Не се притеснявай, че си взела това решение - детенцето трябва да е желано и от двамата. Ще си имате и друго детенце, престани да се тормозиш 
- Публикувана: 1 ноем. 2006, 12:19 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2006, 16:09 ч.
За АБОРТА!!!
Не проумявам как си стигнала до аборта по желание.Винаги съм си мислила че момиче с пробленмо забременяване не е в състояние да направи нещо такова.Извини ме, но повече от три години съм се надявала на дете и то не е идвало и не мога да те оправдая по никакъв начин.А сега защо мислиш за следващото дете, толкова скоро.Живо и здраво ще е, всичко зависи от теб
Колкото и грубо да ти прозвучи, твърдо съм против аборта! За мен е неразбираемо и чудовищно да си играеш така на Господ, още повече, че като не е готов човек за още едно дете взима съответните мерки за да го предотврати. 
Не ми е за цел да те нападам, защото знам, че ти е много тежко. Аз НИКОГА (освен по здравословни причини) не бих направила аборт, опцията "не съм готова" просто няма място (особено пък при наличието вече на здраво и щастливо детенце у дома...) Където има едно, там има място и за още едно, това си е било Божа работа и съдба. И как така бебето "не е било желано", при условие, че с таткото се обичате (предполагам) и както споменах, имате вече едно сладко съкровище??? Не мога да го разбера! Но, както казах, не желая да те нападам, станалото станало. Просто изразявам моята гл. т., извинявам се ако ти звуча прекалено крайно.
Желая ти сили, че няма да забравиш е ясно, но човек се учи от грешките си, дано и съпругът ти го разбере след време и да преодолеете кризата в отношенията си и станалото. Успех!
Не ми е за цел да те нападам, защото знам, че ти е много тежко. Аз НИКОГА (освен по здравословни причини) не бих направила аборт, опцията "не съм готова" просто няма място (особено пък при наличието вече на здраво и щастливо детенце у дома...) Където има едно, там има място и за още едно, това си е било Божа работа и съдба. И как така бебето "не е било желано", при условие, че с таткото се обичате (предполагам) и както споменах, имате вече едно сладко съкровище??? Не мога да го разбера! Но, както казах, не желая да те нападам, станалото станало. Просто изразявам моята гл. т., извинявам се ако ти звуча прекалено крайно.Желая ти сили, че няма да забравиш е ясно, но човек се учи от грешките си, дано и съпругът ти го разбере след време и да преодолеете кризата в отношенията си и станалото. Успех!
Не мисля, че е правилно да се съди някой, защото не се знае в каква ситуация ще ни постави живота!Щом така си преценила, значи това е правилното.Ти най-добре знаеш дали можеш да се справиш физически и психически, друг е въпроса че трябва да си подготвена и да се справиш със стреса и болката след това.Вече е минало, няма смисъл да се измъчваш.Нещата не могат да се върнат обратно и да се променят.Съсредоточи се върху бебчето сии се опитай постепенно да възвърнеш предишните отношения с мъжа си.На тях им е лесно........нито носят плода 9месеца, нито раждат ..въобще за тях е много по-лесно да вземат решение дали да се роди или не едно дете.
Пожелавам ти много щастие и един ден когато се готови да имате второ детенце!
Пожелавам ти много щастие и един ден когато се готови да имате второ детенце!
Не мисля, че е правилно да се съди някой, защото не се знае в каква ситуация ще ни постави живота!Щом така си преценила, значи това е правилното.Ти най-добре знаеш
Имам позната с 2 аборта по желание до 23-та си годишнина.Третата й -желана бременност(2-3 години по-късно) мина идеално.
Никой не ме пита ,ама да си кажа ,че Не съм против аборта по желание. Човекът има право на избор и той взема човешки решения ,а не божествени. Ако една жена бъде изнасилена и съответно забременее от изрода , дали някой ще я обвини за евентуалния аборт по желание, защото случилото се било Божа работа?!
Никой не ме пита ,ама да си кажа ,че Не съм против аборта по желание. Човекът има право на избор и той взема човешки решения ,а не божествени. Ако една жена бъде изнасилена и съответно забременее от изрода , дали някой ще я обвини за евентуалния аборт по желание, защото случилото се било Божа работа?!
Не се притеснявай ,ще имаш друго детенце Аз преживях много 
След огромно желание да имаме дете забременях на 2 месец след като бяхме почнали опитите,голяма радост беше за всички ,но във 2 месец направих спонтанен аборт.Не мога да опиша болката и разочарованието си.Мислех че е дошъл краят на света Ето ,че след 6 месеца отново забременях -имам страхотно 5г. момченце.Да но когато беше не 1г. забременях отново 
,по това време пиех хапчета за спиране на кърмата и не исках да рискувам да са засегнали плода, а и малка беше разликата от предишното раждане.Много ми беше трудно ,но да ,направих аборт.Не бях на себе си ,че трябва да взема това решение ,но много бяха факторите заради които се налагаше.Не спрях да мисля за това .Винаги съм искала поне 2 деца.И след 1 г. отново забременях,бях много радостна и сега си имам 2 бандитчета които ми носят много радост.Това е моята история никой не знае какво му е подготвила съдбата,че да раздава правосъдие
Аз преживях много След огромно желание да имаме дете забременях на 2 месец след като бяхме почнали опитите,голяма радост беше за всички ,но във 2 месец направих спонтанен аборт.Не мога да опиша болката и разочарованието си.Мислех че е дошъл краят на света Ето ,че след 6 месеца отново забременях -имам страхотно 5г. момченце.Да но когато беше не 1г. забременях отново ,по това време пиех хапчета за спиране на кърмата и не исках да рискувам да са засегнали плода, а и малка беше разликата от предишното раждане.Много ми беше трудно ,но да ,направих аборт.Не бях на себе си ,че трябва да взема това решение ,но много бяха факторите заради които се налагаше.Не спрях да мисля за това .Винаги съм искала поне 2 деца.И след 1 г. отново забременях,бях много радостна и сега си имам 2 бандитчета които ми носят много радост.Това е моята история никой не знае какво му е подготвила съдбата,че да раздава правосъдие
Абсолютно подкрепям решението ти за аборт.Основните решения в семейството се взимат заедно разбира се, но това специално не бива да бъде налагано насилствено на която и да е жена, преди тя да е достигнала до него сама.Моята майка е най-великата жена лично за мен.Ще я цитирам :"Едно дете е задължително да създадеш, а второто се създава с разум."Успокой се доколкото ти е възможно.Не смятам, че си извършила престъпление.Имаш семейство, хубаво...животът ти им принадлежи, но все пак той на първо място е твой.Ти самата не би им била полезна пълноценно, ако не си доволна и адекватна.Ще се нареди всичко в бъдеще, пожелавам ти го. 
Абсолютно подкрепям решението ти за аборт.Основните решения в семейството се взимат заедно разбира се, но това специално не бива да бъде налагано насилствено на която и да е жена, преди тя да е достигнала до него сама.Моята майка е най-великата жена лично за мен.Ще я цитирам :"Едно дете е задължително да създадеш, а второто се създава с разум."Успокой се доколкото ти е възможно.Не смятам, че си извършила престъпление.Имаш семейство, хубаво...животът ти им принадлежи, но все пак той на първо място е твой.Ти самата не би им била полезна пълноценно, ако не си доволна и адекватна.Ще се нареди всичко в бъдеще, пожелавам ти го.
Напълно те разбирам и подкрепям Това решение е обмислено от теб и изстрадано след това, а не импулсивна постъпка- следователно за себе си си постъпила правилно
За твое успокоение ще ти дам няколко примера от моя жимот
1. Аз съм първо дете- но преди мен майка ми е направила тежък спонтанен аборт в 7-я месец.Какво е преживяла не искам и да ти разказвам,2-те години докато забременее с мен сигурно са били....Но още докато ме е кърмела е усетила още едно риткане в корема- разликата между мен и брат ми е година и половина
.Много я е било страх от това да има друго дете,но по онова време аборт-абсурд- ако си имал само едно дете.Знаеш ли какво друго-след още 2 години е била отново бременна-близнаци- но ги е махнала....
2. Бях на 25г. забременях, детето не беше желано и в много неподходящ момент- разделях се с гаджето си- бях решила да го махна...но съдбата ме предвари-извънматочна бременност- още в първия месец "изхвърлих"плода....След време заживях със сегашния си съпруг- вече искахме бебе,започнахме опити и винаги съм мислела че ще стане от раз-но бебето закъсня с ...3месеца-и сега си имам моето момченце....
3. Имам позната,в младешките си години прави 2 аборта по желание,на третата бременност от страх оставя детето,омъжва се и ражда страхотно момиченце.След година пак е бременна
-решават и маха и това дете....Е дъщеричката и е на 5 години в момента ,а тя роди преди месец второто си дете.Това ако не ти прозвучи оптимистично -няма какво друго
Успех мила,горе главата .....
Това решение е обмислено от теб и изстрадано след това, а не импулсивна постъпка- следователно за себе си си постъпила правилно За твое успокоение ще ти дам няколко примера от моя жимот
1. Аз съм първо дете- но преди мен майка ми е направила тежък спонтанен аборт в 7-я месец.Какво е преживяла не искам и да ти разказвам,2-те години докато забременее с мен сигурно са били....Но още докато ме е кърмела е усетила още едно риткане в корема- разликата между мен и брат ми е година и половина
.Много я е било страх от това да има друго дете,но по онова време аборт-абсурд- ако си имал само едно дете.Знаеш ли какво друго-след още 2 години е била отново бременна-близнаци- но ги е махнала....2. Бях на 25г. забременях, детето не беше желано и в много неподходящ момент- разделях се с гаджето си- бях решила да го махна...но съдбата ме предвари-извънматочна бременност- още в първия месец "изхвърлих"плода....След време заживях със сегашния си съпруг- вече искахме бебе,започнахме опити и винаги съм мислела че ще стане от раз-но бебето закъсня с ...3месеца
-и сега си имам моето момченце....3. Имам позната,в младешките си години прави 2 аборта по желание,на третата бременност от страх оставя детето,омъжва се и ражда страхотно момиченце.След година пак е бременна
-решават и маха и това дете....Е дъщеричката и е на 5 години в момента ,а тя роди преди месец второто си дете.Това ако не ти прозвучи оптимистично -няма какво друго Успех мила,горе главата .....
Не се притеснявай. Това със стерилитета ти си е Божа работа. Бъди спокойна и не мисил за тези работи- пак ще си имаш бебче. Както вече си видяла някой път манипулациите не помагат.
Минала съм по твоя път и те разбирам. Никак не е приятен и лесен изборът, който си направила, но вече си го направила. Сигурна съм, че мотивите ти са били сериозни. Съжалявам само дето не си получила подкрепата на съпруга ти. Сега щеше да ти е много по- леко. Мисли позитивно и вярвай, че чудото пак ще се случи- щом два пъки е станало, защо да не стане и трети път. Не знам каква е точно твоята диагноза, но сестра ми забременя по естествен път, а имаше само 25% пропускливост на едната тръба, а друга няма.
Пожелавам ти успех.
Минала съм по твоя път и те разбирам. Никак не е приятен и лесен изборът, който си направила, но вече си го направила. Сигурна съм, че мотивите ти са били сериозни. Съжалявам само дето не си получила подкрепата на съпруга ти. Сега щеше да ти е много по- леко. Мисли позитивно и вярвай, че чудото пак ще се случи- щом два пъки е станало, защо да не стане и трети път. Не знам каква е точно твоята диагноза, но сестра ми забременя по естествен път, а имаше само 25% пропускливост на едната тръба, а друга няма.
Пожелавам ти успех.
Наистина е хубаво детето да дойде когато е желано и чакано от двамата родители. Иначе е мъчение.
Детето е било желано от бащата, това е достатъчно добра причина то да се почви ня бял свят!Никой няма право да отнема детето на друг.Ако нещата бяха в ръцете на мъжете ни дали за нас щеше да е толкова важно детето да е желано от двамата?След като си го сътворил това дете, снеси го и го дай на човека който е готов да го обича.
Съжалявам че разваялям добрия тон, но ме заболя от темата.