В момента чета ... 73

Светлината, която изгубихме на Джил Сантополо прочетох. И още се отърсвам от емоциите. Много странен и претенциозен стил, с който отнема време да свикнеш, но после книгата е всепоглъщаща! Точно каквато е Любовта, с главна буква, колкото и да е клиширано, между двамата герои. Дори финалът е много подобаващ на такава любовна история. Хареса ми.

О, Миж, виж колко различни са вкусовете понякога. Аз много харесах поредицата за Бил Ходжис.

Чета "Отхвърленото фередже" - Кармен Бин Ладен. Може би я започнах твърде скоро след "Една арабска принцеса разказва", но повечето неща са ми познати и съответно сюжетът - предсказуем.

"Къщата на джамията" - Кадер Абдола
Разкошна книга, авторът има богат език. Разбираме как за ден Иран от модерна държава се превръща в ад. Как хора яли от ръката ти се обръщат срещу теб, родители се отказват от децата...как всичко потъва в тъмнина. Как Корана всеки си го чете както му изнася и така до ден днешен.

Прочетох ДНК на Ирса Сигурдардотир. След доста положителни мнения се бях настроила за интересна книга, която да ме държи под напрежение. За жалост очакванията ми не се оправдаха. Донякъде предвидима, първите 200страници ми вървяха доста мудно, даже на моменти заспивах Не знам дали просто не бях в настроение за такъв жанр, но така се случи. Ще продължа със следващата от поредицата, тъй като ми е подарък и се надявам да ми е по-интересна.

Последните седмици ми беше доста натоварено и сигурно цял месец слушам Живот на заем на Ерих Мария Ремарк. Остана ми около час от книгата, интересно как ще се развият нещата. Приятно ми е да чета за истории от миналия век, а и той пише доста увлекателно .

Аз "Къщата на джамията" не оцених твърде. Да, запозна ме с един друг свят, но не беше по вкуса ми. Спомням си негативизма, някак "разхвърляно" ми беше описанието или може би не харесах самия сюжет. Сигурно съм очаквала емоционалност и топлота, каквито там не помня да срещнах.

Негативизъм не видях в книгата. Видях промяна, която се случва и в наши дни, без да я усетим, минавайки покрай нас...без значение от нас. Видях недоумението, неразбирането и съществуването на един порядъчен човук. 
Реално е без значение, че това се е случило там. Достатъчно ясно показва как "силните" на деня вземат съдбоносни решения, отекващи години по-късно. Как хората се нагаждат според тоягата, как властта променя, опиянява и разрушава хората. И ако леко променим историята тя е реална във всяка точка на света.
Емоционалност и топлота усетих дотолкова, че един дом остана с отворени врати докрая за семейството, че въпреки несгодите главния герой не промени отношението си към околните, че мирогледът му не се промени, съхрани себе си, вярата и порядките си.
Не ми хареса това, че хем бавно, хем бързо се сменяше сюжета. Разказвач е авторът, но може би, ако по-реалистично беше обрисувал зверствата щеше повече да стяга за гърлото книгата. Докато в този си вид убягва най-страшното, което са преживели хората там.

Негативизъм в смисъл събития с негативен заряд. Основно не ми се понрави "другостта" на нравите и обичаите, това е по-скоро.

Благодарности за новата тема, Happy Mijj!
Записвам се в нея с коментар за "Момчетата Бърджес" - още една страхотна книга от Е. Страут. Който е чел Олив Китридж, веднага ще разпознае стила на авторката, която с лекота въвежда и развива образ след образ и създава характерна атмосфера. Романът описва живота на едно семейство и връзките в тяхното разнообразие - между родители и деца, братя и сестри, бивши и настоящи съпрузи, но за разлика от Олив Китридж, тук има напрежение и съдебен процес. Много ми допадна, че авторката е внушила гледната си точка, при това без да създава драматични сцени, за уродливото правосъдие, което, следвайки фанатично линията на либерализма, толерантността и борбата с дискриминацията, може да съсипе живота на човек, само защото е бял. Едно и също нарушение, извършено от бял и от цветнокож, не се третира еднакво, защото ако си цветнокож, те обвиняват в хулиганство, но ако си бял - вече си виновен и за разпалване на етническа нетърпимост и нарушаване на гражданските права, като за целта се впряга целият ресурс на правосъдната система, а успоредно гражданските организации раздухват в медиите и правят демонстрации. Засегната е и друга гореща тема - за сексуалния тормоз на работното място и как ако си бял, успял и хетеросексуален мъж, си много подходяща цел и в един момент неочаквано се сдобиваш с обвинение в сексуален тормоз и не само ще си платиш прескъпо, но и целият ти живот ще бъде съсипан. Не знам как е успяла да се изплъзне на цензурата и как разни организации не са я погнали с обвинения за вредни внушения, може би защото е майсторка и всичко при нея е поднесено с деликатност, мярка и финес - постига силни внушения без никакви обвинения и пристрастност.
За мен беше удоволствие да прочета истината от тази гледна точка, на уязвимия обвиняем, защото ми омръзна от книги за онеправдания цветнокож, който директно сочи с пръст и обвинява, вечно е дискриминиран и с нарушени права. На фона на този роман воплите на Ифемелу, героинята от "Американа", че за тъмнокожите нямало достатъчен избор на фризьорски салони, в които плетат африкански плитки, на фон дьо тен и бельо в телесен цвят, звучат още по-лигаво и неадекватно.

"Момчетата Бърджес" я имам от няколко години, но не успях да я дочета. След толкова мнения тук мисля дам й втори шанс.
А вчера започнах "Нежна песен".

Благодаря за новата тема 🌿

Приключих с "Хипнотизаторът" Л. Кеплер.
Започна добре и след това някак утихна и така до края. Уж имаше постоянно действие,различни сюжети добре преплетени но нещо все ми липсваше.Очаквах повече.

Прочетох "Кръвта на цветята" (Анита Амиррезвани) и за съжаление мога да кажа, че книгата не ми хареса така , както очаквах...
Не че е лоша книга , но просто ѝ липсва заряда на романите на другата иранска авторка Паринуш Сании.
Да, интересно е да научаваш неща от бита на Иран и по-специално за живота в Исфахан през 17 век, но нещо много съществено не ѝ достига на тази книга, за да кажа уау. Мисля, че това много съществено нещо е липсата на особен талант от страна на авторката.. Не успях да се развълнувам така, както други книги в същата тематика са успявали да го сторят. Бях страничен и дистанциран наблюдател на страданията на героинята - осиротяло момиче-килимарка, което попада заедно със своята майка от селото си в Исфахан, където бива приютено от чичо от първата жена на дядо ѝ
Беше ми интересно да науча за т.нар. "временни бракове", сключвани за определен период /може и за 2 часа/ срещу заплащане от мъжа за "законен" секс.. Изобщо всякакви мизерии и предателства има в романа
Имаше и едни народни ирански приказки и предания , които стояха често като кръпки в повествованието.
Не знам... повече очаквах от книгата.
Крайната ми оценка е 2,5*

Прочетох "Изгубените" от Патриша Гибни, първи роман от криминална поредица - за мен и последен. Докато го четях, си спомних отново един анекдот, за който често се сещам напоследък. Не го помня в подробности, но идеята е следната:
При известен композитор се явил млад и амбициозен музикант с молба да изслуша и оцени неговото ново творение. Възрастният човек слушал внимателно и накрая похвалил младежа. Той обаче се осмелил да попита:
- Маестро, а защо, докато слушахте, толкова често ставахте, сваляхте шапката си и се покланяхте?
- Винаги поздравявам познатите си, дори когато само ги чуя - бил отговорът.
Та и аз, докато четях, ми идваше да ставам и да поздравявам познати и банални вече до втръсване клишета и в сюжета, и в образите на героите. Това не важи само за тази писателка , а и за много от новите нашумели криминалетата и трилъри, които чета в последно време. Ако поздравявам така всяко познато нещо в тях - все права ще си стоя, с шапката в ръката - като дядо Йоцо.

И аз прочетох един трилър от този вид. През цялото време ми се струваше познат и предвидим. Май ми беше първа среща с датски автор изобщо - Сисел-Йо Гейсен и "Перото на динозавъра". Не мисля да удостоявам с повече внимание тази писателка.
За оправяне на вкуса и приятен завършек на годината започнах "Орикс и Крейк". Досега Маргарет Атууд не ме е разочаровала.

Ивето,  какво стана със Сафон? Хареса ли ти?