Защо дъщеря ми не разбира от добро

Аз навремето прогресирах до "добре" още преди да чуя какео ми се говори.
Горката ми баба....

а пробвала ли си да я оставиш сама да си го измие? ясно, че няма да стане качествено и от време на време ти ще пускаш по някоя помощна ръка, ама чувството че го прави сама е незаменимо за детето!!!

Просто идея!  

И ние сме така с нашите каки... Вече не знам по какъв начин трябва да им кажа нещо, за да ми обърнат внимание и да го изпълнят... Не искам да им крещя, но почти винаги до там се стига.
И като се приберем, аз отивам като добро дете да се преоблека, минавам през банята да си измия ръцете, а те си стоят с обувките и се побутват нещо там (а уж личния пример възпитавал)... Казвам отидете да се преоблечете, повтарям, потретвам, по-n-твам и накрая като ги извикам за нещо от тяхната стая и са си с дрехите, с които са били навън и съответно пощурявам...

Случвало се е,но рядко го прави,да не иска да си измие зъбите или ръцете.Тогава почвам съвсем небрежно да обяснявам,че щом не желае да си измие зъбките ще се получат големи дупки в тях,ще изпопадат,микробите и бактериите по ръцете ще и влязат в устата и ще се разболее(а за микробите знаем от една реклама,колко са гадни) и т.н.и ефекта е на лице. Като се прибере от градина,събува си обувките,преоблича се,минава през банята и казва:Мамо,готова съм! Според мен има нужда да обясниш на едно дете,защо трябва да прави това или онова,да не си мисли,че е  само по задължение. 

Опитвала ли си ситемата с точките?
На един красив голям лист написваш нещата, които смяташ, че е важно да направи, примерно, да се облече, да се измие, да си прибере играчките и т.н. Но да не са много, не повече от 5-6. Всеки ден детето получава точка, когато направи исканото от него, в края на деня точките се сумират. Може за различните неща да получава различен брой точки - за миене на ръце 1, за прибиране на играчки 3, да речем, в зависимост от усилията. Уговаряте се, че някакъв брой точки /10-15-20/ носи награда - театър, зоопарк, книга, каквото решите, че е подходящо. Така хем има връзка между положените усилия и постигнатия резултат, хем се избягва подкупването:"Ако ти направиш еди-какво си, аз ще ти дам еди-що си". Ако детето хареса тази игра, постепенно условията се усложняват - точки се печелят, ако работата е свършена след първото напомняне, после - без напомняне.
У нас имаше период, в който си спестих доста нерви с тази система. После я изоставих от мързел. Но наскоро някое от децата /и то от големите/ се присети: "Ей, колко хубаво беше с точките! Мамо, защо не започнем пак?" Представяте ли си...

Оооо, това с дупките и кариесите сме го обяснявали хиляди пъти, ама ВЕЧЕ не работи!

Хм, това с точките ми хареса, ще го пробвам, макар че аз съм се опитвала да измисля нещо подобно, което обаче не проработи, така че сега ще пробвам тази система!

Моя понеже е наясно че няма няма - взе да ми върти номерата на Том Сойер - отива в банята пуска водата за 5 секунди, намокря сапуна (щото се излъгах да му кажа как разбирам че не се е мил), и след това ходи доказвай че не се е! Отваря голямата уста и ....

Daaa, разбира се че съм пробвала. Давам и душчето и викам "Хайде тогава ти го измий". Тя нищо не прави, само държи душа и пръска плочките, а в момента, в който понеча да дам едно рамо писва, тръшка се и пак всичко започва отначало. Опитвала съм даже да и напълня коритото с вода и да си се пляска там. Не ще обаче да има сапунка вътре, иска в коритото да има макс една педя вода и не сяда, а седи права. Абе ужас просто...

Моя понеже е наясно че няма няма - взе да ми върти номерата на Том Сойер - отива в банята пуска водата за 5 секунди, намокря сапуна (щото се излъгах да му кажа как разбирам че не се е мил), и след това ходи доказвай че не се е! Отваря голямата уста и ....
[/quote]
Ще помиришеш ръчичките и така ще разберш дали ги е измил.
Иначе и ние ги имаме същите проблеми-докто не кресна,да ме чуят комшиите няма да отиде да се измие!

Тук май всички сме от един отбор , днешните деца са деца с силно изявен характер, за добро или лошо, сутрин с тези зъбки докато ги измием направо ми идва аз да и ги измия , но после все това ще слушам "помогни ми", и без викане и нерви просто не се получава.Проблема е много наболял май при всички от нас, абе деца с характер, иди че им кажи нещо , трябва да сме упорити и да държим на своето пък дано да успеем да натделеем

При нас тези признаци се появиха с опасността да стане батко Беше подготвен, че ще имаме бебе. Но когато наближи аз бях по- нервна или не знам как, но това напрежение се отразяваше и на него. Месец преди да родя и месец след това това дете беше нетърпимо просто. После разбрах че това е израз на прословутата ревност към бебето. Аз не знам какво съм си представяла като ревност- може би да бие бебето или друг някакъв вид агресия, но нищо подобно не се случи. Той обожаваше бебето и беше адски внимателен към него. Ноооо...разговора с мен и баща му, както преди сме си говорили и сме имали някаква комуникация сякаш секна изведнъж. Запушиш си ушите за всяка дума излязла от моята уста или на баща му. Все едно минаваше през него. Сега с времето си го обяснявам, че това е някаква защитна реакция от шока на появата на новия член на семейството. Минава де. Но си трябва търпение и ако можеш да отделяш време да оставате насаме с нея, докато някой се грижи за бебето. Това е нещо като тойм аут. Време само да вас двете, прекарано в разходка за полвин час, глезотии, които сте си позволявали преди да се роди бебето, а сега не можете, защото бързате за храненето, за памперса, за всички онези много жизнено важни неща, но касаещи само бебето и изключващи нейните желания от графика. Успех и спокойно- тези неща отшумяват. Имаше моменти в които си мислех, че съм изгубила контакта с детето си. Вече съм по- спокойна, защото тези моменти се случват и минават във времето, просто изискват адекватна реакция- аз не винаги успявах да съм адекватнав началото.

И в къщи е същото. Наканила съм се да правя това с точковата система, крайно време е май, още повече, че и хареса идеята. Секстет, ти ли препоръча тук преди време книжката "Смелостта да възпитаваш"? Ако си ти, голямо мерси. Там четох за нея и други полезни идеи, макар че има и някои неща, с които не съм съвсем съгласна.
Усещам, че най-много ме вбесяват нещата, които прави на бебката. Уж много я обича, а редовно я бута, спъва, целува, а в същото време я стиска... И всичко е "без да иска". Слава богу, вече е по-добре...

Хаха, а иzобщо ли не ви идва наум откъде идват нещата?Че това си е ревност бе момичЕта!!!!Нали го имаме същия цирк при сестра ми... КАто се появи малкото братче или сестри4е, по големките, даже и най раzумните и най милите, се чувстват на втора поzиция... Как да ви привлекат вниманието, освен с това, чЕ не искат това или онова,чЕ не си ядат zакуската zа да ги молиш, а скараш ли му се , или се цупи и си каzва "А на бебето не му се карат.." , което го оzлобява (откъдето се появявят щипкания, бутания и прочие по отнощение на новороденото) или прави каквото му се каzва и държи всичко в себе си, което е по лошо.. Много гтрябва да се внимава с такива дечица.. Сестра ми се пече на същия огън... КАто кърми малкия, каката почва "мамо искам да ме гушнеш.."А преz другото време дивее и не се сеща да иска да я гушкат.. Куриоzа беше че искаше да я кърмят и нея щом кърмят бебето..
На два пъти му чукна главичкатаъ един път с термометъра, друг път с ръка... Но малко по малко почва да свиква.. ПОсъветвах я просто да направи така че да отделя да речем по един чАс на ден да си играе с Иzабел, или просто да поседио с нея zаедно, да прочетат книжка или да подредят един пъzел zаедно... zа да не се чувства малката иzолирана и да zнае , чЕ ето сега мама има време zа мене, само zа мене.. И ако и таткото си zеме време да направи същото , мисля чЕ нещата маолко по малко ще се оправят.. НАпример оня ден сестра ми ми раzправи каzала на свекито й да й погледа малко бебебто zа да иzбере с Иzабел дрешки zа карнавала.. Цял чАс правили "модно ревю.." по едно време бабата вляzла и й каzала ела zа малко, сестра ми обачЕ каzала "важно ли е?Сега не мога , сега съм с Иzабел "... и малката щяла да се пукне от гордост.. после преz целия ден била послушна и в добро настроение..
Колко им трябва на дребосъците...
Но, всяко дете , раzбира се, е раzлично... мисля чЕ мамите по интуиция ще раzберат кое е добре zа техните малки..

Както се вижда от лентичката моята малката е колкото твойта кака, а за нас тя е още бебче.Все още аз и мия ръцете когато се приберем от вън ,но пък вечер тя обожава да се къпе сама.Аз я обличам ,не ми тежи  и даже небързам да пораства .След още малко време и цял живот сама ще се облича.Но сигурно на теб ти се иска сама да се справя ,след като имаш и бебче  Кака и Станислава ,към нея имах огромни изисквания и тя защото е много послушно дете ,изпълняваше всичко/за което още съжалавам/,в резултат в момента все още събирам нейни дрехи,гримове,бельо из цялата къща.Баткото ,на него Еси се смее,че непрекъснато му напомням да се изкъпе,да си смени чаршафите и т.н..Но честно казано вече съм свикнала и не ми прече ,обръщам го на майтап и така нещата се свършват от всички безпроблемно ,нищо ,че с напомняне