С какво ви дразнят свекървите? – 132

  • 39 066
  • 753
  •   1
Отговори
# 585
  • при късмета
  • Мнения: 25 591
За храната е много относително. Да речем, че е израз на грижа, добре. Ама като един-два пъти кажеш, че не искаш, че няма нужда, че някой не яде това или онова, защо трябва да ти се тика в ръцете зорлем? Упражнението с оставянето на пейката може да го направи и даващия, поне ще отиде при някой, който го иска.
Майка ми е същата, мазоли ми излязоха на езика и все има нещо, което съм казала да не носи. Детето като е при нея за 2-3 дни му готви по поръчка. Добре, ама направи 4 манджи, по 1 за обяд и вечеря поне за 2 дни. Като го взимам обаче, понеже не могат двама човека да изядат 4 манджи за 2-3 дни, всичко е вакумирано в буркани или кутии и ми се връчва. Все едно аз гладни съм ги оставила. Като я питам защо готви толкова, като не може да го дояде сама, детето го било поискало. Еми престанах да взимам. Ако детето поиска, взимам за 1 ядене и толкова. И майка ми се понаучи да преценява готвенето и детето не е капризно на ядене.

# 586
  • Мнения: 10 469
Както се вижда, всичко е въпрос на гледна точка. Ние ядем всичко, съответно като ми дават храна, си я взимам и я изяждаме. За 15 г. толкова добре им знам навиците на всичките ни родители, че: 1. Мъжът ми отива на гости на свекърите, значи ще е нахранен. 2. Семейно отиваме на гости  на някоя баба, значи на следващия ден след гостуването няма да готвя, ще имам готова храна. Съвети изслушваме, после си правим, каквото решим. Всички са доволни.

# 587
  • Мнения: 2 186
За мен даването на храна след няколко отказа не е грижа, а опит за налагане. Особено, както прави моята свекърва зад гърба ни и като каже, че не е искала да го изхвърли, защото яденето вече е на няколко дни и ако не се изяде на същия ден ще се развали. Ами, няма да ми се определя какво да ям. Ето сега преди няколко дни дойде пак с такава храна и синът й пак й каза, че няма кой да го яде, като се сопна 'ама как няма, то е много хубаво'. Като е толкова хубаво, вземи го за себе си и с бурканите обратно.

# 588
  • Мнения: 2 405
  Това с готвенето може и да е благородна постъпка, може и да е "а тя може ли така? А така? Такатакатакатакатака?". При всички положения като ти откажат няколко пъти е нормално да спреш.

# 589
  • Мнения: 2 186
За каквото и да е се иска съобразителност, пък кой както иска да го изкарва- грижа и какво ли не. Съобразителните хора ще се спрат още от първия път. Щом ти отказват значи има причина, всичко друго е налагане.
В този контекст свекърва ми много обича да се обажда по време на вечеря и да пита какво е менюто, дали е здравословно. ММ често му омръзва да дава отчети и затова не отговаря или я шокира като казва, че ядем някоя бърза храна. Ето това също е несъобразителност, съчетано с налагане и наглост. 😃

# 590
  • Мнения: X
Като се каже не искам е също въпрос на уважение да се спази, а не да хвърляме в нашия кош, за да не хвърли в нейния.
Самата истина. А въпрос на емоционална интелигентност и зрялост е да се досети човек, че нищо няма да му струва да каже "Много мило, благодаря", за да зарадва този, който прави жест за него и след това да прецени дали ще яде дадената храна или ще я изхвърли. Но ако му е по-важно да тропка с краченце "Не искам пък!" и това говори достатъчно за въпросната персона.

# 591
  • Варна
  • Мнения: 38 508
Уиш, това с "много мило, благодаря" и вземането на храна, която си сигурен, че няма да изядеш, е нож с две остриета. При нормален човек насреща изобщо няма да се стигне до "много мило, благодаря", а за сметка на това при натегач като споменатите това ще му отпусне спирачките и ще стане съвсем страшно. Такива се амбицират и започват двойно да готвят, да тикат и да се доказват. Човек трябва да има правото да отказва и в този случай аз бих тропнала с краченце, въпреки че се считам за зрял и сравнително интелигентен индивид.

# 592
  • MI
  • Мнения: 11 890
Много мразя да хвърлям и да се разхищава храна. Също така не обичам храна на 3-4 дена. Веднъж - два пъти да си затвориш очите хубаво, възпитано е. Но стане ли система как ли пък не ще вземам и ще хвърлям.

# 593
  • Пловдив
  • Мнения: 27 547
Аз казвам твърдо не. И не взимам нищо. След няколко показни изхвърляния на неща, които ненавиждам, никой не ми набутва.

# 594
  • Мнения: 2 186
Като се каже не искам е също въпрос на уважение да се спази, а не да хвърляме в нашия кош, за да не хвърли в нейния.
Самата истина. А въпрос на емоционална интелигентност и зрялост е да се досети човек, че нищо няма да му струва да каже "Много мило, благодаря", за да зарадва този, който прави жест за него и след това да прецени дали ще яде дадената храна или ще я изхвърли. Но ако му е по-важно да тропка с краченце "Не искам пък!" и това говори достатъчно за въпросната персона.
И какво се очаква след като взема тази храна? Вместо в единия кош да се изхвърли другия. Още повече, че любимото й е да прати хляб, който е почти мухлясал.  И значи е по-добре да се хвърля храна казваш. Ето това звучи много зряло.

# 595
  • Мнения: 9 133
След време ще ви се иска някой да се натиска да ви даде храна, пък и почти мухлясал хляб да е, но няма да има кой.
Как може да се ядосвате за такива глупости......

# 596
  • Мнения: 29 079
А колко по-просто е, когато милото отиде при майка си и знаеш, че тя ще прати нещо за ядене, първо, да ѝ поръчаш какво конкретно да сготви (колкото и лоша готвачка да е, все нещо има, което да готви свястно) и второ, да си планираш свободен от готвене ден (или два дни, или три), както и с какви по-полезни за себе си неща да запълниш освободеното време.
Тези, за които надцакването със свекървата и меренето коя е по-по-най е смисъл на живота, няма да ме разберат. Но умните снахи знаят за какво говоря.

# 597
  • Мнения: 2 405
  Аз пък не мога да разбера какво има толкова да се хитрува. Искаш да им сготвиш, ала те не искат. Какво има да се драматизира, пъха по торби и така нататък. Не щат и толкоз. Ако щат. Аз ако съм свекърва ще си гледам кефа и хич няма да се насилвам да готвя на хора, които не искат.

# 598
  • Мнения: 2 186
Едно си баба знае, едно си баба бае. Живеем в различни градове и, когато ходим се налага да оставаме там с поне 1-2 нощувки, иначе няма смисъл. Като се сготви на първи ден до третия храната на какво ще стане? Умните свекърви като им се каже 'не', приключват и не се налагат. А за хляба, пък и като цяло, предпочитам нищо да не ми се дава пред 'ще ти дам, колкото да се каже, че съм ти напълнил чантата'. Мерси съм от такива подаяния. Аз лично съм възпитана да не изхвърлям храна, готвя, колкото да се изяде. Ако за някой е какво толкова да изхвърлиш хляб, за мен е грехота.

# 599
  • Мнения: 1 662
Ама какъв е проблема, някой да не иска нещо от свекървата си и защо се налага да хитрува, не разбирам?!

Тая тема верно стана манджа с грозде!

Направете нова, в която да има степенуване на ненужни оплаквания от свекърва и готово.

Стига сте опонирали и давали ненужни мнения!

Поколенията се менят. Нравите също. Точка!

Общи условия

Активация на акаунт