Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как се живее с постоянен проблем?

  • 1 444
  • 48
  •   1
Отговори
  • Мнения: 114
Извинявам се за странната тема, но не знам какъв е обективния отговор за моя проблем.
От почти две години всеки ден се чувствам зле, с усещане за подуване, задух, липса на енергия и т. н. Получи се след извънредно голям и продължителен стрес. От 14-годишна ми се случват подобни неща от стрес, но минаваше след това, а сега не - организма ми така си остана (сега съм на 30).
Всички изследвания - не просто добре, а перфектни, всички лекари - в цветущо здраве съм. Всички хора в обкръжението ми - на същото мнение. Добре, това трябва да ми доказва, че наистина е така, но проблемът е, че самото усещане ми превзема съзнанието и не мога да го игнорирам. Много хора ми казват, че почти всеки има някакъв проблем (аз до 28г съм не съм имала никакви здравословни проблеми), но това не е причина или оправдание да влияе на работата, задълженията, настроението, отношенията и т. н.
Така е като се замисля. Но за "реалните" проблеми си има лекарства все пак, които ако не лекуват, поне облекчават, за моя няма. Изписвали са ми разни билкови, които абсолютно не действат, все едно нищо.
Очевидно остава варианта да се науча да живея с това. Не знам обаче как се справят всички, които имат проблем, аз не успявам...

# 1
  • Мнения: 1 004
Хормони изследвала ли си?

# 2
  • Мнения: 114
Да, всичко... Ендокринолог, гинеколог, кардиолог...

    # 3
    • соросоиден либераст
    • Мнения: 11 468
    Отиди на психолог, само така можеш да работиш
    Но потърси своя човек

    # 4
    • Мнения: 1 004
    Пробвай консултация със специалист по психично здраве , в Бг е странно, но всъщност е приятно и полезно.
    Билки и т.п. започват да действат след поне 1- 2 месеца

    # 5
    • Мнения: 114
    Билковите съм ги пила както и за колкото  време са изписани.
    Ако нямам "хипохондрични" мисли, пак ли психолог? Нямам нищо против, нито предразсъдъци, но не знам дали е работа на психолог да ме научи да игнорирам усещания. Защото самото усещане ми пречи, а не мисли какво може да е, наясно съм, че не се дължи на физическо заболяване.
    Дали е някакъв нисък праг на търпимост? Както някои хора имат такъв за болка. Абсолютно всички ми казват, че всичко е до воля... Затова исках да разбера как се справят хората със здравословни проблеми.

    # 6
    • Мнения: 1 004
    Точно работа за психолог / психоаналитик е твоето - пробвай не боли , ще ти помогне да гледаш и усещаш светът по нормален начин.

    # 7
    • Мнения: 114
    Не се опитвам да оспорвам идеята за психолог, а само да стигна до истината такъв ли е проблемът ми.
    Мисля, че гледам и усещам светът по нормален начин, но тази гадост ми пречи да му се насладя (на живота и всичко, което ме заобикаля)...

    # 8
    • соросоиден либераст
    • Мнения: 11 468
    Психологът ще ти помогне да преосмислиш или осъзнаеш някои неща, на които се съпротивляваш.
    Всякакви тежки мисли и душевни терзания..

    просто иди
    проблемът ти е психологически

    # 9
    • Мнения: 1 086
    Аз само предлагам нещо по-алтернативно - ирисова диагностика?
    Не знам дали ѝ вярваш или не, аз нямам лични впечатления, но един такъв диагностик спаси дъщерята на кръсницата ми от оплешивяване.
    Скрит текст:
    Косата ѝ падаше непрекъснато на 15. Ходи на какви ли не прегледи, изследвания, никой не се сети да я пита за лошо оросяване и дали ръцете и краката са ѝ постоянно студени Simple Smile Пича си ѝ изписа билки и добавки за кръвооросяване и проблема съответно изчезна.

    Иначе съм съгласна - разговор с човек, който може да ти помогне да видиш нещата отвън, може само да ти помогне.

    И още нещо. Забелязала ли си цикличност на тези симптоми? Около цикъл? Пролет и есен? При промяна на времето? След тежък период на работа? Каквато и да е връзка.

    # 10
    • Мнения: 114
    Inferiya,
    Ходила съм и при ирисодиагностиг. Както и ходих при лекарка, която усеща с ръце къде е болното място (ако има такова). И двамата казаха, че е "от нерви". И да има грешно функциониране на органите и жлезите, пак всичко идвало от грешни команди от мозъка.
    От официалната медицина успях да разбера само за "вегетативна дистония". Т.е. тази част на нервната система, която не е свързана със съзнанието.
    "И още нещо. Забелязала ли си цикличност на тези симптоми? Около цикъл? Пролет и есен? При промяна на времето? След тежък период на работа? Каквато и да е връзка."
    Има леко намаляване на подуването единствено втори-трети ден на цикъла. Ако можех да избирам, бих предпочела 30 дни в месеца да съм с менструални болки и да сменям превръзки, пред тази гадост. Но не мога да избирам.
    Лекарите ми отделиха специално внимание да ми обяснят колко здрава съм, правиха ми ехографии на какво ли не и ми показваха екрана/снимките да видя колко перфектно е всичко (нищо че аз не разбирам нищо от изображението), някои си добавяха, че толкова хубави рядко са виждали, същото и за изследванията.
    Пролет и есен е най-силно усещането за подуване.
    От тежък период, нерви и т. н. се влияе по-скоро прага ми на поносимост, но то с всичко би било така. Тези усещания ме изнервят ужасно и всяко нещо може да прелее чашата, уж от нищо, но никой не знае с какво се боря и защо и най-малката дреболия ми е дошла "в повече".

    # 11
    • Мнения: 6 918
    ...
    От почти две години всеки ден се чувствам зле, с усещане за подуване, задух, липса на енергия и т. н. Получи се след извънредно голям и продължителен стрес. ...
    Всички изследвания - не просто добре, а перфектни, всички лекари - в цветущо здраве съм. ...
    Или си в цветущо здраве, или има здравословен проблем, който не е открит. Не съм чувала за психично състояние със задух и подуване. На ендокринолог ходи ли?
    Търси си проблема, някъде там е.

    # 12
    • Мнения: 3 074
    Аз от стрес не можех да дишам - не ми стигаше въздуха, като риба на сухо. С перфектни изследвания. Изписаха ми леки успокоителни и витамини и се родих. След два месеца ми нямаше нищо. Сега като се стресирам повече от това, което мога да понеса - взимам си от хапчетата и до няколко седмици ми е минало.

    # 13
    • Мнения: 44 008
    esen2, на мен 10 г. ми казваха, че нищо ми няма и изследванията ми са добри. Оказа се грешно разчитане на резултатите от щитовидната и един куп неизследвани показатели, въпреки че симптомите ми водеха ясно към тях.
    Напиши какво си изследвала и какви са резултатите. Потърси още едно мнение от ендокринолог.
    Ако наистина няма нищо в тази посока, тогава психолог.

    # 14
    • Мнения: 1 004
    Паник атаките са точно с тези признаци и са често срещани сред сегашната младеж.

    Общи условия

    Активация на акаунт