Вашият първи ден

Ние се приземихме точно беше валяло. Пътувахме извън Монтреал и за пръв път видях две дъги които се пресичаха. Имаше много езера и необятна зеленина. Къщите ми се видяха по две на км.
Съвсем друго впечатление ми направи Монтреал обаче...

Моя пьрви ден започна през ноща, пристигнах кам 12 на летището в Торонто. Беше януари и аз се бях подготвила за супер студ, нали Канада=северен полюс. Бях облечена с кожено палто и докато чаках на опашката за проверка на паспрти с най-голямо изумление гледам двама по кьси гащи и потници. По кьсно се сетих че сигорно идваха от почивка от Мексико или Карибите. Мойте пьрви впечетления са от хората. Спомням си един индус или подобна националност, който проверяваше паспортите, беше облечен вьв характерна за културата му носия ( като се има предвид че той е на работа), а не костюм. Това беше пьрвия ми сбльсак с многонационалния облик на Канада. На следващия ден, излязохме да се разходим и бях зашеметена да видя хора, от най различни националност и небостьргачите. А, й още нещо, Торонто не се оказа северния полюс, даже през зимата грее повече сльнце, отколкото в София. Така и не сьм носила  коженото ми  палто, седи на закачалката и трупа прах.

 На мен голямо впечатление ми направиха цветните братя,толкова не бях виждала на куп,беше ми много нереално да ги гледам ей така пред мене...нали само по филмите ги бях гледала,а като   си изказах мнението на посрещача ми на летището"Еййй ама много негри бе"......човека пот го изби .Вика трай бе не казвай тая дума....а аз  "не бе аз не със лошо"...а той абе лошо не лошо не казвай тая дума...сега знам защо .
Но просто всичко в началото ми беше като от филм...всеки един детайл..невероятно усещане!

Моето беше "първа привечер и вечер"  .
Кацнах към 18ч на летището, където ме чакаше един колега. Беше началото на ноември и беше вече тъмно. Спомням си светлините, витрините на фрий-шоповете и аромата на топли кроасани. Спомням си задръстването по магистралите, докато стигнем до Париж. Колегата ми живееше в един апартамент точно до гарата Монпарнас и там ме настани първата вечер, докато си уредя въпроса с общежитието. Заведе ме, показа ми стаята си и отиде да спи в един негов приятел. Беше към 9 вечерта. Още не можех да осъзная, че съм в Париж, но го чувствах "свой". Излязох, обиколих малко квартала, седнах в най-близкото кафене (което тук е винаги "зад ъгъла"  ), на масата точно до прозореца, поръчах си бира, запалих цигара и зяпах хората на улицата, все едно съм парижанка открай време...  После цяла нощ гледах светлините на нощния град от прозореца и ми беше хубаво...
На следващия ден почнах с административните процедури и там вече се сблъсках с френската реалност  .

Първо ми направи впечатление, летищата с мног онатоварен трафик и огромни zакъснения на самолетите па макар и не Балкански  също, че Луфтханzа дадоха само по 1 хлебче с малко кашкавал вътре zа хапване, а аz след толкова zакъснения на самолетите в София и Виена умирах от глад 
После ми направи впечатление голямото , но чисто летище, където пътниците от Виена дори не ги проверяваха  тогава на такива проверки бях свикнала 
После ми направи впечатление голямата и хубава магистрала и бърzото каране, както и множеството американски баzи около и на летището във Франкфурт.
Направи ми впечатление и подредеността и чистотата на селцата и хубавите добре иzмаzани къщи, както и че вечерта zатвориха всички магаzини и хлебарници и настана една пустош ... няма от ксде една кифла да си вzемеш   

 

Много хубава тема, поздравления, Калинка   
Моят първи ден си го спомням час по час. Пристигнахме на гарата в Барселона в 5 сутринта, беше пусто и мрачно, няколко съмнителни типа се разхождаха наоколо. Бях толкова развълнувана, че хич не ми пукаше за тях, отидох и намерих телефон да се обадя на нашите и на мъжо, че съм в Барса. С мен от автобуса слезе още една жена с 2 дечица и те за Палма пътуваха. Помагахме си с наглеждането на багажа и предвижването. Натоварихме се в 2 таксита и отидохме на летището. За наше огромно съжаление същия ден се беше запалил единия ферибот и всичко живо що е за острова беше на летището. Бяха пуснали няколко извънредни полета до Палма (на 20 мин) и въпреки това най-рано можеха да ни качат в 15:40  Стана ми лошо като чух, това означаваше 10 часа на летището. Заредиха се едни кафета и обиколки, запомних във всеки един магазин какво има  Към 15:15 отиваме на гейта посочен в билета, гледам пише Париж на него ... питам какво става, те ми казват тука сте, качвайте се..... следват обяснения, че сме за Палма, не за Париж... след 20 мин те се усещат, че са ни объркали гейта, обаждат се и питат къде е полета за Палма  Оказва се, че е на другия край на летището, грабваме ръчния багаж и 2-те деца и хукваме да го търсим.
В 16:20 кацнах в Палма де Майорка, мъжо (все още гаджета) ме чака с един приятел. Първите ми впечатления са, че е невероятно красиво - вижда се морето и планините, много камъни и палми, широка магистрала. Града с едни тесни улички и невероятна архитектура, катедралата, порта и мръсотията. Беше много мръсно по улиците - боклуци и чудо, после разбрах, че в неделя не се чисти  , но в понеделник сутринта всичко светеше 
Още си го спомням този първи ден, все едно беше вчера В момента в който кацнах на острова и се почувствах у дома  , но за мое съжаление след година и 8 месеца трябваше да се преместим 

След 5 ч закъснение пристигнах в 3 сутринта. Вече не се надявах някой да ме чака. Бях изплашена, стъписана, нямах пукната стотинка в джоба, не знаех езика.
Светна ми пред очите като видях гаджето да ме чака. Кат Гюро Михайлов. Няма да го забравя тоя миг - радост, облекчение и спокойствие, че съм там, че се намерихме, че ме е дочакал.
Беше още тъмно като поехме към къщи.
Бях изумена, че улиците бяха навсякъде осветени, навсякъде табели. Тихо, уютно.
А гаджето - стриктен шофьор. Светофара - червен, той седи чинно и чака. А джанджун кола не минава. Пише на знака 30 - той си кара с 30. Такова чудо сефте виждах.
После вече у дома ходех като куче търсач да душа из всеки ъгъл. Да опозная къде съм, дали ще ми хареса миризмата.
След душ легнах за пръв път в пухени завивки. Чувствах се като принцеса. Слушах дишането му как спи, птиците навън (беше август и те се събираха да летят на юг), уличния шум (дето го нямаше). След дълго въртяне въртяне - заспах като пребита.
Събудих се с прекрасната мисъл, че това е дома, в който искам да живея.
В него съм и до днес.

Първото ми излизане в Европа (не Румъния и Сърбия)  през 1997(май беше) беше в Холандия. Бяхме там един месец и живо си спомням всичките емоции преживяни там. Това е първата ми любов (не се забравя, казват). Вятърните мелници, къщите, градинките, фигурките в дворовете, големите прозорци, светлината в къщите, френските врати (тук така ги нарчиат стъклените врати), църквите, полетата с лалета, ездачите по плажовете, колездачите, готините холандци, каналите, архитектурата...невероятно усещане, сякаш бях част от един приказен свят.

поздравявам калинка за хубавата тема! 

е, супер темичка
още си спомням как се чувствах - ние пристигнахме точно за Коледа в Копенхаген, усещането беше невероятно, все едно си попаднал в приказките, невероятно красиво
после апартамента - на пети етаж, един етаж по-високо от останалите сгради, с невероятен изглед от прозореца
в Швеция също простигнах почти за Коледа - на летището в Стокхолм прекарахме доста време, имаше огромни коледни венци висящи от тавана, в наше село кацнахме в полунощ, съсипани сле дългия 20-часово пътуване, много сняг и почти нищо, подсказващо, че иде Коледа
и после - изгледът към фиорда и планините от прозореца, осветената ски-шанца
първия път не се забравя

Колко хубаво разказвате всички...

Аз пристигнах Париж първия път през един горещ юли, след два дни лашкане в автобус без климатик, в ужасна цигания и прочие... Спомням си как с моя начеващ френски питах някого за спирката за метрото, и бях ужасно изненадана, че ме разбра, и че даже и аз го разбрах. Прекарахме деня с един българин-музикант, който живее в МонМартр  от 30 години. Той ни разведе из целия квартал и ни разказа историята на всяка къща.
Спомням си и един усмихнат черен метач на ШанзЕлизе с яркозелена метла...

А после дойде и любимия  и след като обикаляхме цяла нощ Париж, на сутринта тръгнахме с него и прекосихме с колата цяла Франция, докато стигнем дотук, където сме. Това никога няма да го забравя: къщата на баба му, цялата розова, плувнала в розово облаче от цъфналите зокуми, горещината, миризмата на лавандула, и песента на цикадите... И до днес като започнат да свирят изпадам в романтично настроение.

Мммм и къде е това райско място

Южна Франция, естествено  Като пиша "почти на брега", си мисля, че се подразбира че става въпрос за Лазурния
Ама лятото е малко прекалено горещо 

Хубава тема!

Като стъпих за първи път на италианска земя, всъщност това ми беше първото излизане в чужбина  на дърти години  ама по-добре късно, отколкото никога .... като бедно социалистическо чадо пък и държавен служител на всичкото отгоре, не бях скътала и 2 лева, че да имам възможност да попътувам, тъй де, свят да видя ....

Айде да разкажа, вие ако искате се смейте .... ама си спомням тоя ден като че беше вчера ...
За първи път на самолет .... за първи път в чужбина .... Милано-Малпенса ... огромно летище, от размерите му се уплаших .... излизам аз на пристигащи, гаджето стои и чака ... чак се размазал от умиление ... приближавам се, той ме прегръща, целува и ми казва че циците ми били страхотни  кой за какво си мислил де .... 
качваме се в колата, на магистралата - задръстване .... ама яко .... за първи път видях истинско яко задръстване в живота си ... навсякъде само хубави нови коли, в колите хубави мъже 
после друг ужас ... запознаване с родители .... притеснение да не се изложа нещо пред родителите на годеника ...
после разходка из градчето ... старинни къщи ... в центъра - дансинг и възрастни хора щастливо танцуват по двойки танго ...

абе как не получих инфаркт тоя ден не знам ....
на другия ден исках да избягам от един шопинг мол ... бе културен шок, какво да обяснявам ...

явно съм от тия, дето трудно свикват