Домашното насилие – тема №3

Досега никой не е бил превъзпитаван, нито се е променял в това отношение след посещение при психолог. Говоря за индивиди като описания мъж - той ще баламосва и психолога, дори е твърде възможно да направи много хубаво впечатление. Евентуално тя може да преосмисли някои неща, но като свои реакции, не и като оправяне на нещата с мъжа.

Случаят е един от класическите - мъжът замахва и е заплашителен, жената се чуди какво да прави - ни да си тръгне, ни да остане заради потенциалните разправии за детето, заплахите и страхът, че другият е способен да направи всичко, за да го вземе детето с цел наказание на партньора. Колкото до осиновяването, едва ли някой ще тръгне да взема детето, не се взема толкова лесно дете, но все пак се усложняват нещата допълнително, социалните са си социални, така или иначе при развод и потенциални спорове за детето се минава през социалните, а това е намеса на външни лица, все пак.  Много е лесно да се каже за минаване към радикални действия, но не бих ги подценила нещата с детето. Малко или много майките са заложници с децата при такива ситуации, колкото и да се приказва, че не било така. В семейните конфликти потенциално не може да се разчита на границите на морала. Не става въпрос да се примири, но трябва да обмисли много внимателно какво и как да направи. И така е доста сериозно, особено ако е неколкократно освен ако не е във взаимна свада (може и взаимно да се провокират, и това го има често). Каквото и да прави, тя самата трябва да обмисли и да реши. Него няма как да го завлече на консултация, а дори да го принуди по някакъв начин или да го уговори, ефектът ще е нулев. Приятелката ти за себе си трябва да реши, а не да лелее надежди как психологът ще му налее акъл, той ще се плесне по челото колко лошо постъпва, ще му трепне сърцето и всичко ще е наред. Няма такъв филм или е само по филмите и фантазиите.

Аз не разбрах обсъжданата двойка ли е с осиновено дете и в процес на наблюдение?

Ако е така и скоро животът им се е преобърнал е възможно там да е катализатора на напрежението... От собствен опит.

Мен две деца - едно биологично и едно осиновено ме направиха ЛУДА за връзване. Избиха и агресивни и депрасивни състояния, които не съм и подозирала, че може да отключа. Но в един момент ми светна, че нещо много, ама много не е наред и си потърсих решение...
Към момента съм добре горе долу...

Та може да има и друг аспект. Аз се виждам в чудо понякога да изкопча какво става в главата на моя мъж... Те не си разказват чувствата и емоциите така лесно и лежерно, както жените и често не мога да разбера къде е разковничето.

Та пиша всичко това, защото е съвсем реален пример. Може човекът да не е насилник по принцин, но да са му избили балансите - едно дете променя живота на родителите си на 180 °, а когато идва и чрез осиновяване е още по-трудно.
Та психологическата помощ има поддръжник в мое лице. Дори и само жената да посещава - има надежда да получи друга гледна точка, да успее да предразполага и разбира мъжа си да оттича емоции по начин, различен от "ей ся ше видиш ти шамарите"..

Какво да му отчита на неговите емоции, че е замахнал да я удари? При това неведнъж го е правил. Не неговите емоции трябва да отчита, а своите. И да стигне за себе си до някакви изводи и решения какво да предприеме към момента. За другата гледна точка съм скептична.

Не е физически насилник. Щом и в моменти на силен афект, когато само адреналина играе, а задръжките падат, той чупи предмети,а не нея, значи има достатъчно блокади, за да не стигне до физическо насилие. Ако нямаше, вече щеше да я е удрял щом стига до такива състояния на афект. Тогава човек не може да се контролира съзнателно и остават само подсъзнателните блокади. Т.е. той тази блокада я има.
 Но емоционалното и психическото насилие са налице - заплахи, обиди, критики итн. Аз не бих търпяла подобно отношение. Казвам му директно, че ме плаши, а аз с човек, от когото ме е страх, не мога да живея и щом е нейн апартамента, да си ходи. Ако трябва после ще се боря за детето и с баща му, и със социални и всякакви, но няма да го оставя да живее в подобна среда.

Мда, аз също не можах да й дам категорично мнение. Още повече, че те даже са с много по-голям "стаж" като семейство от нас и някак си ми беше неудобно да й давам съвети как да се държи с него.
Всъщност на нас доскоро те ни изглеждаха като перефектното семейство. Като разказах на ММ, той в първия момент отказа да повярва, че това е истина.
Цвете, да ти кажа, може и да си права, че нещата вероятно са се отключили с осиновяването ( те са заедно от близо 15 години - и всъщност да, преди половин година осиновиха и май някъде оттогава започна тя да се оплаква, докато онзи ден не сподели и за замахванията, каквито според това, което ми обяснява, не е имало преди). Мисълта ми е, че за да са живели в мир и любов толкова години, значи няма да е било и преди така, а това е новост, която я е стреснала. Всъщност една съседска двойка така се раздели на стари години заради изтрещяване на мъжа. Нещо се случи с психиката на този човек и започна да ревнува жена си, да изгрубява с нея и тя накрая не издържа и си тръгна. Но това са около 70 годишни хора, вече ги тресат разни деменции и пр.
На този мъж малко му е рано сякаш за подобни неща.
Ние също си преживяхме един стресов следосиновителен период , докато се напаснем новия начин на живот и малкия човек. Аз дълго време бях безпричинно тревожна за каквото се сетиш.
А въпросната жена изглежда много по-стабилна от мен психически на пръв поглед, но явно само на пръв поглед...
Абсурд е да се меся в отношенията им, и единственото, което измислих е да й дам телефона на моя позната адвокатка. Да поговори с нея дори и да не е твърдо решила да се развежда, колкото да има представа какви права има и какво горе-долу я очаква, ако се стигне до там. Ако може да го убеди за брачен консултант - няма лошо, макар и аз да смятам, че той би бил повече полезен за нея самата, ако мъжът й си пада манипулатор.

Имам подобен случай с моя позната. Но точно заради осиновяването тя не беше споделяла с никого преди развода си. Чак след това - и аз бях втрещена, мъжът й има вид на доста кротък! При нея нещата бяха ескалирали до сериозни наранявания обаче (при единия случай се е лекувала после цяла година). Поне я посъветвай твоята позната да следи как се случват заплахите и чупенето - ако са все по-редовни, значи няма да има оправяне и трябва някак да се разделят. Как - според зависи - тя си познава човека. Най-добре да му дава пътя, щом жилището е нейно, а той е все недоволен. Ако има тя баща, брат, други роднини, редно е всички да знаят за случващото се и мъжът да е наясно, че тази жена не е сама - готова жертва - и няма как да скача по главата й.

Колко време още ще ги следят социалните покрай детето? Ако скоро свърши този период, не виждам никакъв проблем родителите да се разделят, щом нещата вървят на зле. Днес чупи предмети, утре като замахне, може да удари дете, жена...! Не са никак безобидни тези прояви. Ако ще ги следят социалните с години, да се разделят отсега, какво да чакат?

Според мен, семейна терапия или даже само той да посети психолог, много би помогнала.
Не ми се стува, че човекът е насилник, поне според написаното. Нещо е временно изтрещял. Има проблем ..

B2022, следосиновителното наблюдение е 2 години. Значи на тях им остава около година и половина.

Може наистина да му е труден животът с дете, да има нужда от адаптация да се изнервя, уморява, да се чувства на заден план, да ревнува

Чувала съм повече истории за преборване на наркозависимост, отколкото за “излекуван” насилник. Нищо не може да се направи освен да се спасиш. Насилника не е безпомощен човек, който не знае какво прави. На терапия ходят хора, които губят контрол над себе си. Нарцисистите се чувстват в контрол само докато имат жертва, няма да иска да го изгуби. За всички е по-лесно просто да намерят нова, ако старата се умори да е играчка. Да, ситуацията е много деликатна покрай детето, може би рязка раздяла не е добра идея. Но задължително детето трябва да се избави от тази среда. Повредите от отглеждането от нарцисист не се оправят никога.

И аз мисля, че тръгне ли някой веднъж да чупи и крещи редовно... едно е веднъж на 10 години примерно, друго е през ден - два. Жената ще живее сякаш ходи по яйчени черупки, сакън да не го предизвика.

Имам приятелка, чието гадже така си се държеше изначално, пред мен е чупил предмети в дома им дори, с удар в стената. Аз много се притесних, тя се държеше, все едно няма нищо. Към днешна дата са отдавна женени с две деца, но нямам никаква идея как тече семейния им живот.

Има блокада, но я използва като психически натиск. Автоматично човек се свива, когато види насреща си самото движение на замахване, това е по-силно от нас. Голям манипулатор е този - формално няма да я удари, но реално ще ползва тази закана и тя да се свие вътрешно и да внимава да не го предизвиква.

Няма никакво значение какъв му е бил животът, колко тежък и на него сега колко му е трудно да бъде баща или каквото ще да е там. Ако не може да търпи, да си вземе отпуска и да отиде в гората за две седмици на спокойствие, като отшелниците да помисли какви ги върши и накъде да поеме.

Кумпарсита, никой няма да й даде категоричен и конкретен отговор, дори да е служебно лице. Семейните отношения са много мътна работа, накрая често става така, че в пряк и преносен смисъл двама се бият, а миротворецът или посредникът изяжда боя и от двамата, а те се помиряват. Това, което някой може да каже на жената е да си помисли дали и какви признаци вижда и какво би искала да направи, ако има възможности да го направи, ако зависи само и единствено от нейното желание. Ако се каже на една жена "напуснИ го" и после стане проблем с детето, тя хич няма да е доволна, а ще се почувства притисната или подведена. Не може и да й каже "стой при него", защото пак ако стане беля, пак ще е взето решение под чуждо мнение. Затова може да й се подскаже, че нещата не са добре, да научи повече за рисковете, да се посъветва с адвокат по бракоразводни дела и дела за родителски конфликти и права, и тогава тя самостоятелно да вземе решение какво да прави. Ти можеш само да я подкрепиш морално каквото и да реши.
Социалните ще ги наблюдават. Няма да вземат детето, освен ако то самото е обект на насилие. Но наблюдението си е наблюдение и важи.

Агресията е нещо здравословно. Освен на пътя
Тя ни е дадена, за да преодоляваме трудност, да отстояваме себе си, да се отърваваме от нахалници, да се конкурираме, да се борим, да оцеляваме

Здравословен начин за изразходване на агресия е спорта, да удряме меки предмети, да чупим дори, стига да не нараняваме никого, да крещим, да слушаме силно музика, да пеем, да танцуваме до припадък и т.н

Нездравословен е да нараняваме друго същество, да плашим умишлено и да превръщаме агресията в насилие

Всеки човек, който няма механизми да преработва стреса и да изразходва агресията си, може да стане насилник. Това е моята теория. И считам, че ако човек се хване рано и се работи с него, той преминава през този период, по- осъзнат, мъдър и израстнал...

За агресията единствено работи санкцията. Една сила може да бъде възпряна само от по-голяма сила.  Той както ще да се чувства и каквото ще да прави за здравословната или нездравословната проява - негов проблем. Аз и не деля агресията на здравословна или нездравословна, а веднъж възникнала тя си продължава, индивидът се научава да се сдържа, най вече от страх пред по-силен от него в лицето на друга физическа, властова или законова сила. Ако не може да се сдържа, да си пие хапчетата от психиатъра.

Човек, който не притежава агресия е социално неадекватен