https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=42462619903328 … d=100044577183025
Навид Шахзад с анализ от 5 ноември 2021 г. за филма „Малък Септемврийски проблем”.
Започнала е филмите му, а ние имаме нещо за четене в съботния ден.
Малка септемврийска афера
Всички помнят приказката за Красавицата и Звяра, в която сладко момиче с подходящо име Красавицата е държано в плен от ужасен страшен звяр в замяна на освобождаването на баща си. Никой не знае, че под отвратителната маска на звяра живее красив принц, обречен на този самотен живот от зла фея, чиято магия може да бъде разбита само когато и ако звярът намери истинската любов. Интересно е как една история, предназначена предимно за четене на деца преди лягане, или за да може да се наслаждава на току-що изкъпани деца в пижами, уютно седнали до пукащ огън на камина, в крайна сметка трябваше да се превърне в съвременна притча.
„Красотата и грозотата са миражи, защото другите винаги виждат какво има вътре в нас“, казва Фрида Кало, една от най-големите революционни и смели художници в света. Нищо по-вярно, тъй като миражите се износват с течение на времето, за да разкрият съкровищата или тъмнината, скрити отдолу, в зависимост от случая. Общата поговорка „Красотата е само повърхностна“ също подчертава опасностите от повърхностната красота и това, което възприемаме като грозота. Класическият Франкенщайн на Мери Шели се основава на същата тема, т.е. на връзката между външния или физическия външен вид и вътрешните емоции. Същество, създадено от д-р Франкенштейном, невинно, но толкова силно деформировано, че има чудовищна външност, и само на това основание, да го съдят и да злословят, което, от своя страна, кара съществото да абсорбира цялата враждебност, насочена към него, и става жестоко.
„Малък септемврийски проблем” (Малка септемврийска афера - 2014), написана и режисирана от Керем Дерен и с участието на Фарах Зейнеп Абдула в ролята на Ейлюл като главната женска роля, заимства от същата идея, но със значителни творчески промени. Керем Дерен се нарежда сред група плодови, талантливи сценаристи/режисьори, които внасят изненадващ изнервящ обрат в своите филмови истории, изтръгвайки ни от обичайното ни самодоволство и самовлюбеност.
Една от опорите на съвременната култура е разпространението на популярни възгледи, които до голяма степен се приемат без контрол и се практикуват в ежедневието. Първата ни оценка за други хора се основава до голяма степен на повърхностна оценка на техния физически вид и всяко по-нататъшно взаимодействие с човека зависи от това дали намираме външния им вид за приятен или не. Това доведе до огромното внимание, което се отделя на модни елементи като стила с придружаващите го компоненти, състоящи се от коса и грим, облекло и аксесоари, обхващащи дори парфюма, който човек използва!
Ейлюл, изиграна от прекрасната, жизнена Фарах Зейнап Абдула, е животът й на партита в Истанбул и е успешна жена с кариера, постоянно ангажирана в забавление от социални излети с приятелите си и настоящото гадже, изиграно от Онар Туна. Определяйки Акюрек и Туна като любовни интереси на Ейлюл, Дерен умишлено контрастира външния вид на двамата мъже, за да привлече вниманието към ценните неща, които са от значение, от които губим, когато сме прекалено загрижени само за външния вид. Туна е висок, поразително красив мъж със сини очи, докато Акюрек е изобразен като опърпан, неподправен мъж с тъмни очи, който момиче като Фара обикновено никога не би допуснало до себе си, камо ли да се влюби.
След две години прекъсване, прекарано във възстановяване от суровостта на „Каква е вната на Фатмагюл?” Акюрек се завърна на големия екран с един от най-смелите си гримове, като същевременно представи деликатно, нюансирано изпълнение във филма. Тек е много далеч от дръзкия дългокос Керим, в който се влюби половината свят, доказвайки за пореден път, че само актьор с огромен талант би имал увереността да се трансформира до степен, че е почти неузнаваем. Този ход нагледно илюстрира отговора на Акюрек на предизвикателни стереотипове, като например да играе красива водеща роля завинаги след огромния успех на „Каква е вината на Фатмагюл?”. Решения като това също помогна да се разграничи актьорът от другите водещи мъже, тъй като подтвърждават наследството на Акюрек като дълбоко ангажиран актьор, а не просто като звезда.
В съответствие с усилията си да представи правдоподобен образ, Акюрек отслабна значително, подстрига прочутата си тъмна коса на рошави кичури, носеше изтъркани, неподходящи, износени тениски и панамки с кожени сандали с отворени пръсти, за да завърши облика на островитянин. Болезнено слаб, външният вид на Акюрек е почти същият като този на плашилото, което стои на стража над нивата му, докато сърцераздирателното му изпълнение отразява цялата уязвимост на самотен, обикновен мъж, влюбен в красиво момиче.
„Малък септемврийски проблем” започва с автомобилна катастрофа, при която Ейлюл има краткотрайна амнезия от последния месец септември, който прекара на острова на почивка с приятелите си. Умело манипулирайки ретроспекции, сценарият на Дерен използва множество пресечни точки между минало и настояще, които държат зрителите на нокти, за да разгадаят историята на малко вероятния романс между красивата и популярна руса светска львица Ейлюл и мършав карикатурист, опръскан с боя, известен на местно ниво като Тек.
Основната част от филма се развива на живописния остров Бозджаада, където срамежлив, уединен, но изненадващо популярен карикатурист от вестници на име Текин рисува табели и живее спокоен живот само с куче и плашило за компания, докато един ден той се оказва поразен от гледката на красавица, която се отпуска под плажен чадър. В знак на своя интерес Тек изпраща на Ейлюл сламена шапка като подарък, който тя приема с махване на ръка. От своя страна Ейлюл първоначално флиртува с Тек, само за да се забавлява и да прекара времето си, без да обръща особено внимание на ефекта, който поведението й оказва върху уединения островитянин. След като безмилостно го дразни, като обещава да се срещне с него, Ейлюл не обръща внимание на приготвеното с любов меню от Тек и внезапно си тръгва, след обещанието да вечеря с него. Лицето на Акюрек отразява дълбоката тъга и разочарование, които изпитва, особено след като го чухме да се обажда на майка си, за да й каже за първата си среща като нервен тийнейджър. Начинът, по който нервният Акюрек колебливо свири на музикални столове с чиниите на масата, докато чака момичето на мечтите си, е дълбоко трогателен и ние се оказваме повече ядосани на Ейлюл за нейното презрително и безсърдечно поведение.
Тек обаче не може да погледне отвъд нейното плитко, флиртуващо поведение и продължава да я търси дори до степен, че си представя как танцува с нея като филмова звезда, облечен в костюм на фона на приказни светлини. Съдбата обаче има странен начин да наказва хората за неоправдана жестокост и Ейлюл не е изключение от правилото. Това, което първоначално започва като глупаво забавление, получава брутален шок, когато Ейлюл открива, че Тек е не друг, а любимият й карикатурист!
Връзката започва да се променя едва доловимо след разкритието, тъй като Ейлюл сега се оказва все по-заинтригувана от очевидната интелигентност и умения на мъжа. При първото посещение в дома на Тек например тя разглежда малките му изваяни мобилни телефони със свеж интерес и е силно развълнувана от детската невинност на сърцето на карикатуриста. Що се отнася до Тек, бълнуващ от щастие, той превозва Ейлюл на своята разклатена триколка, изследвайки различни части на острова, далеч от обичайните туристически места. Докато невероятната двойка сяда и гледа магически залези, а Ейлюл плува в девствени сини води, тя открива, че Тек за нейна изненада и въпреки че е островитянин, не може да плува!
След това тя дава на Тек първия му урок и гледката на немощен Акюрек, който върви през водата, вкопчен в Ейлюл за цял живот, води до първата им целувка. Далеч от подлудяващия социален живот на континента, странният, но нежен мъж с изпръсканите си с боя дрехи плахо отваря дома и сърцето си за Ейлюл, за да открием един чувствителен и интелигентен мъж, който е избягал от неистовия шум на големия град, установявайки се. на идиличния остров. За опитния зрител гледката на Тек, който изписва чувствата си на пясъка, знаейки, че посланието му ще бъде отмито от следващия прилив, намеква за трагедия, която се подготвя.
От своя страна Ейлюл постепенно осъзнава, че има какво да научи от Тек, докато той я въвежда в истинската свобода от всякакви преструвки, заедно с невижданото до този момент спокойствие на островния живот, където човек може да яде от земята и да се задоволява с това, което природата може да предложи, а не изкуствените удоволствия, които предлага градският нощен живот.
В една изящна сцена Тек подтиква Ейлюл да опита домашно приготвено сладко от плодове. Увита в деликатно драпирана мрежеста палатка, за да прогонва мухите, масата, отрупана с подобни деликатеси, изкушава светската личност, внимавайки за теглото си, първо да тества внимателно предложението.
За голяма радост на Тек и изненада на Ейлюл, тя намира сладкото за толкова възхитително, че не може да се насити от него. Акюрек и Абдула превъзходно изиграват сцената като палави деца, откриващи тайно съкровище, почти сякаш връщат свещения момент на Адам, предлагащ Божията щедрост на неохотната Ева!
Дерен умело продължава да прави сравнение между фалшивия снобизъм на жителите на града, докато те пренебрегват Тек, отхвърляйки го като глупав задник за признанието, че той и Ейлюл имат сериозна връзка и като цяло се отнасят неуважително към него. Ейлюл обаче несъзнателно започва да развива чувства към странния мъж, който е помогнал да разкрие нещо за себе си, за което тя никога не е знаела, че съществува. Къпане и спане на открито, правене на любов под осветено от звезди небе Ейлюл забравя градското момиче, което беше, докато един съдбовен ден не се видя в огледалото. Образът на разрошено момиче с изгоряла от слънце коса, облечена в избелели дрехи, е достатъчна, за да я уплаши да се върне в зоната си на комфорт с приятелите си, които се готвят да се върнат в Истанбул. В опит да я спре, Текин плува след нейната лодка и без да знае Ейлюл се удавя в по-дълбоки води. Вестникът, за който Текин рисува известните си карикатури, обявява смъртта му в некролог, което е причината за автомобилна катастрофа в самото начало на филма.
Това е необичайна история, разказана по необичаен начин със звездно изпълнение на Акюрек, играещ трагичния Текин. Към края Ейлюл се опитва да възвърне магията на любовната декларация на Тек, която е написал в пясъка. Сега е неин ред да напише същото послание, в което тя заявява чувствата си към скъпоценния, необичаен мъж, който не е успяла да оцени. Понякога не разбираме знаците, които се промъкват пред нас, докато не стане твърде късно. Трагично, когато моментът е загубен, той е загубен завинаги и всичко, което остава след себе си, е цял живот на съжаление. Знаем, че Ейлюл ще събере парчетата от живота си и може би дори ще намери щастие един ден, но споменът за мъжа, който умря, опитвайки се да спаси любовта си, ще остане с нея, докато приливите и отливите не продължат да се сменят, слънцето ще изгрява и залязва, а малко бяло кученце чака господаря си да се прибере.
