Ако му обявяваш война и търсиш наказание, означава че не си преодоляла нищо. Това че не го искаш в живота си, но не го пускаш като все още мислиш и говориш за него, не означава, че си излекувана. Трансформацията приключва в деня, в който го погребеш в съзнанието си. На раздяла с моя насилник също бях в неизгодна позиция, но не съм търсила отмъщение. И сега избирам да приемам последното му унижение като катарзис, който трябва да се случи за да се отскубна. Простих си за избора си, както и си простих за грешките, които и аз съм правила спрямо него. Дори когато раздялата беше прясна никой не говореше за него. Сякаш изчезна за един ден. Адреналина ми беше от късмета, че не свърших в куфар. Всичко друго е поправимо. Роки, съветвам те да постъпиш като мен. Забрави какво ти принадлежи, забрави апартаменти и съдилища. Просто живей живот, в който той не съществува. Звучи като клише, но свободата е безценна.
- Публикувана: 8 ноем. 2021, 16:32 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2023, 20:14 ч.
Домашното насилие – тема №3
Разбирате погрешно посланието ми.
Както и да е, няма да коментирам повече, само едно да кажа - ама как така не можеш да говориш с майка си, с близките си. Те нали затова са ти близки?
И на това уча дъщеря си. Да ми споделя. Да знае, че винаги е съм зад нея, по-скоро ДО нея. Но трябва да знам какво става. Все пак не мога да съм винаги навсякъде.
Разбира се, че трябва да можеш да изкажеш. Това ще ти помогне да преодолееш ситуацията (каквато и да е).
Всъщност насилниците (не само физическите, психическото насилие е не по-малко страшно) точно на това разчитат. Че жертвите си мълчат.
Спомням си преди време си пиша с един индивид от мъжки пол и му пращам снимка от един снежен преход.
Той: "малко си пълничка, но може да е от екипировката". Аз с усмивка отговарям "Еххх, де да беше от екипировката, ама...."
В интерес на истината беше просто писане и нямах никакви намерения, пък и аз съм си темерут, ама ако беше нещо с цел по-сериозни взаимоотношения и последва "Трябва да отслабнеш" със същата усмивка щях да му река, че предпочитам да съм си сама, дебела и щастлива и с кеф щях да го пратя да дири някоя манекенка.
Толкоз. Просто на някои червени лампички трябва да се спира незабавно!
Както по-горе някой написа метафората със светофара.
Както и да е, няма да коментирам повече, само едно да кажа - ама как така не можеш да говориш с майка си, с близките си. Те нали затова са ти близки?
И на това уча дъщеря си. Да ми споделя. Да знае, че винаги е съм зад нея, по-скоро ДО нея. Но трябва да знам какво става. Все пак не мога да съм винаги навсякъде.
Разбира се, че трябва да можеш да изкажеш. Това ще ти помогне да преодолееш ситуацията (каквато и да е).
Всъщност насилниците (не само физическите, психическото насилие е не по-малко страшно) точно на това разчитат. Че жертвите си мълчат.
Спомням си преди време си пиша с един индивид от мъжки пол и му пращам снимка от един снежен преход.
Той: "малко си пълничка, но може да е от екипировката". Аз с усмивка отговарям "Еххх, де да беше от екипировката, ама...."
В интерес на истината беше просто писане и нямах никакви намерения, пък и аз съм си темерут, ама ако беше нещо с цел по-сериозни взаимоотношения и последва "Трябва да отслабнеш" със същата усмивка щях да му река, че предпочитам да съм си сама, дебела и щастлива и с кеф щях да го пратя да дири някоя манекенка.
Толкоз. Просто на някои червени лампички трябва да се спира незабавно!
Както по-горе някой написа метафората със светофара.
Страх, та страх....Ами, той винаги може да я убие, ако си науми, и като тя е с него, и като го напусне. Но поне във втория случай тя ще има шанс за по-достоен живот, без насилие, болка и унижения. Схващате ли разликата? Страхът винаги го има, но да допуснеш заради него да си провалиш живота, е престъпление.
И аз твърдо държа на мнението си, че нямам какво добро да кажа за жена, която дори заради децата си не се опита поне да го преодолее този страшен, невъзможен страх. ПОНЕ ДА СЕ ОПИТА да се измъкне. Схващате ли и този нюанс? Сама ли си, окей, търпи колкото и каквото искаш. С деца обаче, извиненията вече не са толкова легитимни. А и не е ли егоистично фокусът да е върху това какво ЖЕНАТА преживява, а не върху тези невинни създания, които не са избирали да се родят в семейство на насилие? Те имат най-малко избор, ако са малолетни и зависят съвсем изцяло от родителите си. Честно ли е да страдат години наред, докато някой ден и те възпроизведат насилническия модел в техните собствени семейства, защото навремето някой заради единия страх не е положил дори минимални усилия да ги изведе от пагубната среда?
Аз лично не виждам много мисъл за децата в тази тема. Само разтягане на локуми, колко окаяна и безпомощна е жената, колко невъзможно едва ли не е да си тръгне.
Останах безмълвна, когато прочетох, че на една съфорумка са й били нужни 24 години, за да си тръгне от насилника си. 24 години. Със същия успех можеха да са 240. След толкова време психиката на такъв човек е станала не на кайма, а на каша. Особено, ако хипотетично, вече наближава 50. Занапред как би се живяло нормално след 24 години насилие?! Някои неща се правят, докато си по-млад и съпротивителните ти сили са по-големи. Тъжно, жалко и трагично е да минат най-хубавите ти години, преди да се осъзнаеш и направиш нещо по въпроса.
И аз отдавна знам, че съм груба и безчувствена, но това е положението, все някой трябва да е. Светът верно стана прекалено чувствителен.
И аз твърдо държа на мнението си, че нямам какво добро да кажа за жена, която дори заради децата си не се опита поне да го преодолее този страшен, невъзможен страх. ПОНЕ ДА СЕ ОПИТА да се измъкне. Схващате ли и този нюанс? Сама ли си, окей, търпи колкото и каквото искаш. С деца обаче, извиненията вече не са толкова легитимни. А и не е ли егоистично фокусът да е върху това какво ЖЕНАТА преживява, а не върху тези невинни създания, които не са избирали да се родят в семейство на насилие? Те имат най-малко избор, ако са малолетни и зависят съвсем изцяло от родителите си. Честно ли е да страдат години наред, докато някой ден и те възпроизведат насилническия модел в техните собствени семейства, защото навремето някой заради единия страх не е положил дори минимални усилия да ги изведе от пагубната среда?
Аз лично не виждам много мисъл за децата в тази тема. Само разтягане на локуми, колко окаяна и безпомощна е жената, колко невъзможно едва ли не е да си тръгне.
Останах безмълвна, когато прочетох, че на една съфорумка са й били нужни 24 години, за да си тръгне от насилника си. 24 години. Със същия успех можеха да са 240. След толкова време психиката на такъв човек е станала не на кайма, а на каша. Особено, ако хипотетично, вече наближава 50. Занапред как би се живяло нормално след 24 години насилие?! Някои неща се правят, докато си по-млад и съпротивителните ти сили са по-големи. Тъжно, жалко и трагично е да минат най-хубавите ти години, преди да се осъзнаеш и направиш нещо по въпроса.
И аз отдавна знам, че съм груба и безчувствена, но това е положението, все някой трябва да е. Светът верно стана прекалено чувствителен.
Не се говори с близките заради очакваната силна реакция на неодобрение и евентуална намеса от тяхна страна в някои случаи. Което означава, че всичко се осъзнава съвсем ясно, но причините да се стои и да се крие, в много случаи да се защитава насилника няма как да ги коментирам, както стана ясно не ги разбирам. Както и повечето хора не ги разбираме, което неразбиране поражда съответните негативни реакции към потърпевшите. Особено когато вече се вкарат и деца в картинката, които обричаш на страдание и кофти детството, по абсолютно непонятни причини ( за всички странични), нормално е да има обвинения.
Хендс, това означава да оставя абсолютно всичко и всички. В смисъл децата. В смисъл малкия. Помислих си го в един момент. Имам опция да замина от София сама. Но не ми се плаща точно тази цена на свободата.
Не разбирам как може да ти вземе детето като през по-голямата част от времето дори не е в България. Ако те заплашва с това е само с цел манипулация. Сигурна съм, че имаш избор да живееш в София, както и при евентуална борба за права над малкия не виждам с неговото “досие” как би спечелил. Чела съм в предишни твои коментари, че искаш да изкарате празниците в неговия дом, за мен това е лудост. Вярвам ти, че не търсиш сдобряване, но не ти вярвам, че си го пуснала. Със сигурност ти трябва известно време да останеш сама с мислите си и да се отърсиш в твое темпо и по твои методи. Това което правиш сега не спира токсичността и заради това и не можеш да продължиш напред. Дори малкия да не иска да дойде с теб сега не значи че ще го изгубиш завинаги. Разбира се, аз нямам деца и моята позиция е егоистична. В моите очи за да се съхраниш и да се върнеш на себе си наистина трябва да поставиш себе си на първо място, ако ще и да е за месец.
Страх, та страх....Ами, той винаги може да я убие, ако си науми, и като тя е с него, и като го напусне. Но поне във втория случай тя ще има шанс за по-достоен живот, без насилие, болка и унижения. Схващате ли разликата? Страхът винаги го има, но да допуснеш заради него да си провалиш живота, е престъпление.
И аз твърдо държа на мнението си, че нямам какво добро да кажа за жена, която дори заради децата си не се опита поне да го преодолее този страшен, невъзможен страх. ПОНЕ ДА СЕ ОПИТА да се измъкне. Схващате ли и този нюанс? Сама ли си, окей, търпи колкото и каквото искаш. С деца обаче, извиненията вече не са толкова легитимни. А и не е ли егоистично фокусът да е върху това какво ЖЕНАТА преживява, а не върху тези невинни създания, които не са избирали да се родят в семейство на насилие? Те имат най-малко избор, ако са малолетни и зависят съвсем изцяло от родителите си. Честно ли е да страдат години наред, докато някой ден и те възпроизведат насилническия модел в техните собствени семейства, защото навремето някой заради единия страх не е положил дори минимални усилия да ги изведе от пагубната среда?
Аз лично не виждам много мисъл за децата в тази тема. Само разтягане на локуми, колко окаяна и безпомощна е жената, колко невъзможно едва ли не е да си тръгне.
Останах безмълвна, когато прочетох, че на една съфорумка са й били нужни 24 години, за да си тръгне от насилника си. 24 години. Със същия успех можеха да са 240. След толкова време психиката на такъв човек е станала не на кайма, а на каша. Особено, ако хипотетично, вече наближава 50. Занапред как би се живяло нормално след 24 години насилие?! Някои неща се правят, докато си по-млад и съпротивителните ти сили са по-големи. Тъжно, жалко и трагично е да минат най-хубавите ти години, преди да се осъзнаеш и направиш нещо по въпроса.
И аз отдавна знам, че съм груба и безчувствена, но това е положението, все някой трябва да е. Светът верно стана прекалено чувствителен.
И аз твърдо държа на мнението си, че нямам какво добро да кажа за жена, която дори заради децата си не се опита поне да го преодолее този страшен, невъзможен страх. ПОНЕ ДА СЕ ОПИТА да се измъкне. Схващате ли и този нюанс? Сама ли си, окей, търпи колкото и каквото искаш. С деца обаче, извиненията вече не са толкова легитимни. А и не е ли егоистично фокусът да е върху това какво ЖЕНАТА преживява, а не върху тези невинни създания, които не са избирали да се родят в семейство на насилие? Те имат най-малко избор, ако са малолетни и зависят съвсем изцяло от родителите си. Честно ли е да страдат години наред, докато някой ден и те възпроизведат насилническия модел в техните собствени семейства, защото навремето някой заради единия страх не е положил дори минимални усилия да ги изведе от пагубната среда?
Аз лично не виждам много мисъл за децата в тази тема. Само разтягане на локуми, колко окаяна и безпомощна е жената, колко невъзможно едва ли не е да си тръгне.
Останах безмълвна, когато прочетох, че на една съфорумка са й били нужни 24 години, за да си тръгне от насилника си. 24 години. Със същия успех можеха да са 240. След толкова време психиката на такъв човек е станала не на кайма, а на каша. Особено, ако хипотетично, вече наближава 50. Занапред как би се живяло нормално след 24 години насилие?! Някои неща се правят, докато си по-млад и съпротивителните ти сили са по-големи. Тъжно, жалко и трагично е да минат най-хубавите ти години, преди да се осъзнаеш и направиш нещо по въпроса.
И аз отдавна знам, че съм груба и безчувствена, но това е положението, все някой трябва да е. Светът верно стана прекалено чувствителен.
Не си груба и безчувствена, не знаеш какво говориш, да не съм по-груба в изказа.
Докато има такова мислене, насилието ще се толерира....
Ти с лека ръка отхвърли психологията, та и психиатрията даже. Според теб защо има клиники за лечение на зависимости? Защо има психотерапия и т.н. Тези хора толкова ли са прости, та не могат да се справят със зависимостите си без помощ? Или те са просто боклуци и на теб и твоите близки нищо не може да се случи....
Наистина ли, пишещите в този дух, не осъзнавате как сте същите като насилниците.
Роки, остави му апартамента и детето. Кажи му така: „Ок, оставаш в жилището и гледаш сина ни. Връщаш се да работиш в България, переш, готвиш, чистиш, учиш уроци, пишеш домашни с него... Всичко. А, и плащаш издръжка на дъщеря ни, докато е студентка, както е по закон“. Дали ще се съгласи? Съмнявам се.
Вярно, детето не е много малко, но доколкото си спомням, имаше някакви проблеми с него, та гледането няма да е чак толкова лесно.
Вярно, детето не е много малко, но доколкото си спомням, имаше някакви проблеми с него, та гледането няма да е чак толкова лесно.
Аз все пак държа да получа отговор - в тия словоизлияния по-нагоре насилникът къде е? В представите на хората, съдещи така жестоко жената, насилникът къде горе-долу се намира и защо никога не се споменава като виновник?
Изключително гнусно е да се прехвърля вината за децата изцяло на жената и да се очаква, че тя е длъжна да жертва себе си заради тях, докато върху бащата (насилника) такова задължение не тежи. Щял най-много да я убие, голям праз. Тогава децата ще си имат баща в затвора и майка в гроба, сигурно ще е по-добре. На чужд гръб и сто тояги са малко.
Насилникът е освободен от вината, освободен е и от задължението да се погрижи за собствените си деца. Всички тежести са прехвърлени към майката - да се оправя гадината, щом е имала лошия късмет да се роди жена.
Изобщо винаги ме е изумявало как в България на жената се гледа или като на притурка на мъжа, или на децата. Все едно тя не е самостоятелна личност, не е отделно живо същество, което има право на живот, на страх, на щастие. Жената нямала право да я е страх. Защо? Защото имала деца. Ми той и бащата има. Ама на него децата явно не му се отразяват толкова на съществуването и на изконните права. Безумия.
Това не е просто грубо и безчувствено, нито е повод за гордост. Това е лишено от всякакъв разум и логика и не знам как нямате срам да го изтипосате публично във форум…
Изключително гнусно е да се прехвърля вината за децата изцяло на жената и да се очаква, че тя е длъжна да жертва себе си заради тях, докато върху бащата (насилника) такова задължение не тежи. Щял най-много да я убие, голям праз. Тогава децата ще си имат баща в затвора и майка в гроба, сигурно ще е по-добре. На чужд гръб и сто тояги са малко.
Насилникът е освободен от вината, освободен е и от задължението да се погрижи за собствените си деца. Всички тежести са прехвърлени към майката - да се оправя гадината, щом е имала лошия късмет да се роди жена.
Изобщо винаги ме е изумявало как в България на жената се гледа или като на притурка на мъжа, или на децата. Все едно тя не е самостоятелна личност, не е отделно живо същество, което има право на живот, на страх, на щастие. Жената нямала право да я е страх. Защо? Защото имала деца. Ми той и бащата има. Ама на него децата явно не му се отразяват толкова на съществуването и на изконните права. Безумия.
Това не е просто грубо и безчувствено, нито е повод за гордост. Това е лишено от всякакъв разум и логика и не знам как нямате срам да го изтипосате публично във форум…
Е това ме дразни и мен! В моя случай няма насилие над децата. Малкия чу случката. И оттам нататък - всички ме оставят мен да се оправям със всичко. Ето и мненията назад - по дифолт аз трябва да взема малкия и да мисля за всичко. Защо пък аз? А бащата къде е? Не е ли насилие да ме зареже тотално с децата?
И ЗЗДН е пак така написан - насилника да не доближава. И кво? Да ходи да си живее живота? Майката да се оправя.
Мале, в Нидерландия какви закони имат за такива случаи....
И ЗЗДН е пак така написан - насилника да не доближава. И кво? Да ходи да си живее живота? Майката да се оправя.
Мале, в Нидерландия какви закони имат за такива случаи....
Животът не е приказка и не е винаги справедлив. Не, да те зареже тотално с децата, не е насилие. Това е новата ти свобода всъщност. Децата - ако има желание, ще се погрижи за тях. Ако няма желание, няма и кой да го накара. Толкова е просто. Издръжката повечето бащи я плащат, но за останалото си е до човек.