Проблемът не е във външния вид на промишлените хранителни продукти. Главният проблем е в разрушаването на хранителните вещества по време на преработката и в това, че впоследствие те се храносмилат от организма много по-трудно. Смятате да закусите? Да разгледаме внимателно обичайната закуска на американеца и европееца, който му подражава. Какво ядете? Корнфлейкс или зърнени топчета, залени с мляко или портокалов сок. Приятен апетит, смъртници! Наситихте ли се? Искате ли да разгледаме отблизо храната ви?
Тези закуски се произвеждат чрез екструзия. Това е непрекъснат технологичен процес, представляващ прекарване под налягане на материал, който е много лепкав в течно състояние, през формиращ инструмент, за да се получи изделие със сечение с желана форма. Как се прави: зърната се заливат с течен разтвор и се поставят в машина-екструдер. През малък отвор при висока температура и налягане зърното се прекарва през специална матрица, за да оформи фигурки. След това те се покриват със слой масло и захар, за да не губят хрупкавостта си след като се намокрят с мляко.
Страшното на този процес е, че разрушава болшинството (почти всички) хранителни вещества на зърното, тъй като екструзията разгражда мастните киселини и даже специално добавяните витамини. Разрушава се лизинът - една от най-важните и незаменими аминокиселини. Даже ако купувате корнфлейкс от магазин за диетични продукти вие пак купувате отрова! Тя е евтина за производство - страшно евтина. А това е доходоносно. Това е многомилиарден бизнес, а вие, ако ядете тези продукти сте само членове на тази огромна секта замаяни глупаци. Вие не само харчите пари, вие си пилеете здравето. Не вярвате ли?
Експерименти
Правени са опити с мишки, разделени на четири групи. Първата група се хранела с пълноценно зърно (пшеница) и вода, синтетични витамини и минерални добавки. Втората - с корнфлейкс от пшеница, вместо с пълноценно зърно и с всичко останало, което давали на първата група. Третата получавала само вода, а четвъртата - вода и химически хранителни вещества. Първата група живяла година, толкова траял експериментът. Четвъртата - около два месеца. Третата група само с вода оцеляла месец. Но, втората група, която яла екструдирани храни умряла две седмици след началото на експеримента. Представете си само - мишките, които получавали само вода живели по-дълго! Значи втората група не са умрели от недояждане.
Аутопсията на мишите трупчета показала цял букет заболявания: дисфункция на задстомашната жлеза, далака и бъбреците, израждане на гръбначния мозък и всички признаци на инсулинов шок. В сухата зърнена закуска явно е имало нещо, несъвместимо с живота.
Втори експеримент, също непубликуван, бил проведен през 60-те години в университета Ан Арбър. 18 лабораторни мишки били разделени на три групи. Първата ядяла корнфлейкс и вода, на втората просто накъсали картонената кутия от корнфлейкс и вода, а третата си получавала обичайна за вида си храна. Последните живяли дълго и щастливо, което не можело да се каже за останалите. Ядящите картон постепенно потънали в летаргичен сън и умрели от глад. Но тези, които яли корнфлейкс умрели още по-рано. А преди смъртта си проявили шизофренично поведение, агресия. Смъртта се съпътствала от страшни конвулсии. Пиша и ми е жал за мишлетата!
Не е ли парадокс - яжте картон и ще изкарате по-дълго, отколкото на корнфлейкс. Експериментът бил замислен като майтап, но резултатите не са смешни. И това, че тази отрова може да се купи от диетичните магазини не бива да ви заблуждава. А усмихнатият заек-мутант трябва да ви служи за предупреждение: НЕ МЕ ЯЖ! Тези експерименти не са огласени, но трябва да знаете - структурата на белтъчините в тези продукти е почти напълно разрушена и тези белтъци стават отровни за човека.
И на мен ми е жал за животните, иначе щях да пробвам колко ще оцелее домашното морско свинче, ако го храня с екструдирани закуски. Познавайки вкусовете му обаче, едва ли ще близне корнфлейкс, ако може да си хапне магданоз, чушки, моркови и листата на саксийните ми цветя. А ние близваме всичко, колкото и боклучаво да е. Къде ли успяхме да загубим естествената си способност да преценяваме кое е добро за ядене и кое - не? Може би - в първата година на брака или на студентския живот далеч от мама?
Ето защо човек не трябва да чете много!И в един вестник бях чела НЕ хубави неща за корнфлейкса.Лично аз няма да дам на детето скоро