Защо дъщеря ми не разбира от добро

Нормално е!  През цялото детство има такива периоди, в които детето подлага на съмнение границите, които са му очертани и пробва дали може (или по-точно дали ще го оставят) да ги прекрачи. От вас се иска само твърдост и да не отстъпвате. Скоро всичко ще си влезе в релсите, до следващия опит. 
Пикът на тези проби е пубертетът, така че трупай опит и търпение!   
Възпитанието е трудно дело...

И моята беше така,но напоследък явно,защото е по голяма,нещата се подобриха.Само с наказания,нищо друго,а това,че се отнася с насмешка,е че може би ти си отстъпила някой път и тя не го приема насериозно.Просто я лиши от най любимите и неща за по дълъг период и не отстъпвай,ако направи нещо  по собствена инициатива,я награди.Съжалявам,че се получава нещо като дресировка,но вярвай има ефект.Има и един друг аспект.На такива деца им било малко вниманието,така като кряснеш определено са ти привлякли вниманието,не знам дали е така,но си мисля че има доза истина

Уфффф 
Тъкмо преди малко имах словесна битка с едно почти 5-годишно момиченце, което отказа да стане от леглото.
Довечера сме на РД и просто и казах, че колкото повече се магари сутринта, толкова по-бързо ще си тръгнем довечера.
Събития после така се развиха, че не знам дали ще дочакаме тортата въобще...

И не е от липса на внимание.
Снощи изрязвах като луда куклен театър.
Играли сме сценки до 22 ч.

Всеки пък обяснявам колко ми е неприятно да се караме и как когато тя не инати и не иска да прави някакви нормални неща и ние не искаме да си играем с нея. Много добре ги разбира тя тези неща....пробва докъде са границите.

Моят също се опитва да философства, вместо да свърши нещо. Дежурната му реплика е: Не ти ли стига, че сам се обличам на градината. Вкъщи не иска, питам го на градината кой го облича - сам, е, тогава..... и следва горната реплика. Не иска сам да си мие зъбите, има периоди в които не иска да яде сам - гладен е, но аз да му давам.
 И ей такива... и той е на 5 години и малко отгоре.
Малката не дава друг да и държи четката за зъби, лъжицата, чорапите или гащите.

Вчера му объяснавам на мъжа ми ,че за всяко нещо трябва да повтарям по 20 пъти и накрая да крещя, вече нерви нямам

Ох, какво да ти кажа... аз се сблъсквам с това... моята е на 3 и половина... Всеки ден повтарям като влезе вкъщи да се съблича и да мие ръцете.. познай... скъсвам се от повтаряне за елементарни неща. Ясно ми е, че на децата се повтаря, но моето е уникум....  Накрая побеснявам.... Затова съвет не мога да ти дам, защото не съм открила още начина...

В един постинг видях, че момченцето не искало вкъщи да се облича само, щото му е достатъчно в градината да го прави... Моята от много малка се съблича и облича сама... Оня ден я карах да се обува и тя не иска сама.. Питам аз, ми в градината кой те обува? А тя" Марая и Гоги 

Ваче, синът ми е на почти 14 и познай как го посрещам от училище?
"Преоблечи се, измий си ръцете и сядай на масата!"   
След малко, вече е седнал на масата:
- Изми ли си ръцете?
- Уф, забравих! 
Оптимистично, нали? 

Ох, все едно аз съм го писала това. При нас е абсолютно същото! Приятелки ми казваха, че като поотрасне ще започне повече да слуша, но не-само повече филосовства, защото речника й става по-голям.

Мами вие да не би да сте писали за мойте деца. Толкова познати реплики , че няма какво да ви обяснявам. Само едно не мога да разбера и все питам мойта 16 годишна дъщеря - защо не те подсещам така и за чата и за разходките по кафетата, а тях никога не ги забравя и винаги спазва часа когато се касае за нейните удоволствия , колкото за другото просто търпение да имам за да издържам само че и то е на изчерпване.  

Е поне казва "Уф, забравих..."
Моето казва "Няма!" Ще им дойде акъла у главите.. малко бой ядат...

Моят е на 6.5 г. и всичко, което е правил на 3-4 е забравено!!!
И аз повтарям по 20 пъти , а сутринта като му казах да си измие лицето излиза от банята и го питам : "Изми ли си зъбите? - Не , ти не си ми казала!"
Омръзва ми.
И ... редовно си обува гащите наопаки! Блузите само отвреме навреме.
А днес като се прибра от ДГ с баба си седя 3 часа с дрехите без да се преоблече (как не завря не знам).

Ох, донякъде се успокоих, че не съм сама...
И на мене ми писна всеки ден едно и също да обяснявам, още по лошо че МРАЗЯ да седне и да яде с мръсни ръце, а тя неще и да чуе да си ги измие. Накрая се принуждавам да я дигна и на сила да и ги измия над мивката, докато тя се дере от рев и после бяга при баща си да я утешава. Но това е бълха в сръвнение с къпането ни вечер. Неще и неще. Незнам как пишка и ака на гърнето в градинката и как я бършат, но когато се върне в къщи пликчетата и са вечно жълтиникави и понякога с малко остатък от ако  И мирише толкова отвратително като и събуя гащичките- на застояла урина. Просто се чудя как може да се събере всичко това само за един ден. Все пак я пращам с чисто дупе и гащички на градина. Казвам и :"Дай сега да измием на бързо дупето, че виж колко е мръсничко и мирише..." Тя: "Ама мама няма да измие косата" Викам: "Няма, няма, само дупето..."  Тя:"Нееее......" И драмата започва. Аз моля моля моля...тя се дърпа, хленчи, поставя условия...Накрая просто ми писва и повишавам тона. Казвам и, че ще не ще трябва да се измие и че ако не иска ще трябва на сила да я измия. Тя пак :" Неееее" И така накрая с много рев и тръшкане на пода мия дупето. От няколко дни започна да ме хапи по ръката когато я къпя и това ме притеснява. Къде греша и с какво??? Аз просто го правя за нейно добро. Абсурд е да я оставя с това миризливо дупе 2 дена без да я изкъпя. Хайде, за главата правя компромис, сега зимата като не играят на вън в пясъчника и косата и е по чистичка в сравнение с лятото, но това дупе... От бебе я къпя всеки божи ден, би трябвало да е свикнала, какво и стана изведнъж, защо тези драми всеки ден?
Голям пробем ми е с това миене...много голям...
Съжалявам, че не мога да ти дам съвет, но поне знаеш, че не си сама...

Ами виж колко години им е разликата! 
За всичките тези години възпитание постижението е, че "Няма" се превръща в "Забравих", "Добре де...", "После", "Утре", "Пак ли?" и т.н. 
Прогрес! 

Прогрес е... накрая ще викат "Абе, я си гле'й работата..." 

Аз навремето прогресирах до "добре" още преди да чуя какео ми се говори.
Горката ми баба....

а пробвала ли си да я оставиш сама да си го измие? ясно, че няма да стане качествено и от време на време ти ще пускаш по някоя помощна ръка, ама чувството че го прави сама е незаменимо за детето!!!

Просто идея!  

И ние сме така с нашите каки... Вече не знам по какъв начин трябва да им кажа нещо, за да ми обърнат внимание и да го изпълнят... Не искам да им крещя, но почти винаги до там се стига.
И като се приберем, аз отивам като добро дете да се преоблека, минавам през банята да си измия ръцете, а те си стоят с обувките и се побутват нещо там (а уж личния пример възпитавал)... Казвам отидете да се преоблечете, повтарям, потретвам, по-n-твам и накрая като ги извикам за нещо от тяхната стая и са си с дрехите, с които са били навън и съответно пощурявам...

Случвало се е,но рядко го прави,да не иска да си измие зъбите или ръцете.Тогава почвам съвсем небрежно да обяснявам,че щом не желае да си измие зъбките ще се получат големи дупки в тях,ще изпопадат,микробите и бактериите по ръцете ще и влязат в устата и ще се разболее(а за микробите знаем от една реклама,колко са гадни) и т.н.и ефекта е на лице. Като се прибере от градина,събува си обувките,преоблича се,минава през банята и казва:Мамо,готова съм! Според мен има нужда да обясниш на едно дете,защо трябва да прави това или онова,да не си мисли,че е  само по задължение. 

Опитвала ли си ситемата с точките?
На един красив голям лист написваш нещата, които смяташ, че е важно да направи, примерно, да се облече, да се измие, да си прибере играчките и т.н. Но да не са много, не повече от 5-6. Всеки ден детето получава точка, когато направи исканото от него, в края на деня точките се сумират. Може за различните неща да получава различен брой точки - за миене на ръце 1, за прибиране на играчки 3, да речем, в зависимост от усилията. Уговаряте се, че някакъв брой точки /10-15-20/ носи награда - театър, зоопарк, книга, каквото решите, че е подходящо. Така хем има връзка между положените усилия и постигнатия резултат, хем се избягва подкупването:"Ако ти направиш еди-какво си, аз ще ти дам еди-що си". Ако детето хареса тази игра, постепенно условията се усложняват - точки се печелят, ако работата е свършена след първото напомняне, после - без напомняне.
У нас имаше период, в който си спестих доста нерви с тази система. После я изоставих от мързел. Но наскоро някое от децата /и то от големите/ се присети: "Ей, колко хубаво беше с точките! Мамо, защо не започнем пак?" Представяте ли си...

Оооо, това с дупките и кариесите сме го обяснявали хиляди пъти, ама ВЕЧЕ не работи!

Хм, това с точките ми хареса, ще го пробвам, макар че аз съм се опитвала да измисля нещо подобно, което обаче не проработи, така че сега ще пробвам тази система!

Моя понеже е наясно че няма няма - взе да ми върти номерата на Том Сойер - отива в банята пуска водата за 5 секунди, намокря сапуна (щото се излъгах да му кажа как разбирам че не се е мил), и след това ходи доказвай че не се е! Отваря голямата уста и ....

Daaa, разбира се че съм пробвала. Давам и душчето и викам "Хайде тогава ти го измий". Тя нищо не прави, само държи душа и пръска плочките, а в момента, в който понеча да дам едно рамо писва, тръшка се и пак всичко започва отначало. Опитвала съм даже да и напълня коритото с вода и да си се пляска там. Не ще обаче да има сапунка вътре, иска в коритото да има макс една педя вода и не сяда, а седи права. Абе ужас просто...

Моя понеже е наясно че няма няма - взе да ми върти номерата на Том Сойер - отива в банята пуска водата за 5 секунди, намокря сапуна (щото се излъгах да му кажа как разбирам че не се е мил), и след това ходи доказвай че не се е! Отваря голямата уста и ....
[/quote]
Ще помиришеш ръчичките и така ще разберш дали ги е измил.
Иначе и ние ги имаме същите проблеми-докто не кресна,да ме чуят комшиите няма да отиде да се измие!

Тук май всички сме от един отбор , днешните деца са деца с силно изявен характер, за добро или лошо, сутрин с тези зъбки докато ги измием направо ми идва аз да и ги измия , но после все това ще слушам "помогни ми", и без викане и нерви просто не се получава.Проблема е много наболял май при всички от нас, абе деца с характер, иди че им кажи нещо , трябва да сме упорити и да държим на своето пък дано да успеем да натделеем

При нас тези признаци се появиха с опасността да стане батко Беше подготвен, че ще имаме бебе. Но когато наближи аз бях по- нервна или не знам как, но това напрежение се отразяваше и на него. Месец преди да родя и месец след това това дете беше нетърпимо просто. После разбрах че това е израз на прословутата ревност към бебето. Аз не знам какво съм си представяла като ревност- може би да бие бебето или друг някакъв вид агресия, но нищо подобно не се случи. Той обожаваше бебето и беше адски внимателен към него. Ноооо...разговора с мен и баща му, както преди сме си говорили и сме имали някаква комуникация сякаш секна изведнъж. Запушиш си ушите за всяка дума излязла от моята уста или на баща му. Все едно минаваше през него. Сега с времето си го обяснявам, че това е някаква защитна реакция от шока на появата на новия член на семейството. Минава де. Но си трябва търпение и ако можеш да отделяш време да оставате насаме с нея, докато някой се грижи за бебето. Това е нещо като тойм аут. Време само да вас двете, прекарано в разходка за полвин час, глезотии, които сте си позволявали преди да се роди бебето, а сега не можете, защото бързате за храненето, за памперса, за всички онези много жизнено важни неща, но касаещи само бебето и изключващи нейните желания от графика. Успех и спокойно- тези неща отшумяват. Имаше моменти в които си мислех, че съм изгубила контакта с детето си. Вече съм по- спокойна, защото тези моменти се случват и минават във времето, просто изискват адекватна реакция- аз не винаги успявах да съм адекватнав началото.

И в къщи е същото. Наканила съм се да правя това с точковата система, крайно време е май, още повече, че и хареса идеята. Секстет, ти ли препоръча тук преди време книжката "Смелостта да възпитаваш"? Ако си ти, голямо мерси. Там четох за нея и други полезни идеи, макар че има и някои неща, с които не съм съвсем съгласна.
Усещам, че най-много ме вбесяват нещата, които прави на бебката. Уж много я обича, а редовно я бута, спъва, целува, а в същото време я стиска... И всичко е "без да иска". Слава богу, вече е по-добре...

Хаха, а иzобщо ли не ви идва наум откъде идват нещата?Че това си е ревност бе момичЕта!!!!Нали го имаме същия цирк при сестра ми... КАто се появи малкото братче или сестри4е, по големките, даже и най раzумните и най милите, се чувстват на втора поzиция... Как да ви привлекат вниманието, освен с това, чЕ не искат това или онова,чЕ не си ядат zакуската zа да ги молиш, а скараш ли му се , или се цупи и си каzва "А на бебето не му се карат.." , което го оzлобява (откъдето се появявят щипкания, бутания и прочие по отнощение на новороденото) или прави каквото му се каzва и държи всичко в себе си, което е по лошо.. Много гтрябва да се внимава с такива дечица.. Сестра ми се пече на същия огън... КАто кърми малкия, каката почва "мамо искам да ме гушнеш.."А преz другото време дивее и не се сеща да иска да я гушкат.. Куриоzа беше че искаше да я кърмят и нея щом кърмят бебето..
На два пъти му чукна главичкатаъ един път с термометъра, друг път с ръка... Но малко по малко почва да свиква.. ПОсъветвах я просто да направи така че да отделя да речем по един чАс на ден да си играе с Иzабел, или просто да поседио с нея zаедно, да прочетат книжка или да подредят един пъzел zаедно... zа да не се чувства малката иzолирана и да zнае , чЕ ето сега мама има време zа мене, само zа мене.. И ако и таткото си zеме време да направи същото , мисля чЕ нещата маолко по малко ще се оправят.. НАпример оня ден сестра ми ми раzправи каzала на свекито й да й погледа малко бебебто zа да иzбере с Иzабел дрешки zа карнавала.. Цял чАс правили "модно ревю.." по едно време бабата вляzла и й каzала ела zа малко, сестра ми обачЕ каzала "важно ли е?Сега не мога , сега съм с Иzабел "... и малката щяла да се пукне от гордост.. после преz целия ден била послушна и в добро настроение..
Колко им трябва на дребосъците...
Но, всяко дете , раzбира се, е раzлично... мисля чЕ мамите по интуиция ще раzберат кое е добре zа техните малки..

Както се вижда от лентичката моята малката е колкото твойта кака, а за нас тя е още бебче.Все още аз и мия ръцете когато се приберем от вън ,но пък вечер тя обожава да се къпе сама.Аз я обличам ,не ми тежи  и даже небързам да пораства .След още малко време и цял живот сама ще се облича.Но сигурно на теб ти се иска сама да се справя ,след като имаш и бебче  Кака и Станислава ,към нея имах огромни изисквания и тя защото е много послушно дете ,изпълняваше всичко/за което още съжалавам/,в резултат в момента все още събирам нейни дрехи,гримове,бельо из цялата къща.Баткото ,на него Еси се смее,че непрекъснато му напомням да се изкъпе,да си смени чаршафите и т.н..Но честно казано вече съм свикнала и не ми прече ,обръщам го на майтап и така нещата се свършват от всички безпроблемно ,нищо ,че с напомняне

Другото ти детенце е на месец - да не би да ревнува по някакъв начин и няма да се учудя, ако е така....като ви иска вниманието, вие да сте заети с бебчето и по някакъв начин това " не искам да го правя сега" и други, да е като "отмъщение" ...

представяте ли си какво е в училище. В къщи ние викаме по 1 по 2, те и там са така, не чуват докато не и м се кресне. Наща госпожа постоянно се оплаква, че не може да ги надвика, и свирката за физическо почти не помага.това са нашите деца, с които ние не се оправяме, че са ни по 2 а се сърдим когато в училище постъпват както ние вкъщи.

Лелеееееее,аз със две момчета......... .. ...какво ли ме чака.??????...... ................

Торнеросе,
моят се запали по хигиената от детската градина - там си мият ръцете на опашка за щяло и нещяло    и си бършат ръцете със салфетка    това го впечатли най-много.
Оборудвали сме се с тия сапуни с жабчето, на Памперс - Кандоо, дето излиза пяна - и мирише на пъпеш, ходи си сам в банята, мие се и после идва на инспекция - да помириша ръцете. Купихме специални негови кърпи, които сам си избра.
За дупе - също с тия кандоо, могат да се пускат в тоалетната - това, заедно с пускането на водата е най-интересно 
И моето се връща от градината с леко жълти гащи, омазан на дупето, разпасан, с розов крем по лицето, но няма как 
За банята взехме голяма гъба и душгел и се маже сам - все 'без косата'    Постоянно мисля нови номера и средства да му е интересно да се мие, ама не знам докога ще успея 

е де, не сме чак толкова недосетливи, все пак всички тук сме "бг-мами" теорията е ясна, проблема е, че не е толкова лесно. Поне в нашия случай по час на ден само за каката няма никакъв ефект...

Предполагам , чЕ ви е доста тррудничко, ако някой ден се реша на второ със сигурност ще си имам същите чуденки .. а като се опитвате да я приобщите към грижите zа бебето, как реагира?ПОмага ли, или пак се инати?Сестра ми раzкаzа чЕ нейната малка даже в детската градина почнала да става агресивна.. към по малки дечица.. но , предполагам това са си просто фаzи.. Въпроса е , колко ли дълго траят 

Да питаме дружно: Уosarian, колко време продължава, ако реагираш що-годе правилно?
 

Може проблема да се корени в появата на бебето, тя да ревнува, а за децата и викането е вид внимание. И си го проси, понеже не може да изрази чувствата си. Има нужда от повече любов и внимание и пак ще стане добричка!
Сега по темата, аз имах подобен проблем със сина ми който е доста по малък. Даже мъжа ми ни обвини, че сме истерици. Трябваше да крещя за да ме послуша и да ме чуе, един ден установих че така не се получава, само се изнервям повече и нещата се влошават вместо да се подобряват. Спрях да викам, и се справих с подходящ за възрастта му начин, едва ли те интересува как. Сега се разбираме идеално въпреки, че е малък изпълнява задачката от 1 път щом кажа, без да се налага да повтарям. По принцип при всяко крищене ние губим самообладание и губим собственото си достойнство и авторитет пред детето, мога да твърдя, че сега сина ми ме уважава много повече. Ще се опитам да ти дам някой съвети които съм чела, подходящи за вашата възраст. Ако искаш да те чуе започни да и говориш тихо на ухото (като вид игра ще и се хареса) или и се обади от мобилния си на телефона и когато тя го вдигне, ще получиш цялото и внимание и ще можеш да и кажеш всичко което искаш като си сигурна, че те чува. Можеш да направи таблица със задачки и до всяка свършена задачка да слагаш звездички, плюсчета и т.н. с които тя получава дивиденти които могат да се обърнат в играчка или нещо което иска. Това е само временно докато не си върне режима, задачките могат да се променят според нуждите, ако вече нямате проблем със миенето на зъбите, но имате със оправянето на леглото сменяш и т.н. Ако имаш проблем със обличането на детето можеш да използваш друга хитринка, започваш вид игра „Здравейте госпожице, радвам се че посетихте моя магазин, за вас имам идеална рокля, която би подхождала на цвета на очите ви” или нещо подобно. Ако имате проблем с храненето играете на ресторант. Ето госпожице, това е специалитета на заведението, не се чувствайте длъжна да оставите бакшиш” или „готвача е приготвил това специално за вас. А искате ли и нещо за пиене.” Ако примерно детето крещи силно или преминава през стаите като локомотив и пречи на бебето да спи, можеш да подвикнеш след нея „извинете госпожице това е болница, пациентите имат нужда от почивка”. Ако се срещнеш с нейното упорство не отвръщай, а си разменете ролите. Кажи и ти ще бъдеш майката, а аз ще съм ти детето. Вземи ми рака и внимателно ме приведи през улицата” или според проблема. Когато си оправи леглото без напомняне, можеш да и залепиш на леглото бележка „благодаря че си оправи леглото, обичам те; Мама!” и т.н.

Тина, чудесни идеи! Благодаря!

До тук не е спирало Просто наистина са фази, но повтарящи се Има затишие, има кротки игри и обич. Има бой, щипане и викане. Основния момент на ревност преди да се осъзнае какво става при нас продължи два месеца- месец преди и месец след раждането на дъщеря ми. Всъщност и аз не разбирах какво става. После се сетих, че това е прословутата ревност. Нещата за съжаление в този момент се уталожиха не благодарение на адекватната ми реакция, а по кофти стечение на обстоятелствата. Казват, че по- големите деца показват ревността си като искат да ядат от шише, почват да се напишкват или наакват за да им се радват като на бебето- нали на всяка пръдня въздишат бабите с умиление В точно този момент сина ми влезе в един от циклите си с растройство- от алергията. Яде една риба и като се почна едно разстройство- два месеца!!! И през ум не му минаваше да се прави на бебе и да се нааква нарочно- та той висеше постоянно на гърнето. Не му е минало и през ум да яде от шише или да иска от млякото на бебето- той просто беше на зверски режим. Та така или иначе през този период бебето спеше повече и аз обръщах много внимание на баткото- така без да осъзнавам преминахме периода на адаптация с новия член по правилния начин - с много внимание и гушкане. По- късно отново имаше моменти на раздразнение поради липса на внимание. Излизахме двамата и си говорехме, разхождахме се безцелно, купуваме си вредности - близалки и гумени бонбони. И се връща обратно моето слънце. Така е и до днес. Нормално е детето да изисква малко повече специално внимание за себе си. Иамше момент в който аз и двете деца бяхме сами по 12 часа на ден. Целият ни дневен план е съобразен с малката. Това е ужасно. Когато е топло и подходящо за разходка с малката- около обяд, тогава е вече време той да си ляга Изобщо бях зациклила в един момент. Малката иска да я разхождам в количката- само докато количката е в движение тя спи или е не плаче, баткото обаче иска да играе на пясъка. Драма. Сега вече отношенията им са на друго ниво Имат някои общи желания и са малко по- удоволетворени и двамата.
Не свършва де. Просто аз вече се справям по- добре, защото знам какво става и го забелязвам навреме. Ми това е.

Явно проблема не е само у нас, както си мислех 
Големият е на 11 години и постоянно повтрям "Изми ли си ръцете?", "Обу ли си пантофите?" , "Сложи ли си чорапите в коша за пране?" (а не до леглото в спланята ) и други от сорта  Мислех си с ужас, че на нищо не съм го научила въпреки милионните ми повтаряния.
И тогава предприех друга тактика, която може и да не е правилна, но при нас действа.
С плюсчета и звездички не бих го впечтлила, но....направих ценоразпис в къщи 
Например ако сам се сети да изхвърли болкука излизайки на игра - 20 ст. Ако се наложи да гледа брат си 50 ст. за час (това примерно ви го давам) и други подобни.Понякога поощрението е във вид на половин час повече с приятели навън, или половин час повече на компа (там времето е също лимитирано)
Ако обаче е забравил да се измие, да си обуе пантофите, да си подреди чантата и др. подобни , глобите са отново парични.
Ако щете вярвайте, но много бързо свикна да се мие, да не "забравя" вечер да си измие зъбите и т.н.
Но е трудно, много е трудно!Търпение му е майката, но до кога....