Инвитро при д-р Механджиев - моята голяма грешка!!!

Здравейте момичета,

Искам да споделя за моят неуспешен инвитро опит при д-р Цветозар Механджиев от Инвитро център „Димитров“. Надявам се да бъда полезна и предпазя други момичета да попаднат при него.

От години се борим да имаме дете. С годините се срещнах с много лекари, преживя няколко аборта, една извънматочна бременност с премахване на дясна тръба. Вече бяхме наясно, че варианта ни е инвитро.
Имам три инвитро опита един в Турция и два в България.
Попаднах в клиниката чрез познат човек, които ме увери, че доктор Механджиев е много наясно с тромбофилията и може да ми бъде много полезен. Аз вече бях подала документи в ЦАР за друга клиника.
Реших, че нищо не ми пречи да направя една консултация. Първата ни среща протече нормано, изиска стари епикризи, изследвания и документи както е редно. Естествено назначи нови изследвания в определена лаборатория, но и това не ме изненада. Каза, че ако искам да правя опит трябва да направя хистероскопия и лапароскопия. За втората знаех, че е необходима защото и докторката, която ме следеше преди това държеше да се направи поради образование до десен яйчник. Преди това бях направила и цветна снимка и знаех, че и там имаме проблем с другата ми тръба.
Според д-р Попмарков нямаше нужда от хистероскопията и беше прав, но все пак нямаше как да направя опит без да съм направила всичко възможно да е успешен.
Преди лапароскопията д-р Попмарков ме предупреди, че ще махне и другата тръба защото пропуска само няколко мм и се притеснява, че ще забременея и отново ще се срещнем по неприятен повод. За него мога да кажа само хубави неща – страхотен професионалист.
След лапароскопията отидох на преглед при д-р Механджиев и се оказа, че имам киста. Изненадах се много, за мен това беше задържан фоликул, но той ми каза да отивам на лапароскопия за да започваме процедурата и да не губя време. Категорично му отказах и исках да ми изпише противозачатъчни. След като ги пих 21 дни отидох отново и всичко беше наред. Започвахме процедура и бях толкова щастлива, но не знаех какво ме очаква.
Още при първите ни срещи бях предупредила доктора, че не се повлиявам от Гонал Ф и въпреки това той реши, че ще ме стимулира точно с този препарат.
Стимулацията започна.... на втори ден каза, че е очаквал от мен по-добър резултат. Чудех се на изпит ли съм или на някакво състезание . Отговорих, че за мен проблема е в препарата и той се подразни. На пети ден вече реши да го смени с Мериоферт.
През периода на стимулацията постоянно закъсняваше с часовете между 2 до 4 часа. Не защото имаше пациентки, а защото не идваше навреме на работа.
Това несериозно отношение ме изнервяше все повече. Практиката на този лекар е да дава инжекции на всеки преглед в което няма нищо лошо, ако си спазваш часовете.
На прегледите не получавах почти никаква информация за важните неща. Чаках с нетърпение прегледа да свърши и да си тръгна, което до този момент не ми се беше случвало.
На един от последните ми прегледи бях записана за 19 ч, а влезнах на преглед 22,30. Уведомих доктора, че аз и още една жена трябва да си поставим инжекциите в 20,00 ч., но нищо не се случи. След като влезнах ме прегледа и каза да се готвя за пункция в понеделник и ме попита искам ли анестезиолог? До момента пункция ми е правена само с анестезия и потвърдих, че искам упойка. След което започна едно чудене как ще намери анестезиолог за понеделник, бях в шок. Чудех се къде попадах, какво се случва и кога ще свърши?!?
Отказах анестезия и реших, че ще се справя и с това. Инжекциите ми бяха поставени около 22.50 ч. И това не беше единичен случай. Вече знаех, че този опит ще бъде провал, но продължавах да си давам кураж.
Дойде денят на пункцията в 07,30 бяхме в клиниката за да ме подготвят. Очаквах пункцията да започне в 08,30.
Около 8,00 дойде сестрата и ме извика да ми постави обезболяваща инжекция и да ми даде успокоително. Попитах дали доктора е тук, но него все още го нямаше.
Въпреки успокоителните напрежението в мен растеше. Часа за пункцията минаваше, а доктора го нямаше. Попитах какво се случва и други доктори се задействаха да сформират екип за пункцията. Взеха ме, качих се и влезнах в манипулационната. Посрещна ме д-р Димитров, изключително мил и внимателен човек.  Направиха пункцията, но за мое огромно съжаление, нямаше нито една годна яйцеклетка. Разплаках се, д-р Димитров ми помогна да стана и ме заведе до стаята. Не се побирах в кожата си и исках да си тръгна, но исках и обяснение. Какво се случи? Защо не се получи?!? Слезнах при съпруга ми смазана и реших, че ще чакам „Доктора“ след още 30 минути беше решил да се появи.
Без никакво обяснение реши да ми мери кръвното.... Да се смея ли да плача ли???
След като го попитах,какво се случи....отколни темата и започна да ми говори как трябвало още следващия месец да си платя едно инвитро при него за да се получат нещата.
След отказ от моя страна ме посъветва да си търся донор или да си подам документите за осиновяване. Знаех, че последното беше заради отказа от мен да си платя инвитро. За съжаление повечето лекари гледат на нас само като на "банкомати" и нищо друго не ги вълнува.
Събрах последни сили и попитах отново „Какво се случи? Как до преди няма и година направих 10 яйцеклетки, а сега нито една???? Отговора беше – Миналата година не е имало Ковид – 19 ...това е причината. Излезнах от кабинета с много въпроси, притеснения и разочарование от един „Лекар“ на които изобщо не му пука за хората, а се интересува само от това какво може да спечели от тях. Така приключи моят неуспешен опит.
Пожелавам на всяка жена тръгнала по този труден път да попада на съвестни и добри лекари!