Объркан студент- медицински лаборант

На финалната права си и тези три години ще се окажат напълно пропилени, ако не го завършиш. Реално ти остава само още един семестър и доколкото знам, той ще се състои основно в практика. Според мен завърши специалността, която си започнал/а, пък след това можеш да работиш, за да си докарваш доходи и да запишеш нещо друго задочно или пък ако родителите ти имат възможност да те подпомагат финансово, можеш директно да си запишеш това, което искаш. Нищо не е загубено, животът е пред теб, а специалността, която учиш в момента, е само 3 години, което означава, че си или на 21, или на 22 - не си престарял/а. Хора се записват и на по 40-50 години да учат.

Глупаво е да се депресираш, защото не можеш да върнеш времето назад. Колкото и нерви да изхабиш, даже да се откажеш от специалността си, пак ще бъдеш в това положение. Тогава ще е жалко за всички нерви, безсънни нощи и часове, прекарани в учене, четене и подготовка за изпити и практика, да не говорим и за парите, защото това се води колежанска медицинска специалност, а там таксите не са малки.

Нищо не е загубено, загубено ще бъде само ако се предадеш и се оставиш на депресията да те завладее. Ако все пак наистина усещаш, че се намираш в някаква дупка, иди на специалист, проблемите с психиката не са за подценяване и ако се неглижират прекалено много, може да се задълбочат.

Щом си последна година, завърши и си вземи дипломата. Никога не знаеш как ще те завърти животът и дали един ден няма да се наложи точно с нея да си вадиш хляба.
Иначе никой не те задължава да работиш нещо, което не ти харесва. Може дори да запишеш да учиш друга специалност.

Рентгеновите лаборатни са търсени и добре заплатени.
Според мен си струва да си завършиш специалността.
Може пък да ти хареса, когато започнеш наистина да практикуваш и попаднеш в съответната среда.

То с тази пандемия студентите нищо не разбраха от студенство, милите... Нормално е да се чувстваш депресирано и да се чудиш.

Нищо не е,, на всяка цена,,в тоя живот. Аз разбирам, че това май не е големия проблем, това с ученето. Защото е на дневен ред, го коментираш първо него. Но май проблема е другаде. Деоресията и следствието и. Защото си под влиянието и, тя те кара да възприемаш и чустваш света, съществуването си особено. Ти си това, което СИ. Това, което СИ сега, е продукт на живота, който живееш и както го схващаш за живеене. А програмата пък я задава мозъка, реализира се чрез волята. Всичко е такова, каквото е защото е следствие от твои осъзнати или не искания. Каквото поискаш - такова ще е. Разкарай още днес, след малко тая депресия с едно щракане на пръсти.погрижи се за този аспект на нещата, защото през него гледаш света в момента. Все едно да носиш погрешен диоптер очила. Има подходящи книги. Анализирай как така записваш да учиш нещо, което по начало не е твоето, от страх ли, от мисълта че ще е доходоносна професия ли, от желание да оправдаеш чужди очаквания ли, някой проектира върху тебе нереализирания си негов живот, очаквайки чрез теб да компенсира ли... Всичко прегледай. Сега, тъпо е на финалната права да зарежеш инвестираното до тук, завърши го това с ясната мисъл че май не е твойто но през това време се ослушвай, чети. Смей се насила ако трябва. Всяка сутрин пиши на някой, който ти е близък или на себе си съобщение - декларация свързано с тебе, както искаш да е, каквото искаш да е в сегащно време. Поне 20дни,ма всяка сутрин. Ще има резултат. Изпробвано е. Живота е съвсем естествено случване на нещата според начина ни на мислене. Смени модела на мислене, защото този, който изоолзваш сега нещо те кара да се чустваш зле. Не казвай,, не ми се живее,,, не ти се живееТАКА ПОВЕЧЕ, е по вярното. Тогава недей да живееш повече с депресиращи те обстоятелства и следствията от тах.

Завърши си, пък тогава, ако не можеш да се реализираш с тази специалност или ако не ти хареса работата, тогава мисли да надграждаш.
За това, че се чувстваш депресирана, иди на психотерапевт или психиатър.

Здравей! Чувствам се по сходен начин. Студентка съм втора година, записах специалност, която исках от доста време, но този семестър изгубих всякакво желание и интерес за развитие в тази сфера. Започнах да изпадам в дупки, които вече продължават трети месец, и в момента обмислям дали да не сменя, въпреки че се плаша дали вече не е късно  (но реално погледнато това е само в моята глава, на 20 години съм и не е чак толкова плашещо да изпусна 2-3 години).

Започнах в дентален кабинет за да вида как е. Казват че снимките на зъби са най лесни и само си клатиш краката. Но уви явно не съм добре. Не мога да правя снимките и на шефовоете не им харесват. Ако не мога това то как да мога другите по трудни неща.

Завърши си образованието и помисли за магистратура в МУ, излязоха доста нови специалности. Предполагам, че си държавна поръчка, а второ висше образование ще ти бъде платено обучение. А да наливаш 4-цифрена сума за да станеш лаборант, не е ок според мен.
П.С. Аз съм рехабилитатор, в годините съм имала съмнения, мислила съм да запиша мед.сестра или акушерка, но 4200 лв на година и после до пенсия няма да ги "избия". Затова инвестирах в по-високи степени, свързани пряко с първата специалност. Винаги съм работила по нея, намирах реализация. Леко залитане за 6 месеца преди години ме отрезви, попаднах в страхотна среда и осъзнах колко обичам работата си. Така че, млада си, помисли,  не е нужно да работиш веднага като рентгенов лаборант или да се впускаш са учиш за да избягаш от проблема.

Е, то никой не се е родил научен!
С практиката ще се научиш. Опит е нужен за всяка професия.
Не се отчайвай. Старай се и се опитвай да се научиш да го правиш както трябва.

И друго е вярно - понякога самите шефове са прекалено претенциозни и/или обичат да тъпчат по-нискостоящите. Но и това да не те спира. Работи усърдно. То си е за тях, ако не са почтени хора.

Завърши и виж как ще е. Мед. Лаб. също е кофти, кръв, урина, ниска заплата. Виж магистратура някаква.
Хелия, в момента при Ковид отделенията, сестрите взимат добри пари.

И това ще е временно, докато мине пандемията или докато свършат парите. Иначе основният ми мотив, който ме разубеди беше друг. Тези мои колебания бяха преди 5-6 години. Сега съм планирала магистратура по здравен мениджмънт и искам да проуча още някои неща до края на лятото, преди да се хвърля пак в учене. В момента на преден план ми е организация на учебния процес, защото ми предстои и второ майчинство. Ако условията ме устройват, ще го запиша.

На твое място бих си завършил последната година и бих се дипломирал, защото си вложила прекалено много време в това начинание. Да се откажеш на финалната права, означава да се отречеш от 3 години от своя живот, нерви, усилия, притеснения. Всеки човек има трудни моменти, в които не вижда нищо розово пред себе си, но погледни от добрата страна - почти си на финалната права на образованието си. След като завършиш, ще можеш да работиш, ще бъдеш висшистка. Лесни неща в живота няма - каквото и друго да учиш, все ще ти бъде трудно.

Завърши онова, което си започнала и почти приключила. Поне по този въпрос ще се почувстваш по-добре - пък после може и друго да започнеш, ако все още го искаш.
И... потърси помощ за депресията. Психолог, терапевт, някой, който да вникне в истинския проблем. Който не е в нелюбимата специалност.
А, да. Хвани си гадже или смени гаджето.