Не знам какво става сега...

Успокой се и тогава обмисляйте изход от ситуацията. Безпаричието е не по-малък проблем от родителския тормоз. Не го подценявай! И не се изнасяй на квартира на всяка цена. Защото тази цена може да се окаже много висока!Безпаричието може много по-лесно да ви отчужди един от друг и да направи скандалите помежду ви ежедневни. Оставам с впечатление, че на съпруга ти и сега му е относително добре. Едва ли изнасянето на квартира за сметка на финансови затруднения ще бъде прието от него по същия начен, по който ти го приемаш.
Баща ти предлага много добър вариант - наемите на общински жилища не са толкова високи като свободния наем. Нищо няма да загубиш, ако пробвате. Не отхвърляй тази идея само защото идва от баща ти! Ако съпругът ти не е инициативен, заеми се ти с този въпрос.

Lennie най-трезво преценява ситуацията.
Ако можех сама да съм се махнала.


Ами как да не ми писне - двама са на нов акъл на всеки 6 часа, третия седи и чака да падне тавана на лятното кино, за да се размърда. Питам снощи "Какво правим?" - Хъца-Мъца нищо не каза, утре заминава командировка до края на седмицата, аз да му мисля, той е ОК.
Няма планове, няма дори бегла представа какво ще се случи, стоим си в пълно неведение и чакаме нещо да се случи... Такъв е мъжът ми. Аз не мога така - аз трябва за всичко да имам план и цел, за да ги гоня и постигам, а при него всичко е уклончиво.

Значи сега оставам тук... или поне до следващия път.

Накрая не жилището, а мъжа ще сменя!

айде спри с драмите,

живяли сме 6 човека (3 поколения) в София.
от раждането ми до 25-6тата ми година
не е било безпроблемно, повярвай  ми. всекидневни проблеми.
майка ми и баща ми  в хола на дивана ( и до момента, на 60г е мама).
аз и брат ми в едната стая, баба и дядо в другата.
2 семейства, 1 кухня, 2 домакини, 1 баня, 1 тоалетна
много съм наясно за какво говориш

и досега не мога да повярвам, че си имам моя баня и тоалетна и мога да си правя каквото искам в къщатата ми.

с майка си сте сила , съюзете се , поговорете си- тя ще го обработва военния , ти другия и лека полека зимата ще премислите нещата, ще направите план и ще го следвате.

успокой се , ще имаш свой дом.
само го целеположи и ще стане!

Lennie ние се изнесохме точно така. Без пари с малко дете само, че не беше ноември а беше 3 май. Нито сме умрели от глад нито от студ...
Не мога да опиша сега колко по-добре се чувствам от преди. Вярно по-мизерно живеем но пък спокойствието цена няма.

С майка ми винаги само сме се карали, не мога да си представя да се съюзявам те първа с нея, още повече, че първото изгонване от нас беше, защото нападна мъжа ми (тя обича да използва много груби обидни епитети и да унижава хората), аз го защитих, тя се ядоса, насъска баща ми и той ни изгони. После ми крещеше по телефона, че съм предателка, че съм го защитила него, а не нея. Държа да отбележа, че винаги съм имала силно развито чувство за справедливост и заемам страната на невинния, а не по лични пристрастия. Тогава го защитих, не защото ми е мъж, а защото тя не беше правата, защото не можех да слушам обидните думи, които изливаше върху него, без да ги е заслужил, просто не искам да повтарям какво може да излезе от устата й понякога ... А е вишист, лекар, понякога се държи като селянка с извинение...

Не драматизирам, постоянно съм между чука и наковалнята. Първо усмирявах майка ми и мъжа ми, защото те създаваха конфликтите, стараейки се да не заемам страна, не питай какво е по средата да си! Сега е наред баща ми... Следващия път не знам кой и с каква волна програма ще излезе, а аз не мога да съм все арбитър. Не е никаква драма, а действително не е лесно. Проблемът не е, че сме много хора под един покрив, проблемът е, че не можем да се гледаме.

И аз съм дръзка и непредсказуема като Misty! И мога да кажа, че винаги когато съм действала "прибързано"- както някои мами се изразяват - само съм печелила !  Напуснах работа за 5 минути..и Господ ми помогна да намеря триста пъти по-добра, доходна, престижна. Събрах си багажа за 10 мин. \с две деца, посред зима\ и се разведох. А съдбата ме дари с прекрасен мъж, за какъвто не съм и мечтала....!!!! Пожелавам повече смели хора с повече смели постъпки, защото едва ли ще е изобретен и компютъра чрез който комуникираме в момента, ако някой плазмодий не си е размърдал гъза ...Обожавам тази мисъл , тя ме води навсякъде:
Недоволството е първата крачка към успеха на един човек!!!

Няма нужда от ирония. Това мисля, това пиша, така бих постъпила. А и останах с впечателението, че семейството на Мисти не е чак на прага на бедността Освен това от личен опит мога да твърдя, че инертните мъжа стават значително по-отговорни и дейни, когато нещата наистина започнат да зависят от тях и няма кой да им върши работата.
Но...трезвата преценка на ситуацията изисква да склониш глава и да тръпнеш в очакване на следващото изгонване на улицата с бебе, което може да е не на прага на зимата, а в нехния разгар. Нищо, важното е да си трезв Другото са холивудски работи

Слушай Мисти сега.
Прекалено много се потдаваш на емоциите ми се струва.В такъв момент основното е да мислиш трезво,адекватно и в най-добрият вариант за семейството ти(демек семейството сте ти,Румен и Криско).Това е вече твоето семейство.Подскачайки и нервейки се,нещата няма да се оправят.Ление е много права и мислеща жена,много добре ти го е казала.
От темата Гонят ни от къщи,най-големите ти опасения бяха,че си свикнала да живееш добре,да разполагаш с всичко,и да не се лишаваш.Е нЕма вече такова кино.Извинявай за израза,но егоизмът ти вече не е на преден план.Трябва основно да мислиш за детето си,тогава сте ти и мъжат ти.Не мога да разбера в каква безотговорност го обвиняваш,при положение,че човека си скъсва гъза от работа,гледа всичко да е наред,удоволетворява всички твои желания-ти самата си го написала  в темата за Мъжа козирог-.http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=126585.msg2431282#msg2431282Това е положението в днешно време-трудно е,страшно е,но всеки трябва да се оправя.Извинявай,но в момента сте в такова положение,че трябва да се мисли.С рога напред е най-лесно-давай са съм се изнервила и всички са виновни,защото не мислят,като мен.Кажи,какви са основанията на мъжът ти,за да не предприема нищо на този етап.Ти казваш,че не издържаш вече със собствените си родители-а как ли издържа той-чуждият?За да не предприема нищо,значи има причина-не мисля,че е безмозъчен тип,оставил се на течението.
Ти сега си в трудна ситуация-всяко решение ти се вижда добро,за момента.Но после,ще е още по-трудно,колкото и да не ти се иска-свиквай с това.Вече сте самостоятелна единица,отделно семейство,всеки иска да си извоюва щастието,дома,добрия живот.Това става много трудно в днешно време,и ще трябва време.Аз съм сигурна,че опасенията на мъжат ти са относно финансиите.Да-спокойствието е на първо място-няма 2 мнения по въпроса,но мъжете ги е страх.Страх ги е,че няма да могат да задоволят желанията ни,страх ги е,че като му кажеш "трябват пари за памперси"-той ще ти отговори-"ми няма".Защото този момент ще дойде,и тогава няма да си по-спокойна от сега.Всичко е в диалога-не може да не знаеш, защо той реагира така.Ти си го познаваш най-добре.
Изцяло подкрепям мнението на Ление-трябва да се оправяш,а не да ревеш.Много хора живеят по този начин-не е лесно,но се справят.Аз самата съм изживяла не един и 2 такива кошмара-мисли трезво,умно и за благото на детето и ТВОЕТО семейство.

Ами той май това заслужава,каква е тази пасивност!Той мъж ли е или лукова глава!Двамата трябва да решите спокойно какво да се прави.Той много безхарактерен бе,заврян зет ли му се седи или какво...

YOYOTO  

И  в миналата тема посъветявах мисти да направи и тя нещо за осигуряването на сем. си, но тя иска хем да  си гледа спокойно детето, хем да е на квартира, хем мъжа и да работи и плаща и да нямат лишения. и ако може днес да стане всичко.
Просто такъв филм Няма.

Искат се лишения, разум, жертви ако щеш. Ето, маатете  каза " излязохме, мизерстваме, но сме спокойни' - има позиция, има решение. евала.

Иска се глава на раменете, а не тропане с крак, цупене, капризи и безкрайни аргументации как и единия и другия вариант не стават.

аз мисля, че тази тема ( и предишната ) запецнаха на едно място.
явно е, че мисти просто си чеше езика и преди и сега.

всеки съвет ( разумен или не) го посреща с контра-аргументи, които са само оправдателни за невзимане на мерки и за прехвърляне на вина, отгорворност на другите хора.
 
аз съм резултатно-ориентиран човек, мисти и наистина тия теми тип 'вайкане' са ми писнали. губя време с тях, само защото виждам , че си изправена пред сериозни проблеми, а нямаш ясна позиция , предаваш отговорността на мъжа си, баща си, майка си и тн., а си възрастен човек.

вместо да си прецениш силите, мястото, времето и тн.
да си изградиш стратегия, да почнеш да 'мелиш' поне с майка си и да манипулираш нещата в полза на семейството си!

ако решиш нещо конкретно и  искаш мнение, подкрепа ще го дам, но да си думаме цяла седмица колко ти е зле положението без да вдяваш реално.  

ядосах се, извинявам се за по-грубия тон.

На същото мнение съм,не се оставяй така лесно да те правят на маймуна,а мъжът ти ако ми е мъж незнам какво ще го направя,а и е баща,да мисли поне за спокойствието на сина си
Ама че са смотани понякога тея МЪЖЕ

Не мога да разбера, какво сте заяли мъжът на Misty. След постовете на YOYOTO и Lennie няма, какво повече да се каже. Misty е тази, която трябва да действа, а и вината си е и нейна. Да оплювате мъжът е адски долно. Безхаберен, не мислел за семейството си и т.н. Тя си го е избрала такъв, какъвто е. Мислите ли, че плюейки по него помагате?
То не може само да ревеш и да търсиш виртуална подкрепа, трябва и да действаш. Казано е вече, няколко пъти, безсмислено е да се повтаря едно и също при положение, че никой нищо не попива. Смисълът на темата се губи 
Като искаш да живееш живота си хубаво и достойно-се искат жертви и от двете страни. Трябва да си силен,умен и да правиш всичко за хората,които обичаш. Не може да си седиш да се тюхкаш и да чакаш на другия, семейство се гради от двама.

За себе си гарантирам, че в тормоз и нерви не мога да живея. От години не разчитам на родителите си за нищо и не мога да си представя съжителство с роднини. Имала съм доста трудни ситуации и винаги съм се справяла успешно. Квартирата си е едно перфектно решение, аз мисля че е хилада пъти за предпочитане. В случай на какъвто и и да е тормоз веднага бих се изнесла. Сигурна съм, че нито ще ми гладува детето, нито ще студува, нито ще живее в мизерия. Пари се изкарват, но нерви не се връщат. Най-важни са човешките отношения, те не са ли наред за какъв комфорт и осигуряване говорим  

Между другото, на мен никой нищо не ми е осигурил по роднинска линия, а си живея прекрасно и никога не съм търпяла лишения. Не виждам защо откъсването от семейния дом на родителите се свързва непременно с глад и мизерия  

Изобщо не се притеснявай , че ще се оплескат нещата. Жената , щом й се даде свобода на действие , върши чудеса. Ще се справиш.