Глиобластом

  • 44 108
  • 813
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 337
А аз очаквам с ужас поредната Коледа край леглото на безнадеждно болната ми майка, а децата ще бъдат отново без мен, и аз без тях. И друг път съм казвала: ужасът без край не е живот. Да  почиват в мир скъпите ви близки.

# 691
  • Мнения: 821
Ох Галя...всеки път като се включиш- ток прескача по мен.
Ти си....и надеждата и адът едновременно!
И още веднъж- поклон пред тази обич и грижа! Не знам, кой подрежда съдбата, но дано се реваншира някак пред теб. Поне ще можеш отново да хванеш най- скъпата ръка...

# 692
  • Мнения: 43
Гали, идващите празници ще са мъчение за всички ни. Гледам да не ги мисля отсега, че и без това ще чакам само да отминат по бързо. Занапред никога няма да има празник който да чакам. Липсата му ме смазва. А от друга страна трябва да поддържам дух и сили, да може детето да премине през всичко това без непоправими поражения върху нея.
Трябва да се събирам вътрешно всеки ден, за да мога да я отгледам пълноценно. Опитвам се да не я пренебрегвам в мъката си, да и дам нужното внимание, строгост и грижи. Изключително деликатно стоят нещата когато има и дете, подрастващо, станало свидетел на всичко и накрая без баща.

# 693
  • Мнения: 349
Чета ви и нещо ме е хванало за гърлото. Моят татко си отиде пет месеца след диагнозата и първата операция. Трябваше ми време след това да разбера по ясно с какво сме се сблъскали. В началото не вярвах че е толкова безнадеждно. И той даже ми го каза. Искаше ми се да знам сгрешихме ли. Загубих ли време. Той си отиде от емболия, задушаване. Нямаше нов тумор. Просто  се подуваше въпреки че беше в болница до последно. Толкова бързо се случи че нямах време да разбера що за гад е това. При него може би беше от лечението това подуване. 😥Но ако не беше това лечение щеше да е месец може би да не е и по малко😥 Защото преди и след операцията имаше огромна разлика. За лечението после не знам. Още преживявам нещата, по точно въобще не мога нищо да преживея. Колкото повече минава време толкова повече става нетърпимо и тежко. Всякаш е отишъл е някъде, на далечно пътуване, но вече е време, вече трябва да се връща защото стана много дълго, защото ужасно много липсва, защото не мога да приема че няма да си дойде..

# 694
  • Мнения: 821
Добре го описа...все едно е някъде...и аз често се чувствам точно така!
Сякаш е подсъзнателен, предпазен механизъм. Да- накрая, и да знаем кое точно убива- няма как да върнем близките си. Още помня надеждите ти...но- повярвай ми, това че всичко свърши бързо е добре и за вас и за него. Удължаването си е агония. Въпреки това я причиняваме, защото никога няма да сме готови да ги пуснем...
Остава това, което си дадохме тук! Не е малко!

# 695
  • Мнения: X
Попаднах случайно на темата. Майка почина от глоиобластом през 2015. Откриха го януари, почина март. Съвсем скоро след операцията.
Миналата година се роди голямата ми дъщеря. Гледам я и направо не мога да повярвам колко много прилича на баба си, която никога няма да види и която не успя да доживее да види внуци. Сигурно щеше да се радва много, че бебка прилича на нея. Хем се радвам, хем ми е мъчно. Мислех си какво нещо е това да приличаш на някой, който вече го няма. За дъщеря ми тя никога не е съществувала. Преди два месеца се роди малката ми дъщеричка. Мъчно ми е, че няма да си имат баба и дядо по майчина линия. И някакси от както се родиха често мисля за смъртта. Не знам дали ще съм достатъчно дълго до тях. Мъчно ми е. Чета ви и си спомних колко се мъчи и как се надяваше да ѝ помогнем да се излекува.

# 696
  • Мнения: 821
Съжалявам за преживяното Алегра!
Да...какво мислим, а какво става !? И аз мисля за смъртта вече твърде често. Толкова внезапно може да удари, че нямаш никакво време за пренастройки. Майка ти определено " живее", чрез детенцето ти, но да- много е мъчно, че не можеш да видиш радостта и, че не могат да споделят време заедно. Със сигурност е искала да живее и със сигурност   не се понася безпомощността ни пред диагнозата. Остава ни да сме пълноценни за децата си и дано е за дълго!🙏🏻

# 697
  • Мнения: 1
И ние загубихме битката. Майка ми почина в адски мъки, след като два месеца беше на легло. Претърпя 3 операции, лечение с химиотерапия и пълен курс лъчетерапия. Въпреки всичко от диагнозата до смъртта и минаха само 1,6 месеца. Тази диагноза е смъртна присъда. Няма лек. Не виждам и как би могло да има. Това е кошмар и не пожелавам на никой да го изпитва. Това е един ужас, през който преминава не само болния, а цялото му семейство.

# 698
  • в пералнята
  • Мнения: 1 595
И ние загубихме битката. Майка ми почина в адски мъки, след като два месеца беше на легло. Претърпя 3 операции, лечение с химиотерапия и пълен курс лъчетерапия. Въпреки всичко от диагнозата до смъртта и минаха само 1,6 месеца. Тази диагноза е смъртна присъда. Няма лек. Не виждам и как би могло да има. Това е кошмар и не пожелавам на никой да го изпитва. Това е един ужас, през който преминава не само болния, а цялото му семейство.

Съжалявам, Цвете.
Много сили и кураж. Поне вече няма болка.

# 699
  • Мнения: 349
Съболезнования..😔

# 700
  • Мнения: X
Моите съболезнования! Жестоко е, да, отново си спомних за страданията на моята майка.

# 701
  • Мнения: 650
Съболезнования!!!

# 702
  • Мнения: 12
Привет в тази гротескна тема. Чакам си моя тумор да стане глобластом според неврохирурзите. Преди година и половината се оперирах излезе олигодендроглиом 2 степен бил подвид на глиобластомите. Никаква терапия не ми назначиха, което ми бе много странно само контролни ямр на 6 месеца, които до сега са чисти, ще видим през януари какво ще покаже. Кураж в борбата хора, няма лесен ден след всичко това!

# 703
  • Мнения: 821
Как се живее с тази мисъл...?!
За терапия...в момента няма смисъл, а ако се наложи- и тя води големи поразии....та- пожелавам да изненадате докторите и да не се налага терапия!!!
Разкажете повече, ако е удобно...първи директно засегнат сте тук.
Всички останали...коментираме близки хора.

# 704
  • Мнения: 12
Ами не питайте как се живее. По-лошото е, че след операцията и изследвания разни леко полеко се възвръщаш към живота и очакваш някакво положително развитие. И изведнъж този тумор бил подвид на глиобластом и да чакаш да се появи. Е това е тъпото, никакъв бъдещ план - край. Чакаш просто смъртта и това е. Ако имате конкретни въпроси питайте. Иначе ето едно селфи след операцията. Виждате ужасяващите последствия от един тумор. Въобще цяло чудо е, че съм жив все още и напълно функционален след като ми махнаха близо 1/3 от мозъка. Та не съдете близките си за държанието им, операциите са тежки и брутални. 7 часа са ме обработвали мен. Да това хване ли те унищожава не само болния а цялата фамилия. 

Общи условия

Активация на акаунт