Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №22

Лучия, така е.  Колкото повече отлага Хакан да разкаже на Зюлейха  истината, толкова трудно ще става за него. Само да гледа да не стане невъзможно. Защото ако впоследствие реши да бъде с нея, доколкото вече я опозна, Зюлейха няма да иска да има нищо общо с човек, който я лъже и манипулира.
Лека нощ и от мен!

Ако беше сама, нямаше пак да научи за Хакан, че е Мехмет Кара. В къщи не знаят с какво име се представя и даже, че е в Чукурова. Хакан такива работи не споделя с близките си. А версията на Демир излиза в писмата му до Хюлия - влюбен е бил, за него Хюлия е била "награда"(!?), но е трябвало да се омъжи за Филиз, предполагам, че Хюнкяр е устроила този брак.
А за истинското име на Мехмет Кара Зюлейха ще разбере по-късно и си мисля, че ще разбере от Кадир. Тогава ще настъпи драмата на Зюлейха. Но това е друга драма.

Здравейте!

Прегледах озвучката, защото в събота и неделя ще отсъствам, а нямах търпение.
Някои впечатления:

Сега разбирам историята с пръстена:
Зюлейха и Хакан разговаряха в кабинета и той я попита какво и е направил Демир? Това е дало повод на Зюлейха, когато Хакан я догони на пътя, да последва нейният монолог и изхвърлянето на пръстена. Зюлейха потърси два пъти Фикрет, може би с него щеше да тръгне, ако го беше открила. Тръгна сама. Последният и поглед беше към снимката на Демир с Аднан в рамката с маслинови клонки – не към тази върху картината на Хюнкяр. Сбогува се с двете деца, а при самото тръгване навън видя Аднан, който искаше да тръгне с нея – сякаш детето разбира, че това, което ще се случи, има значение и за него.
По пътя я настигна Хакан, който първоначално искаше да я откаже, после тръгна с нея.
Тук започва разказ по постера, когато Лютвие държи юздите на коня – тя заедно със Сание в момента на тръгване на Зюлейха по новия път правят това, което доскоро правеше Зюлейха – при хората в селището са и раздават за душата на Фекели. Зюлейха е в колата и заедно с Хакан тръгват по общ път. В края на този път е миналото на Демир - истината за него, но там са и много други истини – всички са свързани. Това начало е отбелязано с изповедта на Зюлейха в колата и свалянето и изхвърлянето на пръстена.
Хакан каза на Зюлейха, че ще я придружи като човек и партньор. Тя обаче свърза това с въпроса му от кабинета и с нескрития му до преди този момент интерес към нея като към жена. Зюлейха директно премина към една картина от личния живот, в която тя каза много важно нещо на Хакан. Спомените в Зюлейха се редуват с казано на глас. Хакан е информиран за легендата на Зюлейха и Йълмаз и че той е влязъл в затвора. Зюлейха разказва какво се е случило след това: Демир е човекът, разделил я с любимия и човек, а после я разделял от детето и, тя е била принудена да преживее ад. Това не е вярно, защото не Демир я е разделил с Йълмаз, а детето е на Демир и той го пазеше Зюлейха да не го отведе при Йълмаз, но по-важен е изводът: „Как обикнах такъв човек!“ Споменът в нея, когато Демир и удари шамар – грозна гледка, но по същество Демир беше прав, е последван от неговите думи: “Ако още веднъж свалиш този пръстен, ще ти отрежа пръста“ – просто думи на Демир, след които обикновено не следва нищо. След това Зюлейха изговаря тези думи и пред Хакан, който  си бърше очите. Следва връзката между онзи момент в затвора и желанието за отхвърляне на брака с Демир тогава със сегашния момент, когато Зюлейха продължава с това, че „Този пръстен сложих сама по собствена воля“ с добавката: „По собствена воля след Йълмаз.“ Има предвид след смъртта на Йълмаз. Превъзбудена Зюлейха тича и изхвърля със замах пръстена от Демир от брак 2. „Как забравих какво ми направи. Как можах да забравя какво ни (тук е включен е Аднан) направи, о Аллах!“ Хакан я успокоява: „Не мисли повече.“ и следва прегръдката.
Зюлейха от тази сцена е една различна от тази Зюлейха, която виждахме в началните епизоди на новия сезон: ако преди тя си спомняше само времето след Йълмаз - времето с Демир в красиви сцени, сега това изцяло липсва и Демир е някакъв кошмар в други нейни спомени. В тях присъстват само преживяванията на Зюлейха, но липсват преживяванията на Демир и от това картината е деформирана. Тези спомени са събудени от историята на Хюля и Демир, но това не са активни спомени, а по-скоро отложени студени спомени в паметта. Те не я тревожат по друго време, извикани са сега, но не те създават бурните чувства в Зюлейха. Нейното състояние, според мен, е резултат от съзнателното скъсване с Демир – сцената в конака, което не е ясно как ще завърши, и поемане по път, където я чака Хакан – също с много неизвестни. На Хакан тя все едно казва: Аз се връщам там в онова начало, когато се разделих с Йълмаз, изтривам Демир от живота си, с теб мога да започна от онова начало, от което започнах преди с Демир. Сега така разбирам цялата тази поредица от сцени и ми се струва, че това е много интересно като замисъл. Тук присъства това, че Зюлейха има едно съмнение в себе си, че Мехмед може да е Хакан и именно затова да прави такова „предложение“, защото изключването на Демир има значение за Хакан, а не за Мехмед. Мехмед се прави, че чака Демир и иска да се срещне с него. Това е постановка към врага. Хакан получава предложение да започне със Зюлейха начисто, от самото начало - времето с Йълмаз.
И така Зюлейха и Хакан тръгват заедно по свой път. Тя направи максимално открито стъпване на този път, то е призив към Хакан да се откаже от отмъщение, ако той отмъщава – тя предполага, но не знае това със сигурност, и да премине наистина в мисленето на човек, приятел. Но в този момент Хакан не е в същото мислене, той току-що получи от Абдулкерим нова доза отмъщение. Виждаме Зюлеха и Хакан вечерта замислени поотделно, срещата с Хюля знаем как премина. Може би след тези размисли Хакан няма да пропусне следващата възможност, която се задава в подготвяния кораб със стоки за експорт. В присъствието на Зюлейха Хакан взе от папката с документи застраховката и я е дал очевидно на Абдулкерим, който я изгори. Явно товарът ще е с нередовни документи, а може би готвят и контрабандна стока, за да злепоставят Яман като износители. Дано Хакан не допусне това. Белязан по този начин, общият път на Зюлейха и Хакан, може да се смята започнал. Зюлейха използва това, че Хакан – по своя причина – не я пусна да тръгне сама. Зюлейха нямаше да направи нищо от това, ако с нея беше тръгнал Фикрет или тя беше сама. Тя разказа история, която трябва да стигне до Хакан и той трябва да я разбере.


Лютвие и Сание не откриха следи за смъртта на Фекели, но попаднаха може би на следи към Абдулкерим. Разбра се, че той е от Чукурова, живеят тук от няколко поколения. Сание реагира на казаното от него, попита за баща му и отговорът беше, че е притежавал малко земя. Сякаш на себе си Сание каза: „Откъде ли ви познавам?“ Може би отговорът е в разказа на Шермин, че Яман са имали първата кола в Чукурова. Шермин помни как винаги пред вратата на чичо и Аднан е чакала кола с шофьор. Тук имаше реакция на Абдулкерим, който каза още: „Смътно и аз помня това.“ Като имам предвид това, с което се занимава – автомобили, ми се струва, че може баща му да е бил шофьор на Аднан. Дали куршумът на врата му има връзка със смърт и дали не е на този шофьор? Сега Сание трябва да си напрегне съзнанието, а откъслечните сведения да бъдат събрани на едно – трудна работа за нашия сериал.

Историята на Хюля и Демир е такава, каквато я разкриват писмата от Демир. Не ни показаха нейни писма, само той ли е писал? Общуването чрез писма не е ли повече за хора, които не се виждат? А те са се срещали, ако се вярва на това, което говорят двете жени. При Хюля не чухме за срещи. Никой не спомена, че Демир може също да е страдал. Около самата история се представя една картина от хора, които не могат да бъдат проверени, да се чуе техния разказ, да им се зададат въпроси: двамата някога влюбени са единият мъртъв, а тя не може да говори, майката и братът, които уж знаят за похожденията на Демир – така представят срещите им двете жени, не са живи, а тези две жени са съмнителни. Не е ясно дали тези суми са били изобщо плащани и ако, за какво точно, защото няма документи; двете жени дадоха адрес в Измир, на който Хюля е живяла преди опита за самоубийство на Хюля, а се представиха като близки и обичащи я, но не знаят къде живее след трагедията? Майката я придружавала на такива описани като неприлични срещи, а братята не знаят? Историята се развива след връщането на Демир от Германия, когато Демир е поддържал връзки със Севда и то сигурно доста редовно, защото това е времето след смъртта на баща му, подкрепял я е, тя каза, че много и е помогнал да се съвземе. Как Севда не е знаела за тази голяма любов, която е правила своите срещи в града, където тя е живяла, а  Демир често е пътувал. Севда е била душеприказчик на Демир. Тя никога не е споменавала за Хюля, може и да не е намерила повод, но когато защитаваше на живот и смърт Юмит от Демир, все пак мисля, че можеша да използва тази история, ако е била такава, за да го заплаши, притисне. Сега си мисля, че тази любовна история е била по-скоро романтична и преобладаващо епистоларна, а срещите са били малко и изобщо не такива, каквито ги описват тези жени. Историята е попаднала в контекста на приятелско-бизнес-мафиотски отношения и там някъде е бил нейният край.

Някой е използвал тази любов за други цели. Сание каза на Лютвие, че Демир по онова време бил женкар и обичал приключенията, ще видим тя какво знае. Зюлейха дори не се сети да я пита, може Хюля да е идвала в Чукурова.

     
Желая ви хубави почивни дни!

Привет! Снощи изгледах 109-ти епизод в ютуб, внимателно и без накъсвания и най- накрая ми се наместиха онези празноти и неразбрани сцени от четвъртък. Та накратко хареса ми епизода. Хареса ми Зюлейха, която постави на място изнудвачките. Възхитих й се как запази хладнокръвие. Даде им 1000 лири, за да й кажат адреса на Хюля в Измир и не се поддаде на шантажа им. Преди да тръгне за Измир потърси Фикрет, но не го откри, така че той няма основание за негодувание. Мисля, че който и да беше на нейно място без да губи време би се втурнал да търси истината. Да, хубаво беше да почака и да помисли, да има план, както каза Лютвие, но когато се случват такива неща, те не чакат най- удобния момент. Хареса ми как в разговора между Лютвие и Сание, Сание каза за Зюлейха, че Зюлейха е от пръстта на свекърва си. Тъй като са живяли заедно, Зюлейха е придобила навиците на свекърва си. Така напомниха още веднъж, че новата ханъмаа, е наследница на старата.
Коментирахме поведението на Мехмет/ Хакан, че ако продължава да крие самоличността си губещият ще е и той самият. Хареса ми как  подкрепи Зюлейха. Подаде  й ръката и рамото си. През цялото време й задаваше въпроси, които бяха доста резонни.  Хакан по време на вечерята я попита: "Страхуваш се, че всичко ще се разпадне ли? А Зюлейха: "Не знам какво ще чуя Мехмед! Не знам и какво ще искам да чуя. Не знам. Дали утре ще намеря Хюля и това не знам. Хакан: "Да речем, че я откри и и повярва на всичко, което ти казва. Какво ще направиш?" Зюлейха: "Не знам." Хакан: "Добре, ами ако онова, което ти разказаха жените не е вярно? Ако са го направили, за да вземат/да изкопчат/ от теб пари. Тогава?" Зюлейха: "Питаш ме дали ще продължа да обичам Демир?" Хакан: "Не." Зюлейха: "Хакан, писмото е написано от Демир. Това е неговия почерк." Хакан: "Да речем, че има логично обяснение, не е ли възможно." Зюлейха: "Според теб какво може да е." Зюлейха: "И без това много неща започнаха да се сриват отвътре. Откакто се загуби Демир едно след друго се срива. Видя днес състоянието ми. Сякаш пред очите ми се вдигна завеса. Толкова много усилия положих за да обичам Демир. Да ставаме ли? Утре за мен ще бъде труден ден." Целия този разговор беше подготовка за онова, което ни очаква в следващия епизод. Разговорът показва, че за Зюлейха е настъпил момента на отрезвяване и осмисля от дистанция на времето, всичко което  й се е случило с Йълмаз и най- вече с брака си с Демир. Изненадана съм как се  стигна до идеята за развод. Смятам, че е доста драстична стъпка от страна на сценаристите. В настоящата ситуация разводът е доста нелепа стъпка. Демир се води изчезнал, в неизвестност. А и повече никой не направи опит да продължи издирването. Погребаха го без гроб и продължиха напред с новата двойка. От такъв развой на събитията губи  сериала.
Онова, което ме учудва е, че въпреки гузното поведение на Фикрет и оправданията му пред Бетюл и това че я избягва, предприема още по - сериозна крачка в задълбочаване на връзката им. Кое ли му повлия така? Дали защото му каза, че може да си мисли, че е свободна жена като е дошла от Франция и когато му скимне ще я търси и че не е играчка и да я потърси, когато започне да я цени и беше права. Явно се замисли над казаното, или защото вижда какво се случва със Зюлейха. Дали пък и той няма чувства към Зюлейха? Защото онова, което показва не е само от братска заинтересованост. Ще видим.
Видяхме и мизериите, които сътвори Акадир. Сега вече е ясно, че той върти мръсни номера и на Хакан. Въпрос на време е да го хване. На обяда когато бяха Акадир, Лютвие и Сание в Спарта, Акадир каза, че  7 поколения са от Чукурова. Сание реагира, че й се струва познат. Дали няма  да тръгне по тази следа. Ще видим.

Добро утро
Аз си чакам нашия превод, този път мога да кажа, че даже онлайн гледах отчасти и нямам цялостна представа за серията. Но преводът на Якут ме впечатли. Особено подчертаното изречение. Дали защото и аз имах такова впечатление, или защото сравнявах любовта на Зюлейха към Йълмаз и Демир?... В крайна сметка това са си нейни думи и както и да ги обръщаме, не можем да не ги приемем. Това нейното към Демир, според мен, беше стремеж към спокоен живот, примесен с малко ревност, натиск от страна на Севда и оценяване на новото отношение на Демир към нея.
yakut, и на мен интересен в новата ситуация ми е най-вече Фикрет. Какво е това - братска загриженост или пропълзяваща в душата му ревност, която и той самият не осъзнава? И този поглед на Зюлейха в края на фрагмана? Предстои да видим. Но и двамата вървят по по-сложния път.

Здравейте
Благодаря за споделеното, за фрагмана постнат от Лучия и за разясненията на Якут!
Какво си мисля аз по обсъжданите въпроси: Зюлейха има своята роля за случилото се в миналото и има своята вина, която не иска да признае, това е ясно. "Старият" Демир преди промяната съм го коментирала много и се знае моето мнение, както и за променения Демир впоследствие, на когото много симпатизирам. Лично аз, това се знае от коментарите ми преди, по никакъв начин не мога да оправдая физическото и психическото насилие над Зюлейха. Демир може да е имал своите основания, а Зюлейха своята вина, но винаги има друг начин за разрешаване на конфликтите, а не насилието и тиранията. Това е недопустимо. Писала съм и преди: за мен, Демир можеше по хиляди други начини да попречи на Зюлейха да заведе Аднан при Йълмаз и да защити "своето", без шамари, тормоз, отнемане на бебе от майката и заключване по стаите и т.н. За мен, цялото поведение и на Демир и на Хюнкяр издаваше безпомощност. Насилието е признак за безпомощност и много дефицити. Несподелената любов на Демир "извади" от него много гняв и негативни емоции, които той не успя да контролира. Много се радвам, че Демир осъзна всичко това. Промененият Демир няколко пъти каза, че се срамува от това, което е вършел, че се отвращава от действията си, че не е могъл да се познае и поиска прошка и от Зюлейха и от Йълмаз. Това говори много позитивно за Демир; той подкрепи осъзнаването и искането на прошка и с действия, което е ценен жест. Лично за мен, Демир излезе "на чисто" и с Йълмаз и със Зюлейха. НО: така както гледам сега, според мен, Зюлейха не е успяла да прости на Демир; останало е нещо...някакъв сбор от чувства в нея дълбоко - гняв, болка, мъка...-  който сбор от чувства не е бил адресиран, не е бил "излекуван", изкоментиран и просто е "дремел", за да "избухне" в някакъв момент. Зюлейха преживя много неща за кратко време и това се отразява и на психиката и на емоциите, невъзможно е да няма последици от всичко, което й се случи. Лично за мен, след смъртта на Йълмаз, Зюлейха изпадна в някакъв шок. Още тогава нещо в поведението й ме смущаваше и то доста. Защото въпреки, че всеки човек минава през процеса на тъгуване по различен начин, има няколко етапа, които са характерни и подминаването на някой от тях или задържане върху един е признак за емоционален или психологически проблем, следствие на пост-травматичен шок и стрес. Не е нормално човек да не споменава, да не говори и да не ходи на гроба на починалия любим. Зюлейха направи точно това: в един момент сякаш "преглътна" смъртта на Йълмаз; сякаш той не е умирал и не го е имало. Помня и физиономията й, когато Севда й говореше за значението на цветята, за гроба на Йълмаз и за това, че трябва да иде там и т.н. (капана за Демир) - Зюлейха се съпротивляваше, имаше физиономия на дете, на което дават нещо за ядене, което не харесва или не е опитвало и тогава лично за себе си осъзнах, че Зюлейха не е добре емоционално и психически след загубата. Изглеждаше наред външно, но реално тя не е била добре. Оттам си вадя извода, че естествения процес на влюбването й в Демир беше леко спеширан и от Севда и от Фекели. Особено Севда непрекъснато й говореше, когато останеха насаме тя непрекъснато я насочваше и за мен, дори - Севда я притискаше. Защото самата Севда вече подозираше Демир в измяна и нямаше време за друго...единствено влюбената Зюлейха би спряла Демир, както и стана. Лично за мен, свързването на Демир и Зюлейха стана много бързо, заради обстоятелствата и всичко случващо се едно след друго, преди емоциите на Зюлейха да имат своето време да се уталожат, да се успокоят и тя да премине естествено по етапите на тъгуване, после по етапите на възстановяване и преход към Демир. Отделно от това, смятам, че Зюлейха в миналото е имала елемент или степен на "Стокхолмски синдром", което възникване е следствие на опит на съзнанието да се справи със случващото се...механизъм за справяне. Но, това е отделна тема. И следствие на всичко това, думите на Зюлейха: "Толкова много усилия положих за да обичам Демир"...звучат логично на фона на коментираното от мен по-горе.
Защо сега? и Дали тези спомени от миналото щяха да изплуват, ако го нямаше Хакан? (както пита Лучия)
Според мен:
Сега възниква, защото Демир го няма - той изчезна и не се знае нищо за него; налице е друга травма, която "отприщва" предишната и спомените за причините за тази предишна травма.
И на втория въпрос: според мен - да, но в един или друг момент по-нататък в живота, при наличие на "спусък", който да съживи старата травма.
Основната причина, за мен, е това: че Зюлейха нямаше време да се възстанови; с Демир не им беше дадено време да излекуват раните си, да говорят надълго и нашироко за миналото; да прекарват много време заедно в спокойна атмосфера - както в Анталия. Та, те бяха непрекъснато атакувани и тормозени и от Юмит и от Фикрет.
Даа, и Фикрет сега и Зюлейха се снабдиха с едни враг до тях. Хайде, Хакан е влюбен, но Бетюл е като змия, тя няма чувства, а иска парите и наследството на рода Фекели. Не съм сигурна и защо плачеше...дали, защото беше обидена или защото усети, че парите могат да й се изплъзнат. Видяхме я после с каква усмивка каза на Шермин за плана си.

Здравейте!
Благодаря за фрагмана и коментарите!

Зюлейха „свали“ хубавите спомени с Демир на дъното на сърцето си и „извади“ лошите. Те я свързват с Хакан, който като нея сега мисли лошо за Демир. Така тя „сваля“ и причината Хакан да гледа на нея като на част от Демир, дава шанс на любовта и съответно премахва причината Хакан да гледа на нея като на обект на отмъщение към Демир. От изхода на историята с Хюля и поведението на Хакан сега ще зависи дали Зюлейха ще остави само лошите или „нагоре“ ще тръгнат отново хубавите спомени за Демир.
Хакан беше „зареден“ от Абдулкерим с нова доза отмъщение, но в Хакан има и нишка любов, която сега може да става все по-плътна и да започне да отнема място от отмъщението - това зависи от него. Зюлейха го приканва към това. Историята от пътя към Измир и историята на Хюля – Хакан има много възможности да промени съотношението между любов и отмъщение.
В момента Зюлейха и Хакан стоят несиметрично един към друг: Зюлейха е отворена към Хакан и любовта – в нейното съзнание Демир е изпратен в забвение, докато в Хакан е заявена любов, но  преобладаващо в него е отмъщението. Според събитията двете съставки ще продължат да бъдат в динамика. Хакан трябва да внимава с разкриването на миналото и настоящите събития лошото в него да не стане повече от лошото в Демир, а лошото в Демир може и напълно да бъде изчистено. 

Сарачоолу е прекрасен режисьор, убеждавам се в това за пореден път. Той обича паралели между предишни и сцени в момента, между които се правят съпоставки. От фрагмана се вижда, че ще се прави съпоставка между: решението на Демир за развод, изказано пред Юмит, и решението на Зюлейха за развод пред Хакан. В двойката Зюлейха и Демир всеки от тях има свой „трети“, който има възможност да го извади от брака. Юмит – заради любовта на Зюлейха, която Демир до този момент не беше успял да получи, и Хакан – заради лошото в Демир, което Зюлейха помни. Веднага след Анталия Зюлейха призна любовта си към Демир, а какво ще стане сега, зависи от старата история с Хюля. Общото е, че и в двата случая Зюлейха решава спрямо мъртъв любим: в случая с Демир Зюлейха се отказа от мъртвия Йълмаз и продължи с Демир, ще видим дали ще се откаже от мъртвия Демир.

Основната двойка в сериала дотук е Зюлейха – Демир. Те са почти през цялото време заедно и постигнаха всички аспекти в отношенията мъж - жена. Йълмаз заема малка част от живота на Зюлейха: познават се от около година и в Чукурова бяха мъж и жена месец-два. Свързва ги любов, имат дете, за което бащата разбра много късно, не станаха в пълния смисъл двойка никога повече, свързва ги голяма любов, но това е само част от това двама души да са двойка. Преди смъртта на Демир Зюлейха каза това, което преди казваше на Йълмаз: „Още те гледам с любов, ти си моето семейство, баща на децата ми, моето всичко“, а Йълмаз даде всичко, което му принадлежи от Зюлейха, на Демир. Йълмаз вече го няма, няма го и Демир.
Двойката Зюлейха и Демир преживяха - всеки поотделно своя момент, в това да иска развод. За Демир проблемът със Зюлейха беше Йълмаз и той мислеше, че тя никога няма да обикне него самия, защото обича дори и мъртвия Йълмаз. За Зюлейха проблемът с Демир е жестокостта. Интересното в двата случая е това, че и в двата се явява трети човек – Юмит и Хакан, които дават повод за такива размисли и решения, а предишният любим на Зюлейха и в двата случая е вече мъртъв: когато Демир стигна до идеята за развод, Йълмаз беше мъртъв, а когато Зюлейха стигна до същата идея – Демир е мъртъв. Зюлейха призна любовта си към Демир, по своя воля стана жена на Демир  и с него продължи живота си. Сега, когато Зюлейха разсъждава за развод с Демир, Хакан има възможност да стане главният мъж в живота и и двамата да прекарат заедно остатъка от живота си. Но в зависимост от развитието на нещата – първото е историята на Хюля в контекста на събитията от различен характер по онова време, от която ще се разбере не само какъв е бил Демир, но и какъв е бил Хакан. В зависимост от това какво ще се открие в тази история, Зюлейха може и да се върне при мъртвия Демир. Това би било различно от предишния път, когато тя не се върна при мъртвия Йълмаз, а продължи с Демир.
От двата момента с искане на развод прави впечатление еднаквото говорене на Демир и Зюлейха – само причините са различни,  еднаквата мисъл за „нова надежда“, „нов път“, която изказват и Демир, и Зюлейха. Зюлейха е със  същите обеци – змии, които носеше, когато разказваше на Севда съня с Йълмаз, който и казал да обича Демир. Идеята за ново начало, за нова любов, която тогава беше към Демир, а сега към Хакан. Зюлейха изразява тази идея чрез змията и ежегодното възкресение за нов живот на природата през пролетта, а Юмит говори за птицата Феникс. В сегашната ситуация е възможно ново начало със старата любов - Демир, както и ново начало с нова любов - Хакан: всичко зависи от разкритията за миналото и от случващото се сега. Демир може да остане основният и единствен мъж на Зюлейха, а Хакан да бъде с нея за малко, но може и Хакан да се превърне в основния мъж на Зюлейха, а Демир да остане в миналото като етап в живота на Зюлейха.

„Имало едно време в Чукурова“, 110 еп. фрагман
https://vk.com/turkiee?w=wall-46308288_233711
„Ти наистина ли ще се разведеш?“
Според мен, в този момент се има предвид Зюлейха да остави Демир и да бъде с Хакан, а не развод в завършения му вид, без обаче да го изключва. За развод или друго решение ще се говори, когато се разбере каква е съдбата на Демир.
 „Човек намира път, за да забрави всичко, което са му причинили, за да продължи живота си.“


86 еп. и началото на 87 еп.: Анталия: Демир и Юмит.
Ще сложа целия диалог, но в скрит текст, защото е дълъг, той е важен от гледна точка на диалога на Зюлейха и Хакан сега. При това не само с идеята за развод и за надеждата, която човек вижда в такъв момент, но и с останалите въпроси, които един развод повдига; тук ги обсъждат Демир и Юмит, но те  ще стоят сега и пред Зюлейха. Едни и същи мисли, изказани с едни и същи думи в двата случая.
Спомням си, че когато гледахме 86 еп. и тази сцена, вече бях сигурна, че Демир също ще умре. Тогава се питах  дали той ще бъде от покойниците, които ги забравят, въпрос, който сега вече е на дневен ред. 
 

 


Следва още един паралел. Преди: Зюлейха излиза с Демир, но вижда Йълмаз и погледът и остава при него. Същото сега: Зюлейха е излязла с Хакан, но вижда -  предполагам Фикрет, който я подсеща за Демир. Чуваме гласа на Фикрет в този момент. Няма значение кога е казал думите, може да са и на срещата пред холдинга. Фикрет е брат на Демир и брат на Йълмаз, Фикрет свързва дома на Яман и този на Фекели. Ако вижда Фикрет, Зюлейха все едно вижда Демир, както преди виждаше Йълмаз. И Йълмаз, и Демир са в тази посока. Зюлейха е героиня и в двата случая, а мъжете последователно си разменят ролите.

14 еп.:

Ако Хакан изгаря младежката снимка на Демир – а кой друг би имал интерес, освен това, той носи черни ризи с такива дълги ръкави, каквито се виждат на ръката, държаща снимката, преди да е разкрита историята на Хюля и другите събития от онова време, мисля, че Хакан е избързал.

Докато Зюлейха се опитва да спечели Хакан на своя страна, Бетюл продължава да завладява холдинга. Като ги гледам двамата с Фикрет, мисля, че много скоро ще изненадат Абдулкерим. Тогава ще стане още по-интересно. Фикрет трябва да стигне до Абдулкерим.

Здравейте
Ваня, благодаря за споделеното!
Според мен, Зюлейха нямаше причина да се връща при мъртвия Йълмаз, защото много неща я свързваха с Демир: не успяха да се разведат; Лейля оставаше в конака, а Демир спаси Йълмаз, помириха се, Йълмаз повери най-скъпото си на Демир; Демир искрено съжаляваше за смъртта на Йълмаз, поддържаше Зюлейха, подкрепяше я.
Докато сега, Зюлейха ще има добра причина да се върне към мъртвия Демир и да ревизира действията си и решенията си. Какво ще я свързва с Хакан, когато тя разбере истината за лъжите му? - Някакви трепети и нови чувства, както и едни 25 % акции.
А, може чрез миналото и историята на Хюлия да станат известни мафиотските връзки и причината, заради която Демир се е отдръпнал от Хюлия и е прекратил сътрудничеството си с Хакан, както бяхме коментирали. Аз съм почти сигурна, че това е била причината. Демир сякаш го намекна в разговора си с Фикрет: ставали някакви неща, Хакан се забъркал в някакви истории, не искал да работи и т.н. Възможно е Хакан да е чакал лесни пари чрез машинациите и незаконните действия на АКадир. Виждаме как АКадир може да е много убедителен и манипулативен.
Само за протокола да поясня , че ако Зюлейха се върне към мъртвия Демир, то той ще е единственият й съпруг, но не и единствен мъж...защото Зюлейха и Йълмаз станаха мъж и жена пред Бог, бяха сгодени преди това и имат дете.
За мен, нито Йълмаз, нито Демир могат да бъдат забравени от Зюлейха. Те ще живеят чрез децата им и няма как Зюлейха да бъде нещо различно от Яман в конака на Яман и да отгледа и трите деца, може би.
Фикрет... като брат на Демир, приятел/брат на Йълмаз и законен Фекели, носещ пръстена на Али Рахмед, Фикрет може и да стане жертва на АКадир, но той и ще го унищожи. Така си мисля, че те двамата ще влязат в смъртоносна схватка, след първоначалното насочване на Фикрет към Хакан/Мехмед К. Това предвещава и връзката с Бетюл, за която АКадир има свои планове. Според мен, Фикрет ще отмъсти за Демир и за Фекели, ще застане срещу АКадир като син на Аднан Яман, към когото АКадир таи омраза. Къде в тази война ще е Хакан?

Здравейте, момичета и момче! Мисля си аз за някои неща как не ги примислят сценаристите. Например защо решиха да  разходят нашите главни герои от Адана до Измир през Анкара?  По-логично беше да преспят в Коня, което им е на път и за малко повече от 10 часа до  ден щяха да стигнат до Измир.  Ей тъй на. Следят дали зрителите са  в кондиция. Естествено, че като си избрал маршрут "девет дена път с камили" ще стануваш някъде. Но целта беше Хакан и Зюлейха да си направят разходката и да се опознаят. Втората "дъвка за мозъка". Колко дена изминаха от посещението на Фекели в Спарта и убийството му? Когато отидоха Лютвие и Сание в Спарта, Лютвие попита човека   дали не е дошъл АР Фекели от Чукурова да разпитва за Хакан Г.Човекът й отговори, че дошъл преди седмица-десет дена. На друго място в епизода  се спомена, че от смъртта на Фекели са минали 20 дни. Кое е вярното?

Зюлейха със  зелената рокля, но с различни партньори. Това е по повод написаното от Ваня за умението на Сараоолу за съпоставките, вграждането и паралелите на предишни и настоящи моменти.

https://turkru.tv/odnazhdy-v-chukurova-110-seriya.html#frag_2_(subtitry)
Не, че е много по-различен от първия фраг, но има две-три нови сцени.