  могла да се стегне тебе ли щях  да чакам да ми кажеш тази  гениална мисъл. И какво  като съм  голям човек , не мога да изпитвам страх ли? Или нямам право  да се страхувам?
Както каза Стрина Калина не търся съчувствие, искам си спокойствието. Нито ми е нужна нечия помощ, понякога на мен ми  е достатъчно  само  да ме изслуша някой и при  възможност без да ме съди.

Здравейте, бих желала да споделя и моя проблем и да ми кажете има ли някой с подобни симптоми или трябва да търся друго решение. Веднъж седмично ми се случва да се чувствам зле - усещам силна отпадналост, слабост в краката и ръцете, все едно сърцето ми трепери, стягане в гърдите, задушаване и така съм  през целия ден, нетрудоспособна съм тогава. На другия ден вече съм си ок, и така до следващата седмица. Вече ме е страх да си направя каквито и да било планове за нещо, да не би да съвпадне с такъв ден, в който не се чувствам ок.
Знам, че ако е паник атака ще ме държи минути или час-два примерно, но чак цял ден не ми се вярва. Какво мислите ?

Аз съм обиколила 3ма психолози, без особен резултат или временен такъв.
Не че съм се отказала от този вид терапия, просто търся добри препоръки, а не да ги обикалям опит, не опит.
Аз също крия от останалите моите състояния. Не търся съжаление от никой. А и не мисля че биха ме разбрали хора, които никога не са преживели нещо подобно.  Аз пия Есобел, нямам странични ефекти никакви, овладява ми тревожността.

Аз ще ти задам въпрос по друг начин. Какво мислиш, че е едно такова, проявява си се един ден и после си мирува. Няма болест, която е сериозна и да си седи без прояви. По-скоро ескалира и увеличава симптомите, поразява постоянно нови зони. В твоя случай ти мислиш, че паник атаката минава за час максимум. И си права. Обаче ако е поредица от атаки? А ако е повишен адреналин с тревожност и от там паника след паника в серия...

Да, не съм умряла до сега, но се чудя защо се получава и започвам да си мисля да не е МС или някакво друго заболяване  което се проявява с кризи. Това си мисля.

Аз май съм най-зле 😉...с години не съм оставала сама нощем у дома,и където и да било.По улиците търся с очи непрекъснато отново хора,иначе съм загубена(това ми е чувството).много пъти съм се запитвала..Защо бе дявол да го вземе, на никой лошо не съм направила.Състрадателна съм,давам импулс за живот на хора нуждаещи се от това.Зависима съм от това,да има жива душа наоколо.Странно е,но е кофти факт.

Стрина Калина разбирам те. Така сме всички.
Аз не мисля, че страдаме от нужда някои да се грижи за нас. На мен когато ми е зле, всички ме дразнят. Ако се грижат прекалено ( като болна) съвсем се изнервям, а понякога просто да отида до аптеката е като да кача Еверест, непостижимо и имам нужда от помощ а ме е срам.
Щом не ти е ОК психотерапия, не го прави. Може да помага на 1000, но на теб не. Аз ходя при психолог. Много рядко и срещите ни са нормални разговори, казвам неща които няма с кого да споделя. Препоръчва ми книга. Показва ми кое правя грешно в комуникацията с хората как им давам грешни послания, как да отстоявам позицията си. По-скоро ми е като приятелка, която виждам рядко и си говорим. Ходила съм на психотерапия с психиатър също не ми се получи. Вярно че ревях нон стоп, но и сега да отида мисля ще е същото, нито мога да се отпусна, нито имам въображение за тия упражнения дето правихме. Но много неща съм запомнила и наскоро ми се случи следното: бях много неуверена в една ситуация, звъннах на един човек и той ми каза: е, какво толкова се чудиш, прави го както решиш. Тогава му се ядосах, но после затворих телефона, успокоих се и погледнах ситуацията отвън - все едно не вземам аз решение, а друг и веднага ми се стори смешно и жалко толкова да се мисли. В смисъл опитваш така, като не стане - по друг начин и готово. Успокоих се и разбира се стана и то лесно. Това ме учи психиатърът, а оттогава има вече над 10 г, така че ти може да мислиш безсмислена е тая тъпа терапия, но как знаеш със сигурност, че няма да дойде ден и да ползваш нещо от наученото.
Явно е като мотематиката - учиш а ще влезе ли в употреба кой знае. Аз колкото дроби съм решила, докато работя хуманитарна дисциплина, ей не съм и вярвала, пък ъгли на триъгълници смятам само с децата.

Здравейте. И аз се присъединявам към вас,с паник атаки съм. Основно нощни и рядко дневни. Както казва дъщеря ми нощните са в стил джеки чан докато се събудя, а дневните са качествени откъм симптоми на макс с продължение на час, два. От месец съм на Алора,според психиатъра не съм за сериозни лекарства, не виждам промяна засега.

Не е МС. Те кризите там не са като вестник 24 часа. Почне ли те, яко на черешата дълго време. И има палитра симптоми , различни от описаните.

Алора е билкови хапчета, пил съм не помагат изобщо.

А как се лекува проблем с прешлените?