Как се постига социална интеграция

Голи и потни
Ама те и римляните са хортували по баните, така чеее...

Аз къде се бутам между шамарите, като дори и "новачка" не съм ама да кажа едно нещо.
За социалната интерграция си трябва да си мине време, през което да се научат разни работи за конкретната страна. Даже повечето изглеждат маловажни, ама за общуването хич не са.
Трябва да се научат разни неща от историята на страната, актуалните събития, за които се говори по новините, разни светски клюки, ако щеш. Да се има представа от политиката, от празниците и традициите, от типичните манджи, от хитовете по радиото...
Това не са неща, които сядаш и учиш ами сами идват при теб с времето. Натрупват се впечатления и започваш да ги разбираш, започват и от самосебе си да те интересуват много по-живо.
Така, когато си говорят "местните" хем ги разбираш (не за думите, ами за смисъла на разговора), хем можеш да не си само слушател, ами да дадеш и твоето мнение/впечатление.

дааа, и аз съЩото исках да кажа.
А за интеграцията, май нямам никакви съвети
Аз съм само от 17години тук, нямам и не съм имала проблеми... май единственият проблем е 4е аз не искам да се интегрирам особено с тези хора
Много съм си ограни4ила социалния живот, ама то и в България да си бях, ЩеШе да е съЩото...станала съм май много претенциозна... нямам желание да си губя времето със едно празно социализиране...

Странно, ама не мога да отговоря, дали
ми е било лесно или трудно. Живея от
няколко по три години тук, но се чувствам
у дома си, сякаш винаги съм живяла тук.
Много повече се изненадвам, огорчавам,
абе не се чувствам в кожата си и май имам
нужда от интеграция, когато се прибирам
в България. И си мисля, че всеки човек е
създаден, за да живее в еди-кое си общество.
Независимо къде е роден. Тук се чувствам
непритисната, спокойно ми е ежедневието,
знам, че от всяка ситуация има изход,
имам права.........

Ей това не го разбирам, имам позната която по същия начин мисли. И даже не и пука че не се е социализирала...а и няма и намерение, никакви усилия не прави
Ами нали харесваш, не харесваш дошъл си в тази страна, по ред причини, и трябва да се интегрира човек - може ли вечно да страниш от обществото и т.н. ...това са мои мисли - разсъждавам си просто, защото за мен е много важно да се социализирам - просто съм си такава, винаги съм била с много познати, приятели, компании, работила съм много, постоянно гости...кафета..но сега съм малко в задънена улица....ще чета какво пишете и ще се уча

 

Не става въпрос за страната (не 100% поне), както съм казала, и в България ЩеШе да е съЩото... може би е въпрос на възраст, знам ли?
Не ме разбирай погреШно, пълно е с хора около мен, и работата ми е такава и познати бол... нямам проблеми на интеграция, напротив... може би то4но затова не се "старая" пове4е...
В последните няколко години просто ограни4их социалния живот... предпо4итам собствената си компания пред отег4ителни, едни и съЩи аргоменти. Няколко приятели/ки, които са ми напълно достатъ4ни и децата ми... толкова...

От скромен опит пиша накратко какво е важно за мен:
1.Езиковата и културна грамотност, на ниво което ти дава самочувствие и хората тьрсят и харесват компанията ти
2.Трудов опит и колеги
3.Познаване на основните закони
4.Контакти с месни хора
5.Членство в месна организация,хоби група и всякаква подобна форма на ативитет

На мен ми допада да се рова из месните весници, да им научавам клюките, да проучвам манталитета и да анализирам, гледам с интерес месната тв(за разлика от времето когато пристигнах и тьрсех само английски или бьлгарски канали), вече си имам изградени предпочитания.В Холандия всеки новодошьл дьржи изпит по интеграция и ориентация в обществото, има набор от дискове за самостоятелна подготовка.Аз считам, че информацията в тях е много полезна.
И на последно място искам да кажа, че за мен социалната интеграция и скороста и за постигане зависи от характера на човека, амбициите му и обстоятелствата в които живее.Поне при мен беше, е така и ще е така.

За мен езика е най важният инструмент за постигане на тази цел,интеграцията.Започвайки да говориш един език,щеш не щеш започваш да разбираш не само думите,но манталитета на хората в една страна,по грубо казано-какво се крие зад думите.За мен силата е в словото.От това как се изразяваш зависи всичко.А най-важното е как ще те възприемат хората .Това впечатление правиш не само с външен вид(в много от случаите той няма никакво значение),но най-вече градиш представата на другите за самия теб като интелектуална личност.От това зависи дали ще бъдеш допуснат до една група или не.Дали ще си намериш работа,приятели,гадже,квартитра,дали ще ти отпуснат банков кредит и т.н.
За мен най-удачният начин да научиш един чужд език остават книгите.Препоръчвам горещо на всеки който има езиков проблем да чете колкото се може повече литература в оригинал,подкрепен от един джобен речник,в случай че не разбира нещо.
Моята първа книга на италиано беше Ханибал,голяма тъпня,но беше увлекателно четиво,лесна за четене,а това е от екстремна важност .Пробвах преди това с Принца на Макиавели ,но резултата беше нулев .
Примерно аз преди време изкарах един едномесечен курс в Милано,който едва ли някога би ми осигурил хляба,но ми помогна в много други отношения.Най-вече ми помогна да се почувствам по-сигурна в себе си,разбрах също че на хората които се запознах беше приятно и интересно  да комуникират с мен и да обсъждат различни неща,всде още се чувам с някои от момичетата и момчетата и това ми доставя наистина удоволствие.И на фитнес съм ходила,но определено не обичам да говоря на такива места,а и в моя фитнес женските бяха навирили едни носове...

Аз се чувствам "социално интегрирана". За мен това значи да имам приятели - не само познати  Да има с кой да си говоря, да има кой да ме разбира. За по-малко от 2 години от както сме тук съм могла да го постигна

От скоро участвам в организиране на благотворителни събития.

 Хем искам, хем не искам да започна да работя и нещо друго. Вярвам, че и с това добре ще се справя като му дойде времето

В началото ходих на курс за езика/ преди 4 години/, от където ми останаха най-добрите приятелки, но като интеграция беше с резултат 0. Е, имаше малък напредък, защото се записах на стаж в едно начално училище и започнах повече сама да общувам с местните.

След това се записах в Университета. Пърите няколко месеца бяха най-тежките в живота ми. Имало е случай, когато сама съм стояла на някоа маса, без никой да седне при мен. Постепенно успях да се погледна встрани и да видя, че малко или много причина имам и аз. Обичам контактите, но дори и сега понякога ми е трудно да направя първата крачка сама. А това е задължително тук, защото много рядко ще я направят те.  какво да направя и най-накрая започнах да работя към отдел комуникация в Университета. Сега на всяка крачка познавам хора, заговарям ги, те мен и така успях да разчупя леда.

За мен ключовите думи за успешна интеграция са: знаене на езика, инициатива, приемане на нещата, такива, каквото са, без много критики и все пак запазване на собствената индентичност. Поне според мен на холандците  това последното им прави добро впечатление. Живея тук и съм ги приела, но искам и те мен да ме приемат такава, каквато съм. Мисля, че борбата за достойно отстояване на място в обществото ще продължи докато съм тук.     

Аз се считам за интегрирана  . Даже доста се вълнувам, че утре ще ходя за първи път да гласувам (най-важно е как ще гласувам на въпрос номер 1 - да разрешат ли да се продава вино в супермаркетите ).

Усещам се, че почнах да казвам "нашия щат", "нашите политици" (май последното го използвам и за български, и американски). Както и казвам, че ще се "прибирам", когато летя към БГ, но и към Щатите. Шантава работа.

От почти седем години съм тук, и ще се съглася със Пиколина, че си трябва време, за да разбереш "отвътре" порядките на хората, културните им референции (телевизия, новини, книги), навици и възпитание откъде идват... А и моят мъж е българин, имаме и много на брой и на качество  български приятели, така че не сме потопени в "местната" среда. Ама не сме и от "заклетите български общества" де (такова съм виждала само в Чикаго, дето и по заведения, и по институции можеш само с българи да общуваш, дори можеш да минеш и без английски).

Но съм дотолкова интегрирана, доколкото характера ми го позволява. Мисълта ми е, че няма да тръгна да създавам нови приятелства само за идеята. С колегите си от работата поддържам извънработна връзка от виждане по семейно 2-3 пъти в годината. От университета имам 2-3 приятелки, с които на няколко месеца веднъж се виждам за кафе или питиета. Стига ми.

Мислих да пиша повече по тази тема, но като чета отговорите преди моя, мисля, че най-важните неща за постигане на интеграция са вече изброени. За това искам само да обобщя, че когато спреш да си задаваш този вьпрос, означава че си се интегрирала достатьчно.

Интересна тема, защото цял ден ме гложди въпросът ти Аз лично не знам какво точно значи да си се интегрирал-критериите и амбициите ни са толкова различни и индивидуално обусловени. Аз съм тук от 7 години, винаги съм работила моята си професия, била съм по цял ден само сред французи, езика владея доста сносно(според французите), вече съм много по в час с техните новини, политици и събития...
И въпреки това....ами не знам дали съм интегрирана..нямам много френски приятели, не членувам в клубове(но както бе казал някой по-горе аз и в БГ бях така затворена, никога не съм била по масовите мероприятия), не мога да готвя френски манджи...
Общо взето тук се чувствам вече много повече в свои води отколкото в БГ, но честно казано, днес малко се пообърках като четях темата...какво значи да си интегриран?
Абе много не ти помогнах
С една дума и аз съм почти като Бубка , само дето не гласувам...

Мисля, че има 2 пътя за интеграция в зависимост с каква цел си емигрирал. Едното е ако отидеш да работиш или учиш без семейство. Тогава става сравнително бързо, тъй като по цял ден имаш контакти с местните. Това предполага и че знаеш сносно езика предварително. Остава да запълниш личното пространство, т.е. да не се връщаш в празна къща, да са ти запълнени (не само с мероприятия, а и с емоции) weekend-ите и т.н. Евтл. част от колегите могат да се превърнат и в приятели. Както и да е този път ми е по-познат и ми се вижда и по-лесен от сегашната позиция. Преди 15г. обаче завиждах благородно на тези, които бяха омъжени и единствената им грижа беше едва ли не да си изберат лекцийките.
Другото е да дойдеш със семейство - като пак има 3 варианта - мъжът ти е местен, българин или ни едното ни другото. Ако е местен си доста свързан със средата и освен да се интегрираш не ти остава голям избор. Тогава трябва да минеш обратния път - евтл. да научиш езика, да си намериш работа или среда без работа, но наистина това ми се струва по-трудно в смисъл че трябва да проявявaш инициативата, докато в първия случай става по-естествено. От друга страна пък имаш средата на мъжа и семейството му.
Тук има такова правило - годините от 11 до 21 се броят по 2, когато се кандидатства за гражданство. Улеснена е процедурата и при получаване на гражданство, когато си съпруг/а на местен. Всичко това ми се струва доста резонно.
В крайна сметка доста е индивидуално - някои толкова искат да станат това, което не са, че след време забравят и бг и стават по-европейци (или каквото там) от самите европейци. Други и след 30г говорят перфектен бг, не странят от обществото, но и не са се изцяло претопили, а са успели да вземат най-доброто и от 2те култури.

С пристигането си, по4ти веднага, имах късмета да си намеря работа, която що годе ме удовлетворяваше. Създадох контакти. Събирахме се с колежките в извън работно време /не много 4есто, но по някои поводи/. После забременях, продължих да работя до последно. Не си се представях да се кютна да си седя саминка, без дружки и без семейството ми наоколо. Родих и запо4наха депресиите. На 6-тата седмица от раждането не издържах на "атаките" и се върнах за по няколко 4аса дневно, 3-4 дни в седмицата. По4увствахс е отново 4овек.
После офиса се премести в Австралия, а аз записах да у4а - дистанционно и тогава зациклих ... комуникирах само с де4ко и българските ми дружки. Едва около втория му рожден ден пак живнах - записахме се в един плейцентър и там откарахме по4ти 2 години. Това е нещо уникално за НЗ - Плейцентъра, като вариант на център за на4ално обу4ение - семействата се сближават много, а самите родители взимат дейно у4астие в израстването, възпитанието и ежедневието на децата.