Трябва ли децата да спят при родителите си???

  • 3 316
  • 60
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 866
Мисля, че си закъсняла да го отделяш. От тук нататък това може да стане само по негово желание. Не го насилвай, особено ако чакате бебе. Само ще го озлобиш. А ако има страхове, може и да го травмираш.

Иначе по въпроса дали бъркаш - мисля, че си сбъркала единствено в това, че не си преценила от рано дали искаш да спиш с детето си или не. Ние с мъжът ми например смятаме, че децата трябва да спят в собствените си легла и в собствените си стаи и затова ги приучваме от бебета в това. Дъщеря ми спи от 2-месечна сама и нямам абсолютно никакъв проблем. Синът ми също вече показва признаци че може да се отдели и скоро също ще го направим. Колкото по-малко е детето, толкова по-безболезнено се получава -всъщност като са бебета те просто не усещaт отделянето и за тях да спят сами си е нещо напълно естествено. Дъщеря ми сега въобще не може и не иска да спи с нас. Ако питаш мен, мисля, че по-скоро би могла да отделиш бебето да спи само отколкото баткото.

# 16
  • Мнения: 9 990
За всеки човек е различно времево-кога е редно-рано ли е , късно ли е да се отделя детето.Моето на 3 г се отдели без проблем, на съседката-с голям проблем.На приятелки децата различно във възрастта си са понасяли подобно отделяне.Има и случаи , в които детето от раждането спи отделно, обаче в един момент се мести само при родителите.Така че това определение-рано му е или късно му е, за мен не е правилно.Редно е да стане, когато е готово за това.

# 17
  • София
  • Мнения: 3 421
 Дъщеря ми до 6 год спеше при нас - страх я беше и това, не помагаха лампи, приказки и т.н. Затова реших, че е излишно да я травмирам.
Брат й пък е на другата крайност - гони ни от стаята, защото иска да заспива сам и сега не дава на сестра си да включва и телевизорът, защото му пречи.
 Двамата заедно ги отделих - за малкият така или иначе нямаше проблем, а каката понесе по-лесно отделянето.
 Просто децата са различни.
 

# 18
  • Мнения: 1 001
... Момента с истериите и преместването в другата стая не съвпадат за това ги отделих...
Дано да си права ...


 offtopic
... затова ги приучваме от бебета в това ...
Чудя са как го постигате ... Александра беше на 4-5 години, когато се "засели' в стаята си, а на Никола стаята все още е празна ... не разбирам как притичвате при всяко нощно будене: Никола се буди да пие вода, нощни истерии и т.н. ... а като е болен да не говорим ,,,

# 19
  • Мнения: 2 070
Според българската традиция и според голяма група психолози няма проблем детето да спи при родителите, даже е препоръчително, стига да не им пречи на интимните моменти, зависи и от възрастта.... Аз до 6 годишна съм спала в спалнята с майка ми и баща ми, а сестра ми в детското легло в същата стая... Имам развита нормална привързаност към тях, нито повече нито по-малко... Даже съм си доста уравновесен и независим човек, винаги съм обичала да се оправям сама и т.н., тоест няма някакви отрицателни последици като силна зависимост и т.н. Затова и не ме кефят крайно западните разбирания, че бебето още като се роди тр да е в друга стая... А за секс и подобни никога не ми е пречела, тя си спи дълбоко....

# 20
  • София, Манастирски ливади
  • Мнения: 1 194
Всеки сам трябва да прецени.Моята дъщеря спи в отделна стая откакто сме се прибрали от болницата.Аз не мисля че трябва да спи при нас при положение че си има своя територия.Ако нямахме такава възможност със сигурност щеше да е при нас.Освен това тя спи по цяла нощ без да се буди откакто се е родила и нямам никакъв проблем.На мен така ми е по-добре и смятам че детето трябва да е отделно, но това си го решавам и мисля аз.

# 21
  • Мнения: 11 004
Всеки си решава според предпочитанията и жилището, но децата трябва да спят сами. Всяка жабка да си знае гьола (стаята, леглото)  Wink

# 22
  • Мнения: 2 309
Не мога да ти дам точна препоръка,защото отделих сина си в детска стая като беше бебе...А по принцип,след като навърши 2м. спяхме в друга спалня.Избрахме този вариант,защото взаимно си нарушавахме съня.
Ако не ти е на сърце да го местиш в друга стая,не го прави само от предубеждения Peace

# 23
  • Мнения: 6 472
Изцяло си зависи от детето. Голямата ми дъщеря е на 8 години и все още иска да легна при нея преди да заспи. Отделихме я с триста зора в самостоятелна стая Rolling Eyes Дребната спи сама още от както е станала на 6 месеца. Не съществува вариант да заспи, ако в стаята и има някой или и свети лампата.

# 24
  • Мнения: 136
Не мога да ти дам точна препоръка,защото отделих сина си в детска стая като беше бебе...А по принцип,след като навърши 2м. спяхме в друга спалня.Избрахме този вариант,защото взаимно си нарушавахме съня.
Ако не ти е на сърце да го местиш в друга стая,не го прави само от предубеждения Peace

Аз също отделих сина си бързо,т.е веднага.Беше на седем дни.Сметнах,че това е правилното решение за мен.Иначе,въпроса е вечно спорен. кое е правилно и кое, не.За това сам съгласна с горното мнение.

Последна редакция: ср, 25 окт 2006, 23:43 от KpoTka DuBa KoTka

# 25
  • Мнения: 1 866
offtopic
... затова ги приучваме от бебета в това ...
Чудя са как го постигате ... Александра беше на 4-5 години, когато се "засели' в стаята си, а на Никола стаята все още е празна ... не разбирам как притичвате при всяко нощно будене: Никола се буди да пие вода, нощни истерии и т.н. ... а като е болен да не говорим ,,,

клисуров, това е ключовата дума - не притичваме. У нас вода и храна се поемат само през деня - въпрос на навик. Болестите слава богу не са ежедневие, на пръсти ми се броят ставанията поради болест. В останалото време и да се събуди, тя не очаква някой да дойде в стаята й и е свикнала да се занимава сама - играе, пее, мрънка и пак заспива. А не очаква, защото в стаята й влизаме само вечер за да я приготвим за лягане, след което загасяме лампата и излизаме. След това чак на сутринта отиваме за да я вземем. Така от 2-месечна възръст.

Мисля, че няма правилно и неправилно. ВЪпрос на усещане и вътрешна убеденост е. Клисуров на теб ти изглежда странно че си отделям децата толкова рано, но мъжът ми е французин и там пък смятат, че бебето трябва да спи само още от първия ден. Преди 1 месец етърва ми беше нагости и ми направи забележка, сега свекърва ми идва и О, ужас! бебето е още в нашата спалня! Какво е това възпитание от нас!   Grinning

# 26
  • Мнения: 2 242
То си е до дете. Ето моята спяща красавица винаги е била голяма поспаливка и винаги сама е заспивала (от новородено). Отделихме я преди да стане на 1г и не само нямаше проблем, но й стана по-добре (не я будим с влизане в стаята, нито шумим и детето спокойно си спи). Ако има стрес обаче според мен трябва да се изчака, в карен случай да се измисли по хитър подход, така че само да пожелае преместването  Wink

Много ми допадна варианта на едни приятели (макар че в твоя случай май не е много подходящ): подготовката трае докато детето само поиска да се премести и се състои в това при всеки удобен случай да му споменават нещо от сорта ‘сега като си имаш твоя стая’ или ‘кой като теб – цяла стая си имаш само за себе си’.
Сещам се и друг вариант, но не толкова добър – редовен ритуал преди лягане (от миенето на зъби до четенето на приказки), и накрая родителят се изнася от детската едва след като детето се успокои и унесе. Идеята е да се вгради вътрешна убеденост че нещата вечер така стават, като навик.

пс. lala абсолютно същата история сме, макар че се престраших да я отделя по-късно и то проблема (вече мога да преценя) съм си била аз. съгласна съм с това което си казала  Peace

# 27
  • Sofia
  • Мнения: 823
offtopic
... затова ги приучваме от бебета в това ...
Чудя са как го постигате ... Александра беше на 4-5 години, когато се "засели' в стаята си, а на Никола стаята все още е празна ... не разбирам как притичвате при всяко нощно будене: Никола се буди да пие вода, нощни исте … 88;ии и т.н. ... а като е болен да не говорим ,,,

клисуров, това е ключовата дума - не притичваме. У нас вода и храна се поемат само през деня - въпрос на навик. Болестите слава богу не са ежедневие, на пръсти ми се броят ставанията поради болест. В останалото време и да се събуди, тя не очаква някой да дойде в стаята й и е свикнала да се занимава сама - играе, пее, мрънка и пак заспива. А не очаква, защото в стаята й влизаме само вечер за да я приготвим за лягане, след което загасяме лампата и излизаме. След това чак на сутринта отиваме за да я вземем. Така от 2-месечна възръст.

Мисля, че няма правилно и неправилно. ВЪпрос на усещане и вътрешна убеденост е. Клисуров на теб ти изглежда странно че си отделям децата толкова рано, но мъжът ми е французин и там пък смятат, че бебето трябва да спи само още от първия ден. Преди 1 месец етърва ми беше нагости и ми направи забележка, сега свекърва ми идва и О, ужас! бебето е още в нашата спалня! Какво е това възпитание от нас!   Grinning

Ами,ако не дай си боже нещо се случи на детето и няма кой да го чуе,особено,когато детето е още бебе?Не разбирам как така го оставяте вечер и чак сутринта отваряте вратата на стаята!Не знам за какво възпитание става въпрос относно 2 месечно бебе. Shocked

# 28
  • Мнения: 7 474
На една година се пресили в собственна стая без проблем. Колкото по-рано толкова по-лесно става това.
П.П. Това съвместно съжителство май се практикува само в Б-я newsm78

# 29
  • Мнения: 6 243
На една година се пресили в собственна стая без проблем. Колкото по-рано толкова по-лесно става това.
П.П. Това съвместно съжителство май се практикува само в Б-я newsm78
О, не, със сигурност не се практикува само в България. Всичко е до нагласи и начин на отношение към възпитание, отглеждане на деца и пр.

Общи условия

Активация на акаунт