Омраза към бебето!?!?

  • 4 361
  • 47
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 196
И мен ме е страх от тази следродилна депресия и адски много се надявам да не я преживявам!Говорих с моята майка и тя ми каза,че толкова е била щастлива когато съм се появила,че просто каква ти депресия.По-скоро след определени дни е усещала умора от ежедневните грижи и еднообразие,режим на кърмене,стоене вкъщи през зимните месеци (и двете със сестра ми сме били януари-февруари бебета).
Мисля,че и подкрепата вкъщи от страна на таткото е определяща за това! Heart Eyes

# 16
  • Мнения: 256
И мен ме е страх от тази следродилна депресия и адски много се надявам да не я преживявам!
не се притеснявай отсега. На мен не ми се случи и макар малко стресната от новите отговорности и начин на живот, винаги съм изпитвала много любов към моето малко вързопче  ylinfant, което вече порастна. 1crib

# 17
  • Мнения: 22 908
Аз също си мислех след раждането:Ох,защо си създадох такъв проблем/това след 4г опити за бременност ooooh!/ По-добре ми беше преди.Че не обичам бебето толкова колкото,че обичам баща му..е такива глупости... Blush Сега ми е смешно даже...

# 18
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 715
Радвам се ,че не ми се е случвало такова нещо.

# 19
  • Мнения: 4 392

Щом си задаваш въпроса как е възможно, малко вероятно е на теб да ти се случи такова нещо.
Гаранция- Франция! Stop Виж постингите след твоя! Няма никакво значение, дали си задаваш въпроса предварително или не!

# 20
  • Мнения: 948
Това е една по-стара тема, поразгледайте и там - има много истински (и добре описани) разкази. Да не се случва на никого.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=27498.0;all

# 21
  • Мнения: 1 860
 Разписвам се с двете си ръце под разказа на близначе. Това в общи линии е и моята история. Сега мисля, че стъпвам по уверено на краката си.

# 22
  • Мнения: 6 164
Според мен е слаба психика и нервна система.

# 23
  • Варна
  • Мнения: 119


Към детето нямах никакви майчини чувства, но в същотоо време много я ревнувах, не давах на никой да я  пипа, но не мога да кажа, че съм я обичала.

Все едно не съм аз, Разбирам, че всичко е наред и няма за какво да плача, но хормоните бяха по-силни от мен. не можех да се преборя с тях

Ох ,и при мен така ,все едно не съм аз ,не давах на никой да пипа бебо ,някаква ревност  и аз не мога да си го обесня.

# 24
  • Мнения: 1 117
Никой не е застрахован от толкова негативни чувства.
Не ми се е случвало и се моля да не ми се случва никога , но смятам ,че в подобна ситуация ,трябва да се потърси помощта на добър специалист.

# 25
  • Мнения: 5 362
Никога не са ми минавали подобни мисли през главата.Очаквах с нетърпение детето си и никога не съм изпитвала негативни чувства към него.Всичко е до нагласата-положителна,разбира се.

# 26
  • Мнения: 22 908
Никога не са ми минавали подобни мисли през главата.Очаквах с нетърпение детето си и никога не съм изпитвала негативни чувства към него.Всичко е до нагласата-положителна,разбира се.
Каква нагласа?! newsm78 Мислиш ли,че съм се гласяла да не обичам бебето или да си мисля,че преди ми е било по-добре без него.това отшумя след месец,когато минаха и коликите.Явно хормоните и безсънието,както и нагаждането към новата ситуация си казват думата.После не съм се отделила от детето си за повече от 2 часа.Бях най-спокойната и оптимистично настроена бременна,отидох да раждам с песен на уста,родих без страх,бях информирана за всеки един въпрос свързани с бременност и майчинство,кърмех,къпех и обличах сама бебето си,не съм се шашкала никога в напрегнати ситуации,но въпреки това имаше един период на адаптация с майчинството.Не е въпрос на нагласа. Peace

Последна редакция: пн, 30 окт 2006, 12:31 от Деси-мама х2

# 27
  • Мнения: 140
Не мога да разбера защо има хора,които лепват квалификации-слаба нервна система,болна психика и т.н.НИКОЙ няма гаранция че няма да ти се случи подобна идиотщина.Нормално е при придобиването на нови отговорности да се панираш.При едни е слабо изразено,при други-връхлита като ураган.И не мисля че майките,които са минали през този ад трябва да бъдат обвинявани.Те трябва да бъдат поздравени,че са успели въпреки трудностите да са това което са.

# 28
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Дано по-малко мами преживеят такава депресия!

# 29
  • Мнения: 668
Никога не ми се е случвало.
По-скоро и мен ме тресеше предродилна депресия - не мислех, че мога да обичам детето си, страхувах се, плачех.... но от както са се родили децата ми сърцето ми е изпълнено с огромна обич към тях, дори и в моментите, когато големият ме ядосва и му се скарам се чувствам виновна и после го прегръщам и целувам.
Мисля си, че е въпрос на подкрепа, реална подготовка за нещата, увереност в себе си и психика.
Когато една жена се чувства подкрепяна, обичана и насърчавана, то е малко вероятно да изпадне в тежка родилна депресия.

Общи условия

Активация на акаунт