Страх ме е .но и го искам

Нормални са тези притеснения, спокойно. Нещата ще се наредят, стига да има разбирателство, да се обичате и уважавате.
Честито, лека и безпроблемна бременност желая!

Не се притеснявай,това са нормални етапи от човешкият живот,а бременността, раждането и отглеждането на дете е най-вълнуващият и най-отговорният за една жена!Страхове, съмнения и тревоги винаги ще има,но сега е дошъл твоят момент да навлезеш във водовъртежа от емоции на пълноценното и истинско пребиваване в този свят.Създавайки свое семейство и деца,човек израства и се научава на търпение, компромиси и да живее истински.Не се страхувай от този нов етап от твоето приключение на тази земя,радвай се,всичко е наред и се подрежда по най-правилният начин!Желая ти,късмет!

Нормални притеснения за начална бременност. След като го видите на преглед и особено чуете сърцето как бие всичко ще се нареди. Това са хормони които бошуват във вас и се подготвя тялото за бременността.

Първо честито!
Бях в твоята ситуация преди 18 г. с тази разлика, че вече бяхме женени от няколко години. Мъжът ми повдигна въпроса за бебе, аз казах, че ме е страх, но може да опитаме веднъж, ако не стане, ще отложим. Даже бях забравила, докато не ми закъсня. Въобще не се зарадвах, чудех се какво да правя, минаха ми и мисли за аборт. Без реална причина, просто защото съм много страхлива. Радвам се, че не го направих, защото вероятно нямаше да се навия втори път.

Ние бяхме стигнали до такъв етап, в който идеално се вписваше бебе. След много бурен студентски живот бяхме толкова уморени от купони и забавления, че имахме неистова нужда от домашна обстановка. В това отношение нямахме никаква промяна и се нагодихме лесно. Не сме си спирали вижданията с приятели, просто те идваха на гости у нас и всичко беше премерено - вечеря, приказки, малко алкохол и всеки по къщите. Или срещи в градинки, на открити заведения.

Мен ме притесняваше бременността и раждането. Гледането след това не. Бременността ми беше лека физически, но психически не се чувствах добре. Не разбирах радостта на другите бременни, но за пред хората имитирах нещо такова. Като цяло успях да го преодолея като не промених нищо около мен. Не съм купувала нищо, не съм мислила за име и т.н. На автопилот карах.

Първата седмица свекърва ми беше при нас по моя покана. Майка ми щеше да дойде, ако ѝ бях казала, но дружно с нея решихме, че свекървата, като жена, отгледала 3 деца е по-добрата опция бях секцио и ме гледаха като писано яйце с мъжа ми. С малката му сестра разликата е 16 г., родена в трудните времена на прехода и всички в семейството са участвали активно в гледането. В този смисъл мъжът ми имаше известен опит. Аз новородено не бях докосвала.
Първия ден, когато останах сама с бебето стоях и го гледах като извънземно. Направо се чудех в каква каша се забърках. Навсякъде се пише за майчински инстинкт и това е страшно за някои жени. Аз лично не мисля, че има такъв или поне аз нямах. Но като цяло съм отговорен човек и правя, каквото трябва. Така че като ревна го нахраних, като дойде време за смяна на памперса го смених и т.н. След като го направиш веднъж няма да имаш никакви проблеми. Не разсъждаваш много, а действаш. После всичко ти става естествено.

Важно е, че имаш подкрепата на мъжа ти. Няма начин двама да не се справят с едно бебе, спокойно за мъжете също важи максимален контакт от самото раждане.

С една дума, не го мисли. Ако не ти идва отвътре, не се насилвай да се радваш. Занимавай се с каквото си работиш, запълвай си времето с неща, които обичаш - книги, филми, разходки, през това време всичко ще си върви.

Лека бременност!

П.П. От сегашната си гледна точка смятам, че бихме се справили двамата с мъжа ми, без да идва баба. Но тогава бях млада, уплашена и се радвам, че беше до мен. Предимство беше и това, че не е от жените, които треперят над бебето, спазват някакви стриктни правила и гледат всичко да е по конец. Много спокойно ми подейства нейното спокойствие.

Всички майки сме преминали през такива периоди. Не се притеснявай, хормоните играят. Щом си поставяш такива въпроси, значи си  отговорен човек и ще направиш най-доброто. Бебето има нужда от грижи, но и от обич, а ти скоро ще за почнеш да я изпитваш.

По въпроса ти, колко време трябва след раждането, за да си наредиш живота - не разбирам какво имаш предвид. Бебето просто идва и всички се пригаждате. Животът сам се нарежда!

Стискам палци всичко да е наред с бременността. Наслади се!

Майка съм вече почти 1 година на момченце.
Имаме си само него.
Разбирах колко е хубаво да си майка.
Как когато се събуди и при всяка усмивка на бебчо се чувствам най гордата мама на света.
Чувството е не описуемо...

Ако някоя бъдеща мама се страхува само едно ще кажа...
Когато се роди едно малко същество като вашето бебенце тогава ще сте на друго мнение и страха може би ще изчезне...
Когато забременях и родих бебето си Разбрах че няма нищо по хубаво от това да бъда мама..
Успех на всички бъдещи мами

Напълно нормално е да си притеснена.
Забременях спонтанно на 40+, първа бременност. Току що случила брак с мъж с дете, като идеята ми беше че няма да раждам. Когато си направих тест и се оказа положителен, цяла седмица обмислях трябва ли да запазя бебето. Страхувах се как ще се справя, дали ще съм жива на бала му (някои от познатите ми на моите години са баби). Имах лека бременност, работих до последно и просто не го мислех как, какво, защо.
Родих секцио, след реанимация, като ми донесоха бебето, за да е при мен вече изпаднах в шок, какво ще го правя?!
Не съм имала майчински инстинкт, дори възмутих екипа в операционната, защото като ми го показаха, единствено, което казах е, че е много грозен.
Вече близо две години по - късно изобщо не съжалявам, за това че родих.
Социалният живот си остава, просто е пригоден към режима на бебето. Всичко е въпрос на организация.
Щом се подкрепяте всичко ще бъде наред! Лека бременност ти пожелавам и не го мисли!

Нареждането на живота и предишните забавления може да ги оставиш за няколко месеца на изчакване. После ще си ги възвърнеш постепенно.
Спомням си, че в първите седмици на сина ми в главата ми проблясваха мисли "Кога ще си ходи това бебе, че да се наспя?" Трябваше ми време да осъзная, че няма къде да ходи и аз съм Мама.  Толкова ни беше странно с ММ да приемем новите ни роли. Странно и вълнуващо.
Мисля, че спрях да бъда дете в момента, в който видях бледата втора чертичка.
Честито! Това са толкова хубави и неповторими вълнения! Отдай им се, независимо от леко горчивия привкус на страх и тревога.

Здравей, имай предвид, че в организма ти сега бушуват много хормони и те понякога могат да ни изиграят лоша шега. Не им се поддавай, бъди силна и знай, че всичко ще бъде наред Това са най-прекрасните моменти от живота на една жена - да знае, че в нея се заражда живот и това е нейното дете . След някой и друг месец ще се успокоят нещата и ще започнеш да се наслаждаваш на живота в теб. Това са хормоните в теб  - не си ти Спокойно! Горе главата! Когато се успокоиш ще видиш, че ще намерите начин да се справите каквито ти да са предизвикателтвата. И още нещо, знай, че не си сама и много бъдещи майки са минали през това състояние. И това, което си мислиш не те прави лош човек. Спокойно и само спокойно

Аз само ще добавя, че след като родих първото си дете, се чудих какво ми е давало смисъл в живота преди да го имам. Сега съм бременна с второ вече в 9ти месец и съм по-щастлива от всякога. Чак ми става мъчно като се замисля, че може да ми е за последно. Радвайте се, това е най-смисленото нещо в живота!

Благодария ви за отговорите малко се успокоих . Просто ме е страх защото съм на 24 години искахме го но поне аз не мислехх ,че ще се случи толкова бързо . Хем се радвам хем има някакъв страх . Имам прекрасна мама и свекърва които знам че ще ми помагат
 Много

Тъкмо по същия начин се чуваствам и аз, 7 г.с. съм, с първо желано бебе. Стана от първия път и изведнъж всичко почна да изглежда вече много реално, притесних се. Ама как ще изкарам бремеността, раждането, ама как ще се справяме после...
Рових из интернет, явно е често срещано, ето и тази тема ми помогна. Надявам се като гаденето попремине и се чувствам по-добре, ще мога да се зарадвам и ентусиазирам както трябва. Лека и успешна бременност от мен!

Човек като почва нова работа е притеснен, какво остава за бременност. Разбира се, че страх, тревоги са напълно нормални. Хубавото е че имате 9 месеца, през които тялото и психиката ви ще свикнат с бебето и то няма да е нещо чуждо и непознато като се появи. Сега е просто една представа, а с напредването, прегледите, усещането да се движи във вас, ще стане една частичка от вас. Различно е, но не е лошо различно. Животът ви може да свърши, а може и да се обогати. Зависи от вашите представи и възможността да приемате промени и да се нагаждате. Има трудности, но има и много обич, щастие и емоции, които само родител може да изпита. Лека браменност 😊

Спокойно, доста минаваме през това. Форума е приятно място за разпускане с интересни бебешки теми, на мен ми помогна да чета теми за подготовка и подобни, развълнувах се от покупки и се разсейвах с разни истории.
П.П. Интересно ми е като кажете "Не очаквах да стане толкова бързо" или пък "Не очаквах да стане на тези години". Елементарна биология е, не виждам какво толкова ви учудва Колко случаи има на забременели след еднократна забивка с някой, какво остава за активна влюбена двойка... Нито пък тези, които са на 40 са дърти

Ако някой ти каже ,че не го е било страх и е бил сигурен ,че ще се справи - лъже те ! Аз на твойте години с гордост казвах,че не искам деца. Не че не ги обичах,напротив обожвам деца ,просто не исках да се "натоварвам" с тази отговорна задача,а и не бях срешнала мъжа си . На 25 го срешнах и година по-късно исках вече да му рпдя дете. Това някак вече ми се струваше естественото продължение на нашата любов. След 4 години опити /1 неуспешен/ ,вече бебо е на 2 месеца и сладко се усмихва. Неговата усмивка убива всички страхове . Дали се справяме времето ще покаже,но когато срешнеш точния човек и се обичате няма нищо по-хубаво от това да се посветите в това начинание ! Успех ви пожелавам и лека бременност ! И колкото и да те страх,помни че крайната цел не просто си заслужава ,а е най-хубавото ,което може да ви се случи .

Здравей, разбирам те. Преди няколко месеца и аз се чувствах така. Аз исках дете, но не го исках сега и веднага. Мъжа ми настоя да почнем да опитваме, тогава бяхме още годеници. Аз се съгласих, въпреки че тъкмо бях почнала да градя мечтаната кариера. Ама си казах, че по-млада няма да стана и времето си върви и се съгласих да почнем да пробваме, още повече че имам проблем с Щетовидната жлеза и си мислех, че ще отнеме доста време. Е не отне, стана от раз и още помня миналия Декември като си видях теста как се шокирах. Бях в ужас, въпреки че си беше очаквано щом пробваме, но вътрешно не бях готова. После изкарах и лека депресия в следствие на хормоните за месец - два и след това се нормализираха нещата.
Изкарах лека бременност и леко раждане и сега вече 3ти месец се радвам на прекрасния си син и въпреки, че още не мога да кажа, че се чувствам на 100%, съм страшно щастлива в момента, в който видя усмивката му и разбирам, че всичко си заслужава.
Имай предвид, че хормоните много играят и ти вкарват мисли, които не са точно твои. Минава...
Приеми го като приключение и се наслаждавай доколкото ти е възможно.
Успех момиче, ще се справиш!!!

Аз пък ще ти кажа друго мнение, за да си подготвена и за това. При мен беше обратното - въобще не се страхувах цяла бременност. Обаче като се роди .. е тогава живота ми се преобърна. Очаквах някакъв прекрасен живот, същия като преди да родя + радостта от новия член на семейството. Е, въобще не беше така. Загубих цялото време за себе си, нямах време да се изкъпя дори, първите месеци бяхме сраснати с дивана аз и бебето, защото кърмих с часове, а през другото време то не искаше да спи. Нямах време да готвя, носих го в слинг, за да си направя поне чай и някоя филия. Карахме на поръчана храна от ресторанти и заведения. Вкъщи стана мръсно, само мъжа ми чистеше, като му остане време след работа. С бебето бяхме залепени - смяна на памперси, кърмене, спане, смяна на памперси, кърмене, спане. Будене по 4-5 пъти на вечер за по половин час, с месеци нямах нито една спокойна вечер. Не обичаше да се вози и в количка и кола и почти не излизахме навън. А аз все си представях някаква идеалистична картинка - как се разхождаме в парка, то спи, аз пия кафе и слушам музика. Нищо подобно. Всяка разходка беше ужас.

Казвам всичко това, защото на мен ми дойде като шок и гръм от ясно небе. Мислих си, че като се появи бебето ще е най-щастливият миг в живота ми, а въобще не беше така - беше най-трудният и изпълнен с предизвикателства момент. Обаче! Обаче колкото повече пораства - става все по-лесно. И това не го знаех и все се отчайвах, че живота ми е свършил. А пък той се оказа, че тепърва започвал. Но в онези времена не мислих така, бях много отчаяна и не виждах как и кога могат да се подобрят нещата.  Затова моя съвет е да се приготвиш психически, че в началото може да е много трудно, но лека полека всичко ще се нареди и накрая ще дойде момент, в който ще си мега щастлива и даже ще ти липсват събужданията по никое време и това да кърмиш с часове.
Дано да имаш и стабилен партньор до себе си. На мен това ми помогна да не се побъркам - неговата безусловна подкрепа и помощ, тъй като друга нямах. Нито баби, нито гледачки. Оправихме се сам сами, но се оправихме. 1 година по-късно сме готови за следващо 🤪

Момичета,не знам дали е активна темата,но ще пиша тук,защото много се доближава до това,което изпитвам. Бременна съм ин витро супер желана и чакана бременност на 26 год съм. Още съм в първи триместър,като бременноста ми се води до някаква степен рискова. В началото много се зарадвах,но последните 15 дни ми е кошмарно. Не знам дали е от хормоните,но се чусвам все едно съм в депресия. Все едно не съм готова,плача,страхува се и се обвинявам,че не съм като другите бременни. Чак срам ме хваща затова,че си мисля,че живота ми свършва,че вече няма да е същото в отношенията ни с мъжа ми,защото наистина сме си заедно постоянно когато сме свободни. Супер много мие притеснено,а това беше мечтата ми …
Още повече че си бия по 3 инжекции на ден и пия куп хапчета и витамини и това още повече ме изнервя

Джорджия, поне си даваш сметка, че това е от хормоните. Нищо не свършва, напротив, най-хубавото започва! Пожелавам ти здраве и късмет.

Много благодаря! 💐

Мисля, че всяка една от нас през някакъв период от бремеността е минавала през подобни съмнения, но истината е, че още щом прегърнеш новия живот в ръцете си, ще разбереш, че нищо не си струва и заслужава повече. Изживей си го, поплачи си, споделяй страховете си с най-близките си, най-вече с таткото- заедно ще минете през това и ще отмине. Важното е да не потискаш емоциите в себе си и да не се обвиняваш, че ги изпитваш. Все пак това е нов, голям и различен етап в живота ти, нормално е да си притеснена от неизвестното. Аз в такива моменти си повтарям, че съм щастливка. Хиляди жени по света мечтаят за този момент, но по една или друга причина, им се изплъзва. Наслади му се! Успех!

Много благодаря за този коментар.
Днес бях на психолог,който се занимава с бременни,надявам се да се отпусна. И явно наистина е от хормони защото вечер се чувствам по-добре,а и аз самата съм от тези жени,които са чакали доста време.

Просто нямате представа какво е да отглеждаш дете, което ви плаши и подплатено от хормоните, изпадате в крайности. Да, животът ви ще се промени и ще бъде много различен, но хубаво различен. Ще има тежки и напрегнати моменти, но и много щастие и любов.

Страхотно звучи това, което сте написали. И ви поздравявам.

С мъжа ми сме в етап на опити за бебче и се надяваме много скоро да се получи. Има си ги и притеснения от рода на това дали ще се справим. Но паниката съм аз, а той е страшно стабилен и ми оказва невероятна помощ и двамата знаем, че ще се справим с всичко.

Пожелавам успех, сила и кураж на всяка една бъдеща мама! Ще се справим. А и малкото човече си е една цяла мотивация , като знаеш , че то зависи от теб.

Въпрос на възприятие е. Аз също имам бебе, което е залепено за мен. Кърменето отнема много време, нощем също кърмя, но поне рядко се буди през нощта освен за хранене. Ползваме само носилка, количката стои в коридора непокътната. Обаче в носилката е супер спокойна-ходим в планината, на пазар, в гората, по магазини с нея и тя си гледа или спи. Ако беше в количката, щеше да е рев голям. Когато сме навън, кърмя в колата или  със специален шал за кърмене и не се притеснявам от полгледи, това не ограничава мобилността ни.  Вкъщи е по-чисто от преди, защото пак си чистя с нея в носилката, подреждам, а  на нея даже й е интересно. В кола мрази да се вози, но въпреки това ходихме на почивка за 3 дни в хотел на град на 3 часа от нас. Не рева почти в колата с доста почивки и подготовка. Виждам се с приятелкитеси. С мъжа ми имаме малко по-малко време заедно, но не е проблем. Детето обогатява живота, чувствам се щастлива и мотивирана за много неща. И второ искам.

Обощено-може да се напасне човек и да си го направи хубаво. Иначе страховете са нормални, но ще отминат. Момичетата много хубаво са го казали.