Злоядо дете или по-скоро мразещо да се храни

Злояди деца нямам, обаче бях свидетел това лято как незлоядите ми деца се превръщат в злояди под забитите с тръпнеща тревога в тях погледи на бабите и дядовците. И насмитането: Дали ще яде това ... въх... не го яде... ама как може да не го яде, такова нещо в Америка няма ... ама опитай бе, бабо, само една хапчица, тц-тц-тц-тц-тц, нищо не яде пак. След това с убийствено-обвиняващ поглед към мене: "много лошо ти се хранят децата, да знаеш".
При такова трапезно насмитане обаче и на мене, и на децата ни се отщяваше от ядене. Добре, че в България има толкова приятни алтернативи за ядене навън.

Ми не е смешно, никак даже. Още по-малко пък е подходящо за иронизиране. Изпитан метод, който би могъл да е препоръчан и от детски психолог - зависи от конкретния случай, естествено.


Колкото до анорексията - съгласна съм с Как' Сийка - това не е екзотична болест, вирееща само сред десетокласнички и манекенки. Има много случаи сред деца. Не е задължително да е в резултат от диета, може да се появи като последствие от емоционална травма, например, или като бунт срещу някакви ограничения и т.н

Ами твоето предложение какво е  не разбрах?
Глада в случая е избран от детето доброволно- то мрази да се храни, както е описала майката. Няколко човека предложиха да спре да я кара да яде, което очевидно значи, че в един период детето ще си гладува, но се предполага, че в следващ момент ще му заработят инстиктите и ще потърси храна. Ти самата си написала" колкото- толкова" Аз лично вярвам, че карането на сила да яде, всякакви маймунджулъци, само и само детето да хапне са много по- вредни, отколкото да го оставя да не яде два дена.
Обаче също смятам, че всеки си познава детето, може да прецени има ли нужда от професионална помощ или не.
 И на мен анорексията на 8  години изобщо не ми се струва невъзможна- лично съм се сблъсквала с проблема, смея да кажа, че е много трудно решим.
Може да няма нищо общо, но е по-добре майката да потърси адекватна помощ, понеже тука във форума сме все специалисти по всичко събрани....
А пък блажка даде перфектното описание на реакциите в Бг по отношение на храненето на децата- всеки път като ядем в роднини и ми иде да се гръмна точно по тая причина.

моето предложение е всичко друго, но не и да я лекува с гладуване... Щото няма никакъв ефект, това от личен опит.


е, аз съм го пробвала. Не даде резултат и понеже и още една моя приятелка го пробва в/у дъщеря си, но последната влезе в б-ца, заради обезводняване, та вече викам да не рискувам и аз. А по принцип моята щерка не огладнява. Може по цял ден на 2-3 солети да изкара. Познавам и една жена (на 38г.), която също по цял ден не се сеща да яде... демек не изпитва глад, за да й светне лампичката.

Аз се оттеглям от Темата, че няма какво повече да кажа или някой нещо разумно да ме посъветва.

Ами, Шани, гладът може да помогне само в случаи на хранителен проблем, породен на психическа основа. Като изключим такава вероятност, остава физиологичния проблем - изследвания, резултати, лечение, това е. Ако вродения инстинкт за хранене липсва, вероятно трябва да бъде провокиран по изкуствен начин, медикаментозно. Няма начин един нормален организъм да задоволява потребностите си с 2-3 солети на ден. Според мен разумни съвети в нета никой не може да дава, ама това знам аз - "неяденето" е в резултат или на смущения в храносмилателната система, или на психиката. Подчертавам, че говоря за истински проблеми, а не за случаите, в които за "злоядо" бива обявявано дете, което просто е с бърз метаболизъм или миньонче с по-семпла нужда от храна 

 И според мен най-добрият вариант е да спреш да се втренчваш в това  колко е изяла, кога е яла, дори и за сметка на пропуснато ядене. Със сигурност няма да ти е много лесно, направи и един курс с мултивитамини (при моите, най-разяждащ ефект има Мултисаностол-а), така ще си и по-спокойна че организма и не страда от  критични лишения. Една косултация с лекар+ пълна кръвна картина, също няма да е излишна, за да се види дали всичко и е в норма.
  Най-важното е да не показваш пред детето, че липсата на апетит за теб е голям проблем, това има обратен ефект, това не означа да не се притесняваш, просто не й показвай, че се притесняваш  .

Аз също намирам за доста смешно да оставиш злоядо дете гладно! Съдейки по себе си, колкото по-малко количество храна приемам, толкова по-малко ми се яде! Апетита идва с яденето!

Абе момичета, няма ли разлика според вас между това да не го насилваш и това да го оставиш гладно? То си е  избрало да е гладува... съзнателно или по други прични- как се кара едно дете да яде насила- с тормоз и ако последствията за физиката му могат да не са фатални, то тези за психиката му определено биха могли да са такива.
Не разбирам защо  също така  уприто се бяга от консултациите с психолог- вярно е, че има меко казано дилетанти, ама няма ли ги и в  другите професии и спирате ли да ходите на зъболекар или лекар понеже един или двама не са ви харесали???
Ако дъщеря ми на 8 години и отказва сиситемно да яде, със сигурност няма да се доверявам на какво казал тоя или оня, ами ще търся причината, а не бих могла да я намеря сама, освен ако не съм завършила детска психология...
Зщото причината за такъв системен отказ от храна следва да показва нещо... аз бих търсила каква е.
За жалост подминавате това:

Дано авторката на темата го забележи 

Много неприятна ситуация и наистина, ако детето не иска да се храни, няма как да се нахрани, тоест получава се, че гладува, независимо от желанието на родителите  Може би тези които са против гладуването имат идея, как да му се даде храна, за да не гладува 
Ето ти малко методи, които прилагаме в къщи, за да не "гладува" синът  . Питаш я какво иска да яде и предлагаш да го сготвите заедно. Даже за вечеря да иска палачинки, не отказвай Забъркайте сместа заедно, дай да ги излее в тигана и после да ги намаже с мед или да си ги направи солени с кашкавал или шунка. Или например направете сандвич заедно. Нарязвате го на кубчета и всяко едно го забождате с клечка за зъби или коктейлна пръчица. Забелязала съм, че децата като направят нещо "сами", си го хапват с по-голямо удоволствие С моят веднъж правихме кейксчета и ги изгорихме  Аз лично не ги хапнах, но той героично погълна един, нали се е потрудил върху него  Яде ли плодове и зеленчуци? Както си чете книжка или гледа ТВ, дай й парче краставица или ябълка на парченца, мандарина, портокал, банан, каквито плодове имате. Кажи колко хубава става кожата на жените, когато хапват повече пресни плодове и зеленчуци  Можеш отново да ги сервираш забодени с клечки за зъби  Плодовете можеш да ги даваш и под формата на сок. Моят умира сам да си направи сока със сокоистисквачката, почистването й после разбира се е за мен  Дай и сама да си направи плодово мляко, това е другото любимо занимание на сина. Купувам прахчетата на Нестле, ягода, банан, какао. Той си сипва млякото и добавя 2 лъжички от желаното прахче.
В тази схема няма много манджи, но пък има доста пресни плодове и зеленчуци. Отделно ние си имаме любими готвени храни, май се събират като бройка на пръстите на едната ръка  , които знам със сигурност, че не се отказват.
Дългичко стана, но дано ти помогнат идейките  Както са споменали малко по-горе апетитът идва с яденето. Ако и тези хитринки не помогнат, нямам други идеи, освен консултация със специалист 

И моят син е злояд. Висок е 132 см, тежи 25 кг. Всеки ден водим война заради това (не)ядене.

И аз бях злоядо дете, според много мои познати сега съм злояд възрастен.

Не разбирам защо толкова се вторачвате в децата? Колко ядели, а колко не ядели, колко тежат и прочие. Дори не знам колко тежи сега дъщеря ми. Ето вчера почти не яде цял ден. Днес пък добре си хапна... Важното е да е здрава и жизнена. Другото са глупости.

На 7 год. тежах 19 кг. Сега съм на 31г. и тежа 45кг. Определено го предпочитам пред това да съм вечно на диета. Тормозът с храна ми отрови детството и защо? Защото родителите ми се чудеха над каква глупост да се фиксират. Имам десетки спомени как седя на масата над чиния с храна, как крия порцията си в кофата за боклук, всяка почивка, когато трябваше да ям супата на обяд беше най-големия ми кошмар...Имах период, в който ядях само ябълки и прясно мляко /много здравословна диета според мен/, но след 1 месец основно и най-вече на това вкъщи ябълки и прясно мляко спряха да влизат.

Дъщеря ми имаше период на 'злоядство', когато първата й бавачка я караше да изяжда цялото ядене. За 2 месеца я превърна в злоядо дете. Една седмица игнориране и глад я върнаха в обратното й нормално състояние.

Ако обаче детето ти е на 8 и още от бебе си му бутала биберона в устата да доизпие "определеното" му за възраста мляко - 1 седмица глад няма да стигне.

Друго - Може просто да има такава физика и такива нужди. Аз вече не слушам приказки колко съм отслабнала и колко съм слаба при положение, че от 10 год. съм на едни и същи килограми.

Трето - Яденето/ неяденето е едно от малкото неща, над които децата имат някакъв относителен контрол. Детски психолог може да помогне ако проблемът идва от тази страна.

Във всеки случай БГ сигурно е страната с най-много 'злояди' деца на глава от населението. 

Вероятно го намираш смешно, защото никога не ти се е случвало да ти тъпчат храна в устата, да повръщаш и да продължават да те тъпчат 
Интересно ми е колко от тези, които го намират за смешно и размятат ирония насам-натам, са били злояди като малки и знаят за какво говоря.

Моите наблюдения са, че битката  за храненето в гениезиса си винаги е битка за контрол.
Поне към моето детето тези атаки винаги идват от силно властни хора, които цял живот са контролирали някого или нещо.
В този смисъл да бъде оставено детето да погладува, не е да го мъчиш с глад, а да му покажеш, че ще го оставиш свободно да избира кога да се храни, а  бидейки свободно то би трябвало да загуби интерес към битка, която всъщноист не е  негова, а му е наложена от възрастния, който изначално е определил- кога, как и по колко да изяжда.
Просто давам посока на размисъл...

Точно така е А това е другият момент:

И в крайна сметка, авторката не се върна да доуточни какъв им е точно проблемът? 
Каза, че детето само закусва и нищо друго не хапва повече. Оттук имам няколко въпроса:
В какво се състои закуската?
Щом е на 8 години, значи ходи на училище. Откъде и дали майката знае какво яде или не яде детето там?
Разполага ли с джобни и в какъв размер, за какво ги харчи? (Ако с тях си купува шоколади и прочие, как после ще се иска да има апетит?)
Майката каза, че детето "мрази" да се храни. Съвсем никаква храна ли не обича???
Има ли храни, които по принцип му се забраняват вкъщи? Сладкиши, зрънчовци... от този род привлекателни за децата боклуци и неяденето да е вид протест срещу ограниченията?
И още много въпроси, без да съм специалист, само бивше злоядо дете. А един специалист би задал още много...