Лидл 158 - Декемврийска с коледни вълнения

      Оригинална рецепта   Редактиране
Месо от два варени фазана, един телешки език, 100 грама черен хайвер, 200 грама маруля, 25 рака, 200 грама дребни кисели краставички, 200 грама маринована соя, 2 пресни краставици, 100 грама каперси, 5 ситно нарязани твърдо сварени яйца. Сместа от тези продукти Оливие заливал с провансалски сос, приготвен от балсамов оцет, стритите жълтъци на 2 твърдо сварени яйца и половин литър зехтин.

История   Редактиране
Оригиналната версия на салатата била изработена през 1860 г. от Люсиен Оливие, главен готвач в ресторант Ермитраж, един от московските най-реномирани ресторанти. Салатата на Оливие бързо станала популярна сред посетителите на ресторанта. Точната рецепта и по-точно тази на дресинга била ревниво пазена тайна. Знае се, че салатата била приготвяна от месо от фазан, телешки език, хайвер, зелена салата, раци, кисели краставици, варени яйца. Според други източници имало и трюфели, риба, пушена патица, но със сигурност нямала картофи, което днес е основната съставка на салатата.

Към края на 19 век един от помощник-готвачите на Оливие – Иван Иванов направил опит да открадне рецептата за салатата. Докато приготвял дресинга, в пълно усамотение както бил свикнал, Оливие бил внезапно повикан по спешност. Възползвайки се от ситуацията Иванов се промъкнал в кухнята и видял съставките, които използва Оливие за дресинга, както и точните им количества. След това Иванов напуснал Оливие и отишъл да работи като главен готвач в ресторант Москва. Там той подозрително започнал да предлага салата подобна на тази на Оливие, но под името „Столична салата“, обаче дресингът на Столичната салата бил с по-ниско качество – все пак нещо в салата на Иванов „липсвало“, разказвали гастрономите по това време. Точните пропорции на оригиналния дресинг така и не станали известни. По-късно Иванов продал рецептата на различни издателски къщи, които допринесли за разчуването ѝ. През 1905 г. ресторант Ермитраж бил затворен и семейство Оливие напуска Русия (Люсиен Оливие умира 1883 г.) и за това в негова чест салатата станала известна като „Оливие“. С времето популярността ѝ растяла, но тъй като голяма част от съставките ѝ били рядкост, други скъпи или сезонни, постепенно тези съставки били изместени от по-обикновени и достъпни като така се стигнало до днешната версия на руската салата.