Как се живее с постоянен проблем?

След като ти е от стрес - значи лечението е е психоаналитик и ако се наложи психиатър /психиатрите не помагат само на луди, но те са лекарите, които изписват нужните успокоителни/.
Може и да си в депресия или друго състояние, което пак същите специалисти ще ти помогнат.

Между другото какви са ти стойностите на инсулина, вит. Д и Б12, фолиева киселина?
Спортуваш ли?
Как се храниш?

Не е от днес. И едно време масово казваха "на нервна почва". Писах преди за моя колежка, която стигна до психиатър. За неин късмет заместваше колега по втората си специалност. Първата му беше ендокринология. Този човек я изправи на крака за 0 време.
Но ако нямаш късмет, влизаш в един омагьосан кръг с успокоителни и си отиваш.
Затова е важно първо да се провери много добре дали причината не е физическа.

Това , че лекар е казал ,че е си добре , изобщо не означава , че е така . Все по -некомпетентни стават . Направи си изследвания ПКК  , щитовидна , инсулин , желязо , Витамини  . Публикувай ги тук и ще получиш много по-кадърни мнения .

Здравей! Аз се хванах първо за това усещане за "подуване". Как го усещаш? Къде? Дай малко повече информация. Задуха провокиран ли е от чувството на подуване? Има ли усещане за буца в гърлото? 
Вярно е, че всеки си има проблеми както си написала, но всички здравословни проблеми са видими или добре познати в медицината. Например болестта на Мениер наречена още Псевдомениер, заради това че се появява при здрави наглед хора без други значими заболявания.
 А сега към същността на твоя въпрос:
Съществуват хора с по-особени характеристики на вегетативната нервна система, която реагира неадекватно на обикновени дразнители – в случая с обилно изпотяване по гърба, ръцете и краката, нервност, главоболие, главозамайване, затруднено дишане и др.
При наличие на такива симптоми, проявени с наглед безпричинна продължителност във времето пациентът следва да потърси компетентна лекарска помощ от специалист-невролог, не психиатър, а добър невролог. Щом споделяш, че оплакванията са от 14 годишна дано да съм била от полза със съвета.

На двама ендокринолози ходих. Едната по-млада и уж следяла "новостите". Тук /във форума/ четох много за резултатите от изследванията, какви стойности са оптимални, моите наистина са оптимални. Да търся проблем е като да търся игла в купа сено. А и за две години все щеше да се прояви така, че вече да е по-очевиден. А всъщност проблемът е от 16 години, просто вече организмът ми функционира различно. Нямам изпотявания, но имам спазъм на кръвоностите съдове, освен от стрес се провокира и от смяна на температурата. Оттам ми става ненормално студено и то изведнъж. Или ми е много студено, или никак. Задуха е свързан с чувството на подуване. Притиска ми се диафрагмата и трахеята. Гледаха ми щитовидната жлеза с ехограф, не е от нея, там всичко наред. А усещането за буца в гърлото също го имам от 14-г, но се появяваше само при много силни емоции, сега е често и без причина. Задуха не е все едно няма да мога да дишам или че ще се задуша, а просто все едно въздуха е беден на кислород, като в дълго непроветрявано помещение. И като не ми е добре въздуха, нямам и енергия, много често (ежедневно) дори не ми се говори. Много често усещам и нещо като празнота в областта на сърцето (колко странно звучи, но не се сещам за друга дума, с която да опиша усещането). Не искам да пия успокоителни, защото има моменти, в които съм толкова "успокоена", че не знам жива ли съм. Ако пия алкохол (най-достъпното успокоително) в такъв момент - имам чувството, че сърцето ми е направо спряло. Имам съмнения, че кръвното ми е много ниско, но не знам правилно ли го меря (изкарвам го около 80/40), а понякога пулса ми едва се усеща, тогава не мога да го измеря изобщо.

Иди на още един ендокринолог и ако правиш изследванията в една лаборатория, смени я.

Есен, а правени ли са копютърни изследвания, за да се установи дали всички тези симптоми са на физиологична основа или са психосоматични? Най-важното е да отидеш при добър невролог.
Понеже заглавието е "Как се живее с постоянен проблем?"
За да облекчиш положението на първо време можеш да си намериш Глицин таблетки за смучене. Съвсем безобидни и много ефективни. Не мисли за това като за проблем... Въображението ни носи повече страдания отколкото реалността.

staliq, в различни лаборатории са правени хормоналните изследвания.
chocolate.queen, преди няколко години ЕЕГ, нормално е. В тинейджърските години ме бяха водили при някаква, която беше и невролог, и психолог - някакви общи приказки бяха и пак помня обяснения колко ми било хубаво ЕЕГ-то. Не знам какво кара всички лекари, при които ходя, да ме изкарват нещо повече от здрава. Не знам дали на всички "хипохондрици" го казват, или по общия външен вид познават.
Опитвам се да не мисля за това, но в един момент осъзнавам как всички сили са ми отишли да се боря едновременно със самите усещания и с това да "не мисля за тях". Аз реално не мисля. Но в края на краищата не съм живяла пълноценно нито един ден, защото нямам енергия. На работа правя грешки, за друго, освен работата, нямам енергия. А с недоспиването какво да правя? Това усещане се засилва вечер, през нощта. И да го приема, как да приема ефекта му върху ползотворността на всеки ден?
Не знам как би постъпил някой друг на мое място? Това най-вече ми беше въпроса.

Сетих се, че преди много време бях чула за някаква книга (в репортаж по ТВ), в която авторката пише, че се научила да обича болестта си. Не помня от какво беше болна, но беше нещо хронично, за което май нямаше кой знае какво лечение. И така понасяла по-леко симптомите. Мисля, че авторката е българка. Само това помня. Някой сеща ли се коя е книгата?

А с хематолог консултирала ли си се?

Само с такъв май не съм. Но при толкова перфектни показатели... За другите специалисти поне имах някакво основание да отида (симптоми, насочващи към тях) и пак излезе, че им губя времето да "си търся болести".

В момента се сещам само за Валерий Синелников и книгите му "Възлюби своята болест" , "Силата на намерението", "Ваксина против стрес"

За хематолога се сетих , че имах приятелка на 20+ г се чустваше почти като теб- задух, нисък пулс, лесна умора, нежелание за нищо, но тя поддържаше една температура37,1-2.
Обиколи много специалисти и направи много изследвания - всичко ок. Не си спомням как и кой я насочи към хематолог , но той откри някакво хронично заболяване на кръвта. Нищо повече не мога да споделя, че с годините изгубихме контакт.

Живее се с постоянен проблем. Имам приятел, който живее така вече 10 години. Дал е маса пари, за да се разбере на какво точно се дължи всичко, което усеща. Казват му, че не виждат конкретни проблеми, които могат да доведат до това цялостно усещане. Не е 100% здрав, но това, което изпитва, го водят автоимунна реакция на организма. Живее се трудно, защото се скапа психически, ограничи контактите и приятелите си, защото не може да е "наравно" с тях, заради физическото си неразположение, напусна работа и въобще последните десет години е голяма мъка. Но се живее, като мъката е комплексна, не само физическите усещания, които ту ги има, ту ги няма, ту се засилват-при него стресът е силен фактор, постоянна умора, слабост и тн.н
Моят съвет към теб е-ако не можеш да намериш причината за физическите си усещания, намери психолог, който да ти помогне да живееш с това, което чувстваш. И бъди силна.

Консултация с ревматолог?
За автоимунните е характерна постоянна умора и задух. Малко вероятно е, но все пак трябва и това да се отхвърли. Аз две години ходих на какви ли не лекари, докато попаднах на точният лекар който се усъмни за автоимунно и ме изпрати на ревматолог. За съжаление се оказа прав. Преди това водещи лекари ми обясняваха че ми няма нищо и всичко е в главата ми.

Автоимунните не дават ли някакви отклонения в кръвните изследвания? Постоянна умора и задух май са характерни за почти всички болести. Някак странно ми се вижда да цъфна и при ревматолог. Дори по-"обикновените" специалисти още в началото бяха скептични какво ги занимавам с някаква си умора и нервни разстройства. Не може всички лекари, които посетих, да са все пълни некадърници. Не знам само при мен ли така се получава... Правило ми е впечатление, че други пациенти доста повече време се застояват в кабинета. Даже една жена (с която се заговорих) се оказа, че също още няма диагноза и е за първи път - към 40мин беше в кабинета на ендото, пращал я гастро. Дали лекарите съдят по някакви външни признаци кой е здрав и кой не, не знам... Или им е писнало от пациенти с психични проблеми. Или просто само при мен се получава така... Но накрая излизам виновна, че "си търся болести".