Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Хиперактивно ли е детето ни?

  • 1 719
  • 23
  •   1
Отговори
  • Мнения: 491
Не знам как да започна темата, но имам известни притеснения относно проговарянето на сина ни и поведението му по време на игра и заспиване. На 1г и 7 месеца е, заради което досега не съм бързала да го влача по психолози и невролози. Още повече - осиновихме го, когато беше на 11 месеца.
Доста неща си обясняваме с това, че е бил в дом за медико-специални грижи до деветия си месец, тъй като са го оперирали от заешка устна и не е имало кой да се занимава индивидуално с него.
В началото имахме големи трудности да го приспим и да го сложим в кошарата.
С времето позатихнаха, но въпреки всичко и до днес си ляга с нежелание в кошарата. Или лягаме да спим с него и после го местим като заспи, или го слагаме директно в кошарата и след известно мрънкане заспива в нея. Но за целта не трябва да сме в стаята. Иначе се глези и плаче да го вземем. Приспиването на ръце е мъка.
От няколко дни постоянно се събужда и иска да е при нас в леглото. Но много трудно заспива, ужасно се върти, става, ръчка, рита и не знам изобщо дали му се събират 4-5 часа сън така. За нас да не говорим. Снощи се усетих, че има афинитет към гладки материи като сатен и шушляк и му дадох едно шалче, което да държи. Налапва палеца на единия пръст, а с другата ръка си играе с шала. Пъха си го в ушенцето и така се успокои и заспа. Но не знам дали пък няма да му стане някаква мания това.
Прави ми впечатление, че всички играчки много бързо му омръзват. Постоянно иска нови неща, играе за малко и после захвърля. Сега най-дълго се заиграва с разни купички и кутийки, в които слагам бисквитки или нарязани ябълки. Физически е много активен. Тича, катери се, даже и на доста опасни места. На ден ако не падне поне 2 пъти, ще е цяло чудо.
И въпреки това трудно се изморява.
 В книжките почти не се заглежда. От много време имаме такива с животни. Но сякаш не са му интересни. Как казват крави, котки, овце не сме го научили.
От годинка казва различни срички. Ма-ма, ба-ба, но повтаря по седмица примерно и после спира. Все едно ги е забравил. Сега е на вълна "даам" и ломоти много на неразбираем език.Иначе много добре разбира всичко. Понякога реагира адекватно, друг път се инати. И много ни имитира какво правим ние. Включва се да чисти с нас, да прибира прането итн.
Не знам дали тази негова голяма активност и неуморност не е свързана с бавното проговаряне. И изобщо не знам дали в случая това е сериозно изоставяне. Може би и аз съм виновна, че бързам за всичко да му угодя, за да не плаче и така да не го провокирам да говори. Моля за съвет жените с повече опит.

# 1
  • София
  • Мнения: 7 400
Гладките материи ги изпрлзва за тактилна стимулация, успокоява се. По отношение на говора си направете консултация с логопед, още повече, че има операция и престой в социална институция. А за гушкането при заспиване е нормално да иска компания, допир и галене, все пак е малко дете и търси близост.
Хиперактивност е състояние, което се установява на доста по-късен етап, не си пълнете главата с излишни притеснения. Засега логопед е добро начало. Мнението ми не е професионално.

# 2
  • Мнения: 1 010
Виждам много прилики с моето дете, но според мен е напълно нормално описанието. Още са малки, за да се заиграят дълго време с една играчка. Най- интересното е просто да пръска играчките. Най- много 2-3 Мин да задържи нещо в ръцете си. Обича да реди пъзели, но накрая пак всичко отива да земята Grinning В последно време се заигра с пластелин, но трябва да има някой до нея и да играе с нея.
Не може да заспи сама, беше започнала поне да спи по- голямата част от вечерта в нейното си легло. Обаче я пуснах на яслата и явно от стреса иска да спи при нас. Аз лично избирам да се радвам на това време и се гушкаме. Като цяло спи спокойно, но ако е имала емоционален ден го изживява отново- бълнува понякога, плаче на сън, смее се.
Децата търсят нещо, с което да заспят по- лесно и да се чувстват комфортно. Някои имат играчки без, които не заспиват, други любимо одеало или ритуал.
Книжките са интересни само първите 2-3 страници, рядко успяваме цяла книжка да разгледаме.
Мисля, че очаквате повече, отколкото трябва. Малко е детето. И на мен ми се иска да не повтарям 10 пъти докато ме чуе, да е по изпълнителна, да не се инати толкова много...
Ама са деца, това им е работата.
Единствено за говора може би ще е добре да се обърнете за консултация.

# 3
  • Мнения: 491
Благодаря ви Simple Smile
Ще потърсим логопед.
Иначе и аз обичам да си гушкам детето. Това, което ме смущава е, че повече беснее из леглото, отколкото да се гушка. Той мирно не лежи и по време на сън. А особено аз му действам повече ободряващо. И вместо да заспи, се заиграва. Иска разни предмети. Кара ме да ставам...и така. Но шалчето свърши работа Simple Smile

# 4
  • София
  • Мнения: 7 400
Всяко по-енергично дете е така, особено ако не си е изразходило енергията. Извеждайте го за продължително време навън, 1-2 часа не стигат.

# 5
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 2 749
Благодаря ви Simple Smile
Ще потърсим логопед.
Иначе и аз обичам да си гушкам детето. Това, което ме смущава е, че повече беснее из леглото, отколкото да се гушка. Той мирно не лежи и по време на сън. А особено аз му действам повече ободряващо. И вместо да заспи, се заиграва. Иска разни предмети. Кара ме да ставам...и така. Но шалчето свърши работа Simple Smile

И ние имаме осиновен син, взехме го на годинка без 6 дни, но не е бил в институция - от родилното го е взела приемната му майка, и после ние. Вече е на 3 г.

Това, което мога дам като съвет - щом виждате, че кошарата го кара да беснее и не иска да спи в нея - не го карайте. Потърсете вариант за легло, без преграда. Може и да се изтъркули долу 1-2 пъти, но ще свикне... Може и кошарката да му връща спомен или асоциация от времето в дома. Това е травма, която ще стои там цял живот и ще се проявява в различни етапи...

Разбирам и притеснението и изтощението от липсата на нормален сън за Вас и за него, но и това е в реда на нещата и за възрастта му и съобразно фактът, че е осиновен...

Нашето момче спи нормално, но пък при него има други бойкоти и инатене, които ме вадят от равновесие.
Освен това имаме и кака, която е биологично дете в семейството ни и има доста ревност между тях, макар че вече много се търсят и се обичат...

Но шалчето свърши работа - нашият разбойник си има 2 бебешки пелени, които гушка при заспиване. Нарече ги "куяйчо" - така се казват и на кака му приспивните чаршафки.  Иван - така се казва нашето момченце, имитира и сукателни движения докато заспи.
Щом сте намерили някакво успокоение - давайте си му шалчето без притеснения. За смукането на палеца - моят опит сочи, че сам ще се откаже като го надрастне и успее да е достатъчно уравновесен емоционално.

# 6
  • Наблизо
  • Мнения: 4 085
За говора-не мисля,че е има място за притеснение,щом разбира всичко и казва неща.Моето дете не говори все още,на 2 годинки почти е.Казва мама,тати, и няколко други неща,разбира на два езика и си говори на негов си език.Нашият педиатър каза,че всичко е наред и скоро ще проговори.

# 7
  • Мнения: 4 556
Едва ли е хипер активно по скоро енергично. Малко е детето търси близост
, аз също оставям моето да заспи при мен и после местя в леглото (почти на 2 г).

# 8
  • Мнения: 2 394
Авторке (мкого ми е сложно името ти 😀), описа нашето двугодишно. С разликата, че си спи в кошарата, защото не му предоставям възможността да разбере, че може да спи и другаде. Все още не говори, само мели, крещи, мрънка, инати се, не ходи по улица с мен, а където той си реши, което ме принуждава да излизам с него само в количка, когато имам работа. Хвърля, блъска, ако му забраниш нещо вече се ипитва и да посяга, както и направо идва и ме бута да се махна, защото му забранявам. Не говори, но много успешно комуникира, до постигане на онова, което иска.
Според мен нещата, които описваш, са нормални за възрастта. И аз на моменти се притеснявам, че все още не говори, но расте в двуезична среда и предполагам и това оказва влияние.

# 9
  • Мнения: 491
Бръм, едно към едно.
С разликата, че ние не сме в чужбина и говорим само на български. И за кошарата. Но пък той 2 месеца е бил в приемно семейство и имам едни подозрения, че може да са му говорили на език различен от българския.
CveteMoe, благодаря ти за съвета за легълце. Това също го обмисляме.
Аз също мисля, че е твърде малък, за да се вкарвам във филми, но исках да си сверя часовника.
На всички благодаря за полезните мнения.

# 10
  • Мнения: 2 052
Описахте и моето дете на тази възраст. За логопед са казали, да не се повтарям. Според мен е енергично просто.

# 11
  • Мнения: 5 073
В началото имахме големи трудности да го приспим и да го сложим в кошарата.
С времето позатихнаха, но въпреки всичко и до днес си ляга с нежелание в кошарата. Или лягаме да спим с него и после го местим като заспи, или го слагаме директно в кошарата и след известно мрънкане заспива в нея. Но за целта не трябва да сме в стаята. Иначе се глези и плаче да го вземем. Приспиването на ръце е мъка.
От няколко дни постоянно се събужда и иска да е при нас в леглото. Но много трудно заспива, ужасно се върти, става, ръчка, рита и не знам изобщо дали му се събират 4-5 часа сън така. За нас да не говорим.
Уважавам много хората, осиновили деца.
Ще коментирам само тази част за спането.  Моят съвет е да допуснеш детето да спи при вас, купете голяма, широка спалня. Детето има нужда от близост. Когато се докосва до кожата на родителите, до съцето ти, се успокоява. Не се притеснявай, че ще се научи на лошо, за мен това са геспаповски методи, да го учиш на дисципина, вместо да го обичаш и да му го показваш. Да го гушкаш, да му пееш, да му разказваш приказка за заспиване.  Детето може да има стари травми, страх от изоставяне, страх от тъмното. Когато стане готово, детето само ще си отиде в стаята и ще спи само. Както се отучват от гърнето, така ще се отучи и от този навик.

# 12
  • Мнения: 1 342
LaCumparsita, не съм професионалист, но не прочетох нищо, което да не ми е познато от опит, което да ме притесни или озадачи. На тази възраст са в много динамичен период на развитие, заппочват все повече неща да разбират и възприемат, следователно и нуждата им от близост (и спокойствието и сигурност, което тя носи) се увеличава. Присъединявам се към съвета да пробвате да поспи малко при вас, дайте шанс и на този вариант. Може също да прочетеш и за т.нар. преходни предмети, (transitional objects) например в книгите на др. D.W. Winnicott, ще те освободи от притесненията за формиране на "мания" по дадени предмети и ще разбереш по-добре поведението му.

 Ето едно много стегнато обяснение как се възприема един език и кое спомага за този процес:
https://www.youtube.com/watch?v=vh6Hy6El86Q&list=PLntdmQfZd6 … 4kj&index=105
https://www.youtube.com/watch?v=ak3UrGCj71s&list=PLntdmQfZd6 … e4kj&index=92

За активността - енергично, будно дете си имаш, радвай му се и знай - винаги може и още и то съвсем в рамките на нормалното. Но на тази възраст вече си искат твърдо две разходки, вижте варианти за триколка с висока облегалка и колан, така ще изразходва още малко енергия с въртене на педали.
2-3 минути внимание към нов предмет също ми звучи съвсем типично за възрастта, а и те са си малки човечета - някои неща са интересни, други - по-малко. Имитиране, инатене - всичко шест.

Последна редакция: ср, 10 ное 2021, 17:09 от Обич Синеока

# 13
  • Мнения: 5 073
Ако детето е в двуезична среда, много рано е да мислиш, че има някакви отклонения. Детето сега натрупва запас от думи, по-късно от другите деца ще проговори, първоначално ще слага думи от двата езика, а след това ще ги разграничи и ще  има предистмство пред другите деца, че знае добре 2 езика. Не се безпокой. Дори и да не е като връстниците, не го сравнявай с местните деца, то винаги си остава различно.

# 14
  • Мнения: 491
Благодаря, но не сме в двуезична среда. Живеем си в БГ и сме и двамата българи с баща му.
За разходките съм абсолютно съгласна, но сега в дъждовното време не виждам как ще се разхождаме по за дълго.
Лятото бяхме почти постоянно навън.
Понякога през деня е толкова активен, ходили сме на разходки, играл е много на площадката, срещали сме се с други деца и роднини и си казвам - " Тази вечер ще спи като къпан", а се случва точно обратното - предполагам от превъзбуда.

Общи условия

Активация на акаунт