Убийца на кучета

Боже нямам думи.Тази жена за мен не е добре,еми ако утре някое дете бутне или удари лошо нейното пак ли така ще постъпи? За мен кучето няма никаква вина,всичко зависи от нашето възпитание и това на децата ни. Та нали утре и нейните деца така ще постъпят и за вас това е нещо нормално??? Аз като минавам по улицата с количката,заради спрялите коли по тротоара да не би да е редно да ги чупя,защото са застрашили живота ми и този на детето?

Erica Purcell, права си, че не е вярно - въобще не смятам за нормално да прескачаме акита на каквито и да било животни, но всичката ни оправия в БГ е такава, за съжаление. Тук става въпрос за убийство. Майчиното ми чувство е също толкова силно заложено, както и на останалите, но това не ми пречи да живея с животните на съседите ни и да уча децата ни как да се предпазват от тях без да ги убиват.
jam, изопачила си думите ми. Никъде не написах, че кучето на приятелката ми е и мой приятел, а пък салам не мога да му дам, защото съм вегетарианка. Мечки съм срещала в населени места, а следи от мечка и в гората, но напълно съзнателно не съм имала пушка в ръцете си, защото мразя оръжията. В гората си "плюхме" на петите.
Следното звучи много грубо:

Много си права скъпа подкрепям те!

Постъпката на тази жена не е нормална. Опасна е за обществото, както трови кучетата може да отрови и нечие дете. Трябва да я изнамерят и лекуват

и аз съм на това мнение.
Ами писнало й е и е почнала да раздава нейно си правосъдие. На всички ни е писнало от какво ли не...

Много приятно впечатление ми направи едно момче вчера, когато разхождаше кучето си и видя, че аз и Гери вървим срещу тях, веднага му слоши каишка и го придърпа максимално до себе си, в момента, в който се разминавахме.
А има хора, които казват на увиващото се около мен дете: Няма страшно, то не хапе!
Разбира се, най-натрапчиви са помиярие по улиците. Накъдето се обърнеш - някой дреме на припек .

Нека ви разкажа какво гледах миналата седмица по телевизията тук. Има едно предаване, за една мацка, която тренира домашни кучета с които стопаните не могат да се справят. Миналата седмица беше при семейство с 2 кокер шпаньола. Единият от които по-агресивен и налита понякога на най-малкото дете. Мина обучението и треньорката се обажда след няколко седмици да разбере, какво е положението. Детето пак е нахапано по двете бедра, гърдите и пръстите. Тогава треньорката им каза да го приспят. Плакаха, плакаха, но го направиха. Не го подариха, не го дадоха някъде, просто защото е опасно и за други.
 
 Тук няма свободно разхождащи се кучета - със или без стопани. Всички са на каишка, някой с намордници. Не са виновни животните, а стопаните, че не се опитват да осигурят личното си, на любимеца си и на всички около тях спокойствието. И мисля, че историята истинска или не е правилна.

Не се ли уморихте да се надприказвате за тези кучета? Винаги има защитници и мразещи кучетата.
Аз съм от тези по средата. Обичам кучета, имала съм такива, но сега не мога да си позволя да отделям време за още един член и нямам. Селяни били кучкарите, а какво е да убиеш животно? Безпомощност, омраза... В писмото пише, че убиеца няма нищо против собствениците, а е против животните, ето това е лошото, защото те са беззащитни.

Не мисля, че е истина това писмо.

Но за принципната ситуация - разбирам жената напълно. Така са се пренаселили улиците с кучета, че човек наистина трябва да си отваря очите на четири и да носи детето си на ръце за всеки случай.

Който не е притърчвал по нощите, следван от кучета по петите, той не знае какво е страх да не те стигнат  А когато имаш и дете, за което да мислиш, нещата започват да добиват съвсем друга окраска.

В Пловдив ситуацията с бездомните кучета до голяма степен се разреши тихомълком (не знам на кого да кажа 'браво', но е факт). Останаха основно домашните - все така без намордник и каишка, все така с безгрижно подвикващи стопани 'то не хапе'. Е какво като не хапе? Достатъчно е да уплаши детето ми. Трябва да го чакам да му се метне отгоре и да захапе, за да кажем, че не е редно да се разхожда невързано ли?! За лайната по улиците, тревата и пясъка на детските площадки изобщо не ми се коментира...

Едно съседско куче порода овчарка преди месеци бутна детето ми - даже не я видя, минаваше, ама с живо тегло над 80 кг  и я забърса. Ей, Бога ми, от този невинен епизод ми скачаше малката в ръцете месеци наред, като го чуеше да лае... Представяте си, ако примерно беше решило да й се порадва как щеше да се паникьоса.

Иначе - да, нямам против кучетата. Родителите ми гледат куче - в къща, на село. Разхожда се само сутрин, защото къщата е на края на селото и то дефакто търчи из полето. Не хапе 

За човек, който има страх от кучета (който често идва точно от такива епизоди в детството) няма значение дали чак ще го захапе кучето. Достатъчно е да отиде без намордник и каишка при него, да му се 'радва' или да го залае - дето се вика, може да му се пръсне сърцето от страх за няма нищо, защото стопанина знае, че 'то не хапе' и общо взето не му дреме...

...и един епизод от морето тази година.
Отивам на плажа с малката, пълня й малък басейн да се плацика, морето беше бурно и не ставаше за влизане. Идва една дружелюбна немска овчарка, която решава, че съм й напълнила извънредно голяма паница за вода и почва да лочи. Къш, бе! Блях! В тази вода ще стои детето ми, че и пие чат-пат от нея, като мисли, че не я виждам.
Никой не се заяви стопанин на кучето. Едно лапе се опита да го отведе (но отрече да е негово) без успех, като го нахоках съвсем се измете. Аз се опитах да го махна любезно за каишката, но кучето тежеше колкото мен - кауза пердута.
Смених водата, пак дойде... Ей Боже, накрая ми идеше такъв шут да му тегля в дебелия задник!
Хората под съседния чадър ми се хилеха съчувствено, а мен само ме беше ужасно яд, че на цялото море на три метра от нас кучето идва да пие морска вода от басейна и на това отгоре никой не си го прибира.
В крайна сметка безотговорни са собствениците, кучетата са кучета - малко мозък и много лиги

Категорично съм против да се тровят животните. Но вчера ми се прииска да удуша една възрастна дама. Децата са играли в парка и тъй като били много шумни, а парка бил за почивка на пенсионери с/без кучета, въпросната дама пуска кучето си срещу децата. Потърпевш е бил сина ми - захапало му крачола. Спасило го е това, че кучето е било малко и учителката е реагирала бързо.
И за миг не ми мина през ум да "отмъщавам" на животното, но ако отровителката е "психясала", то безотговорните собственици на кучета какви са? Сигурна съм, че не са нормални.

Да изпратим тази история на Стивън Кинг да я доразвие малко,какво ще кажете,а?

Воден дух, каква съм аз - идиот или мазохист или и двете заедно е друга тема.
Тук се коментира правото на живот на кучето, което съвсем не е само животно, което да пази къщата на село. То къщи като сгради / тук Бу може да даде професионално мнение коя сграда е къща - друга тема / има и в градовете.
Не виждам какво общо има любовта към животните със селския манталитет, както ти определяш хората, споделящи живота си с тях.
Не защитавам кучетата - ние куче нямаме. Мисля си само как всеки от нас сипва отровичка на всяко живо същество, което го е наранило физически или морално, изплашило или просто му се пречка из краката. Било то приятел, близък или непознат. Те не ни ли нараняват - дори собствените ни деца имат период от израстването си, когато хапят 
За порядките в едно общество се създават закони и безотговорността се наказва. В добрите общества. А нашето какво е - пак друга тема...

Извинявай, ама съвсем не му е заложено да хапе!!!! Гладй по Анимал планет някое от предаванията с Анимал полис. Преди да пуснат някое куче като годно за осиновяване му тестват поведението. В един от тестовете етолога му бърка с ръка в купата докато яде и му взема храната от устата. Само да изръмжи (недай си боже да ухапе пластмасовата ръка, с която го правят) и бива "хуманно евтаназирано"(те изплзват този израз). Дават и как се оплакваш от кучето на съседа, че ходи без каишка. Идват и глобяват. Солени глоби. Може и да ти го конфискуват, защото изглежда бездомно. А куче да се разхожда в парка при децата - абсурд.

Напълно подкрепям.