Голяма дилема, да напусна ли университета заради добра работа?!

Ако ми харесва избраната специалност, не бих прекъснала. Ще си я завърша и ще си намеря работа благодарение на личните ми качества и способности, не чрез хора, които ми ходатайстват.

Заплатата на съдебния секретар е ниска. Така че и това не е стимул.

Напускайте университета. В момента в университетите изучаваните неща са много морално остарели. С голямо удоволствие не бих си хабила 4 години университет, ако знаех каква неадекватност е там или някой ми беше казал предварително.

Тук съм напълно съгласна. Обаче дипломата си е диплома. Щом на този пост се назначават хора по втория начин, няма значение дали тя има лични качества и се справя с работата. Този ходатайстващият след известно време ще уреди друг на нейно място и нея ще я уволнят, причина винаги ще се намери. И като тръгне да си търси пак ще се окаже, че навсякъде искат диплома. Дори не конкретна специалност, но искат висше.
Не смятам, че заплатата на съдебния секретар си заслужава такъв риск. Ако беше х 2, тогава има смисъл да се мисли.

На твое място не бих прекъснала. Сега ще си на работа, ами ако нещо трябва да напуснеш и да търсиш друга работа? Не знаеш там дали ще искат само опит нито пък колко време ще си на сегашната. Никога не е късно да започнеш пак да учиш, но помисли си как след време ще имаш семейство и ангажименти и ще ти е трудно пак да започнеш. Не е невъзможно, разбира се има много хора, които успяват на всякаква възраст да учат.  Но  просто си помисли колко усилия си положила да влезеш да учиш сега  и дали ако ти се наложи след време да учиш пак ще ти се занимава.

Добре, а лично ти виждаш ли възможност за развитие, ако те назначат като съдебен секретар? Би ли искала да се развиваш в тази сфера?

И какво толкова му е хубаво на съдебен секретар? Ще ти скъсат гьона от работа!

    На Ваше място не бих напуснала университета за каквото и да е работа и колкото и да се плаща. Изисква се да човек да има диплома за завършено висше образование.

      Моята бивша приятелка и колежка същевременно ми беше в университета, искаше по същия начин да напусне университета заради добра работа, която беше започнала, с добро заплащане. Бяхме вече 4-ти курс. Аз я посъветвах да не го прави, че ще съжалява много някой ден. Послуша ме. Завърши 4-ти курс, но напусна престижната си работа. Сега съжалява, че не завърши магистратура.

Ами харесва ми статута на държавен служител в съдебната система, работата е стабила, но не мисля, че има потенциал за израстване, все ще си седя секретар и след 5-10 години, само заплатата малко ще се вдигне като натрупам клас. Сега съм на 21 и до сега съм работила само нискоквалифицирана работа, сервитьорка и подобни (именно заради по-добрите пари, които се изкарват), докато мислех какво ще ми харесва да уча. В последствие кандидатствах на по-хубави позиции и като ми четяха СВ-то ме гледаха, като че ли съм някаква утайка. Казаха ми, че било лесно и като няма дела не правили нищо уж, делата били 2-3 пъти седмично. През другото време се оформяли протоколите и някоя призовка да се изпрати и така.

Другият вариант е да прекъснеш и след време като решиш да съчетаеш работа с учене (докато няма работа там). Не бих разчитала на чуждо мнение...

Трудно ми е да дам съвет, защото за мен психологията е изгубена кауза в България и сякаш не си струват 4 години учене, но това е мое мнение. Освен това обаче без диплома след време ще ти е ужасно трудно да си намериш работа. Просто не се знае колко време ще ти харесва да работиш като съдебен секретар. Поразучи къде има психология задочно и се запиши в друг университет. Не оставяй образованието за после или пък настрана... Ще ти трябва неизбежно!

Не е вярно, че правото е само редовно. Има и задочно, дори и в СУ.
Въпросът тук е на теб това работи ли ти се?
Между психология, маркетинг, логопедия и право няма нищо общо.
Ако искаш да работиш маркетинг, няма никакъв смисъл да учиш 4 години психология. Ще си натъпчеш главата с теории, които изобщо няма да ти трябват.
Ако искаш да работиш в маркетнг-а, учиш маркетинг и реклама.
Ако смяташ, че правото е твоето, тогава започвай тази работа и догодина запиши право.
Първо обаче трябва да решиш кое е твоето. Маркетингът изисква креативност и нестандартно мислене. Правото - точно обратното. Изисква спазване на правила и установени норми. Трудно може и двете да ти идват отвътре.

Бих учала психология като чисто информативно. Също смятам, че психологията няма бъдеще в България. Бих се съсредоточила върху правото. Маркетингът е сложен. Изисква се креативност, нестандартно мислене и усет да можеш да продаваш. Учих 1 година маркетинг като предмет и изобщо не ми хареса. Изискват се доста неща да се научат точно и да ги цитираш точно.

За правото съм сгрешила-да. За логопедията-този съвет ми го даде логопед, че с бакалавър психология и магистър логопедия ще стане добра комбинация и ще си работя. Не знам виждам ли се да работя нещо с право, нямам представа дали ще ми харесва честно казано.

За да станеш съдебен секретар, се искат не само дебели връзки, но и се държи изпит. Ще се конкурираш с хора, някои от които не само също ще са с връзки, но може техните да се по-дебели от твоята.
За длъжността ти трябват добър правопис и бързопис – практическият изпит е точно за бързо писане на компютър. Плюс разни други работи ще проверяват – компютърна грамотност и т.н.
Сигурна ли си, че ще спечелиш конкурса?

    И още нещо да добавя, защото исках да кандидатствам за работа като съдебен секретар преди 3-4 години. Изисква се и свидетелство за машинопис. А това свидетелство струва около 600-700.00 лв. Също и дебели връзки, за да се влезе да се работи в съда.

И аз същият въпрос зададох и ми се отговори, че конкурсът е фиктивен, и че ако съм избрана е все едно как ще се представя. Нямам свидетелство, съдията каза, че може и без такова, само да пиша бързо.

Може и да те вземат на длъжността, защото не са много желаещите да я работят. Пишеш като гламава за никакви пари и си буквално слугинаж на съдиите. Ако те влече цял живот да си машинописка, защото реално това е работата за малко пари, отивай. При положение, че с психология и после подходяща магистратура може да намериш далеч по-добро място и за по-добро заплащане.
За средно образование това е добра опция, но нищо повече.
Съдиите и адвокатите нямат особено уважение на съдебните секретари, имай го предвид.

Без да съм съвсем наясно с естеството на работата, на мен пък ми се струва супер скучно за млад човек.
Но пък и младите хора са различни, може на някой да му допада, или пък да му се налага по финансови причини.

Аз обаче, никога не бих жертвала студентските си години, много ми беше хубав студентския живот, но не съм била финансово притеснена и не се налагаше тогава да работя.

Абсолютно, не звучи привлекателно като за млад човек. Но и рибата е в морето още. Нищо не пречи да се явиш на конкурса и ако го спечелиш да пробваш. Не разбрах защо трябва да напускаш университета преди или веднага?
Ако си "маркетинг тип", както разясниха вече - креативна и будна, тази работа ще те закопае.

Трябва да напусна, за да ме назначат. Ако бях задочно може, но сега не.

    Ммм интересно ми е как не са искали свидетелство за машинопис, като на мене ми искаха такъв документ. Не ги интересуваха колко бързо мога да пиша.

Честно казано, даже от сегашна гледна точка, не бих се забила на 8 часова работа на 21 години.

Пробваха ме за кратко, видяха че пиша сравнително бързо.Питаха ме имам ли свидетелство за машинопис, но нямаше проблем, че нямам. Тъпо е, но иначе опцията ми е някакъв магазин или нещо подобно, което да работя главно вечер, след лекции. Докато завърша годината и имам право да се прехвърля. А аз така или иначе си работя на 8 часа от 4-5 години вече, не живея с родителите и не ми помагат.

И моите странични наблюдения са такива. Винаги могат да кажат, че тя го е спечелила.

Хм.. Декана не взема ли пари за прехвърляне? При опцията да загубят студент, който си плаща семестъа, според мен могат да преосмислят правилата си.

Факт, че съдебен секретар по-добре изглежда в CV, отколкото сервитьорка. Но повече работа ще ти свърши все пак, ако тръгнеш към правото.
Просто си избери попрището, което те влече повече. Аз например винаги съм си мислела, че бих се реализирала добре със специалност право, защото ми харесва материята. Но ето, ти си си се представяла като логопед. Опитай да си се представиш като адвокат например: ок ли ти е? Не е като по филмите определено.

Това с психология и маркетинг - има дял от психологията, която се занимава с това, но психология и логопедия е съвсем друго.

Напълно разбирам, че все още не си съвсем ориентирана, но би трябвало да можеш да си изработиш поне най-общата идея какво искаш. Което не значи, че няма връщане назад, след като веднъж си решила, но ако може да си градиш последователно, е най-добре.

Съдебен секратар било добра работа? Не знаех. Кой ти го каза?
От дуга страна специалност Психология в СУ е една от най-желаните, но бъркаш ако мислиш за някакво невроятно развитие или перспективи.

Ako този човек, който ти предлага да те уреди е само познат и то мъж, не се окачвай на хорото, много ще съжаляваш.
За университета, по-добре е да вземеш диплома и по възможност за нещо, което ще искаш да работиш. Света се променя и няма дълго да се гледа с добро око на смяната на професия през година. Психологията обаче дава поле за развитие само ако си от определени среди, иначе ще си все на някаква умряла заплата.

С всяка специалност можеш да не се реализираш добре. Ако обаче специалността ти харесва, има много голям шанс да се реализираш.

Не мога да дам съвет нито за специалността, нито за длъжността, но бих се запитала следното: Ще имам ли самочувствие на подобна длъжност, при условие, че се появявам там като т.нар. "парашутист", т.е. "спуснат от някъде" и то без никакво висше образование?
Още повече, ти чувстваш ли се сигурна в знанията и уменията си, за да се справяш на тази длъжност или просто ти се почва работа, защото звучи добре и ти се струва интересно? На мнение съм, че има едни няколко стъпки, които е хубаво да се направят в ранните 20. Евентуално, ако тепърва запишеш ПЪРВО висше например на 30, не само, че ще ти е по-трудно ами и ще те притискат много други фактори, като евентуално семейство, по-големи разходи и др.
Аз лично бих се допитала и до някой близък с опит и честно казано бих си намерила някаква работа, която да позволява и да си завърша образованието.

У наше село се смята, че най-хубавата държавна работа е там и си трябват дебели връзки, за да те уредят. Конкурсите са проформа и няма значение колко можеш, а чий човек си.
Моят съвет е, ако предложението е сериозно, да го приемеш, а догодина да запишеш желана специалност задочно.


В момента завършвам Маркетинг и за моята бедна фантазия е отврат. Със сигурност ще запиша магистратура нещо икономическо. И някой в началото беше написал, че образованието в момента е отврат. Вярно си е. Стари, морално остарели учебници, само скучна теория и никаква реалност.

Съдебния секретар не е държавен служител, а служител в съдебната система. За вакантните длъжности има конкурс. Както посочиха пишещите трябва да имате свидетелство за машинопис. Иначе не се допускате до конкурс.

Евентуално без конкурс е "по заместване". Договорът ви ще е изпитателен в полза на работодателя, т.е. от днес за утре може да бъдете уволнен, за да дойде следващия уреден.

Преместване задочно е възможно и в първи курс срещу съответно заплащане/уреждане. Не бих напуснал университет.

По-скоро е притеснително налагането на чуждо мнение за такова важно решение като напускане на университет.  Той ще те уреди на държавна работа, но дали пък няма да поиска нещо в замяна? Дори да не поиска, ще се чувстваш задължена и ще трябва да стоиш там.
Иначе има плюсове работата в тази среда, но зависи на каква цена е.

Ако те мързи да учиш, да, има огромни плюсове една такава работа.
Работиш, не работиш, ще те държат. Че и заплата даже ще ти плащат, колкото и ниска да е тя.

Що за дилема 😮 съжалявам, че не мога да помогна, но като ги чета такива си казвам, че взех правилното за мен решение да не живея в Бг
Ми то във вашия случай правилно няма 1.да се продължи ли образование което не сме наясно дали искаме и с лека ръка ще сменяме, пък то било безпреспективно така или иначе
2. уредена работа, която не е кой знае каква и без преспектива
Абсурди! Късмет!

В чужбина няма такива дилеми? Там се устроихте, започвайки да работите според образованието си, реализирахте се на мечтано професионално поприще, понеже в БГ не сте могли да  "разгърнете" потенциалите си?

В университет студент може да получи знания, ако желае. Има библиотеки. Преподавателят насочва.
Обаче, важна е средата и взаимоотношенията, които се създават, които за в бъдеще са полезни.
Съгласен.

моят съвет е да не се отказваш в никакъв случай от висшето образование, просто избери правилното за теб. изглеждаш ми неориентирана и търсеща на баницата мекото, което няма да е в твоя полза. освен ако не искаш цял живот да дремеш на посредствена работа /между другото работата на съдебните секретари не е малко, съдилищата са затрупани с дела като цяло/ с посредствена заплата и да мрънкаш/търсиш някой да ти оправи живота. та прецени какво искаш за себе си.

Никога не бих напуснала, особено заради работа с връзки
За мен първо такава работа е недостойна
Бих се срамувала всеки ден, че съм назначена с връзки
Абсолютно табу
и второ- оставаш без образование и ще разчиташ на мили очи

И аз бих казала да не напускаш университета. Работата само звучи престижно заради мястото и сферата, но в действителност не е кой знае какво - ниско ниво, което не изисква висше образование; еднообразни задължения.

Психологията е супер и правилно са те ориентирали, че се съчетава добре с логопедия, както и със социални дейности, педагогика и под. Можеш да станеш и криминален психолог - това като допирна точка със съдебната система. Даже има магистратура към специалността ти по криминална и социална психология.

Психология се съчетава добре и с магистратура по маркетинг и реклама/бизнес администрация, но и без такава можеш да работиш в сферите, тъй като най-малкото ще имаш уменията да анализираш поведението на потребителите. Доста психолози се ориентират и към човешките ресурси.

Мисли за образованието като интердисциплинарно, а не като нещо, в което се ограничаваш с една сфера на реализация.

Мисля, че реализацията с психология е трудна в България и не си струва да се учи редовно. От тази гледна точка, ако смяташ, че работата ще ти допадне и се нуждаеш от нея, може да започнеш, а догодина да се запишеш да учиш задочно. Дали ще е отново психология, дали право или друго ще решиш. Възможно е наистина като започнеш работа в тези среди да се ориентираш към правото или точно обратното, да решиш, че не е за теб.
Просто не мисля, че си струва да отделиш 4 години от живота си за учене на психология редовно (аз също харесвам специалността, но реализацията е трудна после, има прекалено много психолози в днешно време). Успех, каквото и да решиш!

Утре тези, дето сега те уреждат, вече няма да са на власт и ще изхвърчиш барабар с тях. На такива места има ротации на всеки 4-5 години. И ще останеш без работа и с едно средно образование. За подобни връзкарщини нямам добро мнение, имаш ли уменията нужни за работата?
Всеки работещ човек сменя работата си по време на трудовия си живот. Ако след 10 години ти писне и искаш нова работа, какво мислиш ще намериш без да имаш диплом от университет в СВ-то? Отделно, без образование, освен секретар, няма как да се издигнеш дори и на същото работно място да останеш.
Ако обаче много се нуждаеш от пари, почвай работа иначе не се занимавай с такива схеми, а учи.

Аз също мисля така. Психолози с лопата да ги ринеш...Там също трябват мнооого яки връзки, за да започнеш работа, а навсякъде го завършват вече, има глад за студенти. Моя приятелка е психолог, но не можа да си намери работа, защото няма опит и работеше в детска градина, сега е възпитател в училище и учи за учител по руски. Общо взето не е видяла полза от образованието си. Нейна приятелка стана криминален психолог при военните, ама с толкова яки връзки, че....
Опциите са две - ако се откажеш от ученето и започнеш работа, е много важно да запишеш задочно догодина и да завършиш висшето задължително. Не може без висше, то с него е много трудно, а без него съвсем.
Другата е да се откажеш от работата, но мен лично ще ме гложди, какво би станало, ако бях приела....
Дилемата е голяма, но интуицията ще ти подскаже най-добре.
Успех желая!

Това как няма смисъл от образование и най-добре е на държавна работа, може да ти го каже само човек с много аграрен манталитет.
А ако пропадне уредената работа? А ако не ти хареса? А ако след една година дойде нов шеф на съда и реши да те изхвърли, защото си нечие протеже, без диплома и без особен опит? Нали се сещаш, че такива като теб са последно ниво във веригата.
Ти нямаш ли идеи за себе си, за развитието си? Искаш да живееш с манталитета на провинциално девойче - не се учи, важното е да ме набутат с връзки на държавна работа?

При уредената работа има 2 сценария за развитие - или позицията продължава да е с връзки, след известно време хората по-нагоре се сменят, водят техни си "връзки" и ти отпадаш. Или ситуацията се променя коренно, вече се търсят хора с квалификация и ти отново отпадаш.
Има и трети вариант - да си кюташ там, от време на време да ти увеличават малко заплатата и да те държат, защото работата е гадна и никой не я иска. Обаче имаш 40 години до пенсия, едва ли си представяш цял живот само това да правиш.
Не знам конкретните изисквания, но от написаното в темата не виждам някакви полезни умения, които биха ти послужили в бъдеще. Обща компютърна грамотност, никакво практикуване на чужди езици. Ако се разпаднат нещата и ти нямаш и образование, като каква би могла да работиш?

Добре реализиран човек не се определя само от заплата или позиция, а от едно самочувствие, че има квалификации и умения и ако на едно място не му допада, лесно ще отиде на друго. И няма той да се надява някой да го уреди, а напротив, работодателите ще се надпреварват за него.

Да мислиш,че държавната работа е голям джакпот е супер наивно. Но ако си човек ,който не иска да се развива и иска да се навежда цял ден, да му мине времето е подходящо.

Ако иска да се издигне по върховете,трябва да почне държавна работа. С изключение на Царя,другите премиери са работили за държавата преди да станат такива. Борисов например,е бил пожарникар,главен секретар на МВР и кмет на София. Ако беше си останал с частната фирма "Ипон",нямаше да го "огрее"...
Но тя май няма такива мераци...

Не напускай университета, а по-скоро преосмисли какво искаш да правиш -право, маркетинг, логопедия, психология..- и се ориентирай натам.     Не си наясно със себе си (то кой ли е бил наясно на 20...) и скачаш от идея на идея. Колебанието не е причина да останеш със средно образование, което в дългосрочна перспектива те обрича на гадна работа и/или уреждане.   

Извън моралния контекст на "уреждането", имай предвид, че сиренцето винаги, ама винаги е с пари.   Сметката безотказно идва рано или късно и въпросът е можеш ли да ли платиш цената.  Какво ще направиш, ако  те "помолят " да "загубиш" някоя папка по знаково дело? А ако трябва да спиш със съдията Х  ?

Гледам темата, викам си каква ще е тая добра работа, а то било най-смотаната работа.
Колко е заплатата на тия съдебни секретари? 50 лв над минималната ли?
Много ниски критерии имаш за добра работа. Тъжно е.
Но ако не ти се учи, нито работи както трябва, може би това е работа за теб.
Но в тоя живот няма нищо сигурно. Да не стане така след 10 години да се случи нещо, ще съжаляваш, че не си учила.

В България никъде не дават високи заплати. Заплатата на депутат е 4700лв.,което е по-малко от средна заплата на учителка или полицай в САЩ! У нас нарочно заплатите са ниски,за да принуждават хората да правят далавери,казано цинично.
Следователно съдебен секретар дава добър старт за издигане нагоре към върховете,стига да притежавате "пробивна" сила...

Deaf, може ли да поясниш какво означава "издигане към върховете от съдебен секретар" на тези от нас, които знаем какво представлява професията?
Особено за среднист.
До къде го виждаш това издигане?

Да бе де, нямало високи заплати.
Има хора взимат и повече от депутати. И не работят държавна работа.

Съдебният секретар има достъп до силните на деня,като главният прокурор например. И съответно ако притежава харизматични умения може да създаде "връзки" с тях и да се издигне. Бащата на Цветан Цветанов е бил "прост" шофьор на някакъв началник от Държавна сигурност. Този "голям" пост му е дал възможност да се издигне като е повлякъл нагоре и сина си Цветан със себе си. Ама вие сериозно ли мислите,че диплома за висше отваря вратите за върховете?! От личен опит знам,че високите държавни постове и служби са запазени за "наши" хора.
А висше образование може лесно да вземе задочно по-късно...

Хаха, голям достъп има.
Ето какво включва "достъпът":
Съдебният секретар съставя протоколи за откритите съдебни заседания под диктовката на председателя на състава, които са на разположение на страните в тридневен срок от съдебното заседание. Негов ангажимент е изготвянето на списъци за реда и часовете на разглеждане на делата, както и за подреждането на книжата от заседанията.

Съдебният секретар изпълнява разпорежданията на съда, постановени в откритите заседания. Той изготвя призовките по отложените дела и отразява резултата в книгата за откритите заседания в тридневен срок от съдебното заседание. Може да изготвя и изпраща обявления на страните след постановяване на решение по делото. Най-малко 10 дни преди заседанието проверява връщането на призовките и другите книжа по делото и докладва резултата на съдията-докладчик.

То голяма харизма е нужна, наистина.
Почти колкото на чистачката и шофьора.
Главният прокурор няма общо.

deaf, по този начин ли бихте посъветвали дъщеря си да се издигне?

и после в другата тема плюете по леките жени.

Fever Ray,теб те подвежда понятието "секретар",което ти се струва като секретарка. То и държавен секретар на САЩ звучи мижаво,но той е вторият човек след президента...
Съдебният секретар изготвя "...списъци за реда и часовете за разглеждане на делата...". Макар и да ги изготвя по заповед,това задължение на съдебният секретар открива пред него големи възможности за "изява"... Нужно ли е да обяснявам как и защо? Не виждате ли каква е съдебната "система" у нас?! По принцип съдебният секретар има достъп до (мръсните) тайни на правосъдието и това му дава възможност за напредък. Информацията е сила.

Роузи,съветът ми към младите и не толкова младите е да емигрират в чужбина. А ако решат да останат в скъпата ни татковина,да се научат да се мият с мръсна вода. Кой разбрал - разбрал.

Нищо не ме подвежда, защото съм достатъчно запозната със съдебната ни система.
Ти явно бъркаш съдебния секретар с главния секретар в някои ведомства. Нямат общо.
И до никакви мръсни тайни няма достъп. Повече достъп ще има като обикновена секретарка някъде.
В миналото са ги наричали съдебен писар/протоколчик. Нищо повече.
Ако девойката търси развитие в съдебната ни система, не е този начинът.
Разходи се поне до съда и виж как разни лелички бутат едни големи метални "сервитьорски" колички с папки с дела. Това са въпросните секретарки. Възможност за изява имат точно нулева.

Е това е най- тъпия съвет на Света!!! И говори лошо за теб и света, в който живееш

Аз съветвам младите да учат, да се развиват и да стоят далеч от връзки и мръсни обвързаности
Да постигат всичко сами, със свои усилия и почтено.
Да разчитат на себе си и никой друг

Те са лицето на България

Трудния път е верният път.
Независимо къде живееш - тук или в Европа или САЩ

Деф, в темата има доста неверни неща, обаче глупости като твоите няма, извинявам се. Емотикон за "пляс по челото".

Понеже така и така пиша пост, моето мнение по въпроса на питащата е - да се отказва от следването, ако специалността не и харесва и не смята, че ще и трябва, иначе по-добре не. Работа, която да се съчетае със следването, има шанс да се намери и друга.
А заплатата на съдебен секретар не е 50 лева над минималната (това беше друг бисер наред с обидите към самата работа, зер презрени са всички, които не работят "нещо уау", както казват напоследък някои), макар и да не е от високите. Точно не знам, бегло съм чувала за сума като хиляда-хиляда и нещо. Това към дамата, която го каза; на питащата ще и дадат по-точно инфо.
Съвсем нормална работа, сигурна и "на бюро", ако ти трябва работа; доста полезна също, ако учиш право или смяташ да го учиш, или си го завършил, но си начинаещ, защото те запознава с практиката отвътре. Чак да зарежеш желано следване заради нея, не си струва. Ако е желано. На трамплини към върховете не може да се разчита, естествено, но едва ли ще те помолят и да загубиш дело (особено при електронизацията сега) или да спиш със съдията, егати филмите, дето си им пишете сценарии. Няма нужда всички да сме висшисти с вагон дипломи, нито непременно да се стремим към постоянно "развитие" в кариерата, каквото и да значи това, още по-малко - към върховете, няма толкова места там, по върховете. (Казвам го като съдия в районен съд, висшистка без допълнителни квалификации и без стремеж към много нагоре, по току-що споменатата причина - няма места и не е за всеки. )

По отношение на дилемата - твърдо не, ако образованието е това, което искате да учите.

По отношение на уреждането с връзки - тук виждам подводни камъни, безплатно е само сиренцето в капана за мишки, със сигурност ще има цена, ще се разбевре впоследствие, обаче. Твърде възможно е да се окаже и твърде висока.

Колкото до издигането - хора, наистина ли някой вярва, че нещата стават така? Вярно е, че държавата ни не е светъл пример на моралността, но не е толкова просто издигането. И какво по-точно значи издигане? Едва ли без завършено образование по право от съдебен секретар ще стане правосъден министър. Знаела била мръсни тайни - ми чудесно, то що мръсни тайни изтичат и в медиите, случайно да сте видели нещо да се е случило? А и не всеки човек си пада тарикат-изнудвач, който ще има достъп до не знам си какви кръгове, за да му играе по гайдата някой и да си прокарва интересите. Говорим за съдебен секретар все пак.

Колкото до ходенето в чужбина - и там не ни чака постлано бяло платно с розички отстрани. Личните ми наблюдения са, че човек, който е успял в България, успява и в чужбина.

Деф, радвам се, че не живея в твоята реалност.

Ето какво намерих за заплатите на съдебните секретари за 2021 г:
във върховните съдилища от 926 лева до 1159 лева,  в съдилищата първа група – от 870 лв. до 1079 лв., а в съдилищата от втора и трета група – от 827 лв. до 1035 лева.
За едни много, за други малко, всеки се решава според другите си възможности.
Аз питането на авторката го разбрах по-скоро като търсене на идеи за развитие, а не да се закове някъде до живот. Нали прави връзка и с висшето си образование.

Е, имат право на дмс и разни социални, но са там някъде. Колкото на продавачките. Разбира се, не е задължително всички да са високо платени, нито пък да са висшисти.
Аз пък темата я разбирам точно като желание на авторката да се окопае на сигурна службица и да си кюта до пенсия. Има-няма още 40+ г.

Това са основните, мисля. Към тях има добавка за ранг (между 25 и 300 лева, от същия материал в лекс.бг) и за стаж.
Авторката в първия пост е написала за работа там няколко години и как ще стои това в CV-то. Писала е и че не и се стои вечно в "този град".

Така си мисля, че докато следва, ще го работи това, пък после - каквото сабя покаже. Да, за ранг и аз го видях, но на съдебните секретари сигурно са тия 25 лева, нищо работа. Ако са 300, е сериозно, но няма да е 300.
Но все пак го сравнява с работа като сервитьорка, където кой знае дали я и осигуряват.

Всички служители имат ранг, може пети, може по-горен - рангът не е според точната длъжност. Тя като сега назначена ще е с последния, пети, де.

Цитирах за ранговете, но стана много дълго. Ще пробвам по-късно в скрит текст.

Фивър, съдебните служители не са държавни служители в смисъла на ЗДСл, имат подобни на тях рангове - пет.
Новоназначена секретарка ще е с пети; не ми се търси уредбата, че не си струва за 25 лева, пък и тя не пита това.

П.П. Видях го, преди да пиша.

Да, Магдена, затова махнах конкретния цитат, защото беше за държавните служители и да не стане объркване.
Но пък ранговете са идентични. Мога пак да ги цитирам ако някой прояви интерес.

Не изпускай държавната работа. Докато учиш редовно психология, няма да имаш време за хубава работа. Ще станеш на 25, а в SV-то опит като сервитьорка. Няма да имаш шансове за развитие с една гола психология, нито с PR, всеки втори това учи. Виж в Логопедията има повече хляб.
В съда дори чистачките са с връзки, започни си там, сигурна работа, осигуровки, отпуски, болнични, ценен опит, контакти. Имат и бонуси често, макар заплатата да не е висока. Изкарай няколко месеца, виж дали ще ти хареса. Ако не, ще се върнеш в университета, просто ще прекъснеш за малко. Ако ти хареса изкарай едно право задочно, винаги след това може да изкараш магистратура психология, щом те влече. Помисли добре какво искаш да работиш. В БГ не е като в чужбина и по филмите, да седиш в прекрасен офис като психолог и да сядат на диванчето да ти споделят..
Не е вярно, че няма психология или право задочно. Приеми работата. Ще имаш възможности за развитие.

Много е добре да се учи според работата. Моя близка на дърти години 50+ записа магистратура ЧР, което и спомогна да се издигне в службата. Аз също уча в момента нещо ново, защото започнах нова работа и ще ми е в плюс.

Сиси, гледам, че си светната за съда. Понеже и аз работя в съд, може ли да ми кажеш с какви точно връзки съм постъпила там, или поне да ми кажеш в очите, ЧЕ съм с връзки, и също така ми е интересно да разбера какво значи "често" за бонусите? Иначе има, не е да няма, но искам да знам колко често.

То за постъпване на работа в полицията искат препоръки (другото име на "връзки"),та камо ли за съда... И то препоръките за полицията не са обикновени,а служещ в полицията трябва да гарантира,че те бива за тази работа.

Видях заглавието, засилих се да казвам да напускаш и ... прочетох темата.
Значи, на 21, колко пък години да си пропускала университета? Най-много две. Сега си едва първи курс.
Работа като млад съдебен секретар звучи шикарно само на ламерите със средно специално, дето не могат да се уредят за нещо повече от сервитьорка и работа на бюрце им звучи като връх на сладоледа.
Не се занимавай с глупости, ами завърши висшето и се развивай. Като си такава връзкарка, че със смотано средно могат да те вкарат на работа с конкурс и изисквания - уверявам те, че с университетска диплома в джоба твоите патрони ще могат да те уредят на далеч по-интересни и платени места.

Съвършено вярно.....ако душата ви е широка,  на държавната работа ще ви е тясно. Развивайте се и Творете!!!!!!!!!!!!!!!!!

Мога да дам информация на авторката от първа ръка за работата в съда:
1. Работата на съдебния секретар не е никак лека. Обема работа може да варира в зависимост от конкретния съд, в който ще работи. Като цяло обаче не си го представяйте като това да пишете в съдебно заседание два пъти седмично. Работата извън залата е тройно повече. В какво точно ще се състои зависи отново от конкретния съд. По принцип има Правилник за съдебната администрация, в който са разписани задълженията за всяка длъжност в администрацията, но това не навсякъде се спазва. Най-редовно стават скандали между деловодители и секретари кой какво трябва да прави. Пишат се писма, удостоверения, изпълнителни  листове, обезпечителни заповеди, пускат се съобщения по определени дела /в зависимост от установеното разпределение на функциите между деловодител и секретар, те са различни/.
Тук има два фактора - как ще се сработи авторката с деловодителя и със съдията. Обикновено съдията държи на служителите, които му помагат в работата. Ако има стар, опитен и работлив деловодител, на новия секретар може да гледа доста подозрително и при конфликт между него и деловодителя, да заеме позицията на последния. Така че, ако авторката не се хареса на съдията или на деловодителя, може да й се стъжни положението най-грубо казано.
2. Действително, за съдебен секретар няма специални образователни изисквания /дори и за машинопис, защото почти във всички съдилища вече има звукозапис и после могат да коригират протокола/, но има доста неща, които са специфични, свързани с юридически познания, които служителят трябва да владее, за да изпълнява задълженията си качествено. Това обикновено става с времето, с натрупването на опит, ако естествено се даде шанс на новия служител. Много хора постъпват на работа, но опирайки се на друг техен близък или познат по-стар служител, който да им даде съвет как да направят едно или друго нещо. Официално обучение няма. Ако пък секретаря започне много да пита и да досажда на съдията, няма да направи добро впечатление.
3. Заплатите на новите служители не са много високи - чисто вземат по около 1100 лв.
4. Според мен няма място за размисъл дали авторката да завърши висше образование и то по такава специалност като Психология, или да стане съдебен секретар. Секретар в съда може да стане по всяко време. Единствено в малките градове рядко се овакантява бройки. В останалите има голямо текучество във всички съдилища.
Ако все пак авторката иска да работи на държавна работа в съда, аз лично й препоръчвам длъжността “призовкар”. За нейното положение, това е идеалния вариант. Не звучи толкова привлекателно и елитно, но ще разполага с достатъчно време, за да може да учи редовно и да работи. Заплатата е същата, работното време не е фиксирано и винаги може да се адаптира според нуждата. Не случайно сред прозовкаритв има много студенти. Впоследствие винаги може да се поиска преназначаване на длъжност секретар, деловодител, архивар или др.

Редактирам поста си, защото забравих да поясня, че като призовкар авторката ще има много контакти с различни хора. Ако в комуникативна /ужасно мразя тази дума, но друга не ми идва на ума в момента/, може да създаде отношения, които да са й от полза впоследствие.

Всичко ОК и подробно, само искам да кажа, че работата на призовкаря също не е за всеки. Не знам, честно казано, точно колко време през деня са заети общо призовкарите, обаче има потенциал за конфликти с призоваваните лица. Нещо като пощальон, който обаче търси адресатите по възможност лично, лепи уведомления по врати (а разни съседи се карат, че им цапа вратата) и пр. Идеално, разбира се, никъде няма. Но зависи от предпочитанията.
Иначе организирането на работния ден определено е по-свободно за призовкаря, отколкото за секретарката, да.
А, да, и конфликтът кой какво трябва да върши, когато има такъв, може да е между деловодител и секретар, може да е между две секретарки, ако им се възлагат допълнителни задачи от ръководството, тип "защо все аз" - според случая и според човека.

Плюс това на нея не и предлагат такава работа, може да нямат свободна бройка.

Напълно съм съгласна с казаното. Държавната работа колкото е сигурна, толкова и не е по споменатите причини. Смятам, че в момента има много добри позиции в частни фирми с високо платени заплати, където се набляга на качествата на кандидата, а не на връзкарството:) Да, в университета се учат безкрайно излишни неща и 4г за бакалавър са твърде много (за повечето специалности), но все още на доста места гледат дипломата..

Може ли да дадете пример за добре платени позиции, различни от IT или финанси?

Да, вероятно зависи от града, но за млади хора, които владеят чужд език, вземете дори и един прословут кол център, от който можеш да тръгнеш в различни насоки. Също така има и частни училища/езикови школи. А в интернет колко начини има за допълнителен доход..
Вие смятате съдебен секретар за обещаваща, перспективна и добре платена позиция ли?

Има, разбира се, в туристическо-развлекателния сектор, както и в търговията и транспорта. Но изискването в темата е за работно място, където да се търси човек без диплома, знания и умения, по възможност да се минава през фиктивен конкурс с гарантирано назначение и след това да няма кой знае какво за вършене, най-много нещо да понащракаш на компа 2-3 пъти в седмицата, което много вдига летвата за бъдещите кандидат-работодатели и най-вероятно ще се наложи работотърсещата да си намали критериите ¯\_(ツ)_/¯

Аз виждам едно объркано момиче. Работила си каквото намериш и в някакъв момент се усещаш, че на такова cv не се гледа с добро око за други позиции.
Записала си висше, колкото да има нещо там и да не разочароваш родата.
За мен да те насадят на службичка е срамно. Тази работа не мисля, че в искаш, защото е интересна, а защото си получила лоши съвети, че е нещо сигурно и хубаво.
Помисли какво ти се работи и се пробвай сама. Учиш редовно, намери си работа на парт тайм или вечерни смени. Има много фирми, които предлагат подобни позиции и са подходящи за студенти и хора без опит в областта.
Говориш ли някакъв език?
Моят съвет е да трупаш знания и умения, защото само това е ценно наистина.
Ако искаш да бъдеш логопед, страхотно, обичаш ли да работиш с деца, имаш ли търпение? Познаваш ли логопеди, поговори с такъв, за да разбереш повече за професията.
Маркетингът не е за всеки, изисква голям набор от умения, работа с клиенти, спазване на срокове, креативност и познания в областта.

Така е Шерилин. Огромна част от живота си прекарваме в работа.
И затова работата трябва да носи удоволствие и да си я харесваме.

То май само хората на изкуството (художниците,например) изпитват удоволствие от работата си.
От друга страна проблемът на работохолиците е,че дори когато отидат на почивка,не могат да се отпуснат и да изпитат удоволствие. Ако им е...

Това въобще не е вярно. Не знам откъде го реши.

От личен опит. Господ ми е дал талант на художник. Вярно,че в процесът на рисуване се изразходва много енергия,(като че ли някой оре с рало през мозъка ми! ),но е някак си приятно. Особено след като най-накрая завършиш картината и седнеш в заведение на открито и "удариш" един чай с капка ром,(грог).

Отново не разбирам. Някак ограничено мислиш, не се обиждай.
Ти си имаш своя опит със своя талант. Имаш ли други таланти. Работила ли си като лекар, счетоводител, адвокат и т.н. Няма сега да изреждам всички професии.
Не познаваш животите на останалите хора, нито талантите. Нито удоволствието което изпитват да вършат това което са искали да учат.
Има хора винаги са искали да бъдат учители и това им се отдава и обичат работата си.
Същото важи за лекари, адвокати, счетоводители, ит специалисти, журналисти, писатели.
Надявам се ме разбра.

Голяма грешка. Много хора изпитват удоволствие от работата си, без да се занимават с изкуство. Просто са намерили подходящата рабоота за себе си.

Добре,да го кажем така. По презумпция хората на изкуството изпитват удоволствие от "работата" си,другите - по изключение.
И понеже в темата се коментира съдебната система,познавам само един адвокат,който му доставя удоволствие работата. Но само ако делото е интересно и не е свързано с тежко престъпление. Между другото,90% от работата в правосъдието са досадно скучни и банални до втръсване казуси. Както и да го въртим,работата в съда е скучна през повечето време. Не се заблуждавайте от американските адвокатски филми,където са представени супер интересни дела и казуси. Това са художествени измислици,каквито няма в живота.

Значи познаваш един адвокат и правиш заключения за всички
Гениално.
Явно си решила, че си нещо специално и си единствена и неповторима.
Познавам учители, лекари, адвокати, които си обожават работата.
Счетоводители също. Логистици, писатели, преводачи, режисьори, актьори, музиканти, певци.
Но за теб само рисуването е на тоя свят.
Познавам жена, която е голям техничар. Може сама да си разглоби  колата да си я ремонтира и да си я сглоби.
Работи  в тази сфера. И работи с голямо удоволствие.
Но за теб тези хора сигурно не съществуват.
Спирам, очаквах, че си пиша с интелигентен човек, който ще разбере такива елементарни неща.

Вие пък. На Деф всичките мнения са му/и такива.