Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №23

Лучия, предполагам, че Хакан има документи за Мехмед Кара и по тях няма как да разберат. Със сигурност са добре фалшифицирани.
Фекели беше казал на прокурора, който отдавна е за смяна, да издирят вестници и обявите за банкрути от времето на общата фирма на Демир и Хакан. Но нищо не е направено. То никой нищо не прави.
Това е първият тийзър за сезон 4, тук има една сцена със "събуждането" на Зюлейха. Тя върви натам, но да видим кога ще се събуди.
https://vk.com/turkiee?w=wall-46308288_220658
Беше приятно гледането заедно!
Лека нощ!

Здравейте!
Лучия, аз не съм губила надежда, че Зюлейха ще  „се събуди“. Ще бъде болезнено и за двамата, защото те вече са влюбени и чертаят общо бъдеще. Но е неизбежно. Доскоро мислех, че това ще стане около сватбата, но може да стане и ако тя забременее преди това. Хакан се приближава с голяма скорост към Зюлейха...всички са наясно за техните отношения, обявиха намеренията си за брак. Хакан е почти Демир, остава само да бъде не само до нея, но и „в нея“. От начина, по който се развиват нещата, мисълта на Фекели: „Когато бъдеш силна, ще бъдеш и свободна.“ сега съм склонна да тълкувам не само в смисъл на обещаното развитие в холдинга, но и като евентуална бременност. Една бременност би направила Зюлейха силна, защото тогава Хакан няма да е заплаха за нея, той би я пазил с цената на живота си, ако тя носи негов живот в себе си. Затова сега мисля, че или бременност, или навечерието на сватбата са времето за разкриване на истината кой е Мехмед Кара. Хакан би мислил, че тя няма да се откаже от него заради публичен срам, но това би било време Зюлейха да покаже себе си. Защото сега тя е наред  Мехмед постигна всичко или почти всичко, което си беше поставил като цел. Преди това ще има външно развитие: Шади, някой друг или друго нещо ще дадат началния тласък.

Малко за еп. 117:
Изстрелът фактически се оказва в полза на Хакан, в съзнанието на Зюлейха той изтласка Демир още по-далече в подсъзнанието и. Роля изигра това, че първо в нея се появи спомена за „второто“ – явно е имал силен ефект върху нея, а хубавата част беше по-близо до събуждането и тя я върна отново в живота: Зюлейха се върна с добро настроение. Докато търсеше кой е Хакан Г., сега ми направи впечатление, че го търсеше на познатото хубаво място край морето, но сред мъже в тъмни костюми, които ми напомниха нашите мутри от 90-те. Значи тя свързва Хакан с такава обстановка. Някъде в нея е останал и Хакан в гръб с бял костюм, който не успя да обърне лицето си към нея, но той не се яви, когато видя снимката със същото изображение по телевизията, може да се яви обаче неочаквано друг път.
Малко преди да се събуди Зюлейха чува въпроса на Мехмед дали ще се омъжи за него с обещанието да са заедно до края на живота и да я направи щастлива. Двете различни преживявания  в главата и отговарят на две различни физиологични реакции: лошото спря сърдечната дейност, а хубавото я върна в живота.
Много интересен е начинът, по който Зюлейха си представя щастливият живот с Мехмед, който ще започне след брака им. В главата и няма вече Демир, да не говорим за Йълмаз, който е изтласкан в някакви недостижими дълбини и от  изминалото време. В тази картина обаче Демир присъства като матрица, в която сега вместо Демир е излят Хакан. Интересното е това, че тук присъстват само представи на Зюлейха: сцената е в градината на конака, извикан е фотограф, както това правеше Демир, снимката е семейна, каквито организираха Хюнкяр и Демир  няколко пъти, композицията е буквално повторение на тази от фотографията на Демир и Зюлейха, но сега присъстват и децата. Впечатляваща е позата на краката с ръка върху крака – поза, знакова за Демир, в каквато Зюлейха вижда Хакан. Разликата е в това, че на старата фотография Демир е поставил ръката си на кръста на Зюлейха, а сега Зюлейха се държи за ръката на Хакан. И, разбира се, намусената физиономия на Зюлейха от старата сега е сменена от грейнало от щастие лице. Двете фотографии отразяват събития с различно настроение, но има нещо в тях, което е изумително: и на двете присъства Демир. Демир е представата на Зюлейха, в която тя мисли и подрежда Мехмед за бъдещия им живот. Тази картина се ражда в главата на Зюлейха, черпейки от спомени за Демир, които са някъде много, много дълбоко, но са базисни за нея. Първата фотография е с преобладаващо тъмни цветове, а представата в главата на Зюлейха грее от светлина и светли тонове.
По време на изстрела гласът на Демир „Зюлейха, Зюлейха“ достигна до нея деформиран, неразпознаваем, а когато се събуди от комата – момент, когато тя преди винаги търсеше Демир, последно след вълчия капан в гората „Къде си Демир, знам, че ще дойдеш да ме спасиш.“, но сега тя не произнесе нито името на Демир, нито  обаче това на Мехмед, който стои пред нея. Вечерта с Хакан, прострелването и преживяванията в Зюлейха по време на комата са я отдалечили вече напълно от Демир, той е „потънал“ още по-дълбоко, сега е настъпило времето на Хакан. Събитията текат едно след друго: двамата ходят вече открито за ръка, пейката и любовният разговор – Зюлейха дори не си спомня подобната нощ със светулките и Демир... обявяват предстоящия брак.


Докато в Зюлейха Демир „потъва“ и „заглъхва“ в Хакан Демир все повече „изплува“, Хакан все повече започва да прилича на Демир. Той прави всичко, което правеше Демир: дойде в Чукурова, за да го унищожи и да заеме неговото място до жена му. Хакан казва, че искал да се срещне лице в лице с Демир, но това не отговаря на неговите действия. Ако беше така, когато дойде в Чукурова и разбра, че Демир е изчезнал, Хакан трябваше да отиде в близкия Мерсин или другаде и да чака връщането на Демир, за да започне да го конкурира в търговията, което уж искал да прави. Нищо подобно. Хакан се възползва от „услугата“ на Абдулкерим, който отвлече и уби от тяхно име Демир, веднага се представи на Зюлейха – на улицата, после в холдинга - пред Зюлейха, пред жената на Демир, и започна приближаването към нея. Нито е търсил, нито е чакал Демир. Още с купуването на акциите е знаел, че има конфликт между Зюлейха и Демир, останалото знае от вестниците. Отначало беше с онова безизразно лице, докато гледаше убийството на Юмит, последвано от съблазнител в колата пред конака...Влюбването на Хакан е по пътя на отмъщението, то не е делимо от него. И дори да умира от любов към нея, той винаги ще бъде на пътя на отмъщението. Отказването от отмъщение не може да стане на думи. Можеше да стане, ако беше взел Зюлейха и двамата отидат някъде другаде. Да дойде обаче в Чукурова с мечтите на Демир – речта на Демир пред обществеността, когато представиха четирите хладилни камиони и намеренията за търговия на изток и на запад, да поиска да бъде част от традицията на Яман в сюнета, да покорява жената на Демир, да иска да сключи брак с нея, да идва ден и нощ в конака на Яман, откъдето Демир го е изгонил и накрая да иска да живее в конака на Яман! Това е отмъщение и ако има любов, жалко за тази любов. Когато се върна от Анталия, Фикрет каза, че Мехмед се интересува от богатството на Зюлейха, а Лютвие каза, че той я обича. Според мен, в момента вече и двете твърдения са верни.
Не само Хакан се е подготвил и прави всичко, което правеше и Демир, но и създателите на сериала подчертават това постепенно покриване на двата образа чрез детайли на дрехите, обстановките, ситуациите – това е тяхното отношение към образа на Хакан.
Зюлейха не попита Мехмед повече за „второто“. Но се вълнува от лицето на Хакан Г. Снимката, която им показаха по телевизията, стои някъде в главата и от времето на комата, и въпреки казаното от Мехмед, че прилича на него, тя отхвърля очевидното, поне за нас. Явно в нея е напълно затвърдено доверието към Мехмед. Гафур обаче нали е непосредствен, потвърди, че Мехмед прилича на показания, Гюлтен и Четин се спогледаха, а Азизе каза нещо много вярно, но никой не и обърна внимание. Гледайки в очите Мехмед, тя определи показания на снимката като Абди паша, което в превод означава Мехмед – тя него наричаше Абди паша. Този, който показват на екрана като Хакан Г., е Мехмед, каза по друг начин Азизе. И затова на другия ден е отишла да търси снимката.

Не съм сигурна, но от видяното в последния еп. не ми се струва, че Хакан е някакъв държавен деец. По-скоро мисля, че се разраства войната между Хакан и Абдулкерим. Събитията в Измир е вероятно да са предизвикани от Абдулкерим, оттам въпросът за името и лицето на Х.Г., които въпроси вълнуват Абдулкерим, а той знае, че те са болезнени за Хакан. Мисля, че Хакан удари прокурора, за да влезе в следствието или в затвора и там да се срещне и да говори с мъжа, който пое отговорност за стрелбата. Когато изчисти това и разбере, че Вахап е стрелял, може би ще предприеме нещо срещу тях двамата. Обади се вероятно на онзи мъж, който докладваше на Хакан след смъртта на Еркан и замяната на Четин с Фекели, а после го видяхме на погребението и той допусна, че може и Демир да е замесен. Този мъж вероятно е човек на Хакан в Измир и може би сега следи за събитията между бандите. В мафиотските среди това са вечни борби. Хакан иска да се отърве от Абдулкерим и така мисли, че ще скъса с отмъщението, но едва ли успее.

Операторът много често показва снимките на Демир с Лейля в детската спалня и на Демир с Аднан в рамката от маслинови клонки в хола, когато има сцени на тези места, а така подсказват присъствието на Демир. Зюлейха остави Демир като баща на децата, но в съзнанието и вече е готова да даде това място на Хакан. Мисля си, че когато се разкрие истината, Зюлейха може би ще може - поне донякъде, да преодолее по отношение на себе си това, което ще разбере, но няма да може да премине границата заради децата: няма да може да го приеме като баща на децата на Демир. В Откритото писмо, когато призоваваше Демир за развод, Зюлейха каза, че не може да прости определени неща, дори когато става дума за баща на детето ми; възможно е такава да бъде ситуацията с Хакан.

Привет
Благодаря за коментираното!
Аз не мисля, че Йълмаз е изтласкан в някакви недостижими дълбини на съзнанието на Зюлейха. Напротив. Зюлейха говори за Йълмаз и любовта им в три разговора с Хакан: по пътя за Измир; в Измир и в ресторант в Адана. Каза, че ако може да избирa, с кого да има шанс, то това щеше да е Йълмаз. Тя говори за любовта и Йълмаз отново пред Лютфийе. Така че, не мисля, че Йълмаз е забравен, нито някога ще бъде. Същото важи и за Демир.
Отношенията с Хакан и ситуациите може да са в някаква "рамка", в която прозира Демир (всичко, което коментира Ваня), но в чувствата на Зюлейха в момента към Хакан доминира щастието, която тя имаше с Йълмаз: срещите навън сред природата; държането ръка за ръка с Хакан; усмивката на лицето и погледът, когато го види; пожеланията да са винаги заедно - сега виждайки падаща звезда, а преди духвайки пламъка на свещта на тортата с Йълмаз. Цялото чувство на отношенията Хакан-Зюлейха напомня до някаква степен на тези на Йълмаз-Зюлейха преди.
Хакан може в момента да заема мястото на Демир и да се слива с неговия образ като баща, като бизнесмен в холдинга и като присъствие в конака, но се слива с щастието, мечтите за бъдеще и взаимността, която Зюлейха имаше с Йълмаз.
"Демир" е присъствието наоколо, но "Йълмаз" е чувството. Това е моето усещане.
Децата на Зюлейха са и на Демир, но едното носи гените на Йълмаз и е негов биологичен син. Аднан Йълмаз ще е съвкупност от двамата свои бащи - законен и кръвен. Той ще продължи рода на Яман, но с гените и заложбите на Аккая. Неслучайно циганката каза, че той има много ярка звезда. Ще видим и къде ще остане Керем Али. Ако той остане при брат си и Зюлейха, то той ще е законен и биологичен Аккая отглеждан от Яман с наследството на Аккая-Фекели. И Демир и Йълмаз са "преплетени" и образите, споменът за тях вървят сякаш заедно, въпреки, че вече ги няма.

Хубава неделя!
Зюлейха създава усещане за наивност и доверчивост. Но когато поведението и се наблюдава детайлно и последователно, се вижда как умело тя използва обстоятелствата и е много хитра. Насочва се към силния на деня, намества се удобно и продължава да следи обстоятелствата, които са в нейна полза. Любовта за нея е цел, но и средство. „Аз кога ще бъда щастлива?“ е въпрос без отговор в Чукурова. Демир бил ли е някога за по-дълго щастлив? Ако беше останала като работничка, можеше да дочака Йълмаз в селището заедно  с  другите жени и децата им;  решението да се омъжи за богатия Яман си е нейно, а да си богат в Чукурова, не носи щастие.

Не каза на Йълмаз, че ще имат дете. Но показа бременността на Хюнкяр; всяка жена след информацията, която Зюлейха имаше, може да си направи сметка как ще постъпи Хюнкяр: и тя постъпи точно така. После Зюлейха я надигра, а Хюнкяр и стана даже майка. Обаче не успя да надиграе Демир: Зюлейха се влюби в него. Пак се намести  удобно, но за кратко.

Хакан Г. е на една ръка разстояние – напада, отвлича...Демир изчезна – изчезна най-сигурната опора на Зюлейха в Чукурова; Фекели умря – няма го и другият стълб, за който се държеше Зюлейха. На хоризонта е Мехмед Кара – богат партньор, гледа я с хубав поглед, говори хубави неща, обещава. Той е следващият, самият той я приканва и тя отговаря. Дали към него тя е наивна и доверчива? И сега така изглежда. Но последователността в нейното поведение говори за друго. След няколко епизода страдание за Демир и след смъртта на Фекели, останала сама „сред враговете на Демир“, Зюлейха прави рязка смяна в поведението си. Именно сега, когато остана съвсем сама, нужен е нов покровител. Онази усмивка към Хакан в градината е началото, то предхожда появата на двете жени с темата Хюля. Те дават много подходящ повод за обмисляне на поведението нататък. Но е важно, че промяната за Зюлейха започва преди тяхната поява. Следва пътуването до Измир; уж случайно със Зюлейха тръгва и Хакан. И тук същото: историята с Демир злодей, безсмъртната любов с Йълмаз, хвърленият пръстен, „отказвам се от Демир“ – предхождат това Зюлейха да е видяла злото, което Демир е свършил, за да се откаже от него. Това трябваше да стане на обратния път: за кратко време се вижда за втори път как Зюлейха е активна и поема в посока, предхождаща събитията, които и дават по-късно оправдание за поведението. Ако това беше станало по обратния път, можех и да повярвам, че говореното от Зюлейха е породено от тъжната история и нахлулите в главата на Зюлейха спомени от злодея Демир. Сега за мен тази история си остава хитро премерена. Става дума за усещане на обстоятелствата и нагаждане на поведението към тях, което Зюлейха прави последователно, а не случайно да измисля: сега така, а после – иначе. Каква е целта на такова поведение? Зюлейха живее в обстановка на страх – Х.Г. е враг на Демир, Демир го няма, а той застрашава мен и децата ми; Мехмед предлага закрила; за тази цел Демир трябва да бъде отстранен от мен, защото Демир е целта на отмъстителя, а Мехмед пречи на Хакан да се приближи към мен – това е мисленето. Демир е изхвърлен и това става трайно – той беше по-късно просто заровен в земята, изваден е Йълмаз – далечен, отдавна нежив, идеален за създаване на идеал, какъвто Зюлейха посочва и очаква и от Хакан, това ще му бъде много пъти повторено, той самият ще иска да му се разказва – в този разказ Демир е нула, а Йълмаз е далече също като любовта на Хакан, извадена от първи клас, за която ще чуем съвсем скоро. Двамата си казват: сега и от дълго време съм свободен, ела с мен. Връзката се споява от еднаквото преживяване и общата ниска оценка за Демир от видяното в Измир. Това виждам аз от поведението на Зюлейха в началото: рязко преориентеране и демонстриране на това пред двама мъже: Мехмед – той вече знае, че пътят му е отворен, и пред Хакан Г. – той пък ще знае: нямам нищо общо с Демир, аз съм с Мехмед, не ме нападай. Това поведение Зюлейха продължава и след Измир: публично съобщение за развод и реални действия, откритото писмо, постоянното показване с Хакан навсякъде, то е част и от обявяването на намеренията за брак. Поведението на Зюлейха е родено от обстоятелствата, на които тя от една страна, с интуиция, а от друга – съзнателно, моделира отговор в своя полза. Изстрелът в главата моделира обаче самата нея: ако дотогава тя изпитва комплекс от чувства, след комата вече е влюбена и има сериозни намерения. Парадоксът е в това, че докато Зюлейха се отбранява от Хакан Г. чрез връзката с Мехмед, Хакан Г. се приближава все повече към целта на своето отмъщение: да вкара в брак Зюлейха Яман и така да победи Демир. Целта на идването на Хакан в Чукурова беше ясно показана: унищожаване на Демир чрез неговата жена; Зюлейха му даде билета за пребиваване в Чукурова – продадените от нея акции Това за Хакан е знак и той хитро, защото той също е хитър, е направил своя план за действие. Това че Хакан се влюби, не отменя предстоящия брак със Зюлейха като достигнат връх на отмъщението.
Публичното оповестяване на намеренията за брак са и съобщение за прекратяване на съществуването на рода Яман. Няма други наследници, освен децата на Демир, които ще станат деца на Мехмед и неговия род. Бетюл може да има деца, но те ще принадлежат на рода на техния баща. Дали Зюлейха се вълнува от такава перспектива, очевидно - не. Тя вече прекъсна съществуването на рода на Йълмаз, когато направи сина му дете на Демир, защо сега да не направи същото. Зюлейха вече едва ли помни защо нейната станала и „майка“ я омъжи за Демир. На сюнета говореше, че: „Ще вървя по следите на покойната си свекърва; ще поддържам важните традиции за семейството (в които намеси Мехмед, знаейки, че Демир ще е против);...И днес, и утре като семейство Яман ние сме винаги до вас, не се тревожете.“ Същите неща Зюлейха каза и в една сълзлива сцена със Сание преди сюнета: „...Ще направим сюнет, Сание, имаме отговорност към хората в земите ни. Каквито са традициите ни, така ще продължаваме...Когато Демир се върне, искам да е всичко така, както го е оставил: децата, мен, фирмата, чифликът. Искам да ни види такива, каквито ни остави...Ще се върне, ще се върне, Сание. Затова трябва твърдо да стоя на крака. Заедно с децата Аднан, Лейля. Те трябва да израснат съгласно традициите. Трябва да стоя твърдо на краката си.“ Много трогателно, когато се върне Демир, всичко ще е както преди: видяхме го на снимката - буквално същото, но мястото на Демир ще е заето.
Този път не знам как Зюлейха ще се оправдае с децата. Да замениш един стар известен род и баща, който умираше за тях, с баща един напълно неизвестен човек: няма баща, няма майка, няма сестра, няма брат, има огромно богатство, но няма дом, на неговата възраст няма любовен живот, единствен гарант за него е Абдулкерим...Много ми е трудно да си представя това като полза за децата, звучи като ирония, че трябвало да израснат в традициите. Този брак виждам единствено като отговор на въпроса на Зюлейха: „Аз кога ще бъда щастлива?“ И дали ще остане щастлива с Хакан, когато разбере, че е била използвана като средство за отмъщение на Демир.
Имаше един кратък момент, когато Хакан зададе въпроса: „Ние ли го убихме?“ за Фекели. След този въпрос ни показаха всички действия след срещата на главната върнати назад – отказани, несъстояли се. Много ми е интересно как са намислили разкриването на истината и как ще направят реакцията на Зюлейха.
Ако гледах на това, което става, само като плод на наивност и доверчивост на Зюлейха, щях да я виждам като някаква глупава героиня. За мен тя има активна невидима с просто око намеса в хода на действието, върху което тя налага своите намерения. Но започна от едно, а стигна неусетно до друго. И сега я чака удар с мокър парцал.


Още една мечта на Демир, която Зюлейха с лекота предава на Хакан:
„Голямо семейство, в което всички се обичат – това е моята мечта.“ 
Основанието за Демир, дадено доброволно и по инициатива на самата Зюлейха (после редактирано от нея като „принуждавах се да го обичам“), върху което Демир преди да влезе в затвора разположи своите хора. Как ще взаимодействат любовните трепети на Зюлейха с хората на Демир - Фикрет и Бетюл? Досега Бетюл се провали пред Демир, дали пък с попадналата в нейни ръце снимка не и дават възможност – може да стане и случайно, да поправи това?
Хакан срещу Демир; жив срещу мъртъв.
Чий план ще победи: направеният от Демир часове преди ареста или дълго подготвяният план за отмъщение на Хакан?
Зюлейха не е ангажирана открито в нито един от двата:
Демир разчита на нея, на нейните твърдения от предпоследния ден и на Зюлейха, която познава;
а Хакан я използва като основна фигура в своя план, без да я познава. 
 

Здравейте
По отношение на коментираното за Зюлейха: аз се "люшкам" между убеждението, че Зюлейха умело използва обстоятелствата, рационална е и хитра и това, че доста често е наивна и доверчива и използва ситуации в "движение". В ситуацията с Хакан нещо не мога да преценя .
Съгласна съм с коментираното от Ваня, но за някои неща се чудя...например: ако "играе", с цел да бъде защитена от Мехмед по отношение на Хакан и ако цялото това отказване от Демир е план и режисирано от нея, то защо в моментите, когато е сама тя сякаш продължава да "играе" и забравя да бъде "истинска"?!
Можеше да остави снимка на нея и Демир в спалнята им - това е лично пространство, но тя я махна; можеше, когато е сама да има друго поведение, да покажат двойствеността на ситуацията - действия и мисли, както това беше прекрасно показано, когато Йълмаз беше жив (но сякаш нямаше надежда за двамата) или когато Йълмаз беше считан за мъртъв. Зюлейха продължи да мисли за него, но остана в конака, където е сигурно и удобно. Често "играеше" и с Демир, преструваше се, лъжеше, заблуждаваше го, заради страха за живота на Йълмаз тогава или заради детето, но в моментите, когато оставаше сама ясно личеше, за кого и как мисли.
В този ред на мисли, аз нямам усещането, че Зюлейха в момента развива сложен и многопластов план. Някак ми се струва пошло, ако използва некоректно паметта на Демир и тази на Йълмаз (единият мъртъв от няколко месеца, а другият от една година...това изобщо не е много време); струва ми се нередно, ако тя публично се отрича от единия с цел и "изкарва" другия по конретна рационална причина, лишена от емоция по миналото. Сближаването с Мехмед и предпазването от Хакан можеше да бъде постигнато и без намесата на паметта на Демир и Йълмаз по този начин.
Да се води от страх...ами, ако толкова много я е страх за живота на децата й, то тя можеше да продаде всичко и да замине; можеше да поддържа тесни връзки с Шади, а тя дори не му възложи да търси Хакан Г., можеше да направи конака като крепост с опитни пазачи с оръжие, а не онези селски хора с потурите, белите коси и шкембетата. Не ми изглеждаше на много наплашена Зюлейха. Хората, които ги е страх действат по друг начин.

Ако има план....Демир се водеше избягал и инсценирал нападение, при което Юзюм едва не загуби живота си. Зюлейха можеше да използва това като извинение да се отрече от Демир и после да се разведе. Прокурорът казал това и това... значи има доказателства срещу Демир, даже за смъртна присъда говореше, та Зюлейха можеше да използва това, че Демир го няма...може да е започнал нов живот и може да се разхожда по бреговете на Южна Франция, да речем без да го интересуват децата му. Пристигна бележка с неговия почерк и неговия пръстен, но Демир го няма. За откъсването от Демир не бяха нужни случайности или  появата на онези двете жени, Зюлейха можеше сама да създаде предпоставка за това. Един човек, който планира и има цел не чака случайности, той сам създава ситуациите. Откъсването от Демир можеше да стане чрез думи, изказване или коментар, "пуснати" на правилното място и пред правилните хора и всички щяха да разберат, че Зюлейха е ядосана на мъжа си и че го държи отговорен за това или онова; че иска развод и т.н. Дори и пред Мехмед можеше да използва именно това + скорошната история с Юмит, нямаше нужда от случайно изникналата стара история с Хюлия преди 15 години.
Аз лично, мисля, че Зюлейха се настрои негативно още при прочитане на писмото, дадено й в конака. Тя позна почерка на Демир, позна и някои изрази на заплаха, които той употребяваше и за нея. Пътуването до Измир беше за да се увери и да научи повече, но тя знаеше и усещаше, че ситуацията е такава още с първото писмо. Вече беше усетила погледите и намеренията на Мехмед, страх я беше от Хакан, Демир го нямаше и Зюлейха за себе си беше сигурна, че той не е жив... и съответно тя "грабна" случайността. Не мисля, че е планирала каквото и да било, просто реагираше на момента.
Не знам, но ако един човек е решил да мъсти на рода, това, че Зюлейха се развежда с Демир нямаше да помогне (пример АКадир, Бетюл) и обратно - ако мъстта е към конкретния човек, то Зюлейха и да не беше обявила желание за развод, то отмъстителят нямаше да я закача, още повече след смъртта на Демир. С една дума - ако Хакан се целеше в семейството, то при нападенията щеше да има жертви и Лейля нямаше да бъде намерена или щеше да й има нещо сторено. Мисля, че Зюлейха усеща това.

Добро утро
Не съм гледала серията с никакъв превод, но ми направиха впечатление постнатите от Лучия кратки изказвания на Хилял и Ибрахим за героите им. Според Хилял Зюлейха е станала силна жена. Не знам какво има предвид, но според мен силната жена е умна, с характер и загриженост. В новия сезон аз не виждам такава героиня. По-скоро стана красива и влюбчива жена, която се лута и търси опора в мъж до себе си, за да е щастлива и спокойна. Това по сценарий или според играта й..., но нещо се разминаваме с нея.
Според Ибрахим пък героят му харесал, защото е праволинеен. Ами ... явно не съм схванала до сега правата линия в поведението на Хакан.

Здравейте!
Благодаря за коментарите!
Не противопоставям наивността на Зюлейха на нейната хитрост; тя е и наивна, и хитра.  Зюлейха е още умна, чувствителна и проявява още много други качества в различни ситуации. В основното нещо, което тя в момента прави: внимание към холдинга като път за спасение – тук се проявява преди всичко нейният ум.  В отделни ситуации виждаме, че е неъсобразителна, неопитна, невнимателна и т.н., но това е жена, която за първи път сяда на стола на управляващ холдинг, а отделно трябва да се оцени смелостта и. Нейните ум, хитрост...не работят отделно, а заедно с нейната наивност да се довери и да прави крачки напред с напълно непознат партньор. Това е риск, който тя поема с цялата палитра от свои качества и това може да я провали, но може и да я изведе на правилен път.
За мен план в житейски ситуации не е нещо, което човек мисли, пише, то има т.1, 2, 3, принтира го и  на другата сутрин става и започва да го изпълнява. Планът е да виждаш някаква цел и да мислиш обстоятелствата през нея. Пред Лютвие Зюлейха много кратко изрази виждането си за ситуацията след смъртта на Демир: останала е сама и се притеснява дали ще се справи. От първия момент, когато Хакан се представи в холдинга с успокоителното Мехмед, изложи близки на Зюлейха перспективи и донесе пълномощното да го представлява, Зюлейха вижда в него човека, с когото няма да е сама и с него ще се справи. Отутук нататък тя подчинява всичко на тази идея, това е нейният „план“. Иска Фикрет да я остави да прави това сама. Междувременно започва любовното отношение между Зюлейха и Хакан. Когато и завърза шалчето, Зюлейха за първи път си спомни в конака за Хакан; трите сцени пред портрета на Хюнкяр зададоха двете посоки за Зюлейха: там Хакан заговори за съединение; а Демир, който доскоро беше - и той пак е някъде в съзнанието и, но вече неактивно, тя постави на противоположната страна като снимка; следва усмивката в градината - вече нова степен; историята с Хюля дава повод на Зюлейха да се освободи от Демир. Доскоро виждахме Демир в нейното съзнание, последва кратък момент с Хакан – тук започва превключването към новата връзка. Историята по пътя към Измир не е само, за да покаже Зюлейха нещо пред Хакан, тя е преди всичко автосугестия за самата Зюлейха – писах преди време за това. Вече не виждаме в нея активни спомени за Демир – такива, каквито видяхме в началните еп. на сезона, но Демир е някъде още в съзнанието и. „Изчистването“ от Демир, което Зюлейха прави чрез Йълмаз, е връщане на Зюлейха към самата себе си, към Зюлейха от времето преди брака с Демир. Същото продължава и с развода и откритото писмо: те са колкото за другите, вкл. Мехмед, Хакан, но имат роля и за самоубеждение на Зюлейха за новия път, невъзможност да се върне назад.  Безсмислено е съпоставянето на една любов с друга, всяка има своя история. Зюлейха живее много години с Демир, той няма как да изчезне от нея, затова тя прави такива силни манипулации със самата себе си. Споменът с шалчето, край портрета на Хюнкяр, усмивката, снимката на Демир е отстранена и Зюлейха поема към Измир – това са степените на преход от Демир към Хакан. Част от тях са извървени преди да се появят жените.
Не мога да си представя Зюлейха с въоръжена охрана, някак си не ми стои реално. Тя залага всичко на защита чрез прогрес, не чрез мъж до нея, а на мъж партньор в работата. Такъв беше нейният начален замисъл. Включването на любовната тема стана по-късно. Но проблемът е, че Хакан форсира любовта за сметка на обещанието за работа, а Зюлейха не се усети. Впрочем, усети се, когато той и откри чувствата си, тя преди това го пита: нали като започне строежът, ще започне и търговията, но той не и даде отговор, а след това настоятелно продължи с предложението за брак. Изстрелът промени напълно характера на отношенията между двамата: сега любовта и бракът излизат напред, а дали ще продължат обещанията за съвместна работа и дали ще има време преди сключването на брака или ще останат за след него? За мен целта на Хакан е да работят за неговото име. 

Ако Зюлейха се омъжи за Хакан, семейното положение „вдовица“ се прекратява, а новият брак прекъсва съществуването на стария. Ако децата бъдат осиновени от Хакан, а той сигурно ще иска това, те стават деца на Хакан, членове на неговия род. Зюлейха и децата ще носят фамилно име Гюмюшоолу и Зюлейха ще влезе в новия брак с цялото наследство от Демир. Ако Зюлейха се разведе, тя не може да си върне името Яман, нейната връзка с Яман е прекъсната. Тя може да запази името Яман в брака с Хакан – поне при нас сега е възможно, за тогава в Турция не знам, ако Хакан се съгласи, но едва ли. Ако все пак запази това име, то ще има само емоционален или друг някакъв смисъл, но няма да има връзка с брака с Демир и рода Яман, защото бракът вече не съществува. Няма връщане назад.

Привет!
Благодаря за интересните коментари.
И Аднан и Лейля са големи сладури. Тук вече Лейля е пораснала. Съгласна съм с Катя и за двамата и  на Ибрахим и на Хилял представите на героите им се разминават с онова, което виждаме до момента. В първия тийзър на 4-ти сезон Зюлейха се пита дали има силата на инат отново да се  хване  за живота с надежда. Тийзъра носеше някакъв оптимизъм, че след всичко преживяно ще се опита отново да се изправи и да продължи напред, така както след всяка нощ идва утро и след зимата пролетта. Зюлейха  даде заявка, че търси любов и упора и тя я срещна в Мехмет Кара. До този момент той е спокоен, възпитан, вежлив, галантен, подкрепящ и не на последно място привлекателен мъж. Нормално е тя да се влюби в него, защото у Мехмед намира повече черти от Йълмаз в спокойствието и отдадеността. Е, може би желанието му да въведе новостите в Чукурова  го доближават повече до Демир, които досега не ги виждаме, но тези земи се променят бавно, все пак е края на 70-те. И аз не виждам Хакан да  е праволинен в поведението си. Ако беше последователен в отмъщението си можеше да се твърди такова нещо, но видяхме доста криволици в действията му досега, което обърка и партньора му Акадир. Дойде уж с цел отмъщение, а се влюби в съпругата на Демир. Издаваше заповеди за премахване на хора, а после ходеше да оправя кашите, които сам е надробил. Справедливостта му също е избирателна донякъде. Да видим с тайнствеността на Хакан какво ще ни покажат още, че уж загатнаха нещо индиректно покрай разкритията за Акадир, но не стана ясно как разполага с конфиденциална информация за двойното агентство на Кескин. Няма как да му е низпослана информацията просто ей така. Засега ни очертаха образа на тъмен тип от ганстерските среди, мафиот, едър търговец на оръжие. Но  аз питам, как така, след като имаше работник от Спарта в склада на Фекели, който знаеше историята на истинския Мехмед Кара и тази информация беше причина Фекели да отиде до Спарта, а  там се натъкна на човек, който разпозна на снимката от вестника Хакан Г., как от от 45 милиона зрители пред екраните, никой не се свърза с  екипа на телевизионното предаване, за да издаде Хакан? Нима Хакан се е подвизавал навсякъде със шапка- невидимка, та никой да не знае как изглежда! Ами полицията и прокуратурата как не разполага с никаква информация за него? Измир не е малък град, даже и по онова време.

Имаме вече и втори фраг на 118-ти епизод. Излезна наяве продажбата на земята от Бетюл. Фикрет разтрогна годежа. Обвини ги, че заради тях (не се разбра заради кого) щял без малко да се ожени за мошеница. Явно това е маневра на Хакан. Да видим дали не е отишла да го заплаши или ще го стори в епизода.

https://www.youtube.com/watch?v=dR9AV8xugys

Здравейте и от мен
Благодаря за споделеното!
Якут, благодаря за фрагмана!
Ваня,
Аз нямам предвид командоси или барети , а тип охрана като тази на конака на Фекели: млади мъже с някакви инстинкти и подготовка, с оръжие, с което могат да боравят при необходимост.
На мен не само ми се струва реално, ами и наложително за всеки трезво мислещ човек в тази ситуация.
Имаше две нападения над конака; имаше стрелба и пожар; отвлякоха Лейля; Демир изчезна, а после го намериха убит; техен служител беше пребит и т.н. Всичко това налага някаква по-сериозна охрана на конака, а не възрастни селски хорица, които просто присъстват пред портите и които и Юзюм може да надбяга и надвие. Тази дейност е опасна и за тях, когато нито са подготвени, нито са млади и нямат никакво средство за защита и самозащита: видяхме, че един от тях беше повален с бухалка от Вахап и толкова. Да не говорим за това, че пред сумати народ от селски женици Азизе тръгна с Аднан, хвана си такси жената, без никой от работещите по градината и още по-малко пазачите на вратата да се сетят, че старата госпожа е с деменция и не е безопасно да тръгва където и да било, още повече с малкото дете. Ами, ако някой се беше възползвал и беше примамил Аднан, когато Азизе забрави за него?! А, когато пазачът реши да си бъбри с циганите и остави вратата отворена...един обучен пазач никога не би напуснал поста си или би бил с лице към охраняваната зона. Тези селски хорица не могат да се справят с тази задача и това стана ясно много отдавна. При заплаха от бъдещо нападение, единият пазач трябва да стои зад пътната врата и да носи оръжие, за да може най-малко, чрез изстрел, да сигнализира, че се случва нещо. Още след нападението на конака и изчезването на Демир, Зюлейха трябваше да вземе за постоянно част от хората на Фикрет.
Защитата чрез прогрес не може да предотврати физическата смърт от насилие...и тогава прогрес няма и да има. Човек в тази ситуация на заплаха първо трябва да направи усилие, за да осигури физическата си сигурност и тази на децата.  Физическата защита не противоречи и не пречи на защитата чрез прогрес. Двете неща могат да съществуват независимо едно от друго.

Подобно на Лучия и аз не мога и да си обясня тази доверчивост на Зюлейха към Мехмед. Стана ясно, че Хакан Г. е врагът на Демир. Зюлейха мислеше, че той е купил акциите, но би трябвало да е наясно, както и Шади, че ако цели нещо, то Хакан Г. не би се представил със своето истинско име. Защото истинското му име би му съсипало всички планове, както и би попречило на каквито и да било действие в Чукурова. Щяха да го бойкотират, образно казано. Демир изчезва и хоп, идва Мехмед. Не само Зюлейха трябваше да има въпроси и да реши да проучи детайлно чрез Шади, ами и "червени флагове" трябваше да се "веят" в главата на Зюлейха. Защо не дойде Мехмед, докато Демир беше жив; защо не успяха да открият, кой е купил акциите и адвокатът му изчезна...всичко й каза Фикрет и тя трябваше поне да се заинтересува, да се замисли. Всеки симпатичен мъж може да й "промива" главата с идеи за бъдещето, за прогрес, за иновации, а да й мисли злото. Примери има много: Джумали, Бехидже, Юмит. Особено Джумали с фалшивата самоличност. Не мога да оправдая такава лековерност. Да, няма как Зюлейха да стане детектив, а и сериалът щеше да свърши, но поне да бяха дали някакви действия от нейна страна, някакви подозрения, някакви съмнения. Мехмед е на взрастта на Демир, най-малко от това трябваше да й "светне" нещо. Да беше казала на Шади да проучи Хакан или после Мехмед...както стана с Хюнкяр и нейния доверен човек, който не се появи дълго време, но видяхме, че Хюнкяр е дейна, усети се веднага и реагира. Хюнкяр реагира и на ситуацията с Йълмаз и Зюлейха. Веднага прати Гафур да проучи. А, въпреки, че Зюлейха очакваше появата на Хакан, то напълно възможно е Хакан да се появи под друго име, подобно на Джумали. Не може да вярва просто ей така на новопоявил се човек, имайки предвид всичко случило се до момента. Просто ми изглежда абсурдно.
Якут, и аз се чудя, как така никой не разпозна Хакан или че това не е Мехмед Кара в Чукурова. Много странно. Но, сериал да става. Те не разпознаха Хакан и в Измир по кафенетата, където водят Хюлия.

Автосугестията е добро оправдание за действията на Зюлейха, възможно е, но имам някакви съмнения. Самовнушението дава резултат след време и не е кратък процес, следствие на борба и емоции е. Подсъзнанието се бори със съзнанието; разумът с емоциите и т.н. А, Зюлейха вече се усмихваше на Мехмед/Хакан и му даваше да души листа от ръката й няколко седмици след изчезването на Демир. На мен ми е трудно да възприема това в тези кратки срокове. Но, може и така да е. Зюлейха е имала трудно детство и е трябвало да се справя психически с много тежки ситуации. Може би при нея много по-бързо става окопитването, така да се каже, и желанието за продължаване напред.
И аз съм съгласна, че всяка любов си има история, своя сила и заряд. Лично аз не помня да съм правила съпоставяне на една любов с друга. Коментирала съм моменти, в които на зрителите се представя някакво дежа вю и човек може да усети някаква прилика с момент, ситуация или чувство от друга любовна история...без това да цели съпоставяне или сравнение.

Да видим сега, какво ще стане. И аз си мисля, че Бетюл може да тръгне да изнудва Хакан.

Добър вечер.
Днес успях да изгледам 117 епизод с превод. Хареса ми, въпреки, че почти целия епизод го прекараха в болницата. Ако го не беше онзи човек, с когото Зюлейха се е скарала, заради заема, как Вахап щеше да се спаси от ръцете на Хакан, не знам. Въпреки, че не съм много сигурен, че Хакан повярва, че онзи мъж наистина е прострелял Зюлейха. Радвам се, че най-накрая ще стане ясно, че Бетюл е продала земята и е натопила Ерджан. Омръзна ми да й гледам доволната физиономия. Дано Зюлейха вече бъде по-внимателна и да не се довечера така лесно на всеки, но едва ли. Май са сменили момченцето, което играеше Керем Али, или така на мен ми се струва. Минаха няколко месеца от прострелването на Зюлейха, децата вече би трябвало да са проходили.
Днес Ханде Сорал- Юмит е съобщила, че е бременна. Дано да е живо и здраво.

Здравейте!
Благодаря за превода на еп. 117,
за фрагман 2
и за интересните коментари!

Абдулкерим огражда нарочно земята, купена от Яман чрез тайната фирма на Бетюл. Така той постига верига от неща: издава Бетюл, но ако годежът се разпадне, я освобождава евентуално за себе си, а на Фикрет дава свобода и импулс да продължи разследването на Мехмед. В Чукурова знаят, че Абдулкерим и Мехмед са приятели, когато единият е замесен в тайна дейност срещу Яман, това хвърля сянка на съмнение и срещу другия, прави Мехмед подозрителен. Мехмед от своя страна, също вероятно води разследване на това кой е стрелял в Зюлейха, по-точно проверява първоначалното си съмнение за Вахап. Още не е ясно кой стои зад събитията в Измир, както и идеята за говорене и показване на снимка на Хакан Г. по телевизията. Събитията в Чукурова най-вероятно са разгаряне на война между доскорошните съдружници в отмъщението срещу Яман и Демир, но дали всички събития имат отношение към тази война или са и нещо друго?

Хюнкяр и Зюлейха са жени от различни поколения. Хюнкяр стоеше наравно с мъжете – спомням си белия костюм с панталон от промото за сезона, докато Зюлейха тогава е с разкошна рокля – Зюлейха също се чувства наравно с мъжете, но тя е женствена, не се страхува и търси  любовта; за Хюнкяр е било важно щастието на родителите, докато за Зюлейха смисълът на живота е в личното щастие и любовта, към които Зюлейха непрекъснато се стреми; Хюнкяр не е обичала съпруга си Аднан, но Зюлейха обича Демир. Хюнкяр беше консервативна: „Докато съм жива всичко ще остане такова, каквото беше по времето на Аднан.“ и трудно прие идеите на Демир, докато Зюлейха се движи много бързо: от стопанка на земята сега тя залага на новото в холдинга, измества тежестта на дейност. Бързо е разбрала, че от въоръжена охрана особен смисъл няма. В отделни моменти Хюнкяр взимаше сериозни мерки, а Фекели постоянно поддържаше цял отряд хора, на които той казваше, че може да повери живота си. Но и двамата бяха убити, при това - извън конаците им. Убийцата на любимата на Фекели живееше под неговия покрив, а взривът можеше да коства живота на Керем Али, въпреки охраната. Зюлейха търси опора в други неща: нейният конак вече е „освободен“ публично от Демир, дори и Демир беше погребан така, че все едно го няма – може би Зюлейха мисли, че това предпазва конака от Хакан Г. В нейната наивност към Мехмед – да го приеме по начина, по който го прие, Зюлейха си е създала много възможности за бъдеще, когато ще се разплете възела от тайни.  Надявам се да видим, че тя ще ги използва. Докато Зюлейха освобождава всичко от Демир, вкл. себе си, Демир е постоянно пред Мехмед, който воюва дотогава, докато го унищожи и му отнеме всичко –  думи на самия Мехмед: бракът със Зюлейха и присвояване на богатството на Яман са очакваният финал. За мен интересното, когато се разкрие кой е Мехмед, е точно в това, че тогава Зюлейха и Хакан ще се окажат с Демир между тях. 

Хакан преследва унищожаване на Демир още от времето на общата им фирма; идването в 70-те в Чукурова е също с такава цел. В този смисъл Хакан е праволинеен герой: той винаги е искал едно и също, започвайки от онова далечно начало. Има нещо важно, за което сега още нямаме сигурни сведения: Хакан често казва, че той изменя правилата. В общия им бизнес с Демир Хакан е променил нещо, сигурно ще разберем какво, а трябва да разберем и началните мотиви за намерението на Хакан да унищожава Демир, за да се стигне до прекратяване на отношенията им. Следва период от 15 години, когато Хакан е работил с Абдулкерим и двамата идват заедно с общи намерения срещу Демир и Яман. И в един момент, когато Демир вече го няма, а Хакан е влюбен в Зюлейха – но той е дошъл при нея с такава цел, Хакан се отказва от Абдулкерим и иска да продължи сам и на чисто. Двата момента: Хакан и Демир и Хакан и Абдулкерим имат нещо общо: промяната на правилата на играта от страна на Хакан. Ако преди Хакан е свързал бизнеса с някакви криминални истории, след това с Абдулкерим са създали огромната империя, в която са вложени познанията на Хакан и криминалните способности на Абдулкерим, а сега  вече в Чукурова и когато нещата за него се уреждат, Хакан променя правилата в обратен ред: чисти бизнеса от криминалното. Въпросът тук виждам в това: да си създам свое разбиране какво означава да оставиш партньор по средата на пътя. Като разсъждавам върху тези два момента, стигам до извода, че да оставиш съдружника си по средата на пътя, означава да промениш пътьом и в своя изгода правилата на съдружието. Вината носи този, който променя правилата, споделяни двустранно в началото на съдружието. Затова Демир се е оттеглил, а Абдулкерим ще продължи най-вероятно тайно да воюва, но сега не заедно с него, а срещу Хакан. Войната между Хакан и Абдулкерим изглежда тайно е започнала от самото начало на съдружието им и не е спирала, но ще трябва да чакаме разкриването на фактите: запазените от Хакан документи за дейността на Абдулкерим, историята на Хюля, съдбата на Еркан, това, което в момента става в Чукурова и Измир...

Докато гледаха Хакан Г. по телевизията, на всички в конака им премина нещо през съзнанието: израженията на лицата им говори за това. Хакан каза истината, но Зюлейха е заслепена от доверие към него, а другите не смеят да изговорят на глас това, което им минава през главата преди да го е изговорила Зюлейха. Един да изкаже на глас подозрение, всички ще започнат да връщат лентата назад. Не видяхме съмнения сред чукуровци от улицата, но дали от Испарта някой няма да се обади в телевизията?
Абдулкерим пазеше много тайната за името, затова последва в Испарта Лютвие и Сание, уби Фекели и повтаряше на Хакан: „Мехмед“. Но след като Мехмед го изостави, Абдулкерим заговори за Хакан; той знае, че това е слабото място на Мехмед, защото не е само въпрос на име, а и на друга личност, която стои зад името Хакан. Сега само Бетюл знае истината не само за Мехмед, но и за връзката Мехмед – Абдулкерим. Като знае какво прави Абдулкерим, може да си направи извод каква е целта и на Хакан. Дали Шермин няма да си спомни нещо от миналото; на вечерята тя си спомни разни неща, но сега лицето на Хакан може да и припомни и още нещо.