Писна ми да се отнася така!

Много гадна ситуация. Не мога да ти дам никакъв съвет, сама трябва да решиш това ли е твоят живот и готова ли си да го живееш цял живот. Аз мисля, че няма жена, която да издържи това . Все някога ще ти писне и ще сложиш точка. Помисли и как и кога, дали по-рано не е по-добре.
Аз бих започнала да излизам прекалено често, като му оставям детето или в краен случай на бабите.  Без да давам никакво, ама никакво обяснение, но в същото време ще си осигуря алиби и свидетели къде и с кого съм била- все пак имам реноме, не е нужно да се превръщам в к...а, заради един мъж. През деня обаче, дори и недоспала ще се грижа перфектно за детето, вечерта- имам право на заслужена почивка и забавление. След две-три седмици бих си събрала парцалките, вземам си детето и с най- равнодушния, с най- наглия и най- категоричния тон бих му казала двусмислено, че определени обстоятелства са променили живота ми и за съжаление не мога да остана при него. Бих си тръгнала и ако след това той не преосмисли нещата и не ми покаже, че е осъзнал грешките си, подредил е приоритетите си и ние сме неговия живот- значи не си заслужава повече да мисля дори за него и продължавам живота си без него.
Разбира се, това е по- лесно да се напише, но аз бих го направила, защото жилището е мое, има къде да живея и мога да разчитам на родителите си ( да са ми живи и здрави), а и имам постоянна работа, макар и с неголеми, но редовни доходи.

Още нещо- ако ти самата не се уважаваш, ( а явно е така, щом позволяваш да се държат така с теб- единствената и неповторимата ) -как очакваш той да те уважава. Не бих си траела като кротко агънце, ако мъжът ми "меткосва" ( или миткосва )  до сутринта по стрийптизбарове с колежки. Я се стягай, вземи се в ръце и си вдигни самочувствието . Дори и никът ти е много мекушав- обидена... Аз бех била бясна, а не само обидена. Че и бясна е слаба дума за описаното от теб- няма още измислена дума, която би описала чувствата ми в такава ситуация.

Като ти е писнало, защо не го питаш директно в очите?
Или си запазваш личността или брака

Защо си му позволила да се отнася така с теб .. ти не си коя да е, а негова съпруга и ДА, имаш право да знаеш къде ходи и с кой ходи ... кви са тия колежки ... вместо да ги води по стрийптийз барове, да те изведе теб на вечеря или дискотека ... иначе да се прибира и спи при колежките си, щом с тях му минава деня и ноща ..
Не трябва да те е срам теб, а него ... този мъж въобще не държи на семейството си с това държание .. а за детето да не говорим, с какви очи ще го гледа то един ден ...
Ти си се предала само заради това че той ви издържа, но щом детето е достатъчно голямо да знае къде ходи баща му, значи ходи и на детско или учебно заведение, а ти си намери работа, стани финансово независима и вземи живота си с ръце ... това баща и съпруг ли и или ерген човек  ...
Сори, ако съм рязка, но така аз виждам нещата от твоите постинги ..

Мисля че това е нормално.
 Какво е това той ни издържа ?
Поне в къщи е така:Няма значение кой носи парите ,те са общи на цялото семейство.
Мисля че няма за какво да те е срам.Но явно не за първи път търпиш подобно поведение.След като мислиш че той прави нещо и вече имаш някакви доказателства .Дали пък в крайна сметка го прави по безопасния начин.......???
Съвет не мога мила да ти дам .Искам да вземеш такова решение ,че да не страдаш повече.

Аz бих постъпила така
Събирам му личните (и само тях) вещи в един сак. Викам ключар да смени бравата. Слагам сака пред вратата и го оставям. Господина да си върви при приятелката или колежките или ксдето иска и да обмисля какво иска от живота. Преz това време се консултирай с адвокат на какво имаш право. КАто иzмисли господина може да се върне и да обясни какво е иzмислил. Ако ми иzнася и не се zабави много с обмислянето е въzможно и да се раzмине с раzвода. При раzвод по негова вина е въzможно да получиш достатъчно , zа да си стъпиш на краката и да zаживееш нормално и да не се унижаваш повече.
При всички случаи се консултирай с ДОБъР адвокат. Ако може веднага. Като си zнаеш правата е по трудно да те правят на маймуна. И според мен не му каzвай, докато не планираш нещо окончателно и не решиш да го иzпълниш. Така той не може навреме да планира контра.
Успех

НЕможе да го изгони от раз, защото жената написа, че той ги издържа ... ако го изхвърли, как ще живеят ..
Изчакай, говори с него, намери си работа за да си независима и тогава можеш да го оставиш ..
Положението е нетърпимо, но не действай прибързано ..
Твое ли е жилището или негово? Имате ли къде да живеете с детето, ако е негово? Изцяло с неговите доходи ли живеете или все пак имаш и ти някакви?

 Много е лесно да се дават такива съвете, ако пък може и да са някой на който никак не му е лесно. Ситуацията е всъщност много проста, съвсем обичайна и не мисля, че е просто част от някой роман в който всички сме главни героини и нещата винаги зависят от нас.
 За жена, която няма финансова стабилност, може би не поддържа дори контакти с родителите,  няма приятелки от години, никак не е лесно чисто и просто да си събере багажа и детето, и да се махне.
 И какви са тези съвети да излиза? И то на пук? Ако можеше да си позволи просто ей така да си излиза, без да му иска разрешение, без да му иска пари, тази тема нямаше да я има.
 И лично мое мнение е само, че това е най-глупавото което може да се направи, а и да не забравяме, че детето има нужда най-вече от майка. Силна психически, а не избиваща комплекси по среднощни барове и кръчми.

Не е лесно да се дават подобни съвети, но аз го  направих от гледната точка на жена, която е напълно зависима финансово от мъжа си - имаме дете, очакваме второ, не работя, но той никога не си позволява да показва неуважение към мен и това се дължи на факта,че аз съм си създала такова отношение и затова си позволих да й давам съвет за това. Ако сега се случи нещо с моя мъж, аз няма при кого да отида, не общувам с родителите си и наистина незнам какво бих правила,защото няма на кого да разчитам. Мъжа ми го знае и НИКОГА не е злоупотребявал с това, именно защото аз не го позволявам. Отношението ми към него е такова,че аз не създавам впечатление и не позволявам да създавам такова,че съм зависима. Донякъде грешката на "обидена" е,че е допуснала да се чувства зависима, донякъде в нейния мъж. Но ако има поне малко гордост, ще  се вземе в ръце и ще постави граници на търпимостта си.

Намери сили да си стъпиш на краката, започни работа, и търси начин да се отървеш от този тип...

Много е крайно и прибързано- все пак нищо не е доказано.

Трябва да си намериш работа във всички случаи!!! И да останеш с този човек и да не останеш, важно е че това, че не работиш те подтиска и ти действа на самочувствието. Като започнеш работа ще се почувстваш по-уверена и тогава ще можеш да прецениш как се развиват нещата и да вземеш  евентуално по-драстични решения.

Първата ми реакция щеше да крещя,да плача. Но такъв мъж не заслужава съсипаните ти нерви.
Но, след като си финансово зависима и с дете на ръка, по-добре не реагирай бурно. Няма да промени нищо.
Драстично няма да можеш да промениш нищо в живота си, но си състави план и го следвай. Например: почваш да се оглеждаш за работа, търсиш помощ от приятелки, близки, детето на детска градина ( не знам каза ли колко е голямо ).

А и се консултирай с адвокат.