Второ дете

Да, явно става въпрос за много труден начи на живот за майката.Но съм сигурна ,че все още има добри хора.Пожелавам всичко най най на това семейство.Но един ден бебето ще порасне и даже ще и помага.За момента и е по-трудно.Аз бях бременна в 6 месец, когато оперираха детето ми.Спала съм 4 дена на стол.не наех, какво ме очаква по нататък.След като родих, карах детето до София всеки ден на специално обучение за говора.Не винаги е имало кой да нахрани бебо, да я гушне, докато аз обяснявам на сестра и как се изговаря А,Б,В.......Но се справих.И тази жена  ще се справи, просто защото е МАЙКА,.И нашия татко го няма често,бабите не винаги са свободни, но успявам

Ще се справи,знам.Но виждам колко и е трудно,макар тя да мисли,че не го забелязвам!
 А винаги е усмихната,гостоприемна!Направо не знам как го прави!Но си отписа детето от училище,защото не може да стои вече с него там,за да го мести по кабинетите и да го води до тоалетна.детето освен това е и глухонямо.Но като майка си е винаги усмихнато.

 В този смисъл на думите й подкрепям bubica .
Но наистина си има родители, които са се уплашили и страхуват да имат второ дете, да не би и то да е в техния случай с изоставане в развитието.

При мен второто е с ген. развитието в развитието. Не съм очаквала да има такъв развой, след първо здраво дете.
Но, друго си е с поне две деца.

                  Zdraveite!
nei skam da Vi prozvuchi zaiadlivo ,no taka nare4enite bitovizmi,sa seriozna pre4ka za horata,chiito problem sa:
s radost i gordost moga da kaga,4e sam maika na dve deca:
sinat mi s tegka kvadripareza,be na 13 meseca kogato se rodi dashteria mi-ne pitaite kolko pati sam gi maknala dvamata v edna koli4ka osem etaga na dolu i posle obratno,za da gi izveda na razhodka na detskata ploshtadka.riadko niakoi mi e pomagal,no i ne mogesh redovno da angagirash horata okolo sebe si samo,zashtoto iamsh problem.
ne badete tolkova stroga-za mig ne sam sagaliavala ,4e imam vtoro{zdravo } dete,no 4esto vigdam sa4uvstvie v o4ite na dashteria mi,kogato zabeliazva kak drebni neshta sa tolkova trudni za batko i.
ina4e dvamata sa nerazdelni i strashno sladki i zabavni.
pak kazvam izvinete,no naistina malko se podraznih ot dumite Vi.gelaia Vi samo mnogo zdrave i kasmet. 

p.s.Извинете всички,че го пуснах на латиница.

Не искам никой да дразня и провокирам, но това си е мое лично мнение.Според мен, това си е битовизъм.не гледайте толкова повърхностно на нещата.Когато си сама майка с две деца си е еднакво трудно, независимо къде и с кой живееш.Не си помрачавайте мисленето с такива нещица.Според мен е по-важно как ще възпиташ децата си ,а не как ще го постигнеш.На всички ни е еднакво трудно, когато са дори само ДВЕ деца ,особенно като са и с малка разлика.Трудните моменти мила никога не свършват, просто трябва да ги заобикаляме по начин, за нас лесен, за другите завиден.Никога ,когато съм била затруднена не съм се замисляла дали ще се справя, просто нямам време за мислене, просто действам.Явно не съм разбрана правилно.

Напротив ,Бубица,аз много добре те разбрах и съм напълно съгласна .Имам две деца-каката се роди много трудно,едва оживяхме и двете...тук знаят нашата история .Тогава си мислех,че никога няма да искам второ дете-каката е с проблеми,е,не е трудно за гледане дете,ходи си,играе си,но постоянно я водя на логопед,ходим на контролни прегледи и прочие.Ами след две години толково ми се заприиска още едно бебе и то стана факт .Трудно ми е било,наистина,живеехме доскоро на 11 етаж,мъжа ми е на работа по цял ден,бабите идват много,много рядко-два-три пъти годишно за по един ден.Но децата са всичко в този живот-всеки ден сме на разходка,ако ме погледне човек не би и предположил за проблемите ни с каката-винаги сме усмихнати,винаги доволни.И за секунда не съм съжалявала,че имам второ дете,напротив.Дори понякога използвам малката-признавам си.Кака и се учи от нея на много неща,всъщност учат се една от друга.И винаги ще си бъдат подкрепа в живота,много се надявам да е така!

Имах предвид ,че ако детето е неподвижно,на майката ще и е по-тежко.Валенце,вие сте ходили по логопеди,но майката,за която писах  по-нагоре също ходи с детето по логопеди,рехабилитатори и др.Но друго си е ,ако детето вървеше ,друго е сама жена да се чуди как да бута две колички-инвалидна и бебешка.
Това исках да кажа.Не че съм против това,да има жената второ дете,а просто в нейният случай е мнооооого трудно ,докато бебето поотрасне и проходи.

Аз съм сигурна, че всички ще ме разберат, ако се зачетат какво точно съм написала.Няма нищо по готино от две взаимно имитиращи се деца.При мен също голямата се учи от малката, подражава й, а няма нищо по-хубаво от това.Малката също в някои неща е копие на кака й.Така, че и двете имат полезна  полза една от друга.Голямата беше на1г.11м.когато разбрах, че съм бременна.И аз нито за миг не съм се чудила дали да раждам.Моментът не беше подходящ да "бременея",защота след 5месеца предстоеше операцията на голямата дъщеря Иления.И на най-злия си враг не пожелавам да преживее всичко това.Това е манипулация с отваряне наглавата и пробиване на детското черепче(малка дупчица)през което се мушка кабелче.Това нещо се случва при пълна анестезия, подписваш хиляди документи преди това,лежиш 3-4 дена в болница,т.е.спиш на стол,дават ти детето, не можеш да си го познаеш.Даваш го на ръце, след 4 часа ти го връщат на ръце, не можш да си го познаеш, чакаш да излезе от упойката, повръща рита, плаче със очите си, но не със сълзи а поглед.Пазиш го след това да не и се отвори раната близо месец,не трябва да скача , да тича и т.н.Отиваш след месец в болницата, идва момента на истината, работи ли апарата сложен в главата.Забравих да спомена превръзките, промивките, и свалянето на конците.Та да продължа....Пускаш апаратчето, с течение на дни, седмици ...чакаш резултат.Заслужавало ли си е всичко това??????През това време съм вече в 8месец.След месец раждам, а след 20 дена започвам сама да карам голямото дете на специални уроци.Вечер се връщам, играем с малката, и пак сядам да учим с голямата........Ей това мила приятелко беше,  и е моя живот.Ужасно ми е трудно, но се справям.И съм родила второто дете при всички по-горе изброени обстоятелства.И никога няма да си задам въпроса "Беше ли правилно?"

Голямата ми дъщеря Иления е родена на 05.08.2001, а малката Анел на 09.04.2004.Тъй като докато писах друга мама се е включила...Аз например возех бебето в количката а каката, по нейните покриви, колела, итям подобни израстъци на возилото.Да , казах ,че явно и е по трудно, но само по отношение на придвижването. На нас също не ни е лесно, таткото ни го няма за по 10-15 дена в месеца.Бабите и при нас не са много помагащи.Признавам, че свекърва ми е гледала Анел за около година, но аз бях чисто сама в София, на квартира.Но сега пак съм и със двете от около половин година, така че ....пак съм на изходна позиция.

Краси,много съм съгласна и с твоето мнение -наистина сигурно и е трудно на жената.Мисълта ми беше,че едно здраво детенце страшно много помага ,когато първото ти дете е с проблем.Трудно е,спор няма.

Детето е на 14 години,както писах и няма как да го качат някъде по бебешката количка,нито бебето могат да сложат някъде в инв. количка.Децата са с 14 годишна разлика.И вече писах,че жената го отписа и от училище,защото трябва да е там постоянно,а тя няма къде да си остави бебето.

Да трудно е но факта че в живота получаваш брат/сестра оправдава всички жертви

Много си е хубаво човек да има повече деца - аз винаги съм си мечтала да имам поне 3.

Познавам много народ, които имат три здрави дечица, Познавам няколко семейства или поне съм се срещала две здрави едно болно т.е. различно. Познавам с по две дечица.

Обаче познавам и такива семейства с по едно ама многоооооооооо проклети деца. То разглезени отвратителни /не всички, които са с едно/. Баби дядовци всички са се огледали в тях и те направо си ги въртят на малкия пръст. Прищевките им никога не могат да бъдат задоволени. Е такова дете не искам да имам.

Аз само се пошегувах как съм возила децата си. .Просто на моменти ми е вършело работа.
А на тази майка, не може ли няка да и се помогне, социални, фондации, лични асистенти и т.н., аз много не ги разбирам тия неща.Но знам, че може да и се окаже поне дневна, временна помощ.          
Та дори и някоя от нас,зависи къде живее?