Аз много ги обичам тези игри, но пък таткото ни не е никак фен. Майка ми и тя е любител, но пък детето е още малко. Не влиза съвсем в играта. Ще почакам още година. 
- Публикувана: 6 ноем. 2006, 20:44 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2006, 15:01 ч.
Играете ли цялото семейство на..............
Играем 'не се сърди човече', карти, разни игри със зарчета от принцесешките списания. Тези, които ги купуват, ги знаят. Понякога аз й рисувам подобни.
Аз често правя отстъпки, оставям я да хвърли повторно, уж че зарчето било накриво, или умишлено местя грешен брой полета. Случвало се е да я виждам, че хвърля нечестно и да се правя, че не забелязвам
, което не е хубаво, ама хич.
Баща й никога не й отстъпва - да се научела да губи. По принцип е прав, но нали в крайна сметка играем за удоволствие, каква игра е, ако завършва със сълзи и истерии.
Забелязвам, че колкото повече се вживяваме всички в играта (с викове, емоции, драматизъм и т.н.) толкова по-леко приема, ако загуби.
Търся мемори кардс, или нещо като кораби, ама хем пипнато, хем на някаква поносима цена. Всичките, които съм виждала са ми или ужасно скъпи, или китайски боклуци. Някой виждал ли е подобно?
Аз често правя отстъпки, оставям я да хвърли повторно, уж че зарчето било накриво, или умишлено местя грешен брой полета. Случвало се е да я виждам, че хвърля нечестно и да се правя, че не забелязвам
, което не е хубаво, ама хич. Баща й никога не й отстъпва - да се научела да губи. По принцип е прав, но нали в крайна сметка играем за удоволствие, каква игра е, ако завършва със сълзи и истерии.
Забелязвам, че колкото повече се вживяваме всички в играта (с викове, емоции, драматизъм и т.н.) толкова по-леко приема, ако загуби.
Търся мемори кардс, или нещо като кораби, ама хем пипнато, хем на някаква поносима цена. Всичките, които съм виждала са ми или ужасно скъпи, или китайски боклуци. Някой виждал ли е подобно?
За това дето казваш, че вашия татко не отстъпва... аз също смятам, че не трябва да се отстъпва. Е, трябва човек да слезе на нивото на детето, но хич не съм обичала да се "даде играта" на детето, за да се радва. Като се мъчи само да победи ще се научи най-добре.. и ще усвои тънкостите 
Да, да права си разбира се, и ти и Yanita. И аз смятам, че не трябва да й "се дават" така игрите, и че трябва да се научи да губи с достойнство, без да плаче и да се сърди. Слава богу, тя не го прави. Мисля си, че не само когато загубиш трябва да се държиш достойно, но и когато спечелиш. Даже тогава е по-трудно. В смисъл да не се присмиваш на загубилия в играта.
Оказва се, че играейки на тези простички игри, можем да възпитаме в детето, качества като толерантност, съчувствие, великодушие и дори смирение. Например, много ми стана приятно, когато веднъж, след като ме победи 2-пъти, малко и стана мъчно за мен, и когато аз я победих, много се зарадва и ми каза, браво мамо. 
Семейно много рядко, но аз и тя или баща й и тя, а на последък 2-те деца сами се играе на:
- Черен Петър;
- домино;
- Не се сърди човече;
- дама;
- шашки;
- шах.
Съвсем скоро купих една игра, подобна на "Не се сърди, човече", но с математически операции по квадратчетата. Страхотна е.
Ей Богу, преди 3-4 години ми призляваше да играя по цял ден на тези игри
- Черен Петър;
- домино;
- Не се сърди човече;
- дама;
- шашки;
- шах.
Съвсем скоро купих една игра, подобна на "Не се сърди, човече", но с математически операции по квадратчетата. Страхотна е.
Ей Богу, преди 3-4 години ми призляваше да играя по цял ден на тези игри
Играем на домино-един вариант на "Дисни" с принцесите и .............
Моля те кажи нещо повече, че много ме заинтересува? Откъде си го купила и как изглежда и т.н.?
Благодаря на всички мами, който се включиха досега. Скрабъл и Дартс, понеже не съм ги играла, нямам представа дали са подходящи за възраста ни.
Днес й купих "Детски занимателни игри"(така пише на кутията), вътре има 5 игри: дама, x-мен, домино, лабиринт, пепеляшка. Ще видим довечера какво представлява.
Шани, това "Не се сърди човече", с матаматически операций, става ли за нас. В смисъл, за каква възраст е?
За това дето казваш, че вашия татко не отстъпва... аз също смятам, че не трябва да се отстъпва. Е, трябва човек да слезе на нивото на детето, но хич не съм обичала да се "даде играта" на детето, за да се радва. Като се мъчи само да победи ще се научи най-добре.. и ще усвои тънкостите
Да, да права си разбира се, и ти и Yanita. И аз смятам, че не трябва да й "се дават" така игрите, и че трябва да се научи да губи с достойнство, без да плаче и да се сърди. Слава богу, тя не го прави. Мисля си, че не само когато загубиш трябва да се държиш достойно, но и когато спечелиш. Даже тогава е по-трудно. В смисъл да не се присмиваш на загубилия в играта.
Оказва се, че играейки на тези простички игри, можем да възпитаме в детето, качества като толерантност, съчувствие, великодушие и дори смирение. Например, много ми стана приятно, когато веднъж, след като ме победи 2-пъти, малко и стана мъчно за мен, и когато аз я победих, много се зарадва и ми каза, браво мамо. Сладуранка! Станало й мъчно за мама...
