Въпросът "Защо са ме изоставили?"

Затова и няма да се направи , просто споделям мисли

Въздържах се да пиша до момента, но... не мога повече...

Случващото се в темата, а и във форума като цяло, ме натъжава адски много...

Защото се случва за пореден път...
Защото във форума пишат основно осиновители и всеки път, когато някой осиновен започне да споделя, каквото и да е, се стига до конфликти, атаки, обиди...
Защото това, което става тук във форума, го виждам всеки ден в реалността навън - не знам дори как да го нарека. Едно тотално, всепоглъщащо неразбиране, разминаване между осиновители и осиновени... Което лежи в същността на РАЗСИНОВЯВАНЕТО (скоро бях писала - приблизително с колкото кандидат-осиновители се срещам, толкова  са и страдащите осиновени деца, с които работя)

Това, което споделят Мираета, Мерипопинс, Хриси и анонимните гости, е тяхната изстрадана истина...
Това, което споделят майките, също е истина, преживяна и преживявана...

Тези истини съдържат толкова много болка, че сякаш собствената ти болка блокира чувствителността ти да усетиш болката на другия...

Защо е толкова трудно да погледнеш в очите на другия (както казва ДарЗаМен) и да проникнеш отвъд тях - в болката?

Защо е толкова трудно да излезеш от собствената си болка и преживявайки я, имайки чувствителността на болката от собствените си загуби, да се отвориш и приемеш болката на другия?

Нали този, с който си плакал заедно, е вътре в теб... Ти в неговата и той в твоята болка...

Мислех това да го напиша в новата хубава тема на Петя,но мисля,че тук му е мястото.
ПОДРЯЗВАНЕ-Евтим Евтимов

От детството ме подрязват ветровете,
приятели секат ме отстрани,
че тъй било от някога прието,
но не оплаквам още свойте дни.

Душата ми от туй не се предпазва,
макар от стари рани да боли.
Това е за добро - едни ми казват-
и други като тебе са били.

Това е за добро- през свойта пазва
отсреща бор окастрен се показва.
Е,щом е за добро,не се отказвам,
че зная тази истина жестока:

дървото всяка пролет се подрязва,
да не расте встрани, а на високо.

Спорът е хубаво нещо,защото и двете страни взимат най-ценното за себе си от него.Но нека да го правим с такт,колкото и да ни боли от думите.

Ще напиша думите на един голям българин,въпреки,че повечето хора само са чували за него:
Дай на всяко дете по една ябълка и след това поискай от тях да засадят семенцата.Кажете им:"Искаме ли да направим добро,ще посадим ябълкови семенца и после,когато изникне дърво,с неговите плодове ще правим добро"

Бъдете здрави

Моят син ми е задавал въпроса, и след това сам си е отговарял, че може би е бил лошо бебе затова е изоставен. Казвала съм му, че това не е вярно, но той се замисляше и казваше, че аз не мога да знам това, а той иска да му се отговори на този въпрос, и  ми каза че никога няма да има спокойствиe, докато не разбере ЗАЩО Е БИЛ ИЗОСТАВЕН. Това е вечният въпрос в главичките на нашите деца, и на вече порасналите осиновени. В детската душа е пълен хаос от чувства и мисли, и единственото, с което можем да им помогнем, е да бъдем тяхна опора и да са сигурни, че като станат големи ние ще им помогнем да си отговорят на този въпрос, и ако искат да се срещнат с БМ.

Аз така и не успях да разбера отговора на въпроса,но разбрах,че поднесеният ми подарък от Бога е най-хубавото,което е трябвало да ми се случи.
Нещата се подреждат така както е необходимо за израстването на нашата душа.
И пак ще напиша_Благодаря на БМ,че е намерила сили да ме остави в дома,за да мога да срещна,обичам,бъда обичана и щастлива с мойте МАМА И ТАТИ.
БЛАГОДАРЯ НА БОГА,че имам тази съдба.Тя е моята.

Бъдете здрави.
 

От една седмица се опитвам да погледна на света от гледната точка на осиновено дете с помощта на учителката в градината на наш Мартин. Оказа се, че и тя е осиновена ...  Щаслива е, има прекрасно семейство - съпруг, момченце и момиченце. Разкрила е тайната на осиновяването си на 21 година. Не обича да говори за това. Обожава осиновителите си, но копнее да знае повече за произхода си. Намерила е преди 2 години името на БМ (за жалост починала от инфаркт). Намерила е баба си, сестрите си ... не може да открие баща си. Не може да стане толкова близка с тях колкото би и се искало .... но все пак е щаслива, че е открила частица от себе си.

d_iva, последното не е невъзможно. Моя позната сама откри, че е осиновена - след смъртта на родителите си. Разтърси се здраво, откри биологичното си семейство и сега е част от него. Безкрайно щастлива е. Те също. Това с нищо не променя чувствата към хората, които са я отгледали. Просто откри един нов живот и разбра, че и друго щастие е възможно.
Животът е шарен и хората постъпват по шарени начини. И няма невъзможни неща.

Какаяка,

малко ми е трудно да разбера въпросите ти свързани с тази тема.

Защо смяташ че, Мираета аз или някой друг пишем за проблемите и усещанията си само и само за да потърсим нечия помощ? Твоята помощ?

Да разкриваме думите си пред толкова широка аудитория никак не е лесно. Помисли ти самата колко често го правиш и пред кой. Ако ти се случва да го правиш само когато имаш нужда от помощ не всички са като теб.

Замисляла ли си се защо позволяваме да бъдем наранявани по най - болезнените ни места (защото сами сме ги показали) на хора, които не познаваме, не уважаваме и може би бихме подминали ако ги срещнем?

Много просто. Не е защото имаме нужда от помощ. За да стигнем на това ниво на самопознание сме минали дълъг път. Всъщност помощ никога аз лично не отказвам. Стига да не е мечешка.

Мисля, че всички ние сме готови да платим тази цена за да опитаме да помогнем на всички хора четящи тук чрез нашите преживявания и нашите проблеми и нашите болки и страхове да осъзнаят и опознаят по - добре себе си, хората до себе си, децата си както и нас самите.

Да боли когато си наранен. Да боли когато е трудно да се защитиш и не можеш да избягаш. Но се надявам да виждам и аз виждам все повече хора в този форум като Мариета, ДарЗаМен и всички споделящи смело...

Ще се радвам да прочета нещата, които ти би искала да споделиш с нас. Ако изпитваш такава нужда разбира се.
И не очаквай помощ. По - скоро разбиране, съчуствие, опора и никакво съжаление.

Непхравилно си ме разбрал, зле съм се изразила. Не става въпрос за нечия персонална помощ.. И не става въпрос за помощ само в определени ситуации. Не разбирам към кого е насочен гнева. Не очаквам помощ, аз съм тук, за да се уча, помощ от никого не търся.
Но явно не говоря на вашия език.

Из "Сянката"
"... Както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се изправим лице в лице със СЯНКАТА, която сами сме създали. Тя се промъква отначало в нашето обкръжение - колеги, роднини, съседи, дори онлайн познати - и в тях виждаме всичко онова, което ние не сме. И тъй като сме на страната на доброто, то се опитваме да им дадем от нашето знание и морал, за да ги приобщим към каузата на доброто. И колкото по-упорити в стремежа си към доброто ставаме, толкова по-голяма съпротива срещаме. Така малко по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас и ние решаваме да обърнем “дебелия край” и започваме да сипем заплахи, че иноверците ще горят в ада, че са под влияние на лукавия, обсебени са от сектите или от малоумие. Така СЯНКАТА, нашето “не – Аз”, това, което до вчера отричахме, днес е превзело душата ни. До вчера устните ни изричаха благословии, а днес сипят заплахи и проклятия. Злото, което беше извън нас, вече е пуснало корен в душата ни. Хората около нас го виждат и ни го казват открито, но ние отричаме – и как иначе, та нали ние сме правоверните, добрите..."

Аз лично не съм съгласна, че осиновителите обиждаме, атакуваме и създаваме конфликти с осиновените, напротив прави ми впечатление че единици хора създават огромно напрежение и се опитват да ни разделят на осиновени и осиновители. И така е от доста време, появяват се правят всичко на пух и прах и после изчезват. Остават само упреците, обидите и обвиненията, че ние осиновителите не търпим мнението на осиновените за да не развалят нашия розов свят.

светът е още по-розов, когато станеш майка, щастието не може да се сравни с нищо

извинявай wa_wa, закачих се за твоя пост, защото не ми се ще тези, които са в началото на пътя да остават с грешно впечетление

след като цял живот мечтаех да имам собствено дете, сега не ща и да зная, какво е да родиш

да осиновиш дете е прекрасно, кой каквото и да говори

проблеми с децата си имат всички - само дето при нашите дечица са по-специфични

знам за себе си едно - ще обърна целия свят, но ще намеря сили и любов, за да бъда до детето си, когато го боли

кой родител не би го направил?

мили маи4ета не се подаваите. в краина сметка всеки zнае какво оzна4ава да бадис родител.
предполагам вси4ки ние сме имали проблеми сас така оби4аната букжи4ка Б родители особено в пубертета и предполагам в тоzи момент и аz бих се радвала на ваzможноста да поме4таиа zа Бмама /коиато е по добрата ниама да ни zабраниава сте е мила  и т н /това е  нормално.
а и zа Б мама винаги сам имала раzбиране и отново се повтариам но сам и бескраино благодарна.
сега си спомниам zа расговора с психоложката тиа ми сподели 4е е имала много проблеми с собствената си дастериа по време на пубертета и теzи проблеми са от др. естество но на никои не му се раzминава.
аz zнаиа 4е осиновените деzа сте осаzнаиат кое те прави родител едва когато сами станат родители и дано бадат по добри от нас .аz zнаиа 4е допускам грески но кои ли не,но се стараиа да не допускам греските на собствените ми родители.
а и мои приателки сас собствени деzа са споделели 4е далго време след раждането не са имали маи4ино 4увство,така 4е само едно раждане не те прави маика.

"Всички, които живеят на този свят, са роднини, но истинското родство не е в гените, а в духа. Кръвното родство е само едни от поводите за обич- най древният и най съмнителният. Човешките инстинкти са силни, ала не размножаването твори човека. За този, който разбира това, чужди деца няма. Забравете болката, но усетете и узнайте болката и разочарованията, които заплашват онези, които са се заели с трудната задача да възпитават осиновените си деца. Собствените деца понякога се оказват чужди по дух, а чуждите свои. Близката душа може да не срещнете в дома си, а през девет царства в десето или в друга епоха. Това ще го разбере всеки който има душа."                                                     Владимир Леви                                             
Корнишонко, явно си чела книгата на Леви. Кажи ми, моля те, виждаш ли сходство на проблемите, които той описва с проблемите на твоето дете.

Здравейте момичета,
пиша си с Мираета на лични и за огромно съжаление тя е страшно разочарована от недоверието на включили се непознати за мен потребители, които дори мисля че нямат нищо общо с това, което ни свързва нас тук.На мен лично не ми пука и не съжалявам, че споделих с вас и добро и лошо, защото го направих с тези, които познавам от известно време и на които вярвам.Интересува ме тяхното мнение и не може да ме разстрои някой случайно включил се,да задоволи любопитството си и да позлобее.Важно за мен е да съм била полезна, споделяйки с вас житейският си опит, болките, чувствата, мислите и усещанията ми като осиновено дете и ако съм била от полза поне на една от вас, бих била щастлива и си е струвало.Не се чувствам оголена пред недобросъвестните тук, защото не могат да ме наранят хора, които не допусна до себе си.Жалкото е това, че Мираета е по-чувствителна от мен и заради тези злонамерени новопоявили се потребители, ще загубят тези, които биха искали да разберат нейната история и да почерпят от нея необходимите поуки.Дано успея да я убедя, че не са важни въпросните, да не приема навътре обидите и недоверието, което проявяват, защото нейното място е тук, при нас и колкото тя би била полезна на нас, толкова и всички вие бихте били полезни на нея.
Моля тези, които са на едно мнение с мен, и които са приели Мираета и не искат да яоставиме да ни напусне разочарована, обидена и наранена, да ме подкрепят с добра дума и разбиране към нея.
Извинете ме, че поста е извън темата, но мисля тук беше най-подходящото място да го публикувам, тъй като това е ябълката на раздора.