Паническо разстройство - 52

  • 56 077
  • 765
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: X
Благодарение на точно такива изказвания от сорта на "Това не е болест, не ходете по лекари." много хора не търсят помощ навреме и се мъчат с години/месеци. Ако попаднеш на правилният лекар и с подходящо лечение може да си върнеш поне част от нормалното ежедневие. Ако не си спал с дни и постоянно получаваш кризи/атаки изобщо няма да имаш сили да преодолееш каквото й да е, защото психиката почва да се отразява и на физическото ти състояние.

Вие като излекуван човек ли давате мнението си или като употребяващ лекарства за да не страда? Защото аз като напълно излекуван се изказвам. Редно е човек преборил това да дава съвети, за това е форум, за да си помагаме, а не да се опитваме да се затапим... чисто по български. Вече второ мнение с тънка критика, а никой освен мен не каза как е успял. Мисля, че няма такива. Е, успех на всички с битката с несъществуващия змей.

# 91
  • Мнения: 958
Мъжки фактор,  твоята грешка в случая е че генерализираш нещата. Щом ти си се оправил без хапчета ,  значи трябва всички да могат. Да ама не. Все едно някой да каже - щом аз пия АД значи всички трябва да пият, без тях ще затънат. Или примера на Георги - при него алкохола е дал положителен ефект,  давай всички да се наливаме.
Толкова ли е трудно да разбереш това? Генерализацията е много погрешен и елементарен похват, най-лесно е да турим всички под един знаменател.
Радвай се че си успял да се пребориш без АД, но не при всички се получава.

Последна редакция: нд, 14 ное 2021, 21:40 от liiya

# 92
  • Мнения: X
Благодарение на точно такива изказвания от сорта на "Това не е болест, не ходете по лекари." много хора не търсят помощ навреме и се мъчат с години/месеци. Ако попаднеш на правилният лекар и с подходящо лечение може да си върнеш поне част от нормалното ежедневие. Ако не си спал с дни и постоянно получаваш кризи/атаки изобщо няма да имаш сили да преодолееш каквото й да е, защото психиката почва да се отразява и на физическото ти състояние.

Вие като излекуван човек ли давате мнението си или като употребяващ лекарства за да не страда? Защото аз като напълно излекуван се изказвам. Редно е човек преборил това да дава съвети, за това е форум, за да си помагаме, а не да се опитваме да се затапим... чисто по български. Вече второ мнение с тънка критика, а никой освен мен не каза как е успял. Мисля, че няма такива. Е, успех на всички с битката с несъществуващия змей.

Като излекуван давам, но дори и да продължавах да пия АД не виждам това какво би променило.

# 93
  • Мнения: 167
Виждам че се заформя спор, но  е важно да се спомене разликата в симптоматики те. Има голяма разлика между ПА и ГТР. Едното може без лекарства, другото не. Не нападайте момчето. Той е имал само ПА.
Мъжки фактор, не се обиждай.Тук има хора които не приемат лекарства, такива които приемат, които са ги спрели също, но симптомите са различни. Не при всички протича еднакво тая гад. А има и комбинирани случаи.
Поздравления за духа. Ходил ли си на терапия?

# 94
  • Мнения: X
R0zi4ka, кое от двете може без лекарства, не разбрах?
При мен не е на кризи, а постоянно, абсолютно всеки ден, две години вече... Страхове, мисли - нямам никакви - само и единствено физически усещания. Това ГТР ли е? Просто няма от какво да ме "измъкнат" антидепресантите, освен просто по-слабо да усещам симптомите, докато ги приемам.

# 95
  • Мнения: 384
Доколкото знам е необходимо поне 14 дни, за да започне да действа, като  през тези 14 дни, докато не се усеща действието му много често се пият и бензодиазепани, за да не се усещат всички екстри на ПР
Да питам някой пие ли Аспирин протект или друго за разреждане на кръвта с Ципралекс или друг АД?
[/quote]

Значи един вид като другите ад? На мен не ми изписаха нищо друго, даже махнах деанксита, и най-вероятно освен приемането на новия има симтоми и на отнемане Sad

# 96
  • Мнения: 167
Есен при теб щом е постоянно е ГТР.
При мъжки фактор е само паник атаки. Те са понякога.Колкото и да са силни траят секунди или минути. После нищо. При нас положението не е за без лекарства..

# 97
  • Мнения: 787
Благодарение на точно такива изказвания от сорта на "Това не е болест, не ходете по лекари." много хора не търсят помощ навреме и се мъчат с години/месеци. Ако попаднеш на правилният лекар и с подходящо лечение може да си върнеш поне част от нормалното ежедневие. Ако не си спал с дни и постоянно получаваш кризи/атаки изобщо няма да имаш сили да преодолееш каквото й да е, защото психиката почва да се отразява и на физическото ти състояние.

Вие като излекуван човек ли давате мнението си или като употребяващ лекарства за да не страда? Защото аз като напълно излекуван се изказвам. Редно е човек преборил това да дава съвети, за това е форум, за да си помагаме, а не да се опитваме да се затапим... чисто по български. Вече второ мнение с тънка критика, а никой освен мен не каза как е успял. Мисля, че няма такива. Е, успех на всички с битката с несъществуващия змей.
Мъжки фактор, ела след 10 години в темата  и тогава можеш  / и пак не на 100%/ да се похвалиш, че си се " излекувал".  От това няма излекуване,  винаги може да се отключи отново. С лекарства или без, рецидиви винаги има.  И аз бях " излекувана" 4 години,  нооо...

# 98
  • Мнения: X
R0zi4ka, при теб също ли е постоянно и съвсем постоянно ли?

# 99
  • Мнения: 1 355
Здравейте, хора. Случайно попаднах в тази тема, но имам солиден опит с паническото разстройство и атаките. Аз и мои трима приятели го развихме горе-долу по едно и също време. Всички ние сме ходили по доктори, психиатри, невролози и т.н познато ви е. Изписваха ни лекарства и ни успокояваха, че всичко ще се оправи. Да, ама - не! Аз се усетих и бях единственият, който си изхвърли хапчетата в коша и не изпих нито едно и то от страх, който в случая се оказа ключов. Хвърлих химиите и си изписах сам такива от билката жълт кантарион. Използвах ги като патерица на която да се опра, пих ги 4 - 5 месеца като през това време четох доста и разбрах, че начина да разкарам атаките е като свикна да живея с тях. Те се подхранват от страха, когато знаеш, че няма как да умреш от тях и спре да ти пука те отслабват и стават все по-рядко с времето. Накрая след 2 години грубо изчезнаха напълно. Сега аз не съм имал атака от няколко години, а моите приятели все още са на антидепресанти и бензодиазипини и продължават да получават атаки. Не пийте хапчета, не ходете на психиатри защото това не е болест, лекарите не лекуват, те замаскират проблема не го решават. Сами си решете проблема иначе ще си останете с ПР и хапчетата до живот. Да не говорим за страничните ефекти от тези боклуци. Разбиват организма тотално виждам го с очите си. Моите приятели приличат на зомбита с едни сенки под очите и тримата имат големи кореми и приличат на чичковци, а сме на по 35 години още къде е тя... Успех на всички! ПР е кофти, но минава с времето и то без лекарства.
Съгласна съм, че лекарствата скапват метаболизма, но и аз опитвах да живея без тях 5 години, докато не почнах да сядам по тротоарите от виене на свят и прималяване. Не можех да се кача в автобуса, виках си кога ли ще ме помете, щото бях като залюхана.
Зависи много от нервната система на човек. Моя мъж се опитаха да хванат ПА, но много бързо се оправи, той е друг вид характер, не е чувствителен като нас.Може би си имал късмета да си като него, някои хора лесно се справят. Други много трудно и с лекарства. Затова не давай призиви' Не пийте лекарства'. Не знаеш на кой какво е положението. И викай' бай бабо да не ме стига' Pensive

# 100
  • София
  • Мнения: 910
Всеки  си  решава сам за себе си как да се бори и какво  да прави, големи  хора сме. Аз лично  за себе си  съм  решила да се боря без лекарства колкото мога. Последната ми по-сериозна криза беше горе-долу преди 6 месеца. Тогава личния ми каза,  че няма да изпише лекарства на здрав човек и да хващам  гората. Оттогава нямам сериозни ПА. Имало  е моменти , в които  съм  се чувствала зле, но все си припомням изречението на личния,  че няма да лекува здрав човек и всичко отминава. Ще видим  докога ще държа фронта.

# 101
  • Мнения: 2 776
И аз се водя в ремисия, ама кво. Много е важно дали е само на фаза атаки, или вече е минало в ПР и ГТР. Тогава става хронично. И като такова цялостната функция на мозъка се изменя.

# 102
  • София
  • Мнения: 910
Георги то мойто отдавна е хронично. И не мисля,  че някой  хубав ден всичко ще изчезне. Просто  свиквам и  това е. То така или иначе нямам избор. Или плуваш или  се давиш.

# 103
  • Мнения: X
Аз пак да попитам - възможно ли е да е постоянно състояние и никога да не минава? Имам предвид да е абсолютно всеки ден, да няма дни, в които човек да се чувства добре?

# 104
  • Мнения: 4 408
Аз пак да попитам - възможно ли е да е постоянно състояние и никога да не минава? Имам предвид да е абсолютно всеки ден, да няма дни, в които човек да се чувства добре?

Да, възможно е, и при депресия, и при ГТР.

Общи условия

Активация на акаунт