Спекула на цените на българските производители заради COVID 19?

Ами, "Е, и", който разбрал, разбрал.
Ако действително оцеляват, може само да ме радва.
Важното е като ще бъдат капиталисти, да се държат като такива през цялото време, а не да играят на сантименти за "спасяване на родното" и да хленчат как потребителите трябва да ги спасяват от лошите чужденци, дето им вземали хляба.

Не разбрах как проблемът става на потребителя, който търси най-евтината стока, ако търговеца закъса и търси нещо си от държавата? То не, че нещо може да искаш и очакваш от държава, която не е я еня за малкия и средния бизнес. Само НАП сериозно и задълбочено се интересува от тях.

Та малкият потребител с малкото портомоненце си намира следващото магазинче с евтина стока. А бизнес, който търси най-ниска цена на стоката е на последното стъпало преди да отпадне.

Относно пазара на труда - проблемът въобще не е едностранен. Да очакваш от работника си лоялност, съвестна работа 8 часа/всеки ден, асоцииране с работното място и мотивация и саморазвитие ви се вижда като някакви нечувани глупости. А не са.
Значи видиш ли работодателя бил нещо си демонстрирал купувайки си скъпа кола, а масово хора със заплата под 600 лв. месечно са с телефони, които струват няколкомесечните им заплати. Някак си се запитах защо не търсят най-евтиния телефон?

И в основата на написаното какво става като пазарувате от голяма верига не стои призив "спасете родното", а обяснява как сами си орязвате възможностите - пазаруваш от Лидъл /що пък нея нарочих като най-става от всичките?!/ и после се оплакваш, че няма работа - само за продавач в Лидъл. Ами няма и да има - защото сам си шкартирал производителя на млечни продукти от района, производителя на месо и си ял домати от Турция убивайки собствените производители. Въобще не става дума да пазаруваш от местните производители, за да спасяваш тях - а за да помогнеш на себе си, макар и коствено.

Къде тук прочете това? На мен просто ми е по-приятно да си пазарувам от малки магазини и така правя. Който иска - си е само в Кауфланд и подобни. Не виждам някой да е ревал?

Ами, именно. И на двата пазара - и на труда, и на стоки/услуги - има две страни.

Дълги години имаше пазар на продавача при потребителските стоки и пазар на купувача на пазара на труда, т.е. родният предриемач и в двата случая беше на силната страна.

Влязоха чуждите търговци и се започна "ох, ах, ама защо така". Сори, пичове, това са законите на капитализма.

Потребителите ги бърка помощ от държавата за бизнеса, защото по някаква случайност са част от тази държава и не виждам основание защо държавата трябва да подкрепя структури, които са били нелоялни към нея. Чуждият търговец е както по-коректен към бюджета, така и към служителите.

Примерът с телефона е доволно дребнав и вкарва дискусията в едно бесмислено русло, да тръгна да обяснявам, че е нормално при различен клас продукт да има различни цени, а ние обсъждаме ситуация, когато при един и същ продукт, ни се вменява морално задължение да го купим на по-висока цена от българския търговец.

Ами намерете си съвестни работници бе, хора. Казах и го по-горе. Да не съм ги прогонил аз тия съвестни работници по така оплюваните чужди фирми. Кой каквото е посял, това ще жъне. Добрите работодатели не страдат от липса на кадри.

Въобще, много болезнено реагират някои на думите ми. Надявам се никой не се е разпознал.

Нечувана глупост е да се предполага, че изброените качества са даденост, едва ли не работникът е закърмен с тях и няма нужда да бъдат предизвиквани и стимулирани.

Примерът с автомобила бе доволно дребнав, просто с телефона го прехвърлих от другата страна на игрището.

Потребителите /онез гледащи само и единствено най-ниската стока/ нямат и грам право да имат претенции дали държавата плаща обезщетения/помощ на нашенска фирма. Макар, че въобще за какви обезщетения и помощ говорим? Защо - за справка там където обяснявах какво става с печалбата на голямата верига. Тяхната лепта от левчето, което са дали, от което 20 ст е печалбата /средната надценка на стоките в хранителната търговия ако не греша е 20%/. На тези 20 ст. голямата верига е платила корпоративен данък и данък печалба /15 %/ и то ако не е приспаднала от тях заплата и ток за магазина и е внесла в държавата 3 стотинки в най-добрия случай. Това е! Какви претенции може да има някой, който гледа само през своята камбанария?

лейди Рамкин, лоялност не се предизвиква!! /то е като честността - или го имаш или не/, а да работиш 8 часа е част от договора, няма нужда от МОТИВАЦИЯ! Ей за това говоря. И как пък отивайки да берат ягоди в чужбина се оказва, че са закърмени с тях ... У чужбинско избиват други заложби!

Примерът с автомобила въобще не е дребнав, защото зад един такъв луксозен автомобил стоят незакупени няколко машини или оборудване, които биха вдигнали производителността на труда и конкурентноспособността, ама нашенци си мислеха, че капитализмът е измислен само за тях и ще бъдат оставени да си проявяват балканските порядки на пазара.

И, моля, достатъчно си интелигентна Дорис, за да разбереш, че иде реч за "най-ниската стока", а за най-ниската цена на стока от един и същ вид. Това го уточнихме още в предните коментари.
Та, казваш, потребителите, които са поданици и данъкоплатци, нямат право на несъгласие общите им пари да се харчат за някоя неефективна бизнес структура?

Да не изопачаваме източника на претенциите. Обсъждаме не потребители, които искат помощи от държавата, а бизнеси, които очакват такава.

Сама си противоречиш с примера с ягодите. Значи все пак Лейди Рамкин се оказва права за стимулирането на качествата.

Аз ви следя с интерес, ама може ли плахо да питам, ако надценката на продукт за левче в Лидл е 20 стинки , то Лидл на колко да го купили този продукт, та им се търси и там да дават?

Дорис, абсолютно грешиш. Лоялността е като доверието, печели се, дори и да е гласувано в началото на добра воля.
Не питай мен, питай себе си защо по чужбината люпещите семки скатавки изведнъж започват да работят съвестно през цялото си работно време и дори в някакъв етап започва да им харесва? Може би защото ДОГОВОРА се спазва и от двете страни, задоволителен е за двете страни и върху клаузите и изпълнението се упражнява държавен контрол?
 Шефът не определя правилата, той просто се съобразява с повече и по- различни правила. Ако не иска, върти далавери и краде, за да оцелее бизнеса. Нали?

Тая мантра да подкрепим родното не работи, това е ясно отдавно.
Да чакаш пък от там да ти се върне нещо, е химера.
Пазар е. Избираш което ти изнася.
Да вменяваш вина пък за това, от кого си купил, и от кого си избрал да не купиш, е тотална смешка и глупост за мен.

Ние влагаме всичко в бизнеса си, но отстрани повечето хора няма да го забележат. Понеже не отваряме нови обекти и не си купуваме примерно камиони. Някои инвестиции се правят по съвсем друг начин. Но пак казвам, за който не се занимава с бизнес, би останало загадка какво правим всъщност. Разберете, че няма как да знаете как всъщност се управлява дадена фирма, щом не е ваша. Щом я има, намерила е своя начин.

И, да, шефът определя правилата. Разбира се, той се съобразява със законите и правилата на държавата. Но ако не е той, какво ще работят всъщност служителите, които е наел? отиват на работа и... нали трябва да има процедури, работен процес и т.н. Кой да им ги зададе, ако не шеф или мениджър?

Искрено си мечтая да мога и на себе си да си плащам заплата, но всъщност си плащам едвам кредита.
Защото заради вдигането на цените, борбата в момента е да се задържиш на пазара и оцелееш следващите няколко месеца. И аз и мъжа ми работим повече от всеки друг, вкл. физически труд, за да можем да задържим хората. КПД- то ни е двойно, спрямо производителността на работника, на който плащаме заплата, ама и не очаквам разбиране и подкрепа от никого. Те в 17 ч си тръгват, ние до посред нощ обсъждаме как да избалансираме оцеляването.

И ние бачкаме 24/7. И не преувеличавам - ставаш и почваш - затваряш лаптопа и припадаш в нещо наречено сън. Разбира се за служителите сигурно си почиваме и пътуваме насам натам.  

Аз си признвам, че вече го карам по-леко. Бях стигнала преди година и нещо до един момент, в който сънувах по работа и схванах, че откачам. Та внимавам вече.

Явно всички разбират как трябва да се прави бизнес, за това аз не разбирам защо не се пробвате? Живеем в свободна страна, всеки има право и възможност да развива каквато иска дейност, стига да не е забранена със закон.
И така според вас защо трябва да продължавам да наливам пари и да развивам бизнеса си? Последната 1 година работя напрактика без печалба, работата обаче не е по-малко, по 11-12 часа всеки ден, с почивен ден 1 брой в месеца, ама не всеки месец. Сега обаче нещата се обърнаха и ще се компенсира този период.
Иначе имам много кинти, ама водя ебати и живота, децата ми пораснаха без мен, жена ми се товари много повече, да се видя с някой приятел на по бира става 1-2 пъти в годината. Вече съм почти на 40, така съм от 10 години. И защо трябва да продължавам да го правя? И при тази нестабилност и чести кризи да се забатача и с кредити, аи не мерси. Скъпи коли не карам, ама си влагам парите в имоти, след още някоя година (макс 2) или заебавам нацяло дейността, или я преструктурирам драстично, като се набляга на времето и спокойствието. Изобщо не ми дреме клиентите от къде ще купуват или държавата от къде ще събира данъци. Ама иначе всички разбират какво трябва да се прави.